Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик,
17,02,2020
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
в публичното заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Х. В. , като
разгледа докладваното от районен съдия
РАДИНА анд 1997/19 по описа на
Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е.И.Д.-П.
*** ЕГН ********** против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ NP 2019-1818-06-351/12,08,19г.
на началника на РУ Пазарджик при ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 32, ал.1 от ЗНССПЕЕН112 и на основание чл. 38 от с.з. е
наложена глоба в размер на 2000 лева.
С жалбата като релевират доводи
за процесуално-правна и матерално- правна
незаконосъобразност на постановлението, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и ангажира доказателства в
подкрепа на искането си.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или
процесуален представител.
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
Жалбоподателката и св. П. са съпрузи, чиито
процес за развод продължава вече повече от три години, през които са във
фактическа раздяла. През този период са водени между тях и приключили още
четири гр. дела (справка от РС Пазарджик, заповеди и решения на ПС и ПОС ) за
издаване на заповед против св. П. за незабавна закрила по ЗЗДН за
жалбоподателката и сина им ж.П.. С решение по гр.д. 3490/16 е била постановена
мярка по ЗЗДН спрямо П. да не доближава
жалбоподателката в жилището,
което обитава, на работното й място, местата за социални контакти и отдих.
Отношенията между съпрузите са
изключително изострени. Между тях липсва нормална комуникация , вкл. и предвид
водените дела по ЗЗНС и постановените няколко ( отменени впоследствие) мерки за
незабавна закрила .
На 09,01,19г. П. отишъл в НУ „В.Д.“
в Пазарджик , сутринта. Още на партера бил спрян от охранителя св. М., който
обяснил, че не се допускат навътре родители, а и в момента има учебен час. По
настоява на П. св. М. възпитателката на детето св. К. за присъствието на бащата
и тя на свой ред се обадила по телефона на майката и я уведомила, че бащата е в
училището. След като получила тази информация жалбоподателката се обадила на
ЕЕНСП 112 и съобщила, че „С.П. бил в училище „В.Д." и безпокоял детето й ж.П.,
като се държал неприлично и нарушавал учебния процес“.
Оператор от ЕЕНСП 112 уведомил
дежурния при ОД МВР Пазарджик и на място бил изпратен полицейски екип в състав
св. Д. и С.. Те посетили училището и в двора били пресрещнати от
жалбоподателката, която представила съдебно решение за привременни мерки за
предоставяне упражняването на родителските права в нейна полза и посочената
горе заповед за закрила. Полицейските служители влезли в сградата на училището,
където ги посрещнал охранителя М. с обяснението, че П. само е поискал да види
сина си и да се поинтересува как се справя в училище и сега е при директорката
св. Ч.. Св. С. отишъл в директорския кабинет, където заварил П. и Ч. да говорят
спокойно. След като не установили никакви
нередности училището, полицаите с
тръгнали .
Впоследствие св. П. подал жалба по
случая, с която настоявал за подадения сигнал от П. до ЕЕНСП 112 да й бъде
потърсена отговорност.
Резултатът от тази жалба са снети
писмени обяснения по случая и настоящия АУАН, който св. Д. приписал на
жалбоподателката нарушение по чл. 28,
ал.1 от ЗНСЕЕНСП 112 за, това, че :“ На
09.01.2019 г. около 10.00 часа Е.Д.-П. е предала на ЕЕН 112 неверен,
заблуждаващ сигнал за помощ, изразяващ се в следното: С.П. бил в училище „В.Д."
и безпокоял детето й ж.П., като се държал неприлично и нарушавал учебния
процес. П. искала намеса на полицията“.
Актът е надлежно предявен и въз
основа на него е издадено процесното НП.
Претендира се неговата
процесуална неизправност, предвид описанието на нарушението в постановлението и
това в акта, въз основа на който то е издадено. Както основателно твърди
процесуалният представител на жалбоподателя, в НП са изложени детайли от
процесната ситуация, които отсъстват в акта. Актът и НП са идентични в
описателната си част досежно следния текст : „На
Останалите възражения за
съществени процесуални нарушения са неоснователни. Не съставлява такова
посочването в акта само на един свидетел, който при това правилно е определен
като такъв на установяване на нарушението и съставяне на акта ( виж показанията
на С. и Д.).
Не е допуснато съществено
процесуално нарушение чрез посочване на възприета в цифров израз правна
квалификация, доколкото тя е съответна на описанието на нарушението ( дори за
акта с неговата по -семпла описателна част). В привръзка е посочена като
нарушена и санкционната норма, която съдържа състава на нарушението, което няма
как да засяга правото на защита в претендирания от процесуалния представител на жалбоподателя
смисъл.
Предвид горното, Съдът констатира
наличие ( обсъдено горе) само на едно съществено процесуално нарушение, което е
достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на НП.
Извън това, следва да се сподели,
че доказателственият анализ установи верността на възприетите едва в НП
конкретни обстоятелства. Показанията на бащата П., охранителя М., директорката
на училището Ч. установяват, че П. не е безпокоил детето и всъщност въобще не
го е виждал, не е нарушил и учебния процес на учениците. Именно тези гласни доказателствени средства и
установените от тях обстоятелства обосноваха решението за кредитация на
заявеното от К. какво точно е казала на жалбоподателката в разговора по телефона,
в който я е уведомила за посещението на бащата. Точно относно съдържанието на
този разговор са драстично противопоставени показанията на учителката и
майката. Последните обаче са изолирани от солидната доказателствената
съвкупност, като се подкрепят само от показанията на св. Д. ( баща на
жалбоподателката) и който, като баща на последната, е съвсем пристрастен при
тези рязко конфронтирани отношения между дъщеря си и бащата на детето. и за
обстоятелствата от процесната ситуация е възприел безкритично споделеното от
дъщеря му. Затова и информацията, която учителката е предала на майката в
телефонния разговор, в който я е уведомила за посещението на баща, се възприе
от показанията на К., която е завила същите обстоятелства пред Д., отразила ги
е в писмените си обяснения , а и те са потвърдени от показанията на охранителя М.,
директора Ч. и полицейските служители Д.
и С..
С оглед на този коментар,
жалбоподателката е съобщила невярна информация на ЕЕНСН на процесната дата и е
заблудила компетентните органи от необходимостта за тяхната намеса, която е и
осъществена без реален повод за това, с което е нарушена забраната по чл. 28 ,
ал.1 от ЗНСЕЕНСП 112.
Затова и санкционната норма, въз основа на
която е реализирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателката е по чл. 38, ал.1 от Закона , като е наложена глоба в
минимално предвидения размер на 2000 лева. Именно този минимален размер, който
няма как да бъде коригиран в настоящото производство в полза на
жалбоподателката, която сега упражнява родителските права върху дете на 7
години и работи като оператор към \РАДИО СОТ Пазарджик ( виж данните по делото)
наложи приложение на принципа на
пропорционалност. Налагането на процесната глоба в посочения размер е
неоправдано и не е в противоречие с „принципа за пропроционалност“. Последният е
задължителен при преценка на наложената
санкция, тъй като е основен сред
принципите на правото на Европейския съюз. Съгласно трайната практика на Съда
на Европейския съюз, държавите- членки имат законен интерес да вземат
подходящите мерки за защита на своите
интереси. С Решение на този съд от 9 февруари 2012 г. по дело M. U.,
C-210/10, т. 23 и цитираната там съдебна практика е установено, че : „при липса
на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите,
приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това
законодателство режим, държавите- членки са компетентни да изберат санкции,
които според тях са подходящи. Те, въпреки това, са задължени да упражняват
компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи
принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалността.”
Тоест правна уредба по правото на Съюза препраща по този въпрос към националните
разпоредби, но с член 4, § 3 от ДФЕС
относно принципа за лоялното сътрудничество е предвидено държавите-членки да вземат всички мерки,
които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на
Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си власт по отношение на
избора на такива мерки, те трябва да гарантират, че при всички положения
придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер –(Решение
от 7 октомври 2010 г, дело S. M. S., C-382/09, т. 44 и цитираната в същото
съдебна практика). В т. 24 от цитирано решение по делото M. U. - т. 24 и
цитираната съдебна практика, е посочено, че когато по правото на Съюза не се
съдържат по-точни правила за определянето на националните санкции - тъй като не
предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни
санкции, „санкционните мерки по
национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото
и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това
законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между
няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените
неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели”
. В Решение на Общия съд, VІІІ, 17 март
2016 година по дело T-817/14, в т.50 отново се застъпва становището, че „ Във
връзка с това следва да се напомни, че принципът
на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза и
е възпроизведен в член 5, параграф 4 ДЕС, изисква
актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и
необходимото за постигането на легитимните цели, преследвани от разглежданата
правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между
няколко подходящи мерки, трябва да се
прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея
неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. Следователно не става
дума да се установи дали приетите от законодателя на Съюза мерки са
единствените или най-добрите възможни, а дали те са явно неподходящи по
отношение на преследваната цел (вж. решение ATC и др., т. 31 по-горе,
EU:T:2013:451, т. 98 и 99 и цитираната съдебна практика).
Така, при приложение на принципа
на пропорционалност и посочените критерии за преценката му по правото на Съюза
- следва да се има предвид целта, преследвана с реализиране на създадените с НП
неблагоприятни за нарушителя последици – а тя е защита на регулираните
обществени отношения. В случая това са това са обществените отношения, които са
свързани с гарантиране на възможността при необходимост да се окаже спешна помощ при различни рискове за живота, здравето,
сигурността и имуществото на гражданите ( чл. 3 от Закона) .Съдействието следва
да става само необходимост, за да не се стигне до неоснователно ангажиране на
националните сили за спешно реагиране без основание, което да предпостави невъзможност те да се отзоват на един
наистина спешен сигнал. Именно
поради това и тяхното неоснователно ангажиране е въведено като забрана в
закона. В случая жалбоподателката е повече
от пет години в тежък психо-емоционален и юридически конфликт с бащата,
преминал вкл. през посещение за нея и детето
в Кризисния център в Пазарджик( виж решение по гр.д. 3490/16), няколко
дела по ЗЗНС, едно от които приключило с постановена ограничителна мярка за
него спрямо нея и при наличните данни от
св. Д., че бащата един път е извел тайно детето от детската градина и майката
не е осъществила контакт с него месеци
наред, като майка на която е предоставено упражняването на родителските права е
потърсила съдействие от органите на полицията, поради инспириран от
преживяванията й до момента страх за евентуална реакция на бащата спрямо
детето. Полицейският екип, който се е
отзовал , не е реагирал да търсене на административно-наказателна отговорност,
след като е узнал за силно влошените отношения между съпрузите . Към такава е
призовал с молба от 15,01,19г. св.П. - виж на л. 13 и именно неговият сигнал е посочен в АУАН изрично
като основание за неговото издаване ( виж в описателната част на акта).
Реакцията на бащата е обяснима при едни отношения на тотална нетърпимост между
съпрузите , но тя е провокирала и обусловила налагане на административно
наказание глоба, което макар и в своя минимален размер 2000 лева ще създава сериозни
ограничения за майката , която отглежда дете на 7 години, получаваща от бащата
издръжка ( виж решението) 150 лева. Породените от тази санкция неудобства,
затруднения и лишения ( при средна за област Пазарджик по данни на НСИ заплата
малко над 1000 лева) няма да са съответни на преследваните с реализираната
административно-наказателна отговорност цели. Затова и изводът е, че поради
противоречие с принципа на
пропорционалност, който е част от общите принципи
на правото на Съюза и е възпроизведен в член 5, параграф 4 ДЕС , санкционният акт следва да се
отмени.
Разноски на основание чл.63, ал.3
от ЗАНН вр. чл.143 от АПК и приложимите правила на ГПК не са поискани и не
следва да се възлагат.
По изложените съображения и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2019-1818-06-351/12,08,19г. на началника на РУ Пазарджик при
ОДМВР Пазарджик, с което на Е.И.Д.-П. *** ЕГН ********** на основание чл. 38,
ал.1 от ЗНССПЕЕН112 е наложена глоба в размер на 2000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата
на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: