РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Пловдив, 07.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330103542 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, с
правни основания чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №
37, чрез юрисконсулт Н., против И. К. Т., ЕГН ********** за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 4 770, 67 (четири хиляди седемстотин и седемдесет
лева и 67 ст.) лева – главница, представляваща стойността на топлинна енергия за сградна
инсталация, битово-гореща вода и услугата по разпределение, доставена за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се
в гр. Пловдив, ул. „Г. И.“ № **, ет. *, ап. **, както и обезщетение за забавено плащане за
периода от 04.12.2018 г. до 09.12.2020 г. в размер на сумата 525, 23 ( петстотин двадесет и
пет лева и 23 ст. ) лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 10.12.2020 г. до
окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № **** от ****г. по ч.гр.д. № **** г. на РС-Пловдив.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ),
чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното
предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация. Сочи, че
ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на
топлоснабден обект, находящ се в гр. Пловдив. Твърди, че за процесния период е доставена
топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение е разпределил за имота на
ответната страна топлинна енергия. Доставената услуга на посочената стойност, която не е
заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал в забава. Моли се за установяване със
силата на пресъдено нещо, на паричните притезания, за които е издадена заповед за
1
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира присъждане на
разноските, сторени в заповедното и исковото производство.
В срока за отговор на исковата молба ответникът, представляван от адв. И. М.,
оспорва предявените искове, като възразява, че посочената от ищеца топлинна енергия за
процесния период не кореспондира с потребеното в имота количество топла вода. Твърди
се, че отоплението и ползването на топла вода в имота са преустановени от месец октомври
2017 г. Сочи, че при нулево показание на водомерите в процесното жилище е недопустимо
служебно начисляване на количества вода. Твърди, че топлинната енергия не е определена
съгласно изискванията на Закона за енергетиката.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата
претенция за допустима, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за
това са следните:
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, а и не е налице спор, че
ответницата е собственик на топлоснабден недвижим имот, с адрес: гр. П., ул. „Г. И.“ № **,
ет. *, ап. **, поради което съдът приема, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия, уреден с
разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ, според която продажбата на топлинна енергия на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране. Общите условия влизат в сила, без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите.
Спорът по делото се концентрира до това дали и в какъв обем ответницата дължи
суми битово-гореща вода, с оглед неизправност на измервателното устройство. За доказване
размера и стойността на топлинната енергия, разпределена на ответницата за процесния
период и установяване дали разпределението на топлинната енергия и начислението на
нейната стойност е извършвано съгласно нормативните разпоредби, по делото са приети
съдебно-технически експертизи на вещото лице Ш. и съдебно-счетоводна експертиза на
вещото лице К..
От тях се установява, че компонентите от топлинната енергия са топлинна енергия за
битово-гореща вода и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. В тази връзка
следва да се изтъкне, че сградната инсталация е обща част, поради което всички
собственици и носители на вещни права следва да поемат ползите и тежестите, свързани с
употребата на общата вещ. Самият факт, че ответницата е собственик на недвижим имот в
топлоснабдена сграда, в режим на етажна собственост е достатъчен да обоснове извод за
дължимостта на суми за топлинна енергия за сградната инсталация.
Установява се от приетите заключения на вещото лице Ш., че начисленията за
компонента битово-гореща вода е съгласно изискванията на т. 6., във вр. с т. 6.5 от
„Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост,
приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, а
именно, поради изтекла метрологична годност на наличните в процесния имот два броя
водомери. Установява се, че на ответницата са предоставени протоколи с предписание за
узаконяване или подмяна на водомерните устройства, но това не е извършено. Водомерните
устройства са демонтирани на **** г., т.е. след исковия период. Съгласно разпоредбата на
чл. 69, зл. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването , когато в
топлоснабден имот не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните
водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за
отчитане на водомерите, изразходваното количество гореща вода в такъв имот се
разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 литра на обитател за
едно денонощие. В случая количеството топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване
2
е начислено „служебно", но за това е налице основанието, предвидено в чл. 69, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, а именно налице са водомери с
изтекла метрологична годност. Тоест в случая са спазени всички изисквания на Методиката
за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради — етажна собственост, приложение
към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. От приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена на базата на издадените фактури за
извършената продажба на топлинна енергия се установява размерът на исковата претенция,
в това число и на обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Според клаузата на чл. 35, ал. 1 от ОУ,
при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, клиентите на топлинна енергия
дължат на „ЕВН България Топлофикация“ЕАД обезщетение, в размер на законната лихва от
деня на забавата.
При това положение предявените искове следва да бъдат уважени изцяло, като съдът
намира за неоснователни възраженията на ответника за недоказаност на исковата претенция
по размер. При неизправно измервателно устройство доставеното количество БГВ се
определя на база нормативно установена методика, както е в случая.
Ищецът има право на разноски за заповедното и исковото производство, съобразно
приложен списък по чл. 80 ГПК, като съдът намира, че размерът на дължимото
възнаграждение за юрисконсулт за исковото производство е прекомерен, като то следва да
се редуцира до сумата от 100 лева. Така разноските възлизат общо на сумата от 780,92 лева.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че И. К. Т., ЕГН
********** дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 3, на основание чл. 150 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 4 770, 67 (четири хиляди седемстотин и седемдесет лева и 67 ст.)
лева – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се
в гр. Пловдив, ул. „Г.И.“ № **, ет. *, ап. **, както и обезщетение за забавено плащане за
периода от 04.12.2018 г. до 09.12.2020 г. в размер на сумата 525, 23 ( петстотин двадесет и
пет лева и 23 ст. ) лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 10.12.2020 г. до
окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № **** от *** г. по ч.гр.д. № **** г. на РС-П.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. К. Т., ЕГН ********** да заплати на
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 780,92 (седемстотин и
осемдесет лева и 92 ст.) лева – съдебни разноски за заповедното и исковото производства.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п./_________________
3