Определение по дело №3766/2013 на Софийски градски съд

М    О    Т    И    В    И

                  към присъда по НОХД № 3766/2013 г. на СГС, НО, 28 с-в 

 

Софийска градска прокуратура е внесла в съда обвинителен акт срещу подсъдимите А.И.Г. и Р.Л.К. за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и т. 11, вр. чл. 115, вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1 от НК – за това, че на 30.09.2008 г., в гр. С., в парк „Б.Г., за времето от 21,00 ч. до 23,00 ч., в съучастие помежду си, като извършители, умишлено умъртвили М. М.С. с ЕГН **********, като смъртта е настъпила в резултат на механична асфикция, причинена от механичното запушване на външните дихателни отвори /ноздрите и устата/ и притискане на шията, като деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин и по хулигански подбуди, а спрямо подсъдимия Р.К. посочената правна квалификация е и във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 1 от НК – че е извършил престъплението като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

Така повдигнатото обвинение е изменено от представителя на СГП по реда на чл. 287, ал. 1, пр. 1 от НПК, като в съдебно заседание по делото на 24.04.2015 г. е повдигнато ново обвинение, основаващо се на съществено изменение на фактическата обстановка при същата правна квалификация, а именно, че подсъдимите А.И.Г. и Р.Л.К. ***, в парк „*********” за времето от 21,00 до 23,00 ч., в съучастие помежду си като съизвършители, умишлено умъртвили М. М.С. с ЕГН **********, като притискали главата на С. *** терена, при което били затискани външните дихателни отвори на пострадалия, с което прекъснали достъпа на въздух към тях, като притискали и тялото му към терена и по този начин била фиксирана жертвата за да не може тя да се съпротивлява и да си поеме въздух, като смъртта е настъпила в резултат на механична асфиксия от запушване на външните дихателни отвори – носа и устата с фиксиране на тялото на пострадалия към терена, при което пострадалият е изпаднал в безсъзнателно състояние, след което е настъпила клинична смърт, като в периода до изпадане на пострадалия в безсъзнание същият е изпитвал силни болки и страдания, тъй като е имал достатъчно време емоционално да преработи и да осъзнае положението, в което е поставен, както и да почувства болките от въздействията от страна на извършителите спрямо него и деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2  и т. 11, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр.  ал. 1 от НК за подсъдимия Г., а за подсъдимия К. същото престъпление, но във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК, тъй като е извършил деянието като непълнолетен, навършил 16-годишна възраст и е могъл да разбира свойството и  значението на деянието и да ръководи постъпките си.

 

 Като частен обвинител в производството по делото е конституирана майката на пострадалия М. С. и негов наследник Х.И.С.. Приети за съвместно разглеждане в наказателното производство са предявени от Х.И.С. граждански искове срещу двамата подсъдими А.И.С. и Р.Л.К. за суми от по 250 000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди от загубата на нейния син, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.09.2008 г. до окончателното й заплащане.

           

            В съдебно заседание представителят на СГП поддържа така повдигнатото обвинение. Счита за установено от събраните по делото доказателства, че през 2008 година подсъдимите А.Г. и Р.К. са участвали в неформална група, заедно със свидетелите А.С. /по прякор „М.”/, Е.М. /„Т.”/, Ц.Г. /„Ц.”/, С.С. /„З.”/, както и други лица, която група се събирала вечерно време в парк „К.”, намиращ се в „*********”, като общата цел на участниците в нея е била да нападат и да бият лица с хомосексуална ориентация. Според прокурора, вечерта на инкриминираната дата двамата подсъдими А.Г. и Р.К. се срещнали със свидетелите М., С. и С. на посоченото място, като към 22,30 часа всичките отишли до слабо осветено място по алея в парка, находяща се на около 30 метра срещу спирка „Ропотамо”, намираща се на бул. „Цариградско шосе”, където пресрещнали пострадалия М. С.. Тъй като подсъдимият Г. предположил, че С. е лице с хомосексуална ориентация, му нанесъл удар с ръка и го повалил на земята, след което пострадалият се изправил и се опитал да избяга, при което бил застигнат от подсъдимия К., който го изритал с крак в областта на бъбреците и отново го повалил на земята. След това, според представителя на СГП, подсъдимият Г. започнал да нанася множество удари с ръце по главата и тялото на М. С., който отново се опитал да избяга, но подсъдимият К. го хванал за главата, отново го съборил на земята и започнал да го души, като с двете си ръце силно го притискал в областта на шията, около гръкляна. В своята пледоария прокурорът описва извършени от двамата подсъдими действия – от страна на подс. Г. по запушване на носа и устата на пострадалия и на подс. К. по продължаване на душенето на същия пострадал, при което счупил лявото рогче на подезичната му кост, свързано със значителен болков синдром; по опитите на пострадалия да освободи лицето и шията си от първоначалния захват, при което в един момент бил обърнат с лице към терена. Според представителя на СГП след като по този начин тялото на пострадалия било фиксирано към терена, двамата подсъдими притискали главата му в тилната област към земята, в резултат на което били затискани външните дихателни отвори на пострадалия и по този начин бил прекъснат достъпа на въздух към тях, като подсъдимият Г. притискал с коляно и тялото на М. С. към терена и последният не могъл да се съпротивлява и да си поеме въздух. Прокурорът сочи, че пострадалият М. С. осъзнавал положението, в което е поставен и чувствал болка от действията на извършителите спрямо него. Според представителя на СГП, в резултат на непрекъснатия натиск от страна на двамата подсъдими, в порядъка на няколко минути, пострадалият изпаднал в безсъзнателно състояние, след което спрял да се съпротивлява и да оказва съпротива, престанал да дава признаци на живот и починал. Това, според прокурора, било възприето от двамата подсъдими, които напуснали местопроизшествието, като преди това подсъдимият Г. пребъркал джобовете на панталона на пострадалия, откъдето взел ползвания от него мобилен телефон.

Прокурорът счита за установено от събраните по делото доказателства по безспорен начин, че подсъдимият Г. започнал да ползва телефона на пострадалия с друга СИМ-карта до момента, когато му бил откраднат на абитуриентски бал през м. май 2009 год. В това отношение сочи справките, предоставени от мобилни оператори, които установяват такива обстоятелства.

Представителят на СГП счита, че така изложената в пледоарията му фактическа обстановка относно начина на причиняване на смъртта на пострадалия М. С. се установява от протокола за оглед на местопроизшествие, изготвен след намиране на тялото на С. на следващия ден, след смъртта му, както и на заключението на назначените по делото съдебно- медицински експертизи.

Според прокурора, съпричастността на двамата подсъдими А.Г. и Р.К. към деянието се установява от показанията на свидетеля Ц.Г., дадени в хода на досъдебното производство при разпит пред съдия, приобщени към доказателствата по делото с прочитането им; от показанията на свид. Е.М.,  включително и от протокола от използване на специални разузнавателни средства при снемане на обяснения от оперативен работник от МВР; от показанията на свид. А.С., дадени при разпита му в хода на съдебното следствие и по досъдебното производство пред съдия. Представителят на СГП счита, че не са налице съществени противоречия между показанията на посочените свидетели и същите се подкрепят от протокола за ВДС, изготвен при прилагане на СРС при проведената среща между свид. Ц.Г. и подс. А.Г..  

            Прокурорът счита, че при така установяващата се от доказателствата по делото фактическа обстановка подсъдимите А.Г. и Р.К. следва да бъдат признати за виновни по повдигнатото им обвинение, като участвали заедно в причиняването на смъртта на пострадалия, по особено мъчителен за него начин и по хулигански подбуди, доколкото такива са се явявали незачитането на хора с друга сексуална ориентация, пренебрежението към правата и морала, към човешката личност.

            Представителят на СГП пледира при определяне на наказанията на подсъдимите, като смекчаващо отговорността им обстоятелство да бъде отчетено единствено младата им възраст, а като отегчаващи обстоятелства - поведението им след деянието, насочено към осуетяване разкриването на обективната истина, като в това отношение посочва сезирането от негова страна на СРП и извършваната проверка за склоняване към лъжесвидетелстване. Като друго отегчаващо, според него, отговорността на двамата подсъдими обстоятелство, представителят  на СГП сочи и младата възраст на пострадалия и отнетата чрез убийството му перспектива да упражнява лекарска професия, а спрямо подс. Г. пледира за отегчаващо обстоятелство да се отчете лидерската му роля в неформалната група, в която той и непълнолетният тогава подс. К. са участвали. Според представителя на държавното обвинение справедливи по отношение на двамата подсъдими се явяват наказания „Лишаване от свобода” между средния и максималния размер, предвидени в закона, които наказания бъдат изтърпени в затвор при първоначален „строг режим”.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Х.С. – адв. И.Л. счита, че обвинението изцяло е доказано и срещу двамата подсъдими. Позовава се на заключенията на назначените по делото съдебномедицински експертизи, които установявали участието на двамата подсъдими в причиняването на смъртта на пострадалия М. С.. Повереникът намира за доказано, както от заключенията на тези експертизи, така и от събраните по делото гласни доказателства, че всеки един от подсъдимите А.Г. и Р.К., както и свид. А.С., са участвали в извършването на нападението над пострадалия, както и в причиняването на уврежданията, довели до смъртта му, които увреждания са били нанесени на М. С., въпреки оказаната от него съпротива и при претърпяване от негова страна на значителни болки и страдания. Излага доводи, че съпричастността на подсъдимите Г. и К. към убийството на пострадалия М. С. се установява и от действия на двамата след извършването на деянието и в хода на наказателното производство, насочени към  прикриване на истината за участието им в инцидента. Според повереника тези действия са се изразявали в разговори и срещи с останалите присъстващи в инкриминираната вечер в парка техни приятели свидетелите Е.М. и С.С., както и в документираната чрез използване на специални разузнавателни средства срещу между подс. А.Г. и свид. Ц.Г.. Повереникът на частния  обвинител и граждански ищец Х.С. пледира да бъде постановена осъдителна присъда спрямо подсъдимите А.Г. и Р.К. по повдигнатото им обвинение, като при определяне на наказанията им бъдат отчетени отегчаващите отговорността им обстоятелства, че двамата са извършили най-тежкото престъпление, по отношение на млад, перспективен и обичан от близките си човек, който се е посветил на лекарската професия, като убийството е станала безпричинно и по жесток и мъчителен за пострадалия начин. Повереникът излага и доводи, че от смъртта на своя син Х.С. е претърпяла невъзвратима загуба и пледира да бъде уважен изцяло предявеният от нея граждански иск.

Частният обвинител и граждански ищец Х.С. поддържа изложените в пледоарията на своя повереник доводи. Счита, че участието на двамата подсъдими в  извършването на инкриминираното деяние е установено от събраните по делото доказателства, като в това отношение сочи и направеното от подс. А.Г. признание при разговора му със свид. Ц.Г., записан при използване на специални разузнавателни средства. Моли да бъде постановена осъдителна присъда, като на подсъдимите Г. и К. бъдат наложени най-тежките предвидени в закона наказания, поради невъзвратимостта на загубата на нейния син.

Защитникът на подс. А.Г. – адв. В.К. счита, че от събраните по делото доказателства не може да бъде формиран категоричен и несъмнен извод за съпричастност на неговия подзащитен и на подс. Р.К. към извършването на деянието, при което е причинена смъртта на пострадалия М. С.. Според адв. К., обвинението срещу двамата подсъдими се основава на тезата за идентичност между телефон, който е принадлежал на пострадалия и телефон, за който прокуратурата твърди, че е ползван от подсъдимия Г., като тази теза не е подкрепена от доказателствата по делото и се извежда от материали, които нямат доказателствена стойност. Излага доводи, че тази обвинителна теза е изградена, като са игнорирани множество от събраните по делото доказателства – тези за начина на живот на пострадалия М. С. и отношенията му със свидетелите С.С. и Я.Б.; осъществяваната комуникация по скайп от компютъра на пострадалия; обективните находки при намирането на тялото му и откритите по него биологични следи; заключенията на назначените по делото съдебномедицински експертизи.

В своята пледоария адв. К. коментира процесуалното развитие на разследването, като поддържа, че от неговото начало са допуснати множество пропуски и са останали неизяснени съществени обстоятелства. В това отношение той счита, че още при огледа на трупа на местопроизшествието и в първоначалния етап от досъдебното производство е следвало да бъдат извършени по-задълбочено действия за установяване на причината за смъртта на пострадалия и за времето на настъпването й, като в по-нататъшния ход на досъдебното производство не е изследвана версията за възможно задушаване на М. С. по време на сексуален акт.

Според адв. В.К. при формирането на тезата на държавното обвинение, че инкриминираното деяние е извършено от неговия подзащитен и от подс. К., са пренебрегнати данните за съпричастност към смъртта на пострадалия М. С. на контактувалия с него интензивно свид. Я.Б., който се е и провалил на извършеното му полиграфско изследване, а морфологично сходен с иззет от него сравнителен материал косъм е открит върху чорап, носен от пострадалия при смъртта му. Адв. К. счита, че тези данни, както и резултатите от извършените ДНК експертизи за намерения генетичен материал под ноктите на трупа, съпоставени с установените от събраните по делото доказателства обстоятелства за хигиенните навици на пострадалия, обосновават извод за съпричастност към престъплението на различни от двамата подсъдими лица.

Защитникът на подс. А.Г. адв. К. счита, че разследващите органи са оказали неправомерен натиск и въздействие върху свидетелите А.С., Ц.Г. и Е.М., както и по отношение на подсъдимите Г. и К., за да ги накарат да дадат първите трима – показания, а двамата подсъдими обяснения, с които да бъде подкрепена тезата за участие на подсъдимите в причиняването на смъртта на пострадалия М. С.. Според адв. К. този натиск се е изразявал в задържането на посочените свидетели и подсъдимите; отправянето към тях на заплахи, че ще бъдат обвинени в извършване на убийство; заставянето на свидетелите С., Г. и М. да потвърдят при разпитите им пред съда на внушени преди това в полицията от оперативни работници обстоятелства.

Адв. В.К. излага и доводи, че в показанията на свидетелите А.С. и Е.М. се сочи различен инцидент по място, време, начин на протичане и идентичност на пострадалия от този, при който е причинена смъртта на М. С..

Адв. К. счита за недоказана идентичността между използван от пострадалия мобилен телефон и такъв ползван от подс. А.Г., тъй като от същия подсъдим такъв телефон не е изземван, а приложените по делото справки от мобилни оператори, освен че се отнасят за различен телефон от този на пострадалия, не са изготвени като веществени доказателствени средства съгласно процесуалния закон, нито е спазен действащият нормативен ред за изготвянето им в периода от време, в който са издадени. Също така поддържа, че не е спазен предвидения в закона и ред за прилагане на специални разузнавателни средства, поради което и пледира да бъдат изключени от доказателствата, формиращи фактически изводи, приложените по делото протоколи за веществени доказателствени средства, отразяващи проведени беседи от оперативни служители на МВР със свид. Е.М. и с подс. Р.К., както и разговор между свид. Ц.Г. и подс. А.Г..  

            Според адв. В.К. отчитането на всички така изложени от него доводи води до фактическия извод, че нападението, за което се съдържат данни в показанията на свидетелите А.С., Е.М. и Ц.Г. не е причинило смъртта на пострадалия М. С., поради което и с оглед на всички пораждащи се от доказателствата съмнения по отношение на поддържаната от прокуратурата теза, следва да бъде постановена оправдателна присъда по повдигнатото срещу подс. А.Г. обвинение.

Упълномощеният от подс. А.Г. друг защитник – неговият баща И.Г. счита, че повдигнатото от прокуратурата обвинение е основано на грешно интерпретирани доказателства, които не установяват съпричастност на подсъдимите към извършеното престъпление. Поддържа, че събраните по делото доказателства и по-специално назначените по делото ДНК експертизи сочат участието на други двама неустановени по делото мъже в умъртвяването на пострадалия. Пледира да бъде постановена оправдателна присъда, като единствено правилна.

Защитникът на подс. Р.К. - адв. И.А. поддържа, че по делото не е установено двамата подсъдими да са извършили престъплението, за което са обвинени.

Адв. И.А. счита, че по делото са събрани доказателства, които установяват съпричастност на свид. Я.Б. към инкриминираното деяние, които обаче не са изследвани в необходимата пълнота от органите на разследването. Такива доказателства според адв. А. са намереният косъм върху чорапа на трупа на пострадалия, който не може да се приеме, че е стоял отпреди деянието там, предвид хигиенните навици на М. С. и липсата на установени следи от механични и химични въздействия върху същия косъм, както и намереното в ръката на трупа изкуствено влакно, което е останало неизследвано за евентуален произход от някоя от дрехите на Б..

Адв. А. излага и доводи за допуснати съществени нарушения на правата на подс. Р.К. след неговото задържане от служителите на МВР и оказания върху него натиск да признае участието си в извършване на престъплението. Счита, че не трябва да се формират доказателствени изводи въз основа на изявленията на К. в рамките на проведените с него оперативни беседи, като се отчете и повишената му манипулируемост, с оглед неговата възраст към момента на задържането му. По същите съображения адв. А. пледира да не бъдат кредитирани и показанията от досъдебното производство на свидетелите М. и Г., а показанията на свид. С. да бъдат отчетени като сочещи различен по място и начин на извършване инцидент от инкриминирания, който е бил и с различно от пострадалия М. С. лице.

Адв. И.А. счита, че от заключенията на назначените по делото ДНК експертизи се установява, че различни от подс. К. лица са съпричастни към убийството на пострадалия М. С. и в този смисъл по делото е доказано, че не той е извършил престъплението, за което е обвинен. Такъв извод, според адв. А. следва и от заключенията на назначените по делото съдебномедицински експертизи, които сочат механизъм на причиняване на смъртта различен от поддържания от държавното обвинение.

Адв. А. излага и съображения да бъдат изключени от доказателствената съвкупност протоколите за веществени доказателствени средства, изготвени при прилагането на специални разузнавателни средства спрямо подс. К., тъй като в тях се съдържат данни, обосноваващи съмнение за манипулирането им и същите отразяват действия, които не са сред предвидените в НПК процесуални такива.

В обобщение на своята пледоария адв. И.А. счита, че обвинението срещу неговия подзащитен не е доказано по несъмнен начин и пледира да бъде постановена оправдателна спрямо подс. Р.К. присъда.   

Другият упълномощен защитник на подс. Р.К., адв. Р.С. поддържа изложените от колегите си адвокатите К. и А. доводи за недоказаност на повдигнатото обвинение и техния анализ на събраните по делото доказателства. Счита, че в хода на разследването са допуснати множество пропуски, в резултат на които не са установени по категоричен начин мястото, времето на смъртта на пострадалия, както и авторството. В тази насока адв. С. акцентира на непровеждането на необходимите, според нея, действия за установяване на точния час на смъртта на пострадалия М. С., в резултат на което и обвинението се позовава на възприет твърде широк времеви диапазон за този факт. Други допуснати пропуски в хода на разследването според адв. С. са неизследването на комуникацията на пострадалия М. С. в периода от време преди деянието, както и  липсата на действия за установяване дали след смъртта му са използвани дебитните му карти. 

Адв. С. излага и доводи за допуснати в хода на досъдебното производството съществени процесуални нарушения при прекратяването на наказателното производство в частта му срещу Я.Б. и предявяване на материалите по делото на него, въпреки придобитото от него процесуално качество като свидетел.

На следващо място адв. К. С. пледира да бъдат изключени от доказателствената съвкупност съставените документи и протоколи при проведените от оперативни работници на МВР беседи, тъй като не са спазени изискванията на НПК за изготвяне на звукозапис и по съществото си с извършването на такива беседи е заобиколен процесуалния закон за приобщаване на обяснения на лице, привлечено впоследствие като обвиняем.

Адв. С. поддържа, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Ц.Г. и Е.М., поради наличие на вътрешни противоречия в тях, както и несъответствието им с останалите събрани по делото доказателства относно обстоятелствата по участието на подсъдимите в инцидент като инкриминирания, както и за твърденията на тези двама свидетели за осъществени контакти след същия инцидент с подсъдимите Г. и К..

Адв. К. С. пледира да бъде постановена оправдателна присъда по повдигнатото срещу подс. Р.К. обвинение и да бъде отхвърлен изцяло предявеният срещу него граждански иск.

Подс. А.Г. се възползва от правото си да не дава обяснения в хода на съдебното следствие. Заявява, че не е убил М. С. и не знае кой е извършил това деяние. Моли да бъде постановена оправдателна присъда по повдигнатото му обвинение.

Подс. Р.К. дава обяснения, с които отрича да е участвал заедно с другия  подсъдим и свидетели по делото в група за упражняване на насилие над лица с хомосексуална ориентация. Отрича и да е участвал в побой като инкриминирания, както и да е съпричастен към смъртта на пострадалия М. С.. Дава обяснения, че след задържането му в полицията му е оказван натиск, за да признае участието си в престъпление, каквото не е извършвал. Моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК и взе предвид разпоредбите на закона, намира за установено следното:

 

От фактическа страна:

 

Подсъдимият А.И.Г. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, живеещ в гр. С., ж. к. ”*****”, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, с ЕГН **********, с добри характеристични данни.

Подсъдимият Р.Л.К. е роден на *** ***, българин български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, живеещ в гр. С., ж. к. ”*****”, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, с ЕГН **********.

През 2008 г. подсъдимите А.Г. и Р.К. участвали в компания заедно със свои връстници – ученици в 119 СОУ, както и с живеещи в един квартал – кв. „*****”, с които заедно се събирали често вечер в увеселителен център „К.” в парк „*********”. В компанията влизали и свидетелите Е.М., чийто прякор в групата бил „Т.”; А.С., по прякор „М.; С.С., по прякор „З.” и Ц.Г., на когото казвали „Ц.”. Прякорите на двамата подсъдими в компанията били „Д.” на подс. А.Г. и „Р.” – на подс. Р.К..

При събиранията на компанията между участниците в нея възникнала идеята да бъдат намирани разхождащи се в парка мъже с хомосексуална ориентация и същите да бъдат физически малтретирани. Няколко пъти и този замисъл бил реализиран, като след събирания вечер в увеселителния парк „К.” участниците в компанията тръгвали по алеи в парк „*********”, за които било известно, че са посещавани от хомосексуалисти и при среща с мъже, които им изглеждали като такива, момчетата от групата им нанасяли побой, като между себе си наричали тази дейност „ритане” или „чистка”.

Също през 2008 г. пострадалият М. М.С., с ЕГН **********, бил студент последна година в Медицинския университет. Той живеел в едно жилище със своята майка свид. Х.С., а в друго жилище живеел неговият брат свид. И.С., заедно със съпругата си свид. Р.И..

Пострадалият М. С. поддържал приятелски отношения със своите състуденти – свидетелите Е.Т., М.Н. и М.К., като от тях най-близка приятелка му била свид. Т..

Със свид. Е.Т. пострадалият М. С. общувал и чрез компютърната програма скайп, като в тази кореспонденция използвал никнейма MS, а свид. Т. – elisaveta.todorova1. Със същия никнейм MS М. С. общувал по скайп и с други две неустановени по делото лица, чиито никнейми били koruintheprinceofchaos и rumbata_super.

Извън посочената група състуденти на М. С. негови приятели били и свидетелите Я.Б. и С.С.. Със свид. Я.Б. пострадалият С. често ходили на екскурзии в планината и карали колела. През лятото на 2008 г. двамата в компания със свидетелите В.П., Е. Б., А.Х. и И.Б., брат на свид. Я.Б., били на море, като по време на част от почивката М. С. и Я.Б. спели в една стая.

Свид. С.И. се познавал с пострадалия М. С. от детските си години, като двамата живеели и в съседни входове. Двамата често се срещали и разхождали заедно.

Пострадалият М. С. поддържал приятелски отношения и със свид. Я.П., която работила в магазин „Д.” в кв. „М. 3”, където М. също работил почасово, така че да съвместява и следването си.

Към месец септември 2008 г. пострадалият М. С. ползвал два мобилни телефона с номера ********** и **********. Тъй като се бил счупил апаратът, с който ползвал сим-картата с номер *********, М. С. взел за ползване от свид. С.И. мобилен телефон „Нокия 6151” и инсталирал в него същата сим-карта. Този мобилен телефон бил с и-мей номер 352743014869140 и бил предоставен на свид. С.И. от местоработата му – мобилният оператор „Глобул”.

На 30.09.2008 г. пострадалият М. С. излязъл от дома си сутринта в 9,30 ч. и отишъл на учебни занятия в болница ИСУЛ, където се видял със свид. Е.Т. и споделил с нея, че има намерение същия ден да си купи дрехи и нов телефон, като двамата се уговорили заедно да ходят по магазините. Впоследствие обаче упражненията на групите на двамата се разминали, поради което и пострадалият С. си бил тръгнал от болницата, преди да приключат занятията на свид. Т. и тя се прибрала в дома си и легнала да спи.

След като приключили упражненията му в ИСУЛ, в периода между 11,47 ч. и 12,37 ч. на 30.09.2008 г. пострадалият М. С. провел няколко телефонни разговора и разменил СМС-и със свид. Я.Б., като С. се обаждал от номер ********* с мобилния апарат, предоставен му от свид. С.И. на ползваните от свид. Я.Б. по онова време два телефонни номера ******** и *******. Предмет на тези телефонни разговори и разменени текстови съобщения било намерението на М. С. да си закупи нов мобилен апарат, като той се консултирал със свид. Я.Б. за конкретни модели и цени.

В 12,57 ч. на 30.09.2008 г. на мобилния телефон с номер ********, ползван тогава от пострадалия М. С. с апарата, предоставен му от свид. С.И., се обадила от номер ******* свид. Я.П., която в същото време пътувала с влак от гр. В. към С. и се почувствала зле. Свид. П. често се консултирала с М. С. по здравни теми и сега също го попитала какво да направи и му предложила той да дойде до гарата, за да я посрещне и придружи до Студентски град, където тогава живеела. Пострадалият М. С. посъветвал свид. Я.П. да вземе конкретно лекарство и й казал, че няма възможност да дойде до гарата, тъй като има среща с приятел.

В 13,40 ч. на 30.09.2008 г. бил проведен телефонен разговор между пострадалия М. С. от посочените вече номер и телефонен апарат и свид. С.И., който ползвал телефон с номер 0898 401 470 и който на същата дата – 30.09 имал рожден ден.

В 15,56 ч. на 30.09.2008 г. пострадалият М. С. от същите мобилен номер и апарат позвънил на номера на свид. Е.Т. 0898 625 511, но не бил проведен разговор помежду им, тъй като тя не отговорила на позвъняването – както беше посочено по-горе била легнала да спи и едва след като се събудила, видяла, че била търсена от М..

В късния следобед на 30.09.2008 г. пострадалият М. С. се намирал в дома си в кв. Младост 3, бл. 307, вх. 5, ап. 149, когато се прибрала майка му свид. Х.С.. Тъй като му предстоял държавен изпит, пострадалият М. С. усилено четял съответната учебна литература по медицина. Между 18,00 ч. и 19,00 ч. М. С. отишъл да пазарува храна до магазин Кауфланд. Като се прибрал от магазина, свид. Х.С. го помолила да й измери кръвното, тъй като имала проблем със своето кръвно налягане. Пострадалият М. С. обаче не могъл да намери апарата за кръвно налягане, като по това време много от вещите в жилището били подготвяни за изнасяне, тъй като свид. Х.С. имала намерение да се премести заедно с М. в друго жилище. След като не намерил апарата за измерване на кръвно налягане, пострадалият М. С. премерил пулса на свид. Х.С., посъветвал я да изпие едно от лекарствата, които тя взимала и й казал, че ще излезе за малко и като се прибере отново ще потърси апарата и ще й измери кръвното.

Пострадалият М. С. излязъл от жилището си, в което останала свид. Х.С., към 19,30 ч. на 30.09.2008 г., след което не се прибрал. В неустановен период от време пострадалият отишъл в парк *********, където се намирал и към 21,00 ч.

По същото време – между 20,00 ч. и 21,00 ч. на 30.09.2008 г. в района на увеселителния център „К.” се били събрали подсъдимите А.Г. и Р.К., заедно със свидетелите А.С., Е.М. и С.С.. Те решили да потърсят по алеите в парка лице, което им прилича на хомосексуалист, за да го набият и между 21,00 ч. и 23,00 ч.  тръгнали по алея, успоредна на бул. „Цариградско шосе.”, като се движели в направлението, което било от спирката на градския транспорт „Жендов” на същия булевард към спирка „Ропотамо”. Петимата решили да се разделят на две групи, като свидетелите Е.М. и С.С. от „К.” тръгнали надясно, за да излязат на Алея „Яворов”, за да причакат ако там се появи подгонено от другите трима – двамата подсъдими и свид. С. лице и да не му позволят да избяга. Същевременно подсъдимите А.С., Р.К. и свид. А.С. тръгнали във вътрешността на парка, за да търсят движещо се по някоя от алеите лице с хомосексуална ориентация. Такова лице тримата видели у пострадалия М. С., който вървял по алея, водеща от Алея „Яворов” към спирка „Ропотамо” на бул. „Цариградско шосе”.

В момента, в който се намирал по посочената алея на около 30 м. от спирката, пострадалият М. С. бил пресрещнат от подс. А.Г., който му нанесъл силен удар в лицето, от който С. паднал. Пострадалият М. С. се изправил и опитал да избяга, но бил настигнат от подс. Р.К., който захванал врата на С. с едната си ръка между мишницата й и по този начин успял да го събори на земята. При осъществяването от страна на подс. К. на този захват спрямо пострадалия М. С. се чул звук на изпращяване.

След като по посочения по-горе начин пострадалият М. С. бил съборен на земята и паднал по корем, върху него се нахвърлили двамата подсъдими А.Г. и Р.К., и свид. А.С., нанасяйки му удари с крака и ръце. Един от тримата нападатели, останал неустановен по делото, хванал с ръка шията на пострадалия и започнал да го души, като в резултат на така упражненото въздействие било счупено лявото рогче на подезичната кост на С.. Счупването на рогчето на подезичната кост на пострадалия М. С. му причинило силна болка и той извикал. Това било последвано от действия на подсъдимите А.Г. и Р.К., и свид. А.С. по упражняване на натиск с колена и ръце върху гърба и тилната част на главата на пострадалия, в резултат на което снагата и лицето му били притиснати към земната повърхност. При притискането на лицето на пострадалия М. С. към земята, били запушени устата и ноздрите му и по този начин бил препятстван достъпа на кислород до белите му дробове. Така упражняваният от двамата подсъдими и свид. С. натиск върху главата и снагата на пострадалия М. С. продължил няколко минути, като до изпадането му в безсъзнателно състояние към около втората минута след преустановяването на достъпа до кислород до белите му дробове, той се опитвал да се съпротивлява и е изпитвал болки и страдания.

В резултат на така причиняваната от действията на двамата подсъдими и свид. С. механична асфиксия от запушването на външните дихателни отвори – носа и устата на пострадалия М. С., чрез притискането на главата му с лице към терена, за период от между 5 и 10 минути настъпила смъртта му.

След като пострадалият М. С. престанал да показва признаци на живот, двамата подсъдими и свид. С. преустановили упражнявания от тях натиск върху тила и гърба на тялото му към земята. Подсъдимият А.Г. пребъркал джобовете на пострадалия и взел намерените там черно портмоне, в което била личната карта на М. С., дебитна карта, членски карти за клуб „Матрицата” и за библиотеката на Медицинския университет, карта от Мобилтел и касова бележка, както и мобилния телефон „Нокия 6151” с и-мей номер 352743014869140, който бил даден на пострадалия С. от свид. С.И..

След това подсъдимите А.Г. и Р.К., заедно със свид. А.С. тръгнали обратно към приключенския център „К.”, като подс. Г. хвърлил портмонето, което преди това бил взел от джобовете на пострадалия, а мобилният телефон „Нокия 6151” с горепосочения и-мей номер задържал в себе си.

Междувременно свидетелите Е.М. и С.С., които били чули вика на пострадалия М. С., решили да се върнат към приключенския център „К.”. Когато се придвижили обратно до там, те заварили двамата подсъдими и свид. С.. Подс. Р.К. разказал, че докато двете групи са били разделени, тази, в който е бил той срещнали човек, който след като бил спънат, тръгнал да бяга, но подс. К. го настигнал, хванал го през главата и го съборил на земята, като при това падане изщракал врата на този човек. Според разказа на подс. Р.К., след събарянето по този начин на човека, всички се нахвърлили върху него и започнали да го ритат до момент, в който същият човек престанал да се движи. Също така подс. К. споменал, че свид. А.С. ритал съборения на земята човек по задните части в момент, в който другите се били отдръпнали. След това участниците от компанията се разделили.

В следващите дни свид. Е.М. чул от свид. С.С., че неговата тогавашна приятелка на име Й.му разказала, че е видяла на другия ден след инцидента да изнасят тяло на човек от парка, като по думите й, същият човек бил със смъкнати панталони. Също така пред свид. М. подс. Р.К. казал, че имало вестникарска статия със заглавие „Брутален побой с фатален край” или „Брутален побой с почти фатален край”.

Също така няколко дни след инцидента при разговор със свид. Ц.Г., подс. А.Г. го попитал дали знае какво ще стане с някой, който е убил човек или е съучастник в убийство според Наказателния кодекс. След това подс. А.Г. разказал на свид. Ц.Г. как няколко вечери преди това същият подсъдим, подс. Р.К. и свидетелите А.С. и Е.М. са се били събрали в ********* и нападнали някакъв случаен минувач, като започнали да го бият, а подс. К. го хванал за врата, изкълчил му врата, след което се е чуло изхрущяване, нападнатият паднал на земята и започнал да кашля и да се дави, след което нападналите го избягали. Подс. А.Г. разказал на свид. Ц.Г., че това се е случило около Алея „Яворов”, на спирката за тролеите след БТА в посока кв. „Младост”

След описания инцидент компанията, в която били подсъдимите А.Г. и Р.К., както и свидетелите А.С., Е.М. и С.С. преустановила извършването на „чистки”, изразяващи се в нападения над хора, които им приличат на такива с хомосексуална ориентация в *********.

Няколко дни по-късно неустановена по делото жена, която разхождала кучето си около Алея „Яворов” намерила черното портмоне с описаните вещи и личната карта на пострадалия М. С.. Като видяла адреса по личната карта, същата жена отишла до блока, в който се намирало жилището на М. С., като в същото време от входа на същия блок излизал свид. Л.И.. Жената попитала свид. Л.И. къде е жилището на момчето, чиято лична карта намерила, за да му я предаде и след като получила отговор, че същото момче е починало, тя пуснала портмонето в пощенската кутия на свид. Х.И.. На 23.10.2008 г. свид. И.С. предал на служител на СДВР така пуснатото от неизвестната жена в пощенската кутия на майка му портмоне с личната карта на неговия брат пострадалия М. С. и другите посочени по-горе вещи.

Междувременно сутринта на 01.10.2008 г., около 08,00 ч., неустановено по делото лице видяло тялото на пострадалия М. С. на около два метра в западна посока от алеята в *********, водеща от „Алея Яворов” към спирка „Ропотамо” на бул. „Цариградско шосе”, като по дължината на посочената алея тялото се намирало на около 30 м. от посочената спирка. Това неустановено по делото лице подало сигнал до „Бърза помощ” и до полицията.

По така подадения сигнал от страна на „Бърза помощ” в 08,14 ч. била изпратена линейка с лекар в нея свид. Д.С.. Линейката пристигнала на мястото, на което се намирало тялото на пострадалия М. С. в 08,23 ч. на 01.10.2008 г., като свид. С. констатирал, че тялото е на починал човек и се намира в състояние на пълно трупно вкочанение. От страна на свид. С. бил съставен фиш за спешна медицинска помощ, в който били отразени посочените обстоятелства и същият фиш бил предаден на пристигналите на местопроизшествието служители на МВР.

    За времето от 10,00 ч. до 10,40 ч. на 01.10.2008 г. бил извършен оглед на местопроизшествието, при който се констатирало мястото, на което се намира в момента на започване на огледа обърнато по гръб тялото на пострадалия М. С.; дрехите, с които той бил облечен и обувките, с които бил обут – сини дънки, сива жилетка и кафяви маратонки, като били описани и зацапвания с изсъхнала кръв по горния клепач на лявото око с вертикално стичане към лявото слепоочие и зацапване с кръв на горната устна с вертикално стичане от десния устен ъгъл към дясната шийна област. При огледа също така били констатирани и отразени в съставения протокол кафеникави охлузвания на дясната скула и по гърба на носа, както и охлузвания по втория пръст на дясната ръка. В огледния протокол било отбелязано заключение, че липсват данни за насилие.

На 02.10.2008 г., за времето от 11,30 ч. до 13,50 ч., в секционна зала на Катедрата по съдебна медицина в гр. С. бил извършен оглед на тялото на пострадалия М. С., като към посочения момент все още органите на досъдебното производство не разполагали с данни за самоличността му. При този оглед, непосредствено предшестващ аутопсията на трупа, били описани и иззети дрехите, бельото и обувките на пострадалия, както и намерен между показалеца и средния пръст на лявата му ръка нишковиден обект. Освен това били иззети и нокти от двете ръце на трупа.

При така извършения оглед и последвалата аутопсия на тялото на пострадалия били установени данни за следните увреждания: механична асфиксия от притискане на шията и външните дихателни отвори; счупване на лявото рогче на подезичната кост; кръвонасядане на меките тъкани в областта на счупването на лявото рогче на подезичната кост; кръвоизливи под конюктивите на двете очи; подкожен хематом в областта на дясната буза на лицето; охлузвания в областта на дясната скула на лицето и на втори пръст на дясната ръка; кръвонасядания в областта на дясната орбита, по гърба на носа, по дясна ушна мида, по лигавицата на устната кухина /двустранно/, по меките черепни покривки в челните и тилните области на главата /двустранно/; две разкъсно-контузни рани по лигавицата на устната кухина вдясно; дълбоки кръвонасядания на мускулатурата на шията и в областта на гърба /двустранно/; карминов бял дроб; оток на мозъка.

При извършената аутопсия били иззети проби от кръв и от различни органи на трупа на пострадалия, включително и обтривки от аналната област за евентуален ДНК анализ. При извършения такъв анализ от назначената в хода на съдебното производство ДНК експертиза не се е установило наличие на човешка сперма, а визуализираният ДНК профил съответствал на ДНК профила, извлечен от кръвта на пострадалия М. С..

При извършване на изследването от назначената по досъдебното производство съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ на веществени доказателства от биологичен произход на иззетите при огледа на тялото на пострадалия негови дрехи и обувки били открити: по вътрешната повърхност на слипа му - горна част от човешки косъм от лицева област, а по външната повърхност на десния му чорап – човешки косъм от глава. Тези два косъма са изследвани от назначените в хода на съдебното производство експертизи чрез митохондриален ДНК анализ, при което е установено, че същите два косъма произхождат от две различни лица, които не произхождат от майчиния род на свид. Х.С. и които две лица са различни от двамата подсъдими А.Г. и Р.К..

При извършените изследвания от назначените по досъдебното производство експертизи върху иззетите при огледа и аутопсията на тялото на пострадалия обекти било установено, че по ноктите от лявата и дясната ръка има следи от кръв, като извършеният ДНК анализ показал, че ДНК профилът на кръвта по левия нокът произхожда от лице от мъжки пол, различно от двамата подсъдими и свидетелите Я.Б., А.С., Е.М., С.С. и Ц.Г., а ДНК профилът на кръвта по десния нокът представлява смес от биологичен материал /кръв и най-вероятно епителни клетки от жертвата/ от две лица от мъжки пол в различно съотношение, като алели в локусите на същия профил се различават с алелите в съответните локуси на ДНК профилите на подсъдимите А.Г. и Р.К., както и на посочените свидетели.

Също така при експертните изследвания било установено, че върху слиповете на пострадалия има следи от биологичен материал - сперма, чийто ДНК профил съответствал на този на М. С..

По експертен път било установено и че намереният при огледа на трупа между показалеца и средния пръст на лявата му ръка нишковиден обект представлява текстилно влакно, което не произхожда от приобщени като веществени доказателства по делото ръкавици и якета, иззети от жилището на свид. Я.Б. и съответно предадени от него в хода на досъдебното производство с протоколи за доброволно предаване.

До извършването на процесуалните действия по извършване на претърсване в жилището на свид. Я.Б., както и на неговото работно място, а впоследствие и до привличането му като обвиняем по досъдебното производство се достигнало, след като назначена по досъдебното производство СМЕ на веществени доказателства от биологичен произход дала заключение за морфологично сходство между косъма, намерен по външната повърхност на десния чорап, иззет при огледа на тялото на пострадалия и иззети като сравнителен материал косми от главата на Б.. Впоследствие наказателното производство в частта му срещу Я.Б. било прекратено с постановление на прокурор, което било потвърдено и от съда по жалби на защитата на подс. А.Г..

В хода на воденото досъдебно производство били изискани справки от мобилните оператори дали са провеждани след 30.09.2008 г. разговори от и с телефонен апарат с и-мей номер 352743014869140, ползван от пострадалия М. С.. В отговор на такова искане на 25.02.2010 г. постъпила справка от М-тел, според която от 19.11.2008 г. телефонният мобилен апарат с посочения и-мей номер бил активиран със сим карта с абонатен номер ********* и били провеждани разговори с телефона от и с посочения номер до 24.05.2009 г. Според същата справка от телефонния апарат с и-мей номер 352743014869140 за периода от 25.05.2009 г. до 28.06.2009 г. били провеждани разговори с инсталирана в него сим карта с абонатен номер **********.

Посочената справка от М-тел отразявала използването в периода от 19.11.2008 г. до 24.05.2009 г. от страна на подс. А.Г. на мобилния телефон „Нокия 6151” с и-мей номер 352743014869140, който той бил взел от пострадалия, след като пребъркал джобовете му след умъртвяването му на 30.09.2008 г. Телефонът бил ползван от подс. А.Г. до 24.05.2009 г., тъй като на тази дата бил абитуриентския му бал и тогава мобилният апарат му бил откраднат.

Същият мобилен апарат бил намерен на улицата на 25.05.2009 г. от свид. А.А., който поставил в него сим карта с телефонен номер *********1. След като ползвал телефонния апарат няколко месеца, като му поставял и карти с номера ********* и *********, свид. А.А. го дал на своята майка – свид. С.А., която от своя страна го използвала няколко месеца с карта с номер ********. През месец юли 2010 г. свид. С.А. дала телефона „Нокия 6151” с и-мей номер 352743014869140 на своята приятелка свид. И.Б., която поставила в него сим карта с абонатен номер 08873**629 и го ползвала до 24.11.2010 г., когато го предала с протокол за доброволно предаване на разследващия полицай, която извършвала разследването по досъдебното производство.

След получаването на справката от 25.02.2010 г. от М-тел и проучване на номерата, с които бил комуникирал абонатния номер, активиран в телефона с и-мей номер 352743014869140 след 19.11.2008 г., служителите на СДВР, които били ангажирани с оперативно-издирвателната работа по разкриване на извършителите на престъплението, установили, че един от номерата, с които от същия телефон е осъществявана комуникация, е телефон на служителя от 08 РУ – СДВР – свид. Б.В.. Същият бил призован и разпитан като свидетел по досъдебното производство и потвърдил, че от ползвания от него мобилен телефон с номер ********** е разговарял с мобилен телефон с номер **********, за който имал отбелязване в своя компютър, че е на подс. А.Г., като отбелязването касаело работата на свид. В. по преписка, по която подс. Г. бил пострадал от нанесен му побой.

След като въз основа на справката от М-тел от 25.02.2010 г. и показанията на свид. Б.В. било установено, че на ползвания преди смъртта му от пострадалия М. С. телефон с и-мей номер 352743014869140 след 19.11.2008 г. била инсталирана сим карта с телефонен номер *********, който бил ползван от подс. А.Г., същият бил призован и разпитан на 28.05.2010 г. като свидетел по досъдебното производство. При разпита му в качеството на свидетел по досъдебното производство подс. А.Г. решил да създаде алиби, което да прикрие действителния начин, по който се бил сдобил с мобилния телефон, ползван от пострадалия, поради което и заявил, че същият телефон му бил продаден от неговия познат – свид. Ц.Г..

След така проведения му разпит подс. А.Г. се обадил по телефона и на свид. А.С., като му казал, че по случая, в който и двамата са участвали и имала фатален край, че за намереното тяло се води разследване и го предупредил, че ако го вика полиция, не трябва да казва нищо и да отрича всичко.

 Подс. А.Г. решил, че трябва да накара и свид. Ц.Г. да потвърди така изложеното при разпита му алиби за начина на сдобиването му с телефона на пострадалия, поради което през нощта на 28-ми срещу 29-ти май 2010 г. се обадил по телефона на Ц.Г. и му предложил да се видят в близост до дома му в кв. „Младост 2” във връзка с някакви пари. Свид. Ц.Г. помислил, че подс. А.Г. има нужда от пари назаем и тъй като скоро бил взел заплата и имал в себе си пари, се съгласил да се види с него. Двамата се разбрали да се видят до последната спирка на автобус 306. Когато отишъл там, свид. Ц.Г. видял, че подс. А.Г. е придружаван от свид. А.С., който познавал с прякора му „М.”. Подс. А.Г. казал на свид. А.С. да отиде встрани и след като останал насаме със свид. Ц.Г., му казал, че ще бъде потърсен от полицията за убийството на някакъв човек. След това двамата отишли при свид. С. и подс. А.Г. попитал свид. Ц.Г. дали си спомня, когато е бил с тях двамата и с един приятел на свид. С. през месец септември или октомври 2008 г. при нанасянето на побой над непознат мъж. Свид. Ц.Г. отговорил, че не си спомня да е участвал в такова нещо, след което подс. А.Г. го попитал дали си спомня да му е продавал мобилен телефон „Нокия” за сумата от 20 лв. Свид. Ц.Г. не си спомнял да е продавал на подс. А.Г. такъв мобилен телефон, но казал на подсъдимия, че е възможно да е сторил това. Тогава подс. А.Г. казал на свид. Ц.Г., че телефонът, за който ще го търси полицията, е на починал мъж и че следва да казва при разпита, че е продал на същия подсъдим такъв телефон през края на 2008 г. за сумата около 40 лв. Подс. А.Г. казал, че той самият е дал такива показания пред полицията и за да няма разминаване с показанията, които ще даде свид. Ц.Г., той също трябва да каже същото. Подс. А.Г. освен това казал на свид. Ц.Г., че ако полицаите го попитат откъде се е снабдил с телефона, да измисли нещо - например, че го е купил от някой друг. При този разговор подс. А.Г. предупредил свид. Ц.Г., че в полицията ще му вземат и проба за ДНК. Също така подс. А.Г. казал на свид. Ц.Г. да не казва в полицията за така проведения разговор с него.

На 01.06.2010 г., за времето от 9,30 ч. до 10,10 ч. Ц.Г. бил разпитан като свидетел от водещият разследването, а в същия ден, но за времето от 16,10 ч. до 16,45 ч. бил разпитан и пред съдия от СГС.     

Също на 01.06.2010 г. до председателя на СГС било внесено от наблюдаващия досъдебното производство прокурор искане за издаване на разрешение за използване на специални разузнавателни средства /СРС/ чрез оперативни способи „наблюдение“, „подслушване“ и „проследяване“ по отношение на свид. Ц.Г.. В искането бил посочено като основание чл. 18 от ЗСРС, а в мотивната му част било посочено, че необходимостта от използването на СРС е за цялостното документиране, пресичане, предотвратяване и доказване на престъпната дейност на лице, участвало в извършването на убийство. Било посочено също така в искането, че от извършените действия по досъдебното производство е установено лице, използвало мобилния телефон на убития след извършване на деянието и е установено, че същото лице е оказвало давление върху други свидетели по производството.

В същия ден – 01.06.2010 г. по така внесеното искане заместник – председател на СГС издал разрешение на основание чл. 15 от ЗСРС за използване на специално разузнавателно средство чрез посочените в искането оперативни способи. Разрешението било вписано в Регистъра на СГС за издадените разрешения за СРС под рег. № 14 – 2655/01.06.2010 г., т. 26, стр. 79.

Междувременно, също на 01.06.2010 г. директорът на СДОТО – МВР издал разпореждане на основание чл. 18, ал. 1 от ЗСРС за използване на СРС чрез наблюдение, проследяване и подслушване по отношение на свид. Ц.Г. за времето от 12,40 ч. на 01.06.2010 г. до 12,40 ч. на 02.06.2010 г.

На 01.06.2010 г. също така свид. Ц.Г. подписал декларация по чл. 12, ал. 2 от ЗСРС за съгласие от негова страна за използване на СРС за опазване на живота или имуществото му и за обещание да запази в тайна станалите му известни факти и сведения за СРС и събраните данни при тяхното използване.

Вечерта на 01.06.2010 г., за времето от 20,03 ч. до 20,37 ч. се осъществила среща между подс. А.Г. и свид. Ц.Г. *** на спирка „Ал. Жендов“, като по време на срещата били използвани СРС от страна на служители на СДОТО – МВР, които документирали така извършваната дейност чрез изготвяне на звукозапис и видеозапис.

Преди да се срещне със свид. Ц.Г. в посочения период от време, подс. А.Г. се видял със свид. Е.М. и го помолил да му направи услуга, като отиде до градинката зад сладкарница „Неделя” до кино „Изток”, където да каже на свид. Ц.Г., че знае за нещо и че трябва да иде до спирка „Жендов”, където ще се срещне с някой, който свид. Г. знаел кой е. Свид. Е.М. сторил това, за което бил помолен от подс. А.Г..

Свид. Ц.Г. *** на спирка „Ал. Жендов”, където се срещнал с подс. А.Г.. След като двамата се уточнили накъде да тръгнат, свид. Ц.Г. попитал подс. А.Г. каква е истината за телефона, който трябвало да каже на полицаите, че бил продал на същия подсъдим. Подс. А.Г. попитал свид. Ц.Г. дали „ченгетата” са го разпитвали и дали са го били. Свид. Ц.Г. отрекъл да е бит и отново настоял да разбере какъв е телефонът, който трябвало да каже, че е продал на подс. А.Г., без в действителност да е извършвал това. Подс. А.Г. напомнил на свид. Ц.Г., че е трябвало да каже в полицията, че е намерил телефона и го попитал дали е направил това. Свид. Ц.Г. отговорил, че е обвинен в убийство и че трябва на следващия ден да се яви в полицията с адвокат, при което подс. А.Г. го успокоил, че не е страшно това обвинение и че му е намерил адвокат, като споменал и името М.. Подс. А.Г. продължил да пита свид. Ц.Г. какви въпроси са му задавали в полицията за телефона, както и взели ли са му проба за ДНК. Свид. Ц.Г. отговорил, че казал в полицията, че същият телефон го бил намерил, след което го продал на подс. А.Г.. Свид. Ц.Г. продължил да изразява притеснения, че ще бъде обвинен и да настоява да разбере как същият телефон е попаднал у подс. А.Г.. От своя страна подс. А.Г. успокоявал свид. Ц.Г. да не се притеснява, защото в действителност няма отношение към инцидента с умрелия собственик на телефона, уверявал го и че полицията разполага с ДНК на друг човек, иззето от сперма от ануса на пострадалия и отново му обещавал да му намери опитен адвокат, като осигури и възнаграждението му. На пореден въпрос на свид. Ц.Г. за действителния произход на телефона, за който бил викан в полицията, подс. А.Г. отговорил „от него е” и на уточняващ въпрос на Ц.Г. дали става въпрос за случай, който двамата са обсъждали преди това, подс. Г. отговорил утвърдително. След това подс. А.Г. казал на свид. Ц.Г., че трябва двамата да изяснят нещата, за които евентуално могат пак да ги питат в полицията, за да няма разлика в това, което всеки един ще отговаря. Свид. Ц.Г. отново поискал да научи конкретно как наистина подс. А.Г. се е снабдил с въпросния телефон, като го попитал откраднал ли го е и бил ли е някакъв човек. Подс. А.Г. отговорил, че това е свързано със случай, за който вече е разказвал един път на свид. Ц.Г.. На въпрос на свид. Ц.Г. „Ти бил ли си го?”, подс. А.Г. отговорил „Малко.”, а на забележката на свидетеля „Ти ми каза, че не си го бил.”, подсъдимият Г. отвърнал „Бих го. Аз излязох, но после не си спомням какво е станало”. Свид. Ц.Г. попитал „Много ли го би?”, на което подс. А.Г. отговорил „Еми, брато, не много.” Тогава  свид. Ц.Г. го попитал „И, а кой, кой го е завършил?” и подс. А.Г. отвърнал „Не знаем. Няма значение кой го е завършил. Всички, къде сме били там.” След това подс. А.Г. успокоява свид. Ц.Г. да не се притеснява, защото последният „не е бил там”, че няма как да бъде намерено негово ДНК, включително и му обещал да му бъде „намерено алиби”, че не е участвал в инцидент през месец септември 2008 г. При последвалата размЯ.на реплики в разговора между двамата, свид. Ц.Г. попитал подс. А.Г. „А въпросната вечер кои сте били?”, на което последният не отговорил конкретно, само посочил, че били много хора, след което че не следва да се стига дотам да се посочва кой е бил, защото ако се окаже, че намереното ДНК не е на някой „педераст” от „сперма”, а е от кожа по зъбите на този, който те са удряли и в лицето, тогава ще се достигне до вземане на ДНК на всички. Подс. А.Г. изразил увереност, че намереното ДНК не е на него самия, защото в противен случай биха го уличили направо. Свид. Ц.Г. отново попитал подс. А.Г. кои лица са били при инцидента, като казал „Щото това, което си спомням онзи път, като ми каза: ти, Р., М. и Т..”, на което подсъдимият Г. отвърнал „Да, значи е истина. И З. беше, обаче действащите бяха те.”, а по-нататък казал „Те бяха, значи. Не бива. Не бива да се стига до нас, защото тебе няма, няма да, няма да докажат нищо за тебе. За нас могат и да докажат.” След това подс. А.Г. казал на свид. Ц.Г., че затова не бива да достигат до „тях”, а да си „останат” с него, като бъде оправдан и след това всичко ще приключи. Подс. А.Г. отново повдигнал въпроса за намиране на адвокат на свид. Ц.Г., поинтересувал се дали той и семейството му могат да платят на такъв и предложил също да помогне финансово. Подс. А.Г. продължил да дава уверения на свид. Ц.Г., че няма за какво да се притеснява, защото не е ходил в парка и не е участвал в побои, на което свид. Г. вметнал „С Боцо сме ритали един път”, на което подс. А.Г. отвърнал, че „Б.” е осъждан условно за побой и кражба и че ще се свърже с него, за да разбере дали е бил задържан и разпитван за същия случай. Подс. А.Г. продължил да уверява свид. Ц.Г., че всичко е наред, че „Това е възможно най-добрия вариант, който се е случил”, защото не е било намерено на него самия ДНК. Подс. А.Г. казал на свид. Ц.Г., че последният трябва да споделя всичко, за което се сети и му дал „насоки”, според които всичко, което полицаите „имат” е свързано с телефона и че блъфират, че имат и ДНК, което могат да използват. За да даде допълнително уверения на свид. Ц.Г., че телефонът не е достатъчно доказателство, подс. А.Г. казал, че той е разбрал, че телефонът „Нокия”, който ползвал, представлява интерес за полицията, когато бил викан предната година по друг повод в районното полицейско управление в кв. „*****” и след това видял, че е „ваден” и-мей номера на апарата. Същевременно, според подс. А.Г., след като още тогава полицията е знаела този уникален номер на телефонния апарат, е могла още тогава да установи негова съпричастност към инцидента с побоя, тъй като той още на първия или втория ден след това той започнал да ползва телефона и това е могло да бъде засечено от полицията. Излагайки тази своя теза, подс. А.Г. попитал „... що не са дошли веднага още на втория, третия ден, не са дошли веднага при мен за тоя телефон?”, на което свид. Ц.Г. отвърнал „Не зная защо не са дошли.” В края на разговора помежду им подс. А.Г. попитал свид. Ц.Г. дали е забелязал да е следен от полицията, тъй като той самият забелязал патрулна кола и изказал предположение, че „може да искат да видят дали ще се свържеш с мен, дали не си свързал със съучастник за това”, след което двамата се разбрали да комуникират помежду си по скайп.     

            Междувременно по телефона на свид. Е.М. се обадил подс. Р.К. и му казал, че „всички са в кюпа”. Освен това подс. К. казал на свид. М., че подс. А.Г. е бил задържан полицията и разпитван за телефона, който бил на убития човек в парка, но същият подсъдим твърдял, че този телефон му бил продаден от свид. Ц.Г..

На 2.06.2010 г. в СГС били внесени искания от наблюдаващия прокурор за даване на съдебни разрешения за извършване на претърсвания на домашните адреси на подсъдимите А.Г. и Р.К., както и на свид. Е.М.. Такива разрешения били дадени от съдия от СГС и в сутрешните часове на 3.06.2010 г. претърсвания били извършени, като двамата подсъдими и свид. М. били задържани и отведени в сградата на СДВР.

След отвеждането им в сградата на СДВР, с подс. Р.К. и със свид. Е.М. били проведени беседи от страна на оперативни работници на МВР, по време на които били използвани специални разузнавателни средства, като тези беседи били документирани със изготвяне на звукозапис.

Също на 3.06.2010 г. свид. Е.М. бил разпитан пред съдия от СГС за времето между 15,30 ч. и 16,00 ч., а в същия ден между 16,00 ч. и 16,25 ч. пред съдия от същия съд бил разпитан и свид. А.С..

 

Съдът намери за необходимо във фактическата част на настоящите мотиви да не изложи само обстоятелствата от обективната действителност, предшествали и съпътствали инкриминираното деяние, които счита за установени от доказателствата по делото, но и да посочи тези извършени в хода на образуваното досъдебно производство процесуални действия, които имат значение за доказателствения анализ. Същевременно във фактическата част на мотивите бяха описани и извършени действия в хода на разследването от съпричастни към предмета на делото лица, които действия също допринесоха за разкриването на истината.

 

 

По доказателствата:

 

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на направения анализ на събраните по делото доказателства:

-   обясненията на подсъдимия Р.К., дадени в хода на съдебното следствие;

-       показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели: Х.С. /включително и показанията й от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/; С.И. /включително и показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/; И.С. /включително и показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/; Л.И. /включително и показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК и чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/; Е.В.; А.Х.; И.Б.; М.К. /включително и показанията й от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК/; Т.А.; Н.Н.; Л.Я.; Б.В. /включително и показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/; С.А.; А.А. /включително и показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/; М.В.; Я.Б. /включително и дадените на досъдебното производство негови обяснения в качеството на обвиняем, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 1 от НПК, както и по реда на чл. 281, ал. 3, вр. ал. 2, т. 2 от НПК/; Ц.Г. /включително и показанията му, дадени по досъдебното производство при проведен разпит пред съдия, приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, както и показанията, дадени при разпит пред разследващ полицай, приобщени по реда на чл. 281, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и т. 2 от НПК/;  Е.М. /включително и показанията му, дадени по досъдебното производство при проведен разпит пред съдия, приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК/; А.С.  /включително и показанията му, дадени по досъдебното производство при проведен разпит пред съдия, приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК/; Д.С.; Д.С.; В. Б.; Я.П.; Р.И.; К.М.; разпитаният чрез видеоконференция от САЩ свид. С.С.; показанията на свид. Е.Т. – Д., разпитана по делегация от съд във Федерална република Германия /протокол, приложен в превод на български език в т. 3, л. **0 – **6 от съдебното дело/, както и показанията на същата свидетелка от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; показанията от досъдебното производство на свид. И.Б., приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК;

-       заключенията на: съдебно-химическата експертиза /т. 2, л. 10 от досъдебното производство (д. п.)/, съдебно-химическата експертиза /т. 2, л. 11 от д. п./; съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства /т. 2, л. 29 – 31 от д. п./; ДНК експертизата /т. 2, л. 34 – 38 от д. п./; морфологичната експертиза /т. 2, л. 41 – 44 от д. п./; съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства /т. 2, л. 56 - 59 от д. п./; биологичната експертиза по писмени данни /т. 2, л. 109 – 113 от д. п./; съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства /т. 2, л. 114 – 118 от д. п./; съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства /т. 2, л. 119 – 128 от д. п./; морфологичната експертиза /т. 2, л. 47 – 51 от д. п./; ДНК експертизата на веществени доказателства /т. 2, л. 65 – 68 от д. п./; дактилоскопната експертиза /т. 2, л. 71 от д. п./; дактилоскопната експертиза /т. 2, л. 85 – 89 от д. п./; ДНК експертиза /т. 2, л. ** – 97 от д. п./; ДНК експертиза /т. 2, л. 105 – 108 от д. п./; ДНК експертиза на веществени доказателства /т. 3, л. 13 – 17 от д. п./; техническата експертиза /т. 2, л. 73 – 78 от д. п./; техническата експертиза /т. 2, л. 142 – 153 от д. п./; допълнителната техническа експертиза /т. 3, л. 4 – 8 от д. п./; съдебно-психиатричната и психологична експертиза за подс. А.Г. /т. 2, л. 130 - 133 от д. п./; съдебно-психиатричната и психологична експертиза за подс. Р.К. /т. 2, л. 136 – 139 от д. п./; предварителното заключение на съдебномедицинската експертиза на труп /т. 2, л. 4 от д. п./; съдебномедицинската експертиза на труп /т. 2, л. 6 – 9 от д. п./; съдебномедицинската експертиза /т. 2, л. 162 -  169 от д. п./; морфологичната експертиза /т. 2, л. 604 – 608 от съдебното дело/; ДНК експертиза /т. 2, л. 623 – 625 от съдебното дело/; комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза на свид. Ц.Г. /т. 2, л. 634 – 648 от съдебното дело/; ДНК експертиза на веществени доказателства /т. 2, л. 651 – 656 от съдебното дело/; ДНК експертиза на веществени доказателства чрез митохондриален ДНК анализ /т. 2, л. 771 – 780 от съдебното дело/; ДНК експертиза /т. 2, л. 886 – 894 от съдебното дело/; фоноскопната експертиза /т. 3, л. 983 – 1003 от съдебното дело/; съдебномедицинска експертиза /т. 3, л. 1141 – 1145 от съдебното дело/; допълнителна съдебно-психиатрична експертиза на свид. Ц.Г. /т. 3, л. 1431 - 1443 от съдебното дело/;

-       протоколите за извършени по досъдебното производство действия по разследването: протокол за оглед на местопроизшествие и албум /т. 1, л. 50 и сл. от д. п./; протокол за оглед на труп /т. 1, л. 57 и сл. от д. п./; протокол за претърсване и изземване /т. 1, л. 59 и сл. от д. п./; протокол за претърсване и изземване /т. 1, л. 66 и сл. от д. п./; протокол за претърсване и изземване /т. 1, л. 59 и сл. от д. п./; протокол за претърсване и изземване /т. 1а, л. 287 и сл. от д. п./; протокол за претърсване и изземване /т. 1а, л. 294 и сл. от д. п./; протокол за претърсване и изземване /т. 1а, л. 298 и сл. от д. п./; протоколи за вземане на образци за сравнително изследване /т. 1а, л. 328 – 337 от д. п. и т. 2, л. 82 и л. 83 от д. п./;

-       протоколите за веществени доказателствени средства, изготвени при прилагането на специални разузнавателни средства, приложени в отделна папка, озаглавена като том №1 с   надпис ВДС, съдържащи протоколи: с рег. № RB 202010-001-05-04-С-182/30.07.2010 г. и с рег. № RB 202010-001-05-04-С-181/30.07.2010 г.;

-        писмените доказателства, приложени по делото: удостоверение за наследници /т. 1а, л. 306 от д. п./; протоколи за доброволно предаване /т. 3, л. 116 – 125 от д. п./; фиш от Спешна медицинска помощ /т. 3, л. 126 от д. п./; разпечатки за проведени телефонни разговори и данни за абонати на мобилни оператори /т. 4, л. 2 – 77 от д. п.; отделна папка, озаглавена като том 4 с надпис ВДС; т. 2, л. 708 – 768 от съдебното дело/; свидетелства за съдимост /т. 1, л. 18 и л. 21 от съдебното дело/; документи за трудова заетост, образование, здравословно състояние и характеристични данни за подс. А.Г. /т. 3, л. 1038 – 1055 от съдебното дело/; уверение от Софийския университет за подс. Р.К. /т. 3, л. 1113 от съдебното дело/;  копия от медийни публикации /т. 3, л. 1397 – 1399 от съдебното дело/.

           

            От приложените по делото доказателствени материали съдът счита, че изначално следва да бъдат изключени като годен източник за формиране на доказателствени изводи протоколите за веществени доказателствени средства, документиращи използването на специални разузнавателни средства при проведените беседи на оперативни работници от МВР с подс. Р.К. и със свид. Е.М. /т. 2 и т. 3 от отделна папка, с надпис „Секретни материали“, съдържаща четири отделни тома с надписи ВДС/. Тези беседи са проведени на 3.06.2010 г., след отвеждането на подс. К. и свид. М. в СДВР, което от своя страна е било предшествано от извършените в утрешните часове на посочената дата претърсвания в жилищата на двамата /които процесуални действия са отразени в протоколите, приложени съответно на л. 294 и сл. и л. 287 и сл. от т. 1а от д. п./. Проведените беседи от страна на служители на МВР с придобилите по-късно процесуални качества съответно обвиняем и свидетел по досъдебното производство са действия, които нямат процесуален характер и не са сред предвидените в НПК средства за събиране на гласни доказателства /в този смисъл и Решение № 559/7.01.2014 г. по н. д. № 2119/2013 г. на ВКС, ІІ н. о., както и Решение № 112/7.05.2014 г. по н. д. № 1812/2013 г. на ВКС, ІІІ н. о./. По съществото си, позоваването от страна на държавното обвинение на документирани изявления в рамките на такива беседи на лица, които впоследствие придобиват процесуалното качество на обвиняем и свидетел по делото, представлява заобикаляне на правилата на процесуалния закон, установяващи ред за извършване на разпити на тези лица, като годен начин за приобщаване на техните обяснения и показания за факти от значение за делото. В този смисъл и с документирането на такива беседи чрез използване на специални разузнавателни средства не може да се придаде доказателствена стойност, каквато изначално липса на проведените оперативни беседи, поради което и не следва да бъдат формирани фактически изводи въз основа на протоколите за веществени доказателствени средства, отразяващи беседите на служителите на МВР с подс. Р.К. и свид. Е.М. /в тази насока е и Решение № 591/13.01.2014 г. по н. д. № 1902/2013 г. на ВКС, І н. о./.

По възраженията на защитниците на двамата подсъдими за процесуалната годност на други доказателствени източници съдът намира за необходимо да се произнесе в хода на изложението на извършения доказателствен анализ, въз основа на който е приета за установена фактическата обстановка, относима към предмета на делото. Това е така, тъй като даването на отговор на тези възражения изисква съпоставка и с останалите налични по делото доказателствени източници, каквато дейност съдът неминуемо е длъжен да извърши при изследване на подлежащите на изясняване фактически обстоятелства с оглед на съвкупния доказателствен материал.

Съдът намира за установяващи се по еднопосочен и безпротиворечив начин от доказателствата по делото обстоятелствата, че пострадалият М. М.С. към периода на извършване на инкриминираното деяние е бил студент последна година в Медицинския университет; че същият е обитавал едно жилище със своята майка свид. Х.С., а в друго жилище живеел неговият брат свид. И.С., заедно със съпругата си свид. Р.И.; че преди смъртта си пострадалият е поддържал приятелски отношения със своите състуденти – свидетелите Е.Т., М.Н. и М.К., като от тях най-близка приятелка му била свид. Т.; че извън посочената група негови състуденти, пострадалият е поддържал приятелски отношения и със свидетелите Я.Б. и С.С., като с първия имали общи интереси, свързани с излети по планини и каране на колела, а с втория били приятели от детинство и живеели в съседни входове. Доказателства, които установяват тези обстоятелства, без противоречия помежду си и без да са опровергани от останалите доказателства по делото, са показанията на свидетелите Х.С., Я.Б., С.И., И.С., Е.Т., М.Н. и М.К..

Също така по еднопосочен и безспорен начин от показанията на свидетелите Е.Т. и Я.Б., както и от заключенията на назначените по делото технически експертизи се установява, че пострадалият М. С. общувал със своите приятели и познати и чрез компютърната програма скайп, като в тази кореспонденция използвал никнейма MS. От заключенията на техническите експертизи на иззетия от жилището на пострадалия М. С. компютър също по категоричен начин е установено, че със същия никнейм MS той е общувал по скайп и с други две лица, чиито никнейми били koruintheprinceofchaos и rumbata_super, като по делото е останало неустановено кои са били лицата, използващи тези никнейми, нито е установено кореспонденцията с тях да има отношение към инкриминирания инцидент.

Съдът намери, че от показанията на посочените по-горе свидетели – приятели и състуденти на пострадалия М. С., които са поддържали близки отношения с него, не беше установено той да е имал хомосексуална полова ориентация. Съдът се спира на този въпрос само доколкото той е относим към един от аспектите на поддържаната от защитата на подс. А.Г. теза, а именно за възможно причиняване на смъртта на М. С. по време на хомосексуален полов акт. Съдържащите се в показанията на свидетелите С.И., Е.Т. и М.К. твърдения за налични у тях съмнения за възможна хомосексуална ориентация на пострадалия М. С. на първо място представляват формирани предположения у тези свидетели, които са били основани най-вече на липсата на постоянна връзка на М. С. с момиче, но не и на конкретни прояви от негова страна, сочещи полово влечение към мъже. На следващо място по делото не са събрани други доказателства, които да установяват факти на поддържани хомосексуални отношения от страна на пострадалия М. С. с други мъже или на осъществявани от негова страна на такива полови контакти – нито съдържанието на скайп-комуникацията с неустановените по делото лица, нито обективните находки след смъртта на същия пострадал позволяват да се направят еднозначни изводи в тази насока.  

По категоричен начин и при липсата на съществени противоречия между показанията на свидетелите Я.Б., В.П., Е. Б., А.Х. и И.Б. бяха установени и обстоятелствата по включването на пострадалия М. С. в компанията на посочените свидетели през лятото на 2008 г. по време на почивката им на Черно море, както и на съвместното обитаване на една стая от страна на С. и свид. Я.Б. при някои от нощувките по време на почивката.

Съдът прие за установени обстоятелствата, че към месец септември 2008 г. пострадалият М. С. е ползвал два мобилни телефона с номера *********** и **********, доколкото това беше установено пряко от показанията на свид. И.С., а същите намериха своето потвърждение и в останалия събран по делото доказателствен материал. В това отношение следва да се отбележи неоснователността на възраженията на защитата на подс. А.Г. срещу доказателствената стойност на приложените по делото разпечатки за проведени разговори с мобилни телефони. Съдът намира, че както приобщените по досъдебното производство разпечатки, постъпили от мобилните оператори, приложени съответно в т. 4, л. 2 – 77 от досъдебното производство и в отделна папка, озаглавена като том 4 с надпис ВДС, така и изисканите в хода на съдебното следствие разпечатки, приложени в т. 2, л. 708 – 768 от съдебното дело, са годен източник за формиране на доказателствени изводи. Поддържаните от адв. К. доводи за несъответствие с подзаконовата нормативна база, установяваща реда до достъп до съответните информационни масиви на операторите на далекосъобщителни услуги нямат отношение към процесуалното естество на приобщените по делото разпечатки за проведени телефонни разговори. Това така, защото не може с нормативен източник от такъв характер да се определя процесуалната стойност на определен вид доказателствени източници. Такава стойност не може да се определи и от субекта, който въз основа на информационните масиви, до които има достъп, обобщава в разпечатка данни за проведени телефонни разговори и в този смисъл означението в изисканите в хода на съдебното следствие разпечатки, че същите не могат да служат като доказателство, по никакъв начин не могат да обвържат съда и да го ограничат в правомощията му да прецени доказателствената стойност на тези документи и да ги съпостави с останалия доказателствен материал. За пръв път в НПК е установен нарочен процесуален ред за предоставяне на данни от предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги със създаването на разпоредбата на чл. 159а със ЗИДНПК, обнародван в ДВ, бр. 24/2015 г. Преди влизането в сила на тази разпоредба процесуалният закон не е предвиждал такъв нарочен режим и данните за трафика между абонати на мобилни оператори са могли да бъдат изисквани на общо основание от всички органи на наказателното производство по общия ред на чл. 159 от НПК. Процесуалната стойност на тези разпечатки, изискани преди съществуването на режима по чл. 159а от НПК, е като писмени доказателства, разновидност на веществените доказателствени средства по смисъла на чл. 109 от НПК, към които не е приложим режима за ползване на специални разузнавателни средства /в този смисъл и Решение № 489/25.03.2010 г. по н. д. № 475/2009 г. на ВКС, І н. о., Решение № 254/19.07.2010 г. по н. д. № 169/2010 г. на ВКС, І н. о., както и Решение № 116/7.05.2014 г. по н. д. № 222/2014 г. на ВКС, ІІІ н. о./. С оглед на това и разпечатките от телефонни разговори, приложени в досъдебното дело, и приобщените в хода на съдебното следствие такива разпечатки са годен източник на фактически изводи, който разбира се подлежи на обсъждане в съвкупност с останалия наличен доказателствен материал.

Съпоставяйки показанията на свид. И.С. /т. 1а, л. 222 от д. п., приобщени в съдебно заседание на 18.10.2013 г. – т. 1, л. 254 – 255 от съдебното дело/ в частта, в която той посочва номерата на двата ползвани от пострадалия М. С. мобилни телефона ********** и **********; показанията на свид. Е.Т. /т. 1а, л. 224 – 225 от д. п., приобщени в т. 1, л. **2 от съдебното дело/ относно номера на ползвания от нея телефон; показанията на свид. Я.П. /т. 3, л. 919 от съдебното дело/ относно номера на ползвания от нея телефон; показанията на свид. Я.Б. също относно ползваните от него мобилни телефони към инкриминираната дата /т. 1, л. 78 гърба от д. п., приобщени в т. 1, л. 332 от съдебното дело/, както и справката на л. 748, т. 2 от съдебното дело за номера на ползвания от свид. С.И. мобилен телефон, с разпечатката, приложена на л. 721, т. 2 от съдебното дело, съдът прие за установени обстоятелствата за проведени на 30.09.2008 г. телефонни разговори от пострадалия М. С. с посочените свидетели в конкретно цитираните във фактическото изложение на настоящите мотиви часове.

От разпечатката, приложена на л. 721, т. 2 от съдебното дело, която както посочи съда, намира своето взаимно съответствие с показанията на свидетелите Е.Т., Я.П. и Я.Б., се установява, че разговори с тези свидетели на 30.09.2008 г., както и със свид. С.И., пострадалият М. С. е правил от мобилен телефон с номер **********, като е ползвал телефонен апарат с и-мей номер 352743014869140. Така установените обстоятелства, съпоставени с показанията на свид. Х.С. /т. 1, л. 227 от съдебното дело и т. 1а, л. 227 от д. п., приобщени в т. 1, л. 241 – 243 от съдебното дело/ и на свид. С.И. /т. 1, л. 244 от съдебното дело/, обуславят извод, че предоставеният от свид. И. на пострадалия М. С. мобилен телефон „Нокия 6151” е бил апаратът, с който пострадалият е провеждал разговорите на 30.09.2008 г. и че същият мобилен апарат е имал уникален и-мей номер 352743014869140.

Въз основа на така анализираните до момента гласни доказателства – показанията на свидетелите Х.С., Е.Т., Я.Б. и Я. П. и съпоставката им с разпечатката, приложена на л. 721, т. 2 от съдебното дело съдът изгради изложената фактическа обстановка относно действията на пострадалия М. С. за времето от излизането му сутринта на 30.09.2008 г., до прибирането в дома му същия ден, където е бил заварен в късния следобед от майка му свид. Х.С. да се подготвя по предстоящия му държавен изпит.

Съдът кредитира показанията на свид. Х.С. относно сочените от нея обстоятелства, че между 18,00 ч. и 19,00 ч. пострадалият М. С. отишъл да пазарува храна до магазин Кауфланд, че след като се е прибрал от магазина е бил помолен от нея да й измери кръвното, тъй като не се чувствала добре и имала проблем със своето кръвно налягане, че пострадалият не могъл да намери апарата за кръвно налягане и премерил пулса на свид. Х.С. и я посъветвал да изпие едно от лекарствата, които тя взимала и й казал, че ще излезе за малко и като се прибере отново ще потърси апарата и ще й измери кръвното. Съдът не констатира съществени противоречия между показанията на свид. Х.С., давани за тези обстоятелства в хода на съдебното следствие и показанията й от досъдебното производство, с изключение на часовете, които свидетелката посочи пред съда относно времето на отиване на сина й до магазина и след това на излизане от дома му. Съдът счита, че тези различия в показанията могат да бъдат обяснени с изминалия около петгодишен период от време между датата на събитията, за които свидетелката е дала показания в съдебно заседание и доколкото показанията й от досъдебното производство за тези обстоятелства са дадени само десет дни след датата, на която свид. Х.С. е видяла за последен път сина си, а и са основани на сочена от същата свидетелка съпоставка, която тя е направила с отразения час в касовата бележка, останала след пазаруването на пострадалия, съдът прие за установено, че М. С. е излязъл от дома си, за да иде да магазина между 18,00 ч. и 19,00 ч. Съдът счете за обяснено по логичен начин от страна на свид. Х.С. /т. 1, л. 241 от съдебното дело/ установеното различие между показанията й, дадени в хода на съдебното следствие и отразеното в приобщената част от показанията й от досъдебното производство твърдение, че тя не е разговаряла със сина си във вечерта на излизането му за последен път от жилището му, а именно, че това твърдение се е отнасяло за периода от време преди излизането на М. С. да пазарува. В този смисъл и като взе предвид последователността на показанията на свид. Х.С., дадени при разпита й в хода на съдебното следствие, съдът прие за установено, че в периода от време след 19,00 ч., когато се е бил върнал от ходенето си до магазина, пострадалият М. С. е бил помолен от своята майка да измери кръвното й, търсил е апарата за измерване на кръвно налягане безуспешно, премерил е пулса на свид. Х.С. и й е препоръчал да вземе лекарство, която тя имала на разположение, след което е казал, че излиза за малко и като се върне, ще се опита да намери апарата за кръвно налягане и ще й го измери. При така установените обстоятелства съдът прие, че излизането на пострадалия от дома му е станало ориентировъчно към 19,30 ч. на 30.09.2008 г.    

По делото не е установено с кого се е срещнал пострадалият М. С., след като е излязъл от дома си и какво е правил до момента, в който се е озовал на мястото в парк *********, където е настъпила смъртта му и където е било намерено тялото му сутринта на 1.10.2008 г. Наличните косвени данни – за казаното от М. С. при разговора по телефона със свид. П., че има по-късно същия ден среща с приятел /т. 3, л. 919 от съдебното дело/; че е провел телефонен разговор с продължителност 55 секунди в 13,40 ч. на 30.09.2008 г. със свид. С.И., който същия ден бил рожденик /л. 721, т. 2 от съдебното дело/; че по слиповете, с които пострадалият е бил обут е имало следи от негова семенна течност / л. 105 – 108, т. 2 и л. ** – 97, т. 2 от д. п., л. 366, т. 1 от съдебното дело/, нито обсъдени поотделно, нито в съвкупност с останалия наличен по делото доказателствен материал обосновават еднозначни и категорични фактически изводи относно случилото се с М. С. от излизането му от неговия дом вечерта на 30.09.2008 г. до момента на инцидента в парк *********, при който е била причинена смъртта му.

Еднозначни и категорични изводи, че в посочения период от време пострадалият М. С. се е срещал със свид. Я.Б. не могат да бъдат формирани както от обстоятелството, че при експертно изследване е установено морфологично сходство между косъма, намерен по външната повърхност на десния чорап, иззет при огледа на тялото на пострадалия и иззети като сравнителен материал косми от главата на Б. /л. 114 и сл. от т. 2 от д. п./, така и от останалите събрани по делото доказателства. На първо място в това отношение следва да се отбележи, че само по себе си, установеното морфологично сходство може да е само индиция за идентичност между косъма, намерен върху чорапа, носен от М. С. и космите от главата на свид. Я.Б., но не е достатъчно за формиране на положителен извод за такава идентичност. На следващо място, наличието на такъв косъм не може да бъде обяснено по единствено възможен начин с осъществена среща в посочения период от време между пострадалия и лицето, чиито косъм е бил намерен на чорапа му, доколкото е възможно както такава среща да е била осъществена и в предходен период от време. В това отношение показанията на свид. Х.С. за хигиенните навици на нейния син не могат да са основание за отхвърляне на такава възможност, защото тези показания се основават на формирана от други обстоятелства оценъчна представа у нея. Неоснователни се явяват и доводите на защитниците, според които липсата на установени при експертните изследвания следи върху косъма за механично или химично въздействие изключват всякакъв възможен друг извод, освен че косъмът върху чорапа на пострадалия е попаднал там непосредствено преди или по време на инцидента, довел до смъртта на М. С.. Тези доводи биха имали основания, ако по делото беше установено по категоричен начин, че на такива конкретни въздействия е бил подложен чорапът, върху който косъма е бил намерен в периода от време преди обуването му от пострадалия, както и ако беше установено, че няма как такива въздействия върху чорапа да не оставят обективни следи и върху намиращ се върху същия чорап косъм /в този смисъл и становището на в. л. на л.358, т.1 от съд. дело/.

По делото няма събрани други доказателства, които да обуславят конкретни фактически изводи, че пострадалият М. С. в периода от време след напускането на жилището му до инцидента, довел до смъртта му в парк ********* се срещал със свид. Я.Б.. Няма доказателствено значение по смисъла на процесуалния закон обстоятелството, че по време на задържането му като заподозрян, Я.Б. е бил подложен на полиграфско изследване, чиито резултати са показали, че той се е намирал в района на ********* по време на произшествието /показания на свид. Л.Я. – т. 1, л. 294 от съдебното дело/. По делото не са събрани доказателства, които да опровергават показанията на свид. Я.Б. /л. 333 – 334, т. 2 от съдебното дело/, че на 30.09.2008 г.  той е бил на работа за времето от 14 до 22 часа и след края на работната си смяна се е прибрал с колело до дома си, без да се е виждал същия ден с пострадалия М. С..

По делото от приложения на л. 126, т. 3 от д. п. фиш от СМП, от докладните записки на л. 48 и л. 49, т. 1 от д. п., както и от протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, приложени на л. 50, т.1 от д. п., се установяват обстоятелствата за подаден сигнал от неустановено по делото лице в Спешна помощ и в полицията за видяното от същото това неустановено лице тяло на пострадалия М. С., както и за конкретното местонахождение, на което тялото се е намирало - на около два метра в западна посока от алеята в *********, водеща от „Алея Яворов” към спирка „Ропотамо” на бул. „Цариградско шосе”, по дължината на посочената алея - на около 30 м. от посочената спирка.

По делото се явява установено по категоричен и несъмнен начин, че смъртта на пострадалия М. С. е настъпила в резултат на упражнено спрямо него насилие, независимо, че при проведения първоначален оглед на тялото му на местопроизшествието не са били установени данни да е било упражнено такова насилие. Насилственият характер на смъртта на пострадалия се установява по еднопосочен начин от предварителното заключение на съдебномедицинска експертиза на труп /т. 2, л. 4 и сл. от д. п./, от съдебномедицинските експертизи, назначени в хода на досъдебното производство /т. 2, л. 6 и сл. и т. 2, л. 162 и сл. от д. п./, от назначената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза /т. 3, л. 1141 – 1145 от съдебното дело/. По обоснован начин всяко едно от посочените експертни заключения е основано на обективно установените при извършената аутопсия на тялото на пострадалия увреждания: механична асфиксия от притискане на шията и външните дихателни отвори; счупване на лявото рогче на подезичната кост; кръвонасядане на меките тъкани в областта на счупването на лявото рогче на подезичната кост; кръвоизливи под конюктивите на двете очи; подкожен хематом в областта на дясната буза на лицето; охлузвания в областта на дясната скула на лицето и на втори пръст на дясната ръка; кръвонасядания в областта на дясната орбита, по гърба на носа, по дясна ушна мида, по лигавицата на устната кухина /двустранно/, по меките черепни покривки в челните и тилните области на главата /двустранно/; две разкъсно-контузни рани по лигавицата на устната кухина вдясно; дълбоки кръвонасядания на мускулатурата на шията и в областта на гърба /двустранно/; карминов бял дроб; оток на мозъка. Също така между отделните съдебномедицински експертизи приобщени по делото няма противоречие относно характера на упражняваните въздействия върху тялото на пострадалия, причинили тези увреждания преди да настъпи смъртта на пострадалия –  притискане в областта на шията /душене/, запушване на външните дихателни отвори /ноздрите и устата/ и затискане на снагата и гърба.

Налице са различия между назначената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза /т. 3, л. 1141 – 1145 от съдебното дело/ и заключенията на двете съдебномедицински експертизи, назначени по досъдебното производство /т. 2, л. 6 и сл. и т. 2, л. 162 и сл. от д. п./  относно  въпроса дали смъртта е причинена от едновременното упражняване на различни въздействия по отношение на пострадалия /притискане в областта на шията, запушване на дихателните отвори и имобилизация на главата и снагата, в каквато насока са дадените заключения на посочените експертизи, назначени в хода на досъдебното производство/ или като причина за смъртта следва да се приеме конкретно механичната асфиксия от запушването на външните дихателни отвори на пострадалия, каквото е заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза. Съдът счете, че следва да бъде кредитирано заключението именно на назначената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза, доколкото и в писмената й част, и при разпитите на изготвилите я вещи лица в съдебно заседание /л. 1151 и л. 1365, т. 3 от съдебното дело/ по обоснован начин се сочи конкретното значение на асфиксията от запушването на отворите на носа и устата на пострадалия, като пряко обусловила смъртта му причина и се обяснява невъзможността като такива самостоятелни причини да се приемат останалите упражнени по отношение на пострадалия въздействия, имащи също характера на асфиксии – стискането на шията му, което пряко е причинило счупване на лявото рогче на подезичната кост и притискането на главата и снагата му. Вещите лица, дали заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза са обосновали по последователен начин становището си, че самостоятелно конкретното въздействие по стискане на шията на пострадалия, довело до счупване на рогчето на подезичната кост, не би причинило смърт на пострадалия, а заявление в тази насока са направили при разпита им в съдебно заседание и вещите лица, изготвили назначените по досъдебното производство съдебномедицински експертизи /л. 519 – 520, т. 2 от съдебното дело/. Съдът намира за обосновано и заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза, че другото въздействие, което е имало характер на асфиксия – притискането на главата и снагата на пострадалия, следва да се разглежда като част от въздействието, довело до запушването на отворите на носа и устата на пострадалия, доколкото механизмът, по който това запушване е осъществено е бил чрез притискане на главата на М. С. *** лице към терена и фиксиране на тялото му.

Кредитирайки назначената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза в частта й относно възприетия механизъм на запушване на дихателните отвори на пострадалия, чрез притискането на главата и тила към терена, при фиксиране на тялото му, поради обоснованост на заключението в тази му част по изключително последователен начин /и в писмената част – л. 1144 и при проведените два разпита на вещите лица – л. 1153 – 1154 и л. 1366, т. 3 от съдебното дело/ и обясняването му от експертите с установените находки при огледа на местопроизшествието и на трупа, съдът отхвърли заключението на втората назначена в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза /л. 162, т. 2 от д. п./, според което установените увреждания в областта на главата на пострадалия кореспондират с възникнали от действието на контактни повърхности от човешки длани и пръсти както по притискането на шията му, така и по затискане на външните дихателни отвори /ноздри и уста/. В тази му част посоченото заключение се основава изключително на установените при външния и вътрешния оглед на трупа на пострадалия травматични увреждания, без да са обсъдени обективните данни за съприкосновение на лицевата повърхност на главата на пострадалия с терена, а същите подробно са обосновали, при обсъждането им и с характеристиките на травматичните увреждания, заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза. В частта относно възприетия механизъм за запушване на отворите на ноздрите и устата на пострадалия чрез притискане на главата и врата му към терена, при фиксиране на тялото му, заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза съответства и на заключението на първата от двете съдебномедицински експертизи, назначени в хода на досъдебното производство /т. 2, л. 6 и сл. от д. п./, където е формиран извод за наличие на данни от притискане с човешки пръсти само в областта на шията на пострадалия, докато установените външни увреждания по лицето са обяснени с контакт с повърхност, каквато представлява земния терен и е посочен механизъм на имобилизация на главата и снагата при фиксирано тяло върху земята, съпътствал асфиксията, причинена от запушването на дихателните отвори.

Измежду приетите по делото съдебномедицински експертизи – назначените по досъдебното производство и назначената в хода на съдебното следствие – няма противоречия относно вероятното време на настъпване на смъртта на пострадалия, съотнесено към времето на първоначалния оглед на местопроизшествието, когато трупът е бил вече обърнат по гръб /л. 1366, т. 3 от съдебното дело/ и към времето на извършване на аутопсията /л. 9, т. 2 от д. п./. Тези заключения бяха обосновани на конкретно установените в хода на огледа и аутопсията на трупа на пострадалия обективни находки и на възприетото от експертите въз основа на техните специални знания обичайно време за преместване на трупните петна. Съдът не намира основания да не се довери на становището на вещите лица, изготвили заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза, при разпитите им в съдебно заседание /л. 1154 и л. 1366, т. 3 от съдебното дело/, според което след настъпването на смъртта на пострадалия, той е бил оставен да лежи по корем и е останал така до момента на обръщането му, което съпоставено с констатираното преместване на послесмъртните петна и конкретното им разположение обуславя извод, че обръщането е извършено между 8 и 15 часа след настъпването на смъртта. В това отношение следва да се посочи, че експертите, изготвили експертизите, при разпитите им в съдебно заседание обосновано защитиха заключенията, като съдът намира за лишени от основания и непочиващи на събрания по делото доказателствен материал и на предвидените в него способи за доказване позоваванията от страна на защитата на подсъдимите на твърдяни методи за изследване, които не са били използвани по настоящето производство, доколкото по мнението на експертите, дали заключения по делото, такива методи са били неприложими в конкретния случай.    

Също така не са налице различия между заключенията на съдебномедицинските експертизи, назначени по досъдебното производство и назначената в хода на съдебното следствие относно становището на експертите, че в рамките на един инцидент са били причинени всички установени при аутопсията на пострадалия травматични увреждания и че смъртта му е настъпила именно по време на инцидента /л. 514 – 516, т. 2 и л. 1152 – 1155, т. 3 от съдебното дело/.

Без противоречия помежду си назначените по досъдебното производство съдебномедицински експертизи и назначената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза описват установените при аутопсията кръвонасядания в дълбочина по задните повърхности на главата и тялото на пострадалия като причинени в резултат на взаимодействие, изразяващо се в удари или притискащо въздействие от предмети с ограничена контактна повърхност, каквито са човешките ръце, колене и крака /л. 9, т. 2, л. 167, т. 2 от д. п. и л. 1145, т. 3 от съдебното дело/.  

Няма противоречия между становищата на експертите, изготвили съдебномедицинските експертизи, назначени съответно в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие и относно характеризирането на смъртта на пострадалия, като бързо настъпила, с оглед на специфичната трупна картина, установена при аутопсията, като продължителността на асфиксията до причиняването на клиничната смърт е продължило между пет и десет минути, като на втората от тях пострадалият е изпаднал в безсъзнателно състояние /л. 519, т. 2 и л. 1153 – 1154, т. 3 от съдебното дело/. Еднопосочно и категорично е и становището на всички експерти от съдебномедицинските експертизи, че до изпадането му в безсъзнателно състояние, пострадалият е могъл да възприема обстановката, в която е поставен и е изпитвал силни болки и страдания /л. 168, т. 2 от д. п. и л. 1375, т. 3 от съдебното дело/.

Обсъждайки така установените дотук обстоятелства относно времето на напускане на жилището му от страна на пострадалия М. С. на 30.09.2008 г.; уникалният и-мей номер на носения в него мобилен телефон „Нокия 6151”, предоставен му за ползване от свид. С.И.; периода от време, мястото и механизма на причиняване на смъртта на пострадалия с установяващите се останали обстоятелства от доказателствата по делото, съдът намери за доказано по категоричен и несъмнен начин, че подсъдимите А.Г. и Р.К. са участвали в умъртвяването на М. С..

Съдът намира за установено по категоричен начин от доказателствата по делото съществуването, към периода от време, включващ инкриминираната дата, а именно в края на месец септември 2008 г., на група, включваща съученици от 119 СОУ и приятели от кв. *****, в която са влизали подсъдимите А.Г. и Р.К. и свидетелите Е.М., А.С., С.С. и Ц.Г., които често са се събирали след училище в увеселителен център „К.”, намиращ се в парк *********. Също така съдът намира за установено, че при някои от тези свои събирания, членовете на групата са тръгвали по алеите на парка, за да търсят мъже, които им изглеждат като хомосексуалисти и при среща на такива, са им нанасяли побой, като между себе си наричали тази дейност „ритане” или „чистка”. Тези обстоятелства съдът намира за установяващи се по категоричен начин от показанията на свидетелите Е.М. /л. 468, т. 2 от съдебното дело и приобщените показания от досъдебното производство на л. 271, т. 1а от д. п./ и А.С. /л. 488, т. 2 от съдебното дело и приобщените негови показания от досъдебното производство на л. 275, т. 1а от д. п./, както и от съдържанието на разговора, проведен на 1.06.2010 г. между подс. А.Г. и свид. Ц.Г., отразено в протокола за веществени доказателствени средства с рег. № RB 202010-001-04-С-182/30.07.2010 г., изготвен при прилагане на специални разузнавателни средства, приложен в отделна папка, озаглавена като том № 1 с надпис ВДС.

Защитата на подсъдимите оспори посочените доказателствени източници, излагайки доводи за упражнено въздействие и натиск от служители на МВР по отношение на свидетелите Е.М. и А.С., което е опорочило извършените с тях процесуални действия, както и допуснати нарушения на закона при даване на разрешението за използване на специалните разузнавателни средства, с които е документиран разговора, проведен на 1.06.2010 г. между подс. А.Г. и свид. Ц.Г..

Съдът намира за необходимо първо да се произнесе по възраженията за законност на използваните специални разузнавателни средства за документиране на разговора от 1.06.2010 г. между подс. А.Г. и свид. Ц.Г., доколкото хронологически това документиране предшества провеждането на разпитите по досъдебното производство на свидетелите М. и С., а и съдържанието на този разговор може да послужи като отправна точка за проверка дали показанията на тези двама свидетели са дадени, за да се обслужи измислена от оперативните служители на МВР версия за инцидента с цел уличаване в извършване на деянието на двамата подсъдими.

Съдът счита, че използването на специални разузнавателни средства за документирането на срещата между подс. А.Г. и свид. Ц.Г. на 1.06.2010 г., за времето от 20,03 ч. до 20,37 ч. не е било извършено в нарушение на регламентирания в НПК и ЗСРС ред за прилагането им. От приложените в отделна папка, озаглавена като т. 1 ВДС документи е видно, че на 01.06.2010 г. до председателя на СГС било внесено от наблюдаващия досъдебното производство прокурор искане за издаване на разрешение за използване на специални разузнавателни средства /СРС/ чрез оперативни способи „наблюдение“, „подслушване“ и „проследяване“ по отношение на свид. Ц.Г.. Макар и да е било посочен в искането като негово основание чл. 18 от ЗСРС, която разпоредба касае прилагането без предварително съдебно разрешение на СРС с последващо одобрение на извършените действия от страна на председател на съответния окръжен съд, видно от мотивната част на същото са изложени обстоятелства, които надхвърлят фактическия състав по чл. 18, ал. 1 от ЗСРС, доколкото необходимостта от използването на СРС е обоснована не само с нуждата от предотвратяване на престъпна дейност, но и за цялостното документиране и доказване на престъпната дейност на лице, участвало в извършването на убийство – обстоятелства, които са сред основанията за прилагане на СРС по общия ред, предвиден в чл. 15 от ЗСРС. Видно е също така, че на 01.06.2010 г. директорът на СДОТО – МВР е издал разпореждане на основание чл. 18, ал. 1 от ЗСРС за използване на СРС чрез наблюдение, проследяване и подслушване по отношение на свид. Ц.Г. за времето от 12,40 ч. на 01.06.2010 г. до 12,40 ч. на 02.06.2010 г. Документираното по делото използване на СРС по отношение на свид. Ц.Г. обаче е за времето от 20,03 ч. до 20,37 ч., когато е проведена срещата му с подс. А.Г., същата среща е била подложена на подслушване и наблюдение, в резултат на което и са изготвени приложените в папката с обозначение т. 1 ВДС оптични дискове, съдържащи звукозапис и видеозапис и протоколите за ВДС, в които те са документирани. В така посочения период от време, в който са приложени СРС по отношение на свид. Ц.Г., обаче вече е имало издадено разрешение на упълномощен заместник председател на СГС за прилагането им и това е видно от приложеното в същата папка издадено на основание чл. 15 от ЗСРС разрешение за използване на специално разузнавателно средство чрез посочените в искането оперативни способи. Видно е от текста на същото разрешение, че то е било вписано в Регистъра на СГС за издадените разрешения за СРС под рег. № 14 – 2655/01.06.2010 г., т. 26, стр. 79 – т. е. било е издадено и регистрирано в рамките на работния ден на 1.06.2010 г., а документираното по делото използване на СРС по отношение на свид. Ц.Г. е извършено вечерта на същия ден. Наличието на всички предпоставки за използване на СРС, предвидени в чл. 15 от ЗСРС към момента на прилагането на такива по отношение на проведената за времето от 20,03 ч. до 20,37 ч. на 1.06.2010 г. – издадено вече разрешение за използване на СРС, издадено от упълномощен заместник председател на СГС по разследване на престъпление по чл. 115 от НК, което разрешение е издадено и по предварително спрямо момента на използване на СРС искане на прокурор от СГП, обуславя и законност на дейността по прилагането на СРС по отношение на свид. Ц.Г., независимо от обстоятелството, че без да са налице основания на чл. 18 от ЗСРС е било издадено разпореждане за прилагане на СРС спрямо него за времето от 12,40 ч. на 01.06.2010 г. до 12,40 ч. на 02.06.2010 г. и разпоредбата на чл. 18 от ЗСРС е посочена като правно основание в искането на прокурора до съда за издаване на разрешение за използване на СРС.

Неоснователни са доводите на защитата на подс. А.Г. за процесуална негодност на протоколите за ВДС, изготвени по прилагани СРС, основани на решение по друго дело на Военноапелативния съд, в което е изразено становище за значението на сроковете по чл. 176 от НПК. На първо място, по настоящето дело нарушение на тези срокове не е установено, а на следващо – спазването или не на същите срокове, според настоящия съдебен състав, няма отношение към доказателствената стойност на тези доказателствени средства.

На следващо място верността на отразените в протокола за изготвени веществени доказателствени средство, приложен на л. 6 – 15, т. 1 от папката с надпис „Секретни материали“ беше проверена чрез назначаване на фоноскопна експертиза в хода на съдебното следствие, доколкото при извършеното възпроизвеждане в хода на съдебното заседание на звукозаписа от оптичния носител, приложен към протокола за ВДС, се установи, че същият е с лошо качество, поради което и е необходимо използване на специална техника и специални знания за прослушване на записа и сверяването му с текстовата част от протокола. От даденото заключение на така назначената фоноскопна експертиза беше установено, че вярно в писмената част на протокола за ВДС е отразено съдържанието на звукозаписа, документирал чрез използвани СРС проведената на 1.06.2010 г. среща между подс.А.Г. и свид. Ц.Г. /т. 3, л. 983 – 1003 от съдебното дело/.

С оглед на изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че приложените протоколи за веществени доказателствени средства в папката с обозначение т. 1 ВДС са годен източник за формиране на доказателствени изводи. От съдържанието на разговора, проведен между свид. Ц.Г. и подс. А.Г. на 01.06.2010 г., за времето от  до 20,03 ч. до 20,37 ч. е видно, че двамата обсъждат случай на побой над мъж от група, в която са били подс. А.Г., подс. Р.К. и свидетелите Е.М., А.С. и С.С., споменати в разговора с техните прякори Р., М., Т. и З. /Папка № 1 с ВДС, л. 10, гърба/. Видно е от същия разговор и че лицето, което е било пострадало от побоя, според подс. А.Г. е било осъществявало хомосексуален полов акт. Същевременно в същия разговор се коментира и дейност по „ритане” и нанасяне на „побои” в „парка”, в която са участвали както подс. А.Г. и свид. Ц.Г., така и други лица, които са останали неустановени по делото - „Д.”, „К.” и „Б.” /Папка № 1 с ВДС, л. 12, гърба/.

Така документираните при използване на СРС изявления на свид. Ц.Г. и подс. А.Г. от една страна намират своето потвърждение и взаимно съответствие в показанията на свидетелите Е.М. и А.С. за наличието на група с тяхно участие, в която са влизали и подс. Р.К. и свид. С.С. и която към месец септември 2008 г. е извършвала нападения в парк „*********” над лица, които са били считани за хомосексуалисти. От друга страна, провеждането на този разговор вечерта на 1.06.2010 г., в което обстоятелства от дейността на групата с тези участници са посочени в разменените реплики между подс. А.Г. и свид. Ц.Г. изключва тезата на защитата на подсъдимите, че при разпитите, проведени по досъдебното производство пред съдия на 3.06.2010 г. на свидетелите Е.М. и А.С. двамата са дали показания под натиск и в съответствие с изградена от служителите на МВР теза, несъответстваща на действителността.

Съдът не намира за доказани твърденията на защитата на подсъдимите за манипулираност и формиране при упражнен натиск от страна на служителите на МВР на показанията на свидетелите Е.М. и А.С., дадени по досъдебното производство пред съдия, части от които бяха приобщени към доказателствената съвкупност в хода на съдебното следствие. При разпита му в хода на съдебното следствие /л. 472, т. 2 от съдебното дело/ свид. Е.М. категорично отрече спрямо него да е упражнявано насилие в полицията, както и да му е внушено или подсказано заявеното от него при разпита му пред съдия по досъдебното производство, части от показанията от който бяха прочетени по предвидения процесуален ред.

Свид. А.С. в своя разпит в хода на съдебното следствие изложи твърдения за упражнено спрямо него насилие и за подсказани му от служителите на МВР обстоятелства, които да вмъкне в своите показания, давани при разпита му по досъдебното производство пред съдия /л. 494 и сл., т. 2 от съдебното дело/ . Тези твърдения обаче бяха вътрешно противоречиви, неубедителни и несъответстващи на събраните по делото доказателства. Свид. А.С. на въпрос в какво се е състоял конкретно физическият натиск, който заяви, че му е бил упражняван, отговори „шамарене, ако мога така да се изразя”, без да изложи други подробности за обстоятелствата, при които такова въздействие му е било оказано и за лицата, които са сторили това. Свид. А.С. изложи взаимно противоречащи си и нелогични твърдения при отговорите на задаваните му в хода на съдебното следствие въпроси в какво се е изразявал квалифицирания от него като психически натиск и кои точно обстоятелства в неговите показания са му били „подсказани” от служителите на МВР. В това отношение съдът намира за необходимо да отбележи, че по досъдебното производство съществува единствено протокол за разпит на свид. А.С. пред съдия, части от който бяха приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им. В протокола за разпит по досъдебното производство на свид. А.С. пред съдия не са отразени обстоятелства, които да сочат, че свидетелят е бил подложен на натиск или че е бил насочван какво да говори. Граничещо с абсурда и несъответстващо с обстановката, при която се провеждат разпитите пред съдия в СГС е твърдението на свид. С., че по време на разпита му пред съдия, служител на МВР с движение на устни му казвал какво да говори относно версия за телефон, свързан с инцидента, за който свидетелят е бил разпитван. Неубедителни и нелогични са и твърденията на свид. А.С., че преди провеждане на разпита му пред съдия от СГС по досъдебното производство многократно му било казано да потвърди, че инцидентът, за който той е бил разпитван, е бил предшестван от намерение за побой над хомосексуалист. Възприемането на тезата, поддържана от свид. С. в показанията му, дадени в хода на съдебното следствие, с които се отрича заявеното от него при разпита му по досъдебното производство пред съдия и твърди, че в действителност е имало такъв инцидент, но той е станал при обикновена разходка в парка, по никакъв начин не обяснява соченото като проявено от страна на подс. А.Г. поведение при тази разходка. В същото време тази теза се опровергава от останалите събрани по делото доказателства – показанията на свид. Е.М. и съдържанието на проведения разговор на 1.06.2010 г. между свид. Ц.Г. и подс. А.Г., документиран в протокола за ВДС, изготвени при прилагането на СРС за подслушване на разговора.

С оглед на изложеното, съдът намира за установено по категоричен начин от показанията на свид. Е.М., дадени в хода на съдебното следствие; от показанията на свид. А.С., дадени при разпита му пред съдия по досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност, както и от съдържанието на протокола за ВДС, изготвен при прилагане на СРС по отношение на проведения разговор вечерта на 1.10.2010 г. между свид. Ц.Г. и подс. А.Г., че към месец септември е съществувала група, в която са се събирали двамата подсъдими и свидетелите Е.М., А.С., С.С. и Ц.Г., в рамките на която група членовете й са се събирали в увеселителен център „К.” в парк „*********” и са извършвали нападения и нанасяли побой над движещите се вечерно време по алеи в парка мъже, които са били считани за хомосексуалисти.

На следващо място съдът намира, че събраните по делото доказателства установяват по категоричен и несъмнен начин, че подсъдимите А.Г. и Р.К. са участвали в извършване на нападение, намислено като едно от тези, които посочената група е извършила, при което на инкриминираните от държавното обвинение дата и място е била причинена смъртта на пострадалия М. С.. Този извод съдът формира въз основа на наличните косвени доказателства, всяко едно от които свързано с обстоятелствата по умъртвяването на пострадалия, които са свързани и помежду си в хармонично единство и които косвени доказателства обуславят като единствено възможен извод участието на двамата подсъдими в осъществяването на инкриминираното деяние.

Освен обсъдените вече доказателства, установяващи участието на двамата подсъдими в група с техни съученици от *** СОУ и съкварталци от ж. к. „*****“, която се е събирала и участниците й заедно са извършвали нападения над мъже, считани за хомосексуалисти, разхождащи се вечер по алеи в парк „*********“, налице са доказателства за конкретно извършено нападение, позволяващо същото да бъде индивидуализирано по време, място и начин на извършването му, идентични с посегателството над пострадалия М. С., при което е причинена смъртта му.

Доказателствата, които установяват факта на извършване на такова нападение са показанията на свидетелите Ц.Г. /л. 391, т. 1 от съдебното дело и приобщените негови показания от досъдебното производство на л. 261 – 263 от т. 1а от д. п./, Е.М. /л. 470, т. 2 от съдебното дело и приобщените показания от досъдебното производство на л. 272, т. 1а от д. п./, А.С. /л. 489, т. 2 от съдебното дело и приобщените негови показания от досъдебното производство на л. 275, т. 1а от д. п./, както и от съдържанието на разговора, проведен на 1.07.2010 г. между подс. А.Г. и свид. Ц.Г., отразено в протокола за веществени доказателствени средства с рег. № RB 202010-001-05-04-С-182/30.07.2010 г., изготвен при прилагане на специални разузнавателни средства, приложен в отделна папка, озаглавена като том № 1 с надпис ВДС.

При съпоставянето на показанията на свидетелите Е.М. и А.С. в посочените части е видно, че и двамата сочат по еднопосочен начин обстоятелствата за осъществена среща в увеселителен парк „К.“ една вечер след свършане на учебните часове на участници в горепосочената група, при която те са взели решение да потърсят по алеите в парк „*********“ хомосексуалист и да му нанесат побой. Установява се също така, че за да извършат намисленото, от „К.“ към вътрешността на парка са тръгнали участващите в срещата, които са се разделили на две – в едната малка група са били подс. А.Г., подс. Р.К. и свид. А.С., а в другата – свидетелите Е.М. и С.С. с идеята последните двама да пресрещнат изплашен от първите трима хомосексуалист, ако такъв тръгне да бяга към Алея Яворов. В приобщените части от показанията на свид. А.С., дадени при разпит по досъдебното производство пред съдия, не се сочи конкретното присъствие на свидетелите Е.М. и С.С. в компанията във вечерта на инцидента, но при разпита му в съдебно заседание свид. С. заяви, че „май“ М. и С. са били в компанията същата вечер, но не е сигурен. По непротиворечив начин и в показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, и при разпита му пред съдия по досъдебното производство, свид. А.С. сочи, че той се е движел в групичка с подсъдимите А.Г. и Р.К., когато са срещнали непознатия мъж, който е бил нападнат първо от подс. Г., а това съответства напълно на показанията на свид. Е.М., че именно двамата подсъдими и свид. С. са били в малката група, която е тръгнала към вътрешността на парка, за да търси хомосексуалист и да му нанесе побой. Налице е също така съответствие между показанията на свидетелите М. и С., че докато двете малки групи били разделени, тази съставена от подсъдимите А.Г., Р.К. и свид. А.С. е срещнала мъж и е последвало нападение над него. Това се установява пряко от показанията на свид. С. и косвено от показанията на свид. М. за чут от него и свид. С. човешки вик от вътрешността на парка, както и за разказаното от подс. Р.К. по-късно при събирането на двете групи отново в „К.”. Съдът вече изложи съображения защо намира за неоснователни доводите на защитата срещу ползването на показанията на свидетелите Е.М. и А.С., дадени при проведените им разпити по досъдебното производство пред съдия, които съображения се отнасят и за частите от тези техни показания, които бяха обсъдени непосредствено по-горе.

Други доказателства, допълнително сочещи за факта на осъществяване на конкретното нападение над мъж на алея в парк „*********”, в извършването на което са участвали подсъдимите А.Г. и Р.К., са приобщените към доказателствената съвкупност показания на свид. Ц.Г., дадени в хода на досъдебното производство при разпит пред съдия от СГС /л. 260 – 263, т. 1а от д. п./. В тези показания свид. Ц.Г. сочи осъществен разговор назад във времето, при който подс. А.Г. му е разказал за осъществено такова нападение, при участието и на подс. Р.К. и свид. А.С., като разказът е станал в контекста на въпроси, които подс. Г. започнал да задава относно наказателната отговорност за извършено убийство.

Доколкото в доказателствения анализ тук за пръв път съдът се позовава на показания на свид. Ц.Г., то на това място следва да се произнесе и по доводите на защитниците на подсъдимите, изложени в хода на съдебното производство срещу ползването на неговите показания. На първо място съдът намира за установяващо се по обоснован и убедителен начин от заключенията на назначените в хода на съдебното следствие две съдебно-психиатрични експертизи /л. 634 – 648, т. 2 и л. 1431 – 1443, т. 3 от съдебното дело/, че у свид. Ц.Г. е била налице свидетелска годност и към момента на възприемане на обстоятелствата, за които той е давал показания, и към моментите, в които същият е бил разпитван, съответно по досъдебното производство и в хода на съдебната фаза на процеса. Първото от двете заключения, въз основа на извършеното освидетелстване на свид. Ц.Г., дава пълен и обстоен отговор на възникналите съмнения за характера на демонстрираната от свидетеля непоследователност и съдържащи се при различни негови разпити противоречия, като е формирано и експертно становище, че същият свидетел не страда от психично заболяване или интелектуален дефицит. Както беше убедително разяснено в рамките на разпита на вещите лица, дали второто от посочените заключения, изводът за липсата на психично заболяване у свид. Ц.Г. е формиран въз основа на липсата на демонстрирани каквито и да е симптоми на такова към момента на освидетелстването за нуждите на първата експертиза, както и на липсата на други налични по делото данни към този момент свид. Г. да е изпадал в психотични състояния. Съдът кредитира заключението на назначената в хода на съдебното следствие втора съдебно-психиатрична експертиза, което по обоснован начин дава становище, че психичното заболяване, за лекуването на свид. Ц.Г., от което са представени доказателства от защитата на подс. А.Г., не е било в такъв епизод по време на провежданите разпити на свидетеля, че да е повлияло на свидетелската му годност.

Съдът намира, че по делото не са налице и основания да се възприеме, че по отношение на свид. Ц.Г. е бил оказван натиск да даде показания в определена насока при разпитите му по досъдебното производство. В това отношение свид. Ц.Г. е направил твърдения в хода на разпита му в съдебно заседание /л. 385 – 386, т. 1 от съдебното дело/, като при опита да бъдат конкретизирани тези твърдения чрез задаване на въпроси на свидетеля, той даде вътрешно противоречиви и нелогични обяснения, според които той бил накаран да направи „самопризнание“, което съответствало на действителността, а именно, че няма никакво отношение към телефон, към който наистина нямал отношение.

Не се съдържат никакви данни за оказван натиск или признаци на даване на показания под друго недопустимо въздействие в протокола за разпит по досъдебното производство на свид. Ц.Г. пред съдия, който беше приобщен изцяло, поради демонстрираното при разпита на свидетеля в съдебно заседание нежелание за съдействие за изясняване на истината и демонстрираната липса на спомен /л. 391, т. 1 от съдебното дело/. Същевременно съдържащите се в същия протокол показания на свид. Ц.Г. за проведен разговор назад във времето, при който подс. А.Г. му е разказал за съпричастността си към извършено нападение над непознат мъж, при участието и на подс. Р.К. и свид. А.С., напълно са потвърдени от съдържанието на протокола за изготвени веществени доказателствени средства от прилагане на СРС по отношение на проведената на 1.06.2010 г. среща между подс. А.Г. и свид. Ц.Г. /л. 8; л. 8, гърба; л. 10, гърба от папка, озаглавена като том № 1 с надпис ВДС/. В хода на този разговор свид. Ц.Г. и подс. А.Г. неколкократно споменават и се позовават на провеждан между тях в миналото разговор, при който подс. Г. е споделил обстоятелства, напълно съответстващи на споделените и в разговора, за провеждането на който свид. Ц.Г. е дал показания при разпита му на досъдебното производство пред съдия. Разпитът пред съдия на свид. Ц.Г. е проведен също на 1.06.2010 г., няколко часа преди провеждането на срещата му с подс. А.Г., документирана чрез използването на СРС. В този смисъл и не може да се счете, че са дадени при условията на подсказването им от страна на служители на МВР показанията на свид. Ц.Г., дадени при разпита му пред съдия на 1.06.2010 г. в частта, в която се сочи проведен разговор с подс. А.Г., при който последният е разказал за участието си, заедно с подс. Р.К. и свид. А.С. в нападение над непознат мъж.

            На следващо място по делото са събрани еднопосочни доказателства, че конкретното нападение над непознат мъж, към чието извършване подсъдимите А.Г. и Р.К. са били съпричастни, е било извършено по време, идентично на времето на осъществяване на нападението над пострадалия М. С., при което е била причинена смъртта му. Конкретно месецът и годината на извършване на нападението, в което е бил съпричастен, подс. А.Г. е посочил при проведения вечерта на 1.06.2010 г. разговор със свид. Ц.Г., документиран чрез използване на СРС /л. 13 от папка, озаглавена като том № 1 с надпис ВДС/. При този разговор подс. А.Г., говорейки за инцидента, за който е бил разказал на свид. Ц.Г. при предходен техен разговор, е казал, че „това нещо“ се е случило „септември две и осма“. Тези данни, придобити чрез използване на СРС, са подкрепени по смисъла на чл. 177, ал. 1 от НПК и от показанията на свид. А.С., дадени при разпита му в хода на съдебното следствие, в които той посочва, че се е случил през есента, септември – октомври, на 2008 г. инцидентът с нападение над непознат мъж, осъществено при срещата му в алея в парк „*********“ от малка група, съставена от същия свидетел и подсъдимите А.Г. и Ц.Г. /л. 488, т. 2 от съдебното дело/. Периодът септември – октомври 2008 г., като такъв, в който е извършено нападението, към което са били съпричастни подс. А.Г. и свид. А.С., е посочен и от подс. Г. при проведен разговор след неговия разпит в полицията като свидетел със свид. Ц.Г., съгласно показанията на последния /л. 262, т. 1а от д. п./. Че в самия край на месец септември 2008 г. е имало конкретно събиране на групата, в която са се срещали след училище в увеселителен парк „К.“ подсъдимите А.Г. и Р.К., както и свидетелите А.С., Е.М. и С.С., свидетелства и свид. С. /л. 1361, т. 3 от съдебното дело/. В своите показания, дадени при разпита му чрез видеоконференция от САЩ в съдебно заседание, свид. С.С. сочи, че свързва този интервал от време с провеждането на действително събиране вечерта в парк „К.“, което е индивидуализирал въз основа на собствените си спомени за обстоятелства, за които е бил питан по време на задържането му в полицията, като е сигурен за факта на това събиране, но твърди, че не си спомня заедно със свид. Е.М. да са се разделили с друга част от групата и по-късно, събирайки се заедно, да са научили за извършено от участници в другата част от същата група нападение.

При наличните в показанията на свидетелите А.С. и С.С., както и в протокола за ВДС, изготвен при прилагането на СРС по отношение на проведената среща на 1.06.2010 г. среща между подс. А.Г. и свид. Ц.Г., данни за това, че нападението, към което двамата подсъдими са били съпричастни, е извършено в края на месец септември 2008 г., от доказателствата по делото се установява и времето от денонощието, в което инцидентът се е развил. Доказателства в тази насока са показанията, дадени в хода на съдебното следствие от свидетелите Е.М. /л. 469, т. 2 от съдебното дело/ и А.С. /л. 492, т. 2 от съдебното дело/, които сочат като време на събирането на компанията, в която са били двамата подсъдими и свид. С.С. между 20,00 и 21,00 ч., при което събиране са решили да потърсят по някоя от алеите на парк „*********“ хомосексуалист и да му нанесат побой. Като взе предвид сочените в показанията на същите свидетели обстоятелства относно това, че след събирането и в хода на провеждани разговори между членовете на компанията е взето посоченото решение и е пристъпено към негово изпълнение, съдът намира за установено, че в широкия интервал от време между 21,00 ч. и 23,00 ч. е станал инцидентът, при който непознатия им мъж е срещнат и нападнат от малката групичка, в която са се намирали подсъдимите А.Г., Р.К. и свид. А.С.. В този часови интервал е било осъществено и нападението над пострадалия М. С., при който е причинена смъртта му, видно съпоставянето на заключенията на приетите по делото съдебномедицински експертизи /л. 1366, т. 3 от съдебното дело и л. 9, т. 2 от д. п./, както и с оглед на изразеното и обосновано защитено становището на вещите лица, изготвили заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза /л. 1154 и л. 1366, т. 3 от съдебното дело/, според което между 8 и 15 часа след настъпването на смъртта, тялото на пострадалия е било обърнато по гръб и се е намирало в това положение при започване на огледа на местопроизшествие в 10,00 ч. на 01.10.2008 г.

Освен анализираните доказателства, установяващи идентичност на времевия период на извършване на инкриминираното деяние срещу пострадалия М. С. с периода от време, в който е осъществено и нападението над неизвестен им мъж, към което подсъдимите А.Г. и Р.К. са били съпричастни, по делото са налице и доказателства, които установяват идентичност и на мястото на възникване последния инцидент с местоизвършването на убийството на С.. Мястото, на което е било извършено престъплението срещу пострадалия М. С. е установено с точност в протокола за оглед на местопроизшествие /л. 50 и сл., т. 1 от д. п./. В същия протокол е отразено къде е било намерено тялото на пострадалия от неустановеното лице, подало сигнала до МВР и Бърза помощ и доколкото по делото беше установено по категоричен начин от извършения по-горе доказателвен анализ, че смъртта на С. е настъпила по време на извършване на нападението над него, то следва да се приеме и че нападението е извършено на или около два метра встрани от алеята в *********, водеща от „Алея Яворов” към спирка „Ропотамо” на бул. „Цариградско шосе”, навътре в парка, на около 30 м. от посочената спирка.

В показанията на свид. А.С., дадени при разпита му в хода на съдебното следствие /л. 489 и л. 493, т. 2 от съдебното дело/, той сочи, че заедно с двамата подсъдими тръгнали от увелесителния център „К.” по алея, която била в близост до бул. „Цариградско шосе”, като без да се ангажира със сигурно твърдение, свид. С. посочва, че „по спомен” тази алея е била успоредна на същия булевард. По-нататък в своите показания свид. А.С. разказва как са излезли на една „алейка” и при движението си по нея, срещнали непознатия човек, който бил ударен от подс. А.Г.. На въпрос къде точно е станало произшествието спрямо спирките „Ропотамо” и „Жендов” на бул. „Цариградско шосе”, свид. С. заявява, че някъде по средата между двете е било мястото на инцидента. Същевременно при разпита му в хода на съдебното следствие /л. 468 и л. 474, т. 2 от съдебното дело/ свид. Е.М. сочи, че след като тръгнали заедно от „К.” със свид. С.С., свид. А.С., подс. А.Г. и подс. Р.К., двамата подсъдими и свид. С. влезли навътре в парка, а свидетелите М. и С. тръгнали по най-дясната алея, за да излязат на „Алея Яворов”. Както същият свидетел М. е посочил в своите показания от досъдебното производство, които бяха приобщени в тази им част, свид. Е.М. и свид. С.С. е следвало да пресрещнат погнонен от двамата подсъдими и свид. С. хомосексуалист и да не му позволят да избяга /л. 272, т. 1а от д. п./. Съпоставянето на така наличните показания на свидетелите А.С. и Е.М. обуславят на първо място извод, че не би могла алеята, към която са проявявали интерес, като посещавана от хомосексуалисти да е била успоредна на бул. „Цариградско шосе” и на „Алея Яворов”, защото в такъв случай не би следвало именно на последната да чакат да се появи подгонен от вътрешността на парка мъж с хомосексуална ориентация. Очакването, че нападнатият би могъл да избяга към „Алея Яворов” и затова е необходимо там да бъде чакан от свидетелите М. и С. предпоставя той да може да стори това по алея, която излиза на „Алея Яворов”. Третият доказателствен източник за формиране на изводи относно мястото на инцидента, в който са участвали подсъдимите А.Г. и Р.К., е от косвен характер, но установяващите се от него обстоятелства са в съответствие с показанията на свидетелите М. и С., обсъдени досега. Този косвен доказателствен източник са приобщените към доказателствената съвкупност показания от досъдебното производство на свид. Ц.Г., дадени при разпит пред съдия /л. 261, т. 1а от д. п./, в които той разказва за даденото от подс. А.Г. описание на мястото на инцидента, за който е споделил с него в контекста на разговор за наказателната отговорност за убйство. Според тази част от показанията на свид. Ц.Г., подс. А.Г. му е разказал, че инцидентът с нападнатия от него самия, от подс. Р.К. и свид. А.С. мъж е станал в *********, около „Алея Яворов”, спирката на тролеите след БТА в посока Младост и Плиска. Не е подлежащ на установяване с доказателства факт, доколкото същия е общоизвестен на широк кръг от живеещите в С. и ползващи градския транспорт, че спирката след тази на БТА в посока хотел „Плиска” и кв. „Младост”, е спирката, наричана „Ропотамо”. Че един от обектите в близост до мястото на инцидента с негово участие е спирка „Ропотамо” сочи и свид. А.С.. От друга страна „Алея Яворов” е другия ориентир, установяващ се в близост до същия инцидент, както според разказаното на свид. Ц.Г. от подс. А.Г., така и според показанията на свид. Е.М., като алея в парка, на която е могъл да се появи подгонен от двамата подсъдими и от свид. С. човек. При така наличните данни за пределите на района в парк *********, където е станал инцидента, към който са били съпричастни подсъдимите А.Г., Р.К. и свид. А.С., съдът формира категоричен извод, че мястото, на което е извършено нападението и причинена смъртта на пострадалия М. С. се явява попадащо именно в тези предели – непосредствено до алея, свързваща спирка „Ропотамо” на бул. „Цариграско шосе” с „Алея Яворов” и на около 30 метра навътре в парка по дължината на алеята, считано от спирката.

Съдът намира за неоснователни поддържаните от защитниците на двамата подсъдими доводи, според които установяващият се от събраните по делото доказателства начин на протичане на инцидента, сочен в показанията на свидетелите Е.М. и А.С., обуславял категорични изводи, че този инцидент е различен от нападението над пострадалия М. С., при което е причинена смъртта му. Даването на отговор на тези възражения изисква задълбочено съпоставяне на наличните доказателства за развитието на инцидента, в който са участвали подсъдимите А.Г., Р.К. и свид. А.С. с установените вече в доказателствения анализ и основани на заключенията на съдебномедицинските експертизи фактически изводи за начина на причиняване на смъртта на пострадалия М. С..

Единственият съществуващ по делото източник на преки доказателства за развитието на инцидента с непознатия им мъж, към който са били съпричастни подсъдимите А.Г. и Р.К., е присъствалият заедно с тях на този инцидент свид. А.С., който е дал показания за случилото се. Същевременно подс. А.Г. се е възползвал от правото си да не дава обяснения, а в дадените такива от подс. Р.К. се отрича въобще участието и присъствието му на такъв инцидент. Другите източници на доказателствени изводи за развитието на инцидента се основават не на преки възприятия от него и имат косвен характер – показанията на свид. Е.М., който се е намирал в близост, чул е вик за помощ, а след това е чул и разказа на подс. Р.К. за нападението над непознатия мъж; показанията на свид. Ц.Г. за разказаното му за такова нападение от подс. А.Г., както и съдържанието на проведения вечерта на 1.06.2010 г. разговор между същия подсъдим и свид. Ц.Г., документирано в протокола за ВДС, изготвени въз основа на прилагане на СРС.   

В показанията на свид. А.С., дадени в хода на съдебното следствие се сочи, че при придвижването на групичката, съставена от него и двамата подсъдими, те срещнали с движещ се по алея в парка „*********” мъж, като при самото разминаване с него, подс. А.Г. му нанесъл удар в лицето /л. 489, т. 2 от съдебното дело/. Относно това обстоятелство съдът не констатира противоречия между показанията на свид. С., дадени в хода на съдебното следствие и показанията му от досъдебното производство. Такива противоречия обаче бяха установени относно обстоятелствата в резултат на така нанесения на непознатото лице удар дали то е паднало, в каквато насока А.С. е свидетелствал при разпита му пред съдия на досъдебното производство /л. 275, гърба, т. 1а от д. п./ или непознатият мъж е останал прав, извикало е към подс. Г. „Защо ме удряш, остави ме на мира” и след втори получен от същия подсъдим удар само е „приклекнало”, каквито показания свид. С. даде в хода на съдебното следствие. Съдът констатира противоречия между показанията на свид. А.С., дадени при разпита му в съдебно заседание и тези от проведения в хода на досъдебното производство разпит пред съдия също така относно това продължил ли е подс. А.Г. да бие непознатия мъж и какво е било състоянието на последния към момента на напускане на местопроизшествието от двамата подсъдими и свид. С.. Още преди прочитане на показанията от разпита му пред съдия по досъдебното производство за тези обстоятелства, свид. А.С. демонстрира объркване и невъзможност логически да обясни вътрешните противоречия в показанията си, давани в съдебно заседание /л. 491, т. 2 от съдебното дело/ - защо само ако непознатият е получил два удара в лицето от подс. А.Г. и е останал приклекнал, е било нужно да се прикрива; от какво въздействие спрямо него са се разхвърчали вещите на същото лице; това лице било ли е съборено на земята или само е било приклекнало. Такива вътрешни противоречия и логически несъответствия не се съдържат в прочетените показания на свид. С. от разпита му по досъдебното производство пред съдия, според които след като нападнатият мъж е бил съборен от първия му нанесен удар от подс. А.Г., последният е продължил да го бие до момент, в който не е имало „нужда от още удари” /л. 276, т. 1а от д. п./. В тези показания обаче е налице празнота по въпроса какво са правили подс. Р.К. и самият свид. А.С., докато подс. А.Г. е нанасял побой над непознатия мъж. Тази празнота в показанията на свид. А.С. от разпита му пред съдия по досъдебното производство, както и констатираните логически несъответствия в показанията, дадени от него в хода на съдебното следствие изискват съпоставянето на сочените от свид. С. обстоятелства с останалите доказателствени източници.

Общото между показанията на свид. Е.М. за разказаното за инцидента същата вечер от подс. Р.К. /л. 272, т. 1а от д. п. и л. 481, т. 2 от съдебното дело/, показанията на свид. Ц.Г. за споделеното с него от подс. А.Г. /л. 261, т. 1а от д. п./ и казаното от същия подсъдим при разговора му със свид. Ц.Г., документиран в протокола за ВДС /т. 1 от папката със секретни материали/ е, че според всички тези доказателствени източници не само подс. А.Г. е упражнил насилие над нападнатия човек, както твърди в своите показания свид. А.С.. Налице е еднопосочност в показанията на свидетелите Е.М. и Ц.Г. за споделените с тях съответно от подс. Р.К. и от подс. А.Г. обстоятелства по участие и на подс. К. в упражняването на насилие по отношение на непознатия нападнат в алея в ********* мъж, а именно, че подс. Р.К. е хванал мъжа за врата, след което се е чуло изхрущяване и мъжът по този начин бил съборен на земята. Доколкото двамата подсъдими – А.Г. и Р.К. са споделили тези обстоятелства пред различни лица и в различно време и по делото не е установено двамата да са имали интерес да заявяват неистина пред своите приятели, а разказаното от подс. К. пред свид. Е.М. е сочело неблагоприятни данни именно за него самия, съдът приема за установено, че подс. Р.К. е извършил действия по хващане през врата и събаряне на земята на нападнатия първоначално от подс. А.Г. непознат мъж. В показанията на свид. Е.М. за разказаното още същата вечер на инцидента от подс. Р.К. се сочи и че последният е хванал през врата непознатия мъж при негов опит да избяга след „спъването”. Като взе предвид приобщената към доказателствата по делото част от показанията на свид. А.С., дадени при разпита му по досъдебното производство пред съдия, в които по последователен и убедителен начин се описват действията на подс. А.Г. по нанасяне на удар в лицето на непознатия мъж, от който последният е бил съборен на земята и като съпостави тези показания с показанията на свидетелите Е.М. и Ц.Г. за разказаното им съответно от подс. Р.К. и подс. А.Г., съдът намира за установено, че след като е бил съборен от удара в лицето, нанесен му от подс. Г., нападнатият мъж се е изправил и се е опитал да избяга, при което е бил хванат от подс. К. със захват, при който вратът на същия мъж е бил затиснат под рамото на Р.К. и след като се е чул звук като на изпращяване, непознатият на подсъдимите и на свид. С. мъж е бил съборен на земята.

За по-нататъшното развитие на инцидента са налице противоречия между наличните косвени доказателства, основаващи се на споделеното от страна на подс. Р.К. със свид. Е.М. и от страна на подс. А.Г. със свид. Ц.Г.. Според разказ на подс. А.Г. пред свид. Ц.Г., направен нялолко дни след инцидента, след изпращяването при хващането на нападнатия през врата от подс. Р.К., непознатият мъж паднал на земята, започнал да се дави и кашля, при което двамата подсъдими и свид. С. избягали от местопроизшествието /л. 261, т. 1а от д. п./. Според разказаното непосредствено след инцидента от подс. Р.К. на събралата се отново в „К.” компания, което свид. Е.М. преразказва, след събарянето му на земята от подс. К., върху непознатия мъж се нахвърлили всички и започнали да го ритат и „налагат”, докато мъжът спрял да се движи /л. 272, т. 1а от д. п./. Свид. А.С., макар и в своите показания да сочи само действия на подс. А.Г. по отношение на нападнатия мъж, заявавайки, че не си спомня в упражняването на насилие да е участвал и подс. Р.К., също сочи, че накрая на нападението непознатият мъж е останал да лежи неподвижен на земята и безпрепятствено подс. Г. му е пребъркал джобовете.

Налице и друг доказателствен източник за случилото се с нападнатия мъж, а именно съдържанието на разговора, проведен вечерта на 1.06.2010 г. между свид. Ц.Г. и подс. А.Г., при който на въпрос на свидетеля кой е „завършил” нападнатия, подс. Г. отговаря „всички, къде сме били там”. Доколкото именно на така сочената фактическа обстановка в показанията на свид. Е.М. за чутото от подс. Р.К. след инцидента и в отразените в протокола за ВДС, изготвени по прилагани СРС, извънпроцесуални изявления на подс. А.Г., съответства установеното обстоятелство, че нападението е било извършено в изпълнение на намерението на двамата подсъдими и свид. А.С. да нанесат побой над срещнат в парка хомосексуалист, съдът намира за установено, че след събарянето му на земята, върху нападнатия са се нахвърлили подсъдимите А.Г. и Р.К., както и свид. С. и са упражнявали действия до момент, в който непознатият им мъж е престанал да се движи и показва признаци на живот. Въз основа на тези доказателствени източници съдът намира за установено включването на всеки един от двамата подсъдими в насилническите действия, упражнени по отношение на нападнатото първоначално само от подс. А.Г. лице след събарянето му на земята от страна на подс. Р.К. и в прилагането на такива насилнически действия до момента, в който нападнатият е престанал да показва признаци на живот.

Съдът намира, че така установяващият се от доказателствата по делото начин на протичане на инцидента по извършено нападение с участието на подсъдимите А.Г. и Р.К. над непознат им мъж на алея в парк „*********” не сочи несъответствие с установените по обективен начин претърпени приживе увреждания от пострадалия М. С., нито на изяснения от заключенията на съдебномедицинските експертизи механизъм на причиняване на смъртта му. Въз основа на установените при аутопсията на трупа на пострадалия увреждания заключението на назначената в хода на досъдебното производство втора съдебномедицинска експертиза е дало становище, че са налице данни за нанесени удари с юмруци и ритници на пострадалия /л. 167 – 168, т. 2 от д. п./, като при разпита в съдебно заседание вещите лица, изготвили това заключение посочиха, че конкретно обективни данни за нанесени удари на пострадалия са установени по отношение на дясната му лицева област и в окосмената част на главата /л. 520, т.2 от от съдебното делото/. Вещите лица, изготвили назначената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза също посочиха, че всички установени при аутопсията на тялото на пострадалия М. С. кръвонасядания са получeни приживе и всяко едно от тях може да се дължи на отделен удар /л. 1373, т. 3 от съдебното дело/. С оглед на това и заключенията на съдебномедицинските експертизи по делото и данните за установени при аутопсията на пострадалия М. С. увреждания по тялото му не изключват, а напротив, съответстват на наличните доказателства за нанесен от страна на подс. А.Г. първоначален удар в лицето на нападнатия на алея в парк „*********” непознат мъж, от който удар същият мъж е паднал на земята и при опит след ставането му да избяга, е бил хванат през врата от подс. Р.К. и съборен отново на земята.

Заключенията на съдебномедицинските експертизи, назначени в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие не изключват именно по отношение на пострадалия М. С. да е било упражнено хващането през врата и събарянето на земята, каквото въздействие доказателствата по делото установиха, че подс. Р.К. е осъществил спрямо нападнатото първоначално от подс. А.Г. лице. Заключенията на приетите по делото съдебномедицински експертизи дадоха еднопосочни становища, че не може такъв захват да е довел до счупване на рогчето на подезичната кост, каквото увреждане е установено да е причинено на пострадалия М. С. и че това конкретно увреждане е било обусловено от стискане с ръка /душене/ на врата на С.. Вещите лица, дали заключенията на съдебномедицинските експертизи сочат като обясними по медико-биологичен начин и чутия като изхрущяване звук, като възможно да бъде причинен и при разко затваряне на устата от щракването на зъбите на хванатото през врата нападнатото лице /л. 518, т. 2 от съдебното дело/ и хриповете след падането на същото лице на земята като получени от наранявания на устата и прехавапния на езика /л. 1375, т. 3 от съдебното дело/, каквито са били налице у пострадалия М. С.. В този смисъл и установяващите се обстоятелства от доказателствата по делото за участието на подс. Р.К. в захващането на врата на нападнатото лице, чуването на звук от изпращяване, а след събарянето на същото лице на земята и от хрипове, сами по себе си, не изключват извода, установяващ се от анализа на останалите събрани по делото доказателства, че така нападнатото лице е бил пострадалият М. С..

Заключенията на назначените по досъдебното производство и в хода на съдебното следствие съдебномедицински експертизи, въз основа на които съдът формира фактически изводи за механизма на причиняване на смъртта на пострадалия М. С. също съответстват на събраните по делото доказателства за развитието на инцидента, в който са участвали подсъдимите А.Г. и Р.К., идентичен по време и място на протичането му с нападението над пострадалия С.. По делото беше установено от показанията на свид. Е.М. за казаното от подс. Р.К. и от споделеното от подс. А.Г. при разговора му със свид. Ц.Г., документиран в същия протокол за ВДС, че след събарянето на същия мъж на земята от подс. Р.К., всички присъстващи на инцидента с нападнатия мъж, а именно двамата подсъдими А.Г. и Р.К. и свид. А.С. са се нахвърлили върху него, като са му нанасяли удари с ръце и крака.  Както съдът посочи, показанията на свидетеля Е.М. за споделеното от подс. Р.К. за инцидента в същата вечер, след събирането на двете групички, съответно на тази на свидетелите М. и С. и тази на двамата подсъдими и свид. С., в „К.”; съдържанието на разговора между подс. А.Г. и свид. Ц.Г., документиран в протокола за ВДС, съдържащ се в т. 1 от папката със секретни материали и показанията на свид. А.С. еднопосочно сочат, че в края на нападението над него, непознаният на двамата подсъдими и на свид. С. мъж не е издавал признаци на живот.

Наличната доказателствена празнота, която да изясни конкретно извършените от двамата подсъдими действия по отношение на нападнатия мъж, така че да се достигне до „завършването му” по думите на свид. Ц.Г., повторени и потвърдени от подс. А.Г., по начина, по който е установено от заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза, не е основание да се приеме за недоказана съпричастността на подсъдимите към причиняване на смъртта на пострадалия М. С., при установените останали обстоятелства, които категорично сочат идентичност на нападението над С., при което е причинена смъртта му с инцидента, сочен в показанията на свидетелите Е.М., А.С., Ц.Г. и коментиран в разговора между последния от посочените свидетели и подс. А.Г., документиран чрез използването на СРС. Освен вече изяснените обстоятелства по идентичност на времето и мястото на инцидента, съпричастност към който по несъмнен начин беше установено, че имат двамата подсъдими, с времето и мястото на извършване на нападението над пострадалия М. С., както и установените обстоятелства по начина на извършване на инкриминираната деяние, които не изключват същото да е било причинено именно при инцидента, в който подсъдимите А.Г. и Р.К. са участвали, по делото е налице установен факт, който по несъмнен начин обуславя извод за идентичност на същия инцидент с посегателството над М. С., при което е причинена смъртта му. Този факт е установеното по категоричен начин наличие във фактическата власт на подс. А.Г. на мобилния телефон, който е бил у пострадалия М. С. към момента на нападението над него и който е бил отнет след умъртвяването му.

Както съдът вече прие за установено, към 30.09.2008 г. пострадалият М. С. е ползвал предоставен му от свид. С.И. мобилен телефон „Нокия 6151” с уникален и-мей номер 352743014869140. От приложената на л. 41 и сл. от том 4 с надпис ВДС от папка с надпис „секретни материали“ справка от Мтел се установява, че от 19.11.2008 г. същият телефон е бил активиран със СИМ карта с номер ********** и с него са провеждани множество изходящи и входящи телефонни разговори, последният от които на 24.05.2009 г. в 19,21 ч. По делото от показанията на свид. Б.В., дадени в хода на съдебното следствие /л.306, т. 1 от съдебното следствие/ се установи, че същият като служител на 08 РУП – СДВР е водил преписка, по която подс. А.Г. е бил тъжител и че от своя мобилен телефон с № ********* е комуникирал с подс. Г. на предоставен от него телефонен номер ********** /л. 256 и сл., т. 1 а от д. п./. Фактът на провеждане на комуникация между тези два телефонни номера се потвърждава и от справка от Мтел /л. 41, т. 4 от папката с надпис „секретни материали“/. От същата справка се установява и че считано от 25.05.2009 г. от същия мобилен телефон са провеждани разговори от номера, ползвани последователно от свидетелите А.А., С.А. и И.Б., като свид. А. е намерил телефонния апарат, в който съответните СИМ карти са били поставяни, на улицата през месец май 2009 г. Същият апарат „Нокия 6151“ е бил предаден на разследващия досъдебното производство от свид. И.Б. с протокол за доброволно предаване на 24.11.2010 г. /л. 125, т. 3 от д. п./.

Съдът намира за неоснователни доводите на защитата на подс. А.Г. за липса на идентичността на така предадения от свид. Б. мобилен телефон с мобилния телефон, за който е установено, че е ползван от пострадалия М. С., поради разликата в последната цифра от и-мей номера, която съгласно посочения протокол за доброволно предаване е 2, а на ползваният от С. телефон била 0. На съда е служебно известно обстоятелството, че последната цифра от и-мей номера на мобилен телефонен апарат не е постоянна величина, същата има служебен характер и служи за проверка на останалата част от номера, съдържанието на което установява уникалният номер на апарата.

 Така установеното обстоятелство – че в периода от 19.11.2008 г. до 24.05.2009 г. подс. А.Г. е използвал мобилния телефон, който е бил у пострадалия М. С. до смъртта му на 30.09.2008 г., сочи конкретна съпричастност на подс. Г. към инкриминираното деяние, преценено и с оглед събраните по делото доказателства, че след осъщественото нападение заедно с подс. Р.К. и свид. А.С. на алея в парк „*********“ именно подс. А.Г. е взел телефона, носен от нападнатия мъж. Освен наличните преки доказателства за извършени такива действия от подс. А.Г., каквито са показанията на свид. А.С. /л. 276, т. 1а от д. п./, налице са и косвени доказателства, установяващи, че телефонът, за който подс. Г. е бил разпитван като свидетел по досъдебното производство, е бил взет от него от умъртвен мъж през септември 2008 г. – такива доказателства са показанията на свид. Ц.Г. за казаното му от подс. А.Г. при среща между двамата, поискана от същия подсъдим и проведена през нощта до спирка в ж. к. „М.“ /л. 262, т. 1а от д. п./, както и съдържащите се изявления от подс. А.Г. в протокола за ВДС, изготвен по прилагани СРС при проведена вечерта на 1.06.2010 г. негова среща със свид. Ц.Г..

Не на последно място значението на мобилния телефон, ползван от подс. А.Г. в периода от месец ноември 2008 г. до месец май 2009 г., като сочещ конкретната му съпричастност към инкриминираното деяние, се установява и от доказателствата по делото за поведението, което същият подсъдим е демонстрирал, след като е бил призован и разпитан като свидетел по досъдебното производство относно произхода на телефона. Доказателствата по делото категорично установяват, че подс. А.Г. активно е карал свид. Ц.Г. да потвърди пред разследващите органи алиби, което да прикрие действителните обстоятелства, при които същият подсъдим се е снабдил с телефона, като бъде потвърдена заявената от него при разпита му като свидетел версия, че мобилният телефон му е бил продаден от свид. Г.. В това отношение показанията на свид. Ц.Г. за проведената среща с подс. А.Г. след разпита на последния като свидетел, при която същият подсъдим го е предупредил, че ще бъде извикан в полицията и го е „инструктирал“ да потвърди, че в края на 2008 г. му е продал телефон „Нокия“ и да измисли своя версия как самият той се е снабдил с телефона, като каже, че го е купил от някой друг, се потвърждават напълно от съдържанието на разговора, проведен на 1.06.2010 г. и документиран чрез използване на СРС, в рамките на който подс. А.Г. активно проявява интерес убедително ли свид. Ц.Г. е потвърдил алибито за телефона, успокоява същия свидетел, че няма основания и той да бъде уличен в съпричастност към убийството, предмет на разследване и обещава помощ, включително и финансова, в осигуряване на опитен защитник.

Допълнително обстоятелствата, че телефонът, за който подс. А.Г. е бил разпитван в полицията като свидетел, е бил взет от него от убит в парка човек и че същият подсъдим е заявил при този разпит, че същият телефон му е бил продаден от свид. Ц.Г., се установяват и от показанията на свид. Е.М., в които той сочи, че тези обстоятелства са му били съобщени от подс. Р.К. при проведен разговор с него /гърба на л. 272, т. 1а от д. п./.

При така установените от доказателствата по делото обстоятелства за:

-          участието на подсъдимите А.Г. и Р.К. към месец септември в група, заедно с техни съученици и съкварталци, събирала се вечер след училище в увеселителен център „К.“ в парк „*********“, която група е извършвала нападения и побои над движещи се вечер по алеите в парка лица, които са приличали на хомосексуалисти, според членовете на групата;

-          участието на подсъдимите А.Г. и Р.К. в конкретен инцидент, изразяващ се в нападение над непознат им мъж, който инцидент по време, място и начин на извършване е идентичен с нападението над пострадалия М. С., при което е причинена смъртта му;

-          идентичността на телефонния апарат, взет от нападнатия при горепосочения инцидент от страна на подс. А.Г. и ползван от него след това, с мобилния телефон, носен от пострадалия М. С. преди нападението над него;

-          извършените от подс. А.Г. действия по изграждане на алиби, прикриващо действителните обстоятелства по придобиване от негова страна на телефона на пострадалия, чрез посочване пред полицията на версия, според която същият телефон му е бил продаден от свид. Ц.Г.;

-          активните действия на подс. А.Г. по отношение на свид. Ц.Г., изразяващи се в даване на „инструкции“ как да потвърди алибито; проявеният интерес дали същият свидетел убедително е потвърдил алибито, даването на уверения за осигуряване на адвокатска помощ при евентуално привличане на свид. Ц.Г. като обвиняем и успокояването на същия, че доказателства за установяване на съпричастност към деянието и спрямо подс. А.Г. не са налице,

съдът формира категорични и несъмнени изводи, че подсъдимите А.Г. и Р.К. са взели участие в нападението на 30.09.2008 г. в парк „*********“ над пострадалия М. С., при което е била причинена смъртта му. Всяко едно от посочените обстоятелства сочи към такава съпричастност, а разгледани съвкупно, същите се явяват взаимносвързани и логично обуславящи се по начин, по който обосновават като единствено възможен изводът за участие на двамата подсъдими в умъртвяването на С..

Налице е липса на преки доказателства, установяващи извършени от двамата подсъдими и свид. С. на действия по душене на нападнатия от тях мъж, както и на притискане на главата и снагата му към земята. Същевременно заключенията на назначените по делото съдебномедицински експертизи не изключват тези въздействия да са причинени при съвместното участие на повече от едно лице /л. 517, л. 521 – 522, т. 2  и л. 1152, т. 3 от съдебното дело/, като сочат, че само по данните за констатираните при аутопсията на трупа на пострадалия М. С. увреждания не могат да се изведат категорични изводи, че повече лица са ги причинили, но и не изключват формирането на изводи в тази насока при други доказателства за участие на повече от едно лице в причиняването на уврежданията. По делото такива доказателства са налице – показанията на свид. Е.М., за разказаното от подс. Р.К., непосредствено след инцидента, както и съдържанието на разговора между подс. А.Г. и свид. Ц.Г., документиран в съответния проокол за ВДС, които сочат, че и двамата подсъдими, заедно със свид. С. са взели участие в упражняването на насилие спрямо нападнатия от тях мъж, след събарянето му на земята. Установените от съдебномедицинските експертизи по делото медико-биологични характеристики на уврежданията на пострадалия М. С. и заключенията, че те се дължат на изразяващо се в удари или притискащо въздействие от предмети с ограничена контактна повърхност, каквито са човешките ръце, колене и крака /л. 9, т. 2, л. 167, т. 2 от д. п. и л. 1145, т. 3 от съдебното дело/, съответстват на цитираните по-горе доказателства за развитието на инцидента с участието на двамата подсъдими след повалянето на нападнатия от тях мъж от страна на подс. Р.К., според които доказателства на същия мъж от страна на нахвърлилите се върху него подсъдими Г. и К. и свид. С. са нанасяни удари с ръце и крака.

Съдът прие за установено, че в хода на така упражняваното насилие спрямо пострадалия М. С., неустановено кой от тримата – подсъдимите А.Г. и Р.К., и свид. А.С., е стиснал с ръка врата на пострадалия и душейки го, е причинил счупване на лявото рогче на подезичната кост. Наличието на такова увреждане е категорично установено при аутопсията на трупа на пострадалия, като по еднопосочен начин от заключенията на назначените в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие съдебномедицински експертизи се установява и механизмът на причиняване на увреждането – чрез стискане с една ръка, обективни следи за което са подробно обсъдени от вещите лица – медици в техните заключения /л. 517, т. 2 и л. 1152 – 1153, т. 3 от съдебното дело/. Също така по еднопосочен начин вещите лица, изготвили отделните съдебномедицински експертизи посочиха и че е било съпроводено с причиняване на силна болка счупването на подезичната кост на пострадалия в областта на лявото й рогче. Това обстоятелство съответства на показанията на свид. Е.М. за чут от него „писък“, който го е накарал заедно със свид. С.С. да се върнат обратно към приключенския център „К.“ /л. 271, гърба, т. 1а от д. п., приобщени на л. 480, т. 2 от съдебното дело/.

По еднопосочен начин вещите лица, изготвили съдебномедицинските експертизи от досъдебното производство и от съдебното следствие изразиха становище, че в условията на много кратък интервал и непосредствено едно след друго са упражнени въздействията по стискане на врата на пострадалия, запушването на дихателните отвори на главата му и притискането на тялото към терена /л. 515, л. 517, т. 2 и л. 1153 – 1154, т. 3 от съдебното дело/. Съдът кредитира, като обоснован отговорът на вещите лица от назначената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза, че първо е бил упражнен натискът и стискането в областта на шията, след което и натиска върху главата за запушване на отворите на устата и носа в терена, комбиниран и с фиксирането на тялото. В този смисъл и съдът прие за установено, че след като един от тримата – подсъдимите Г. и К., и свид. С., е упражнил стискането в областта на врата на пострадалия и той е извикал силно в резултат на счупването на лявото рогче на подезичната му кост, след това са последвали действия, извършени заедно от същите три лица по упражняване на натиск с колена и ръце в областта на гърба и тилната област на главата на пострадалия М. С., в резултат на което са били запушени притискането им към терена отворите на устата и носа на С. и е било фиксирано тялото му и по този начин в резултат на изяснения механизъм от заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза, възприет като установен по-горе в настоящите мотиви, е настъпила смъртта на пострадалия.    

            От събраните по делото доказателства няма такива, които да опровергават така установените обстоятелства, нито да обуславят друг възможен извод, освен този за доказаност на участието на двамата подсъдими в извършването на инкриминираното деяние.   

Категорично опровергани от останалите доказателства по делото са обясненията на подс. Р.К., дадени в хода на съдебното следствие /л. 1067 и сл., т. 3 от съдебното дело/, с които той отрича, както факта на участието си в компания, заедно с подс. А.Г. и свидетелите Е.М., А.С., Ц.Г. и С.С., обичайно събирала се вечер в център „К.” и извършвала нападания над лица, считани за хомосексуалисти, така и на съпричастността си към извършено такова нападение, за което показания са дали свидетелите М. и С.. Освен от показанията на посочените двама свидетели, обясненията на подс. Р.К. в тази им част се опровергават и от показанията на свид. Ц.Г. и от съдържанието на разговора, проведен от същия свидетел и подс. А.Г., документиран в протокола за ВДС, изготвен въз основа на прилагани СРС.

От събраните по делото доказателства не се установява съпричастност на други лица, освен на подсъдимите А.Г. и Р.К. и на свид. А.С., към деянието. Съдът вече даде отрицателен отговор на въпроса дали доказателствата по делото сочат да е била установена по категоричен начин ориентирана към неговия пол сексуалност на пострадалия М. С. или факти на извършвани с негово участие хомосексуални полови актове. В този смисъл отразеното в протокола за оглед на трупа на пострадалия фуниевидно зеене на аналния пръстен, само по себе си, не е доказателство за извършени хомосексуални актове от негова страна и това беше изяснено при разпит на вещи лица – съдебни медици в съдебно заседание /л. 510, т. 2 от съдебното дело/. От заключението на назначената в хода на съдебното следствие ДНК – експертиза на иззетите при огледа на трупа анални обтривки беше установено, че същите не съдържат следи от биологичен материал с различен ДНК профил от този на пострадалия /л. 653, т. 2 от съдебното дело/. Установеното наличие на биологичен материал – сперма с ДНК профил идентичен с този на пострадалия М. С. по неговите слипове /л. 105 – 108, т. 2 и л. ** – 97, т. 2 от д. п. и становището на вещото лице Б.Ш., изразено в с. з. на 22.10.2013 г. – л. 366, т. 1 от съдебното дело/ е доказателство за извършен акт на полово удовлетворение от страна на С. в неустановен момент преди нападението над него, но не и че този акт е бил с лице от неговия пол, както и че по някакъв начин е свързан с със същия инцидент.

Съдът вече обсъди невъзможността от установеното морфологично сходство между косъма от човешка глава, намерен по външната повърхност на чорапа на пострадалия и взети като сравнителен материал косми от главата на свид. Я.Б., да се формират категорични изводи, че същият косъм е попаднал на чората на пострадалия при среща преди или по време на инцидента със свид. Я.Б.. По същият начин не може да се обоснове и извод, че наличието на този косъм, само по себе си, обуславя извод за присъствие на инцидента на различни от подсъдимите лица, предвид установеното от назначената в хода на съдебното следствие ДНК експертиза /л. 887 и сл., т. 2 от съдебното дело/ различие на специфичния ДНК митохондриален профил на косъма и на подсъдимите А.Г. и Р.К.. По същия начин посоченото заключение, установяващо, че не е с произход от двамата подсъдими и другият косъм, намерен от вътрешната повърхност на слипа на пострадалия, не може да обоснове извод, че останалото неустановено по делото лице, от което е косъма, е съпричастно към нападението над пострадалия, при което е причинена смъртта му. По никакъв начин по делото не е установено, че двата косъма – намереният по вътрешната страна на слипа на пострадалия и намереният на чорапа му, са попаднали на тези места по време на нападението, за да се обоснове извод, че принадлежат на лица, които са участвали или присъствали на същото нападение и по този начин да внесат съмнение в обвинителната теза, според която подсъдимите Г. и К. са извършили деянието.  

Намереният при огледа на тялото на пострадалия нишковиден обект между пръстите на едната му ръка не даде основания за формиране на доказателствени изводи за съпричастност на други лица към инкриминираната деяние, доколкото не беше установено от чия дреха същото влакно произхожда.

Съдът не счита, че изводът, формиран от анализа на доказателствата по делото за съпричастност на двамата подсъдими А.Г. и Р.К. към инкриминираното деяния, се опровергава или поставя под съмнение от установения също така различен ДНК профил на следите от кръв, намерени върху иззетите от трупа на пострадалия нокти от пръсти на двете му ръце /л. 34 – 38, т. 2 и л. 13 – 17, т. 3 от д. п./. Видно е от обстоятелствената част на заключението на ДНК експертизата, приложено на л. 34 – 38, т. 2 от д. п., изследвана кръв по ноктите, иззети при огледа на трупа на пострадалия М. С., е била обтрита от горната страна и на двата посочени като обект № 3 и обект № 4 в експертизата нокътя. Както беше изяснено при разпита на вещи лица – медици, изготвили съдебномедицинска експертиза по делото относно механизма за смъртта на пострадалия, само в теоретичен план може да се обосновава възможност кръвта по ноктите на пострадалия да е попаднала там в процеса на отбраняването му срещу извършвано посегателство, като за да бъде подкрепен такъв извод, следва да е установено, че отбранявайки се, пострадалият е засегнал открити части от тялото на негов нападател, като в такъв случай следва от съответните издрасквания да са останали, заедно с кръвта и епителни клетки от нападателя. В конкретния случай от посоченото ДНК изследване е установено, че най-вероятно са на пострадалия епителните клетки, с които е била смесена кръвта, установена по единия нокътна М. С., но не са установени епителни клетки на други лица. И на това място в доказателствения анализ съдът намира за необходимо да отбележи, че имащите характер лични впечатления показания на свид. Х.С. за хигиенните навици на сина й, не могат да са основа за формиране на фактически изводи, изключващи възможността остатъците от кръв, намерени по нокти на пръсти на ръцете на пострадалия, да са попаднали и останали там преди самия инцидент, без това да има връзка с развитието му и участниците в него.

Съдът не счита, че внасят съмнение във формирания извод за идентичност между инкриминираното деяние и инцидента, за който е дал показания свид. А.С., частта от тези показания, в които свид. С. е описал по свои спомени обувките и дрехите на мъжа, който той и двамата подсъдими са срещнали на алея в парк „*********“ и който бил ударен внезапно от подс. А.Г.. Съгласно това описание, нападнатия непознат мъж носил кожено яке, за чийто цвят свид. С. не е сигурен, но мисли, че бил черен, като същият бъж бил обут с дънки и официални обувки /л. 489, т. 2 от съдебното дело/. От така описаните от свид. С. дрехи, съвпадат с тези, с които е бил облечен пострадалия М. С. при нападението над него дънките, като вид панталони. Пострадалият М. С., видно от протоколите за оглед на местопроизшествие и на труп и приложения фотоалбум /л. 50 – 58, т. 1 от д. п./ е бил обут с бежово-оранжеви маратонки и облечен с сиво – бяла жилетка с цип. Съдът намира, че не могат така направеното описание на обувките от свид. С. и твърдението му, че нападнатия при сочения от него инцидент мъж е носил кожено яке, да се счетат за изцяло точни, доколкото обстоятелствата, при които е протекъл инцидента, като време от денонощието и характер на преживяването, не обуславят свид. А.С. да е имал възможност да възприеме и съхрани конкретни спомени точно за вида на обувките, с които нападнатият мъж е бил обут и за връхната дреха, с който е бил облечен. Към момента на инцидента свид. С. е бил на осемнадесет години, за пръв път е разпитан по делото като свидетел пред съдия две години след инцидента, а разпитът му в съдебно заседание на 18.11.2013 г. е проведен повече от пет години след него. С оглед на тези обстоятелства съдът намира, че не могат въз основа на показанията на свид. С. в тази им част да се формират категорични фактически изводи, че нападнатият при описания при разпита му инцидент е бил обут с официални обувки и носил кожено яке, и в този смисъл да опровергаят останалите доказателства, установяващи в своята логична обусловеност и хармонично единство, че същият инцидент е идентичен с инкриминираното деяние, при което е причинена смъртта на пострадалия М. С.. Съдът не намира, че разликата от 5 см. между посочения в показанията на свид. А.С., по негови възприятия, ръст на мъжа, нападнат при инцидента, в който свидетелят, заедно с двамата подсъдими е участвал, а именно около 185 см и ръста от 180 см на пострадалия М. С. може да бъде основание за формиране на извод за липса на идентичност между двата инцидента.

Неоснователни са доводите на защитата на подс. А.Г., че от изявленията на същия подсъдим, направени при разговора му със свид. Ц.Г., документиран чрез използвани СРС, според които той започнал да ползва телефона на първия или втория ден, след като се е случил боя, съпоставени с данните от справката от Мтел, че мобилният телефон, който обвинението счита, че е принадлежал на пострадалия, е бил използван от подс. Г. за пръв път на 19.11.2008 г., се установява липсата на идентичност между инцидента, в който според показанията на свидетелите М. и С. същият подсъдим е участвал и инкриминираното деяние. На първо място съдът констатира, че тази част от изявленията на подс. А.Г. са дадени в контекста на окачествени от самия него като „насоки“, отправени към свид. Ц.Г., в които ясно се забелязва стремежа на подсъдимия да убеди свидетеля, че разследващите „блъфират“ както с информацията, която разполагат за идентичност на телефон, който подсъдимият А.Г. имал с телефона на пострадалия от престъплението, предмет на разследването, така и с данни за някакво конкретно ДНК. Подс. А.Г. ясно изразява и тезата си, че това „блъфиране“ е с цел да ги уплашат и накарат да си признаят. В същия смисъл е и твърдението на подс. А.Г., че ако действително разследващите са засекли, че той ползва телефона веднага след деянието, е следвало още тогава да го разпитат за това. С оглед на контекста, в който тези твърдения на подс. А.Г. са направени при разговора му със свид. Ц.Г., не само в конкретната част от разговора, но ясно установяващото се и от други негови части намерение на подс. Г. да увери събеседника си, че няма налични по разследването доказателства, както да бъде повдигнато срещу последния обвинение, така въобще за съпричастност на самия него, съдът счете за неверни твърденията на подс. А.Г., направени при същия разговор пред свид. Ц.Г., че мобилният телефон бил ползван на първия или втория ден след инцидента, при който бил взет от мъртъв мъж от страна на подс. Г..

На следващо място видно е от съдържанието на разговора между подс. А.Г. и свид. Ц.Г. в посочената част, че подсъдимият не сочи различен инцидент от този, предмет на разследването, по което и двамата са били разпитвани като свидетели, при който да се е снабдил с телефона, доколкото изрично посочва, че „това“ се е случило през месец септември 2008 г. и отправя именно към същия инцидент твърдението си, че на първия или втория ден след него е започнал да ползва телефона. В този смисъл и не може да бъде основана на тези извънпроцесуални изявления на подс. А.Г. теза, че инцидентът, при който той се сдобил той с мобилния телефон от нападнат с негово участие мъж, е станал един или два дни преди първото засечено в справката от Мтел ползване на мобилния телефон, ползван преди смъртта му от пострадалия, т. е. преди 19.11.2008 г. и в този смисъл този инцидент е различен от инкриминирания. Въобще цялостното поведение на подс. А.Г., демонстрирано и в този разговор, и в предходен проведен такъв със свид. Ц.Г., за съдържанието на който е дал показания същият свидетел, сочи намерението на подс. Г. да изгради с участието на свидетеля алиби пред органите на разследването, което да прекъсне действително съществуващата връзка между факта на ползване от негова страна на телефона и взимането на същия от пострадал при нападение с негово участие мъж. Никъде от направените в рамките на тези два разговора изявления от страна на подс. А.Г. може да намери своето основание теза за това, че същият подсъдим е участвал в друго нападение, над различен мъж от този, за чието умъртвяване се води разследването, което нападение е извършено през месец ноември 2008 г.

От събраните по делото доказателства се изключва като възможност и инцидентът с нападението над пострадалия М. С. да е станал с участието на двамата подсъдими и свид. С. на инкриминираните дата и място, но да е приключил до етап, в който същият пострадал е бил жив и впоследствие е бил умъртвен от друго лице или лица, в каквато насока беше изказана теза от защитата на подс. А.Г.. Както съдът вече посочи, не са налице различия между заключенията на съдебномедицинските експертизи, назначени по досъдебното производство и назначената в хода на съдебното следствие относно обоснованото убедително становище на вещите лица, че в рамките на един инцидент са били причинени всички установени при аутопсията на пострадалия травматични увреждания и че смъртта му е настъпила именно по време на инцидента /л. 514 – 516, т. 2 и л. 1152 – 1155, т. 3 от съдебното дело/. Съдът по-горе в доказателствения анализ обсъди и наличните по делото доказателства, които по безпротиворечив и последователен начин установяват, че упражняването на сила по отношение на нападнатия мъж е продължило от подсъдимите А.Г. и Р.К. и свид. А.С. до момент, в който нападнатият е престанал да показва признаци на живот – такива доказателства са показанията на свид. Е.М. и на свид. А.С., както и съдържанието на разговора, проведен вечерта на 1.06.2010 г. между свид. Ц.Г. и подс. А.Г., при който на въпрос на свидетеля кой е „завършил” нападнатия, подс. Г. отговаря „всички, къде сме били там”.

Възприетият от съда извод за идентичност на нападанието, в което са участвали подс. А.Г., подс. Р.К. и свид. А.С. с инкриминираното деяние, при което е причинена смъртта на пострадалия М. С. допълнително се подкрепя и от съответствието на показанията на свид. С. относно извършените от подс. Г. действия по пребъркване на джобовете на останалия да лежи на земята, без да издава признаци на живот мъж и взимането на вещи, между които телефон. Както съдът посочи, по делото е установено по категоричен начин, че именно у подс. А.Г. се е намирал телефонът, който е носил в себе си пострадалия М. С. при извършеното срещу него нападение. По делото беше установено по категоричен начин и че неустановена по делото жена е намерила именно в района на „Алея Яворов” портмонето, в което е била личната карта и други карти, принадлежали на пострадалия М. С., което обстоятелство съответства на възприетата от съда фактическа обстановка, според която след като подс. Г. е взел телефона и портомонето от пострадалия С. и заедно с подс. К. и свид. С. са тръгнали към „К.”, е изхвърлил по пътя портмонето, а мобилният телефон е задържал в себе си. Фактът, на който обръща внимание защитата на подс. А.Г., че в джоба на пострадалия М. С. при огледа на местопроизшествие са намерени дребни монети, по никакъв начин не изключва той да е бил пребъркван, доколкото липсата на мобилния му телефон и намирането на портмонето му на различно място от това, на което е установен трупа му сочи именно, че от него са били взети посочените вещи след деянието.

Показанията на свид. А.С., че при пребъркването на джобовете на намиращия се вече в безжизнено състояние нападнат мъж, подс. А.Г. е обръщал тялото му, не противоречат на възприетите от съда фактически изводи, че към момента на умъртвяването на пострадалия М. С., той е бил с лице към терена, като в такова положение е престояло тялото му няколко часа, преди да бъде открито и обърнато по гръб, за да е в последното положение към момента на започване на огледа сутринта на 1.10.2008 г. В показанията на свид. С. не се съдържат категорични твърдения, че лежащ по гръб е оставен пострадалият, след пребъркването на джобовете му от страна на подс. Г., поради което и напълно съответстващ на доказателствата по делото извод е че след това пребъркване, тялото на безжизно лежащия мъж отново е било обърнато към земята от същия подсъдим.

Съдът намира за неоснователни доводите на защитата на подс. Г., според които съобщените в приобщените към доказателствената съвкупност показания на свид. Е.М. от разпита му пред съдия по досъдебното производство данни за продължителността от време на придвижването му заедно със свид. С.С. след чуването на писъка до „К.” и  намирането там на двамата подсъдими и свид. С. изключват формирания от съда извод за идентичност на случая от същата вечер с инкриминираното деяние. Тези данни имат приблизителен характер, доколкото свид. М. е посочил, че около 5 минути е траяло това придвижване и че то е било „бързо”. Така съобщените данни нямат точен характер, за да бъдат съпоставени с цел извеждане на конкретни изводи за скорост на придвижване, изминато разстояние от свидетелите М. и С., съответно и от групата на двамата подсъдими и свид. С. от мястото на инцидента до „К.”, за да изключат извод за идентичност на същия инцидент с инкриминираното деяние, с оглед на становищата на вещите лица, изготвили съдебномедицинските експертизи за продължителността на асфиксията по отношение на пострадалия М. С., довела до смъртта му, които становища също имат приблизителен характер, като еднопосочно посочват период от време между 5 и 10 минути, в какъвто асфиксията е продължила.

 

С оглед на всичко изложено дотук съдът намира за установяващи се по категоричен, несъмнен и безспорен начин изводите, че в инкриминираните от държавното обвинение време и място подсъдимите А.Г. и Р.К. са участвали в умъртвяването на пострадалия М. С., като след повалянето му на земята от страна на подс. К., са се нахвърлили върху С., заедно със свид. А.С., първоначално нанасяйки удари с ръце и крака на пострадалия, а след това като един от тях е стиснал врата на пострадалия и е счупил лявото рогче на подезичната му кост, като действията на подсъдимите Г. и К. и свид. С. са продължили в притискане на главата на пострадалия в областта на тилната област с лице към терена, съчетано с упражнявано в областта на гърба притискане на тялото му също към терена и в резултат на запушването на носа и устата на пострадалия от притискането им към терена и причинената по този начин механична асфиксия е настъпила смъртта на М. С..

    

 

От правна страна:

 

При така установените по делото факти, съдът счете, че от правна страна подсъдимите А.И.Г. и Р.Л.К. са осъществили престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр.  ал. 1 от НК, като на 30.09.2008 г., в гр.С., в парк „*********” за времето от 21,00 до 23,00 ч., в съучастие помежду си като съизвършители, умишлено умъртвили М. М.С. с ЕГН **********, като деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин, а подс. Р.К. е извършил деянието при условията на чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК, като непълнолетен, навършил 16-годишна възраст, който е могъл да разбира свойството и  значението на деянието и да ръководи постъпките си.

  По делото беше установено по категоричен начин, че и двамата подсъдими А.Г. и Р.К. са участвали в упражняването на насилие по отношение на пострадалия М. С. на посочените от обвинението дата и място. Това съвместно участие е започнало, като след събарянето на пострадалия С. от страна на подс. Р.К. на земята, чрез захват на врата на пострадалия под мишницата на подс. К., двамата подсъдими и свид. А.С. са се нахвърлили върху пострадалия и първоначално са му нанасяли удари с ръце и крака, а впоследствие един от тях е започнал да гу души с ръка, при което е била счупена в областта на лявото рогче подезичната кост на пострадалия М. С. и в резултат на предизвиканата болка, той е извикал силно. Непосредствено след това подсъдимите А.Г. и Р.К., заедно със свид. С. са предприели действия по упражняване на натиск с колена и ръце върху гърба и тилната част на главата на пострадалия, в резултат на което снагата и лицето му били притиснати към земната повърхност. При притискането на лицето на пострадалия М. С. към земята, били запушени устата и ноздрите му и по този начин бил препятстван достъпа на кислород до белите му дробове. Така упражняваният от двамата подсъдими и свид. С. натиск върху главата и снагата на пострадалия М. С. продължил няколко минути, като към петата минута в резултат на асфиксията от запушването на дихателните отвори на главата на пострадалия, настъпила смъртта му.

Макар и по делото да не беше установено кой от двамата подсъдими, съответно и от свид. С. в упражняването на натиск в коя конкретна област от гърба и тилната част на главата на пострадалия е упражнявал, установеното съвместно участие и на тримата в осъществянето на насилието над М. С. от момента на събарянето му на земята от подс. К. до момента, в който е настъпила смъртта му, обосновава отговорността и на двамата подсъдими за причиняването на инкриминирания престъпен резултат /в този смисъл и задължителните указания по приложение на материалния закон, дадени в т. 6 на Постановление на Пленума на ВС № 2 от 1**7 г., както и трайната съдебна практика: Решение № 198 от 25.04.1978 г. на ВС по н. д. № 168/78 г., Решение № 586 от 2.12.1983 г. на ВС по н. д. № 527/93 г., Решение № 332 от 03.07.2009 г. на ВКС, по н. д. № 328/2009 г., ІІ н. о., Решение № 167/10.05.2011 г. по н. д. №1147/2011 г., Решение № 366/15.01.2015 г. по н. д. № 1272/2014 г. на ВКС, ІІІ н. о./. В посочената практика на ВКС последователно е застъпено становището, че при едновременно упражняване на насилнически действия от няколко лица, в хода на извършвана задружна престъпна дейност, не е необходимо да бъде изследван въпроса какви са отделните увреждания, причинени от действията на всеки един от извършителите, съответно и кое конкретно действие е причинило настъпилия съставомерен резултат.

В случая е била налице от обективна и субективна страна такава задружна престъпна дейност, защото и двамата подсъдими са съзнавали, че заедно помежду си и със свид. А.С. упражняват с колена и ръце натиск върху тилната област на главата и гърба на пострадалия М. С., като по този начин ограничават движенията на снагата му и затискат към терена дихателните му отвори – тези на устата и носа. Продължителността от няколко минути на така оказвания от двамата подсъдими и свид. С. натиск върху гърба и тила на главата на пострадалия М. С. до настъпването на смъртта му, установена по последователен начин от заключенията на назначените по делото съдебно-медицински експертизи, сочи по еднозначен начин, че всеки един от двамата подсъдими е съзнавал, че с участието си в така упражняваното насилие над пострадалия прекъсва достъпа на кислород до неговите жизненовяжни органи и доколкото през целия неколкоминутен период от време съвместните действия са продължили, налице е била и обща цел смъртта на пострадалия да бъде причинена.   

 Съдът намира, че този умисъл у подсъдимите А.Г. и Р.К. да причинят смъртта на пострадалия М. С. е възникнал внезапно /инцидентно/ в хода на упражняваното, заедно със свид. А.С., насилие по отношение на пострадалия, което първоначално е било насочено към изпълнение на решението им да причинят само физически увреждания на лице, което те са считали за хомосексуалист. По делото беше установено по категоричен начин, че пряко целеният резултат на подсъдимите А. Г. и Р.К., както и на свид. А. С. към момента на тръгването им от приключенския център „К.” към вътрешността на парк „*********” е била да набият лице, което им заприлича на хомосексуалист, като с такава цел компания с тяхно участие и други пъти е нападала такива хора, а в конкретната вечер и именно с тази цел, за да не избяга набелязан за нанасяне на побой хомосексуалист, свидетелите Е.С. и С.С. са тръгнали към Алея „Яворов”, за да пресрещнат такъв, ако тръгне да бяга, подгнонен от групичката на двамата подсъдими и свид. С.. Този извод съдът формира от установения факт за наличието на такава компания с участието на подсъдимите и посочените свидетели към инкриминираната дата, извършвала нападения над лица, които са считали за хомосексуалисти, както и въз основа на показанията на свид. Е.М. за конкретно взетото решение в инкриминираната вечер в тази насока. Именно с целта да причинят на срещнатия от тях на алеята между спирка „Ропотамо” и Алея „Яворов” пострадал М. С. телесни увреждания, подс. А.Г. го е ударил първоначално в лицето, след падането на пострадалия от този удар и опита му да избяга, подс. Р.К. го е настигнал и е хванал врата му през своята мишница, като го е съборил на земята, а след това и двамата подсъдими и свид. С. са се нахвърлили върху него и са започнали да му нанасят удари. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не е установено до този момент подсъдимите да се действали с общ умисъл, надхварлящ първоначално преследвата цел да само да причинят телесни увреждания, но не и да умъртвяват пострадалия. По делото не е установено кой от така участващите в нападението над пострадалия М. С. три лица – подс. А.Г., подс. Р.К. и свид. А.С. е предприел действия, в хода на нанасяния побой и по стискане на врата на пострадалия, в резултат на което въздействие е била счупена в областта на лявото рогче подезичната кост на последния. По делото беше категорично установено от закюченията на вещите лица – медици, че това увреждане е причинило значителна болка на пострадалия, което съпоставено с показанията на свид. М., намиращ се в същото време до Алея „Яворов” за чут от него писък, обуслови фактически извод, че именно при счупването на подезичната кост на пострадалия М. С. той е извикал силно. От формирания от заключенията на съдебномедицинските експертизи извод, че в много кратък интервал от време непосредствено след скискането на врата на пострадалия, което е довело до счупването на лявото рогче на подезичната му кост, е било упражнено насилието, изразяващо се в натиск в тилната област на главата на М. С. и в областта на гърба, при което са били запушени в терена отворите на носа и устата му, съдът счете, че именно в този кратък интервал от време е възникнал у подсъдимите внезапния общ умисъл за умъртвяване на пострадалия, който се е реализирал в упражняването на натиска в посочените области на главата и тялото му.

Доколкото инцидентният /внезапен/ умисъл у подсъдимите А.Г. и Р.К., насочен към умъртвяването на пострадалия М. С., макар и да е възникнал по време на упражняването на насилие по хомофобски подбуди, не е бил формиран към момента на пристъпване на нападението над пострадалия, същото е било намислено само като акт на осъществяване на физическо насилие, съдът не намери основания да счете, че убийството е било мотивирано от такива подбуди. Съдът счита, че не може да се формират категорични изводи и че при възникването на внезапния умисъл у двамата подсъдими да насочат своите насилнически действия към умъртвяване на пострадалия, с оглед инцидентността на така взетото решение, те са били водени и от хулигански мотиви, а именно да са осъзнали, че с последващите си действия, освен към личността и живота на пострадалия, демонстрират и незачитане на обществения ред и изразяват неуважение към обществото, поради което не намери основания за квалифициране на деянието като такова по чл. 116, ал. 1, т. 11 от НПК и опрадва подсъдимите по обвинението в тази му част.

Осъществени са обаче от обективна и субективна страна признаците на квалификацията по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 от НК, тъй като убийството е извършено по особено мъчителен за пострадалия М. С. начин. Както съдът прие за установено от заключенията на назначените по делото съдебномедицински експертизи, в период с продължителност от около две минути, до изпадането на пострадалия в безсъзнателно състояние, в който период по отношение на него е упражняван от подсъдимите Г. и К. и от свид. С. натиск в областта на тила и гърба му и по този начин са били запушени отворите на носа и устата му към терена, а тялото му е било фиксирано, пострадалият М. С. е усещал болки и страдания, възприемал е фактическата обстановка, при която е бил препятстван достъпът на въздух до дробовете му и се е опитвал да се съпротивлява. Изживяването на тези значителни страдания от пострадалия в периода от време до изпадането му в безсъзнателно състояние, е било съзнавано от страна на участващите в упражняването на натиска на главата и тялото му двама подсъдими, поради което и от субективна страна е налице осъществяване на убийството по особено мъчителен за жертвата начин.

По категоричен начин от заключението на приетата съдебно-психиатрична и психологична експертиза за подс. Р.К. се установява, че въпреки своето непълнолетие към момента на извършване на престъплението, той е бил в достатъчна степен на личностова зрялост, за да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

Установеното в хода на съдебното следствие участие и на свид. А.С. в извършването на инкриминираното деяние, наред с двамата подсъдими А.Г. и Р.К., не съставлява пречка за реализиране на наказателната отговорност по настоящето дело само по отношение подсъдимите, срещу които е повдигнато обвинение. Както съдът установи, свид. А.С. е взел участие в деянието, което е предмет на повдигнатото срещу двамата подсъдими, като неговите действия са осъществени съвместно с тях и също така в резултат на тези съвместни действия е причинен инкриминирания престъпен резултат по същия начин, като поддържания от държавното обвинение. Доколкото кои лица да привлече към наказателна отговорност е въпрос от суверенната компетентност на прокуратурата, съдът не може да взима отношение както по правилността на възприетото решение, така и да обуславя решаването на делото, образувано по обвинителен акт срещу двамата подсъдими от начина на упражняване на правомощията на държавното обвинение по този въпрос /Решение № 176/6.07.2011 г. по н. д. №1071/2011 г. на ІІІ н. о./.

 

С оглед на изложеното съдът счете, че следва подсъдимите А.И.Г. и Р.Л.К. да бъдат признати за виновни в това, че на 30.09.2008 г., в гр. С., в парк „*********”, за времето от 21.00 до 23.00 часа, в съучастие помежду си, като съизвършители, умишлено умъртвили М. М.С., като деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а подсъдимият Р.К. е извършил престъплението като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, при условието на чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК, като следва подсъдимите А.Г. и Рдослав Корчев да бъдат оправдани по повдигнатото им обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 11 от НК, че са извършили престъплението по хулигански подбуди.

 

По наказанието:

 

За извършеното от подс. А.И.Г. престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК са предвидени алтернативно наказания лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Съдът намира, че не са налице основания за приложение на наказанието доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, тъй като не са налице основанията на чл. 38а, ал. 2 и чл. 38, ал. 1 от НК – личността на подс. А.Г. не е такава, че да се презумира невъзможност за изпълнение на целите на наказанието спрямо него по друг начин, освен чрез изолирането му в затвора до края на неговия живот, а самото деяние, макар и извършено при наличие на квалифициращо обстоятелство по чл. 116 от НК не се явява изключително тежко, в сравнение с другите убийства, извършени при сходни обстоятелства. С оглед на това и на подсъдимия следва да бъде наложено като вид наказание лишаване от свобода.

За отегчаващи отговорността на подс. А.Г. обстоятелства съдът отчита младата възраст на пострадалия и извършването на деянието в рамките на предприета и системно извършвана дейност по нанасяне на побои над лица, които подс. Г. и останалите лица, членуващи в една група към периода на инкриминираното деяние са считали за хомосексуалисти. Макар и съдът не констатира възникналият инцидентен умисъл за умъртвяването на пострадалия да е бил също подчинен на тези мотиви, фактът на участие на подсъдимия в такава дейност, сочеща пренебрежение както към индивидуалните права на околните и телесната им неприкосновеност, така и към правовия ред и обществото, сочи наличието завишена обществена опасност на подсъдимия към момента на извършване на престъплението. По делото не беше установено подс. А.Г. да е имал лидерска роля в групата, нанасяла побои над лица, които участниците й считали за хомосексуалисти, в каквато насока пледира представителят на държавното обвинение.

За смекчаващи отговорността на подс. А.Г. обстоятелства съдът счита чистото му съдебно минало, настоящата му ангажираност в общественополезна дейност и младата му възраст понастоящем. Съдът отчита като смекчаващо обстоятелство от изключителен характер факта, че при извършването на престъплението подс. Г. е бил на осемнайсет години и шест месеца, т. е. в началото на своето пълнолетие. Друго изключително смекчаващо обстоятелство е изтеклият близо седем годишен период от време от извършване на деянието до постановяването на присъдата, за продължителността на който подс. А.Г. не е допринесъл със своето процесуално поведение и който период се явява несъобразен с изискванията на чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС и чл. 22 от НПК за провеждане на наказателното производство в разумен срок. Значителна част от този период от време е протекла в досъдебната фаза на производството, както поради несвоевременното събиране на необходимите за изясняването на истината доказателства в рамките на разследването, така и при няколкократното внасяне на обвинителен акт, несъотвтестващ на изискванията на процесуалния закон. На следващо място значително време отне приключването на съдебното следствие, поради необходимост от извършване на допълнителни следствени действия, неизвършени в досъдебната фаза или за проверка на извършените в нея. При така отчетените изключителни по своя характер смекчаващи отговорността на подс. А.Г. обстоятелства и най-лекото предвидено в закона наказание от петнадесет години лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко, поради което следва наказанеито да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – под предвидения минимум. Като взе предвид отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността на подс. А.Г. обстоятелства съдът счете, че справедливо спрямо него се явява наказание от тринадесет години лишаване от свобода.

На основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗПС следва да бъде определен първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното наказание на подс. А.Г. в затвор.

Следва на основание чл. 59, ал. 1 от НК да бъде приспаднато изтърпяването на така наложеното наказание времето, през което подс. А.Г. е бил задържан по ЗМВР за времето от 03.06.2010 г. до 04.06.2010 г.; времето, през което е бил с взета мярка за неотклонение задържане под стража от 05.06.2010 г. до 14.12.2010 г. и времето, през което е бил с взета мярка за неотклонение домашен арест от 15.12.2010 г. до 16.05.2012 г.

 

За извършеното от подс. Р.Л.К. престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, с оглед на предвидената в чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК редукция, е предвидено наказание лишаване от свобода от пет до дванадесет години.

За отегчаващи отговорността на подс. Р.К. обстоятелства съдът отчита младата възраст на пострадалия и извършването на деянието в рамките на предприета и системно извършвана дейност по нанасяне на побои над лица, които подс. К. и останалите лица, членуващи в една група към периода на инкриминираното деяние са считали за хомосексуалисти. Както беше посочено при определянето на наказателната отговорност на подс. Г., макар и съдът не констатира възникналият инцидентен умисъл за умъртвяването на пострадалия да е бил също подчинен на тези мотиви, фактът на участие на подсъдимия в такава дейност, сочеща пренебрежение както към индивидуалните права на околните и телесната им неприкосновеност, така и към правовия ред и обществото, сочи наличието завишена обществена опасност на подсъдимия към момента на извършване на престъплението.

За смекчаващи отговорността на подс. Р.К. обстоятелства съдът счита чистото му съдебно минало, настоящата му ангажираност в общественополезна дейност и младата му възраст понастоящем. Съдът отчита като смекчаващо обстоятелство от изключителен характер изтеклият близо седем годишен период от време от извършване на деянието до постановяването на присъдата, за продължителността на който подс. Р.К. не е допринесъл със своето процесуално поведение и който период се явява несъобразен с изискванията на чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС и чл. 22 от НПК за провеждане на наказателното производство в разумен срок. Значителна част от този период от време е протекла в досъдебната фаза на производството, както поради несвоевременното събиране на необходимите за изясняването на истината доказателства в рамките на разследването, така и при няколкократното внасяне на обвинителен акт, несъотвтестващ на изискванията на процесуалния закон. На следващо място значително време отне приключването на съдебното следствие, поради необходимост от извършване на допълнителни следствени действия, неизвършени в досъдебната фаза или за проверка на извършените в нея. При така отчетеното изключително по своя характер смекчаващо отговорността на подс. Р.К. обстоятелство и най-лекото предвидено в закона наказание от пет години лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко, поради което следва наказанеито да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – под предвидения минимум. Като взе предвид отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността на подс. Р.К. обстоятелства съдът счете, че справедливо спрямо него се явява наказание от четири години и десет месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 59, ал.1 от ЗИНЗПС следва да бъде определен първоначален общ режим за изтърпяване на така наложеното наказание на подс. Р.К. в затворническо общежитие от открит тип.

Следва на основание чл. 59, ал. 1 от НК да се приспадне от изтърпяването на така наложеното наказание времето, през което подс. Р.К. е бил задържан по ЗМВР за времето от 03.06.2010 г. до 04.06.2010 г.; времето, през което е бил с взета мярка за неотклонение задържане под стража от 05.06.2010 г. до 04.01.2011 г., както и времето, през което е бил с взета мярка за неотклонение домашен арест от 05.01.2011 г. до 19.04.2012 г.

 

 

По гражданския иск:

 

Основателен е предявеният с основание чл.45 от ЗЗД от гражданската ищца Х.С. граждански иск за обезщетение на претърпените от нея неимуществени вреди, причинени й от смъртта на нейния син М. С.. От безвъзвратната загуба на своя син, към който гражданската ищца е била привързана, за чието възпитание и израстване тя сама се е грижела и с когото е живяла в едно домакинство, гражданската ищца Х.С. е претърпяла значителни неимуществени вреди. Тези вреди са се изразявали в преживени от нея страдания за загубата на сина й, като степента на тези страдания е била значителна и с оглед внезапността на тази загуба, начина на престъпно отнемане на живота на детето й, младата възраст при убийството му, както и переспективите за негово професионално развитие като лекар, доколкото с това са били свързани надеждите на свид. Х.С. за бъдещето на сина й. За обезщетяването на така претърпените от Х.С. неимуществени вреди следва да бъде уважен насочения от нея към подсъдимите А.Г. и Р. К. граждански иск, доколкото именно с осъщественото от двамата престъпно деяние противоправно са й били причинени подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди и двамата дължат солидарно тяхното обезщетяване. Съдът счита, че за обезщетяване на така причинените на Х.С. неимуществени вреди справедливо е присъждането на парично обезщетение в пълния предявен размер от 250 000 лв., доколкото имуществено благо в този размер би способствало за репариране на страданията на ищцата по загубата на нейния син.

С оглед на това съдът намира, че следва да бъде уважен предявеният на основание чл.45 от ЗЗД граждански иск от Х.С. подсъдимите А.Г. и Р.К. за сумата 250 000 лв. /двеста и петдесет хиляди лева/ - обезщетение за причинени неимуществени вреди за загубата на нейния син М. С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.09.2008 г.

 

Следва на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият А.Г. да бъде осъден да заплати: по сметка на държавния бюджет сумата от 2 106,54 лв. - дължимата от него част от разноските, направени по досъдебното производство; по сметка на ВСС сумата от 6 979,68 лв. - дължимата от него част от разноските, направени в хода на съдебното следствие, както и да заплати на частния обвинител и граждански ищец Х.С. сумата от 250 лв. – дължимата от него част от направените от нея разноски за повереник.

Следва на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Р.К. да бъде осъден да заплати: по сметка на държавния бюджет сумата от 2 106,54 лв. - дължимата от него част от разноските, направени по досъдебното производство; по сметка на ВСС сумата от 6 979,68 лв. - дължимата от него част от разноските, направени в хода на съдебното следствие, както и да заплати на частния обвинител и граждански ищец Х.С. сумата от 250 лв. – дължимата от него част от направените от нея разноски за повереник.

Следва да бъдат осъдети подсъдимите А.Г. и Р.К. да заплатят при условията на солидарност, по сметка на СГС, сумата от 10 000 лв. – държавна такса върху уважения граждански иск. 

 

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕН СЪДИЯ:        

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.                                                2.                                             3.