№ 630
гр. Благоевград, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20221200500820 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Второинстанционното производство е образувано по жалба на „А.“ ЕАД,
подадена срещу решение № 906662, постановено на 29.06.2022 г. по гражданско
дело № 709 от 2021 г. на Районен съд Благоевград, в частта му, с която са
отхвърлени претенциите на дружеството спрямо Н. А. Ш., предявени по реда на
чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК, за неустойки и законни лихви. В жалбата се твърди, че
въпросният съдебен акт е неправилен в атакуваната му част. В чл. 54.12 от ОУ
било посочено, че договорът на абоната се счита за едностранно прекратен от
страна на „А.“, в случай че забавата на плащането на дължимите суми е
продължила повече от 124 дни. От разпоредбата на този член ставало ясно, че
прекратяването на договора е заложено при сбъдването на едно бъдещо събитие, а
именно - забавата на плащането на дължимите суми от абоната да е продължила
повече от 124 дни. Страните по договорите били наясно с тази разпоредба и се
съгласили с нея. Ето защо, при наличието на закъснение на плащане на
задължение, продължило повече от 124 дни, ответникът трябвало да бъде наясно,
че договорът му с „А.” ЕАД се счита за прекратен и уведомление за това не следва
да му се изпраща. В производството по делото били претендирани 3 вида
1
неустойки: 1 - неустойка, представляваща сбор от 3 стандартни месечни
абонаментни такси; 2 - неустойка, представляваща пропорционална част от
отстъпката, предоставена към цената на абонаментния план на всяка конкретна
услуга; и 3 - неустойка, представляваща пропорционална част от отстъпката,
предоставена към цената на продадено устройство на изплащане във връзка с
ползването на конкретна услуга. Размерът на неустойките, които са заложени в
договорите на „А.“ с абонатите му, бил предмет на съдебна спогодба, сключена
между „М.“ /предишното име на „А.“/ и КЗП, по гр. д. № 12268/2014 г. на СГС.
Неустойките в настоящото производство не правели изключение и били
начислени при спазването на договорките, постигнати в тази спогодба. От
посоченото следвало, че процесните неустойки не са нищожни и не представляват
неравноправни клаузи, доколкото те били одобрени от СГС. Следвало да се
отбележи, че процесните неустойки представлявали санкция за страната,
допуснала неизпълнение на свое договорно задължение, и същевременно
обезщетявали изправната страна по договора, изпълнила своите договорни
задължения, чрез реализиране на стандартната цена за услугите и устройствата
вместо предоставената преференциална /по-ниска/ такава. Размерът на
неустойките бил изследван и от експертизата, назначена по делото, като приетото
заключение категорично посочило, че всички претендирани суми, включително и
неустойките, са правилно изчислени. Моли се за отмяна на атакуваната част на
решението и уважаване на претенциите за неустойки.
Подаден е отговор от насрещната страна. В него се твърди, че решението е
правилно и законосъобразно в атакуваната от „А.“ част. Наведените доводи в
жалбата на мобилния оператор били необосновани. Искът се основавал на
неравноправни и нищожни клаузи в договора и общите условия, посочени в чл.
143, ал. 1 и 2, т. 5, 6, 10 и 15, и чл. 147 от ЗЗП, и правилно първостепенният съд ги
приел като такива относно исканите неустойки. Клаузите в договора били изцяло
в защита на търговеца и не давали никаква защита на потребителя. Стилът на
писане в договора бил толкова висок, че редовият потребител бил в невъзможност
да го разбере и да даде информирано съгласие за подписване, в противоречие с
чл. 147 от ЗЗП. При подписването на договора било невъзможно клиентът да се
запознае и да осмисли клаузите в него, защото му подавали само екран за
подписване, без да се вижда съдържанието на договора, и това било общоизвестен
факт. Ищецът в общите условия си предвидил правото да прекратява договора
едностранно и да възпрепятства /осуетява/ ползването на услугите, предмет на
договора, а не предвидил клауза за едностранно прекратяване на договора от
2
страна на потребителя, без да има негативни последици за последния. Общи
условия не били предоставяни на Ш., въпреки че пишело, че ги е приел. Ищецът
не представил доказателства пред първата инстанция, че му бил предоставил
общите условия. Страните не били равнопоставени. Нямало предвидена клауза
как, без негативни последици, Ш. да може да прекрати договора предсрочно. Тези
клаузи били неравноправни. Операторът не представил и доказателства за това, че
му изпратил предизвестие за прекратяване на договора. Не Ш., а ищецът
прекратил едностранно подписания между тях договор, като на телефони с №
0888 805 521 и № 0887 613 122 изключил входящи и изходящи обаждания от март
2020 г., а за телефон № 0882 043 332 изключил изходящите обаждания от май,
при положение, че имало само една неплатена фактура. От приложените фактури
към исковата молба също се виждало, че не били предоставени и Ш. не бил
ползвал договорените с договора услуги. Той заплатил сумата от 297,98 лв.,
представляваща сума за устройство по договор за продажба на изплащане, и
въпреки това с исковата молба и въззивната жалба се претендирала неустойка за
устройството в размер на 118,43 лв. Неоснователно се търсела неустойка върху
тази сума, след като той вече я заплатил преди подаване на исковата молба.
Първоинстанционният съд правилно приел, че не са представени доказателства за
това, каква е пазарната цена на предоставеното устройство и каква е отстъпката.
Това обстоятелство не било посочено и в подписания договор. Тази отстъпка не
била с фиксиран размер при сключване на договора, с оглед разпоредбата на чл.
143, т. 19 от ЗЗП. Неоснователно било и твърдението в жалбата, че в случая се
прилагала сключена съдебна спогодба между „М.“ /предишното име на „А.“/ и
КЗП по гр. дело № 12268/2014 г. на СГС. Тази спогодба касаела стандартния
размер на неустойката по типовите договори за електронни съобщителни услуги,
но по конкретното правоотношение с потребителя, съдът правилно приложил
разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП. Ищецът искал да получи облага, без да е
предоставил услуга, защото се доказало, че услугата е предоставяна само за
периода, който Ш. не оспорил, и това било отразено в доклада на съда. Оспорва се
твърдението в жалбата, че с експертизата е доказан и размерът на неустойките.
Напротив - с експертизата се доказало, че жалбоподателят няма лицензиран и
годен софтуер и че има надписване на време, като се забавя отчитането и по този
начин се отчитат повече изговорени минути. Заключението на вещото лице се
отнасяло само за представените разпечатки, но тези представени разпечатки не се
оспорвали от Ш.. Вещото лице потвърдило това обстоятелство при изслушването
му в съдебно заседание. За оспорваните от Ш. фактури, ищецът не представил
3
разпечатки, а в представените с исковата молба документи се виждало, че
услугите не са предоставени. Моли се за потвърждаване на акта на Районен съд
Благоевград в частта за неустойките.
Депозирана е и насрещна въззивна жалба. С нея се атакува частта на решението, с
която са уважени претенциите на мобилния оператор за ползвани и неплатени
електронни съобщителни услуги. Актът бил незаконосъобразен и необоснован по
отношение на непризнатите от Ш. искове. С отговора на исковата молба той
признал дължимостта на вземанията по фактура № **********/11.05.2020 г. /за
34,08 лв./, фактура № **********/10.06.2020 г. /за 34,08 лв./, фактура №
**********/10.02.2020 /за 82,93 лв./ и фактура № **********/10.03.2020 г. /за
74,88 лв./, или за обща сума от 157,81 лв. Ето защо се оспорва решението за
сумата от 87,14 лв. по партиден № М2800533 и за сумата от 205,28 лв. по партиден
№ M3138153, заедно със законната лихва върху вземането. Доказателствата
следвало да се обсъждат поотделно и съвкупно. В хода на делото се събрали
доказателства, писмени и гласни, че ищецът не е предоставил услугите, за да се
приеме, че ответникът дължи плащане за тях. Вещото лице посочило, че не са
предоставени услуги за гласови повиквания и текстови съобщения за периодите,
отразени във въпросните 4 фактури. Ищецът не представил разпечатки нито на
съда, нито на вещото лице, а от същите фактури, в графа „изразходвани“, се
виждало, че е отразено, че няма потребление. Наистина нямало потребление,
защото ищецът бил изключил изходящите повиквания. Вещото лице коментирало
само тези разпечатки, които са му предоставени като писмени доказателства при
изготвяне на експертизата. Това обстоятелство вещото лице го потвърдило в
съдебно заседание. Експертът доказал, че е налице манипулиране на времето и
нереалност на отчитането. Начинът на манипулиране бил посочен в писмената
част от експертизата. От представения сертификат за техническо съответствие на
схемата за измерване и тарифиране било видно, че сертификатът е бил валиден до
05.03.2017 г., а оспорваният от Ш. период бил от 10.02.2020 г. до 05.10.2020 г., т.
е. към онзи момент ищецът не разполагал със сертификат за софтуера, който
използва за отчитане и плащане. На сертификата пишело, че отговаря на
стандарти, приложими само за Великобритания, които не били валидни за ЕС и
България. Отразеното във фактурите било недостоверно. Ищецът не предоставил
услугите. Той неоснователно търсел плащане. Ищецът бил неизправната страна по
договора. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на
претенциите на мобилния оператор за заплащане на електронни съобщителни
услуги.
4
Жалбите и отговорът са редовни и допустими. Те се разгледаха в открито
заседание на въззивната инстанция. Не се събираха доказателства.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То се явява и правилно.
Оплакванията срещу него не намират опора в доказателствата, закона, теорията и
практиката.
Страните са били обвързани от договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги, който е развален от оператора поради неизпълнение на
задължението на абоната за заплащане на месечните такси по тарифните планове.
Абонатът изрично признава, че дължи таксите, посочени във фактури с №
**********, **********, ********** и **********. Не е спорно, че той не е
заплатил сумите и по останалите фактури. Несъмнено е и обстоятелството, че през
съответните периоди абонатът не е провеждал разговори, не е
изпращал/получавал съобщения и не е ползвал интернет. Това, обаче, не го
освобождава от задължението да заплаща месечните такси по тарифните планове,
защото същите са изискуеми и при неползване на услугите. Операторът следва да
осигурява само достъп до последните. Дължимостта на таксите не зависи от
реалното ползване на услугите от страна на абоната. Вярно е, че достъпът на Ш.
до част от споменатите услуги е бил ограничен за известно време, но това е
следствие от неговото неплащане и е възможност, изрично предвидена в общите
условия, от която операторът се е възползвал. От заключението на техническата
експертиза не се установява въпросното частично ограничаване на достъпа да е
било неправомерно. Ето защо абонатът продължава да дължи съответните
месечни такси и претенцията на оператора за тях е основателна, както правилно е
приела и първата инстанция.
Констатацията на районния съд за нищожност на клаузите за компенсаторни
неустойки, поради противоречието им с добрите нрави, също следва да бъде
споделена. Съгласно правната теория - „Основанията за нищожност по чл. 26, ал.
1 ЗЗД“ от М.Д., „С.“, София, 2013 г., стр. 220-239 - с термина „добри нрави“ се
обозначава група правила, които имат морално-етичен характер. Те не са
възпроизведени в закона и закрепени в конкретни нормативни разпоредби. По
своята същност добрите нрави са правила за поведение, които наред и в хармония
с правните норми регулират обществените отношения. Добрите нрави имат
неформален характер. Те са неписани правила за поведение. Добрите нрави са
сложен и разнообразен комплекс от правила. Последните не са нещо неизменно.
Те са динамична категория. Паралелно с развитието на обществото се развива и
съответно се изменя съдържанието на добрите нрави. Накърняването на същите е
5
обективно основание за нищожност на сделките, също както и противоречието
със закона. Противоречието с добрите нрави е уредено от закона като
самостоятелно основание за нищожност на сделките. Една сделка може да бъде
нищожна и само като противоречаща на добрите нрави. Съдът трябва да прецени
степента на морална укоримост на поведението на участниците в сделката и да
определи тежестта на нарушението на правилата на добрите нрави. Според
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г.,
ОСTK, докладвано от председателя М.Б. и съдията Е.М., автономията на волята на
страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДог, като същото не може да противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави. Това ограничение се отнася и
за търговските сделки - аргумент от чл. 288 от ТЗ. Добрите нрави са морални
норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със
закона /чл. 26, ал. 1 от ЗЗДог/. Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от
тях. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес. Законът изисква при договаряне между страните да не се накърняват
добрите нрави. Те са критерии за норми за поведение, които се установяват в
обществото поради това, че значителна част от хората според вътрешното си
убеждение ги приемат и се съобразяват с тях /Решение № 1270 от 09.01.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 5093/2007 г., II г. о., докладчик съдията В.Р./. Като морални
норми, добрите нрави нямат правно действие. По силата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗДог
обаче на тях се придава и правно значение, като нарушението им се приравнява по
последици наравно с нарушението на закона. Постигнатата несправедлива
договореност, която е в противоречие с установените в обществото добри нрави,
се явява нищожна /Решение № 620 от 23.10.2007 г. на ВКС по т. д. № 275/2007 г./.
Макар търговското право да отдава значение на сигурността в оборота пред
ограничаване на възможността за обогатяване на кредитора, в същото време
институтите на този правен отрасъл не могат да противоречат на основни
принципи на правовия ред в страната, свързани с действителността на договорите
и забраната те да противоречат на добрите нрави. Добрите нрави съставляват
морални норми за поведение в обществото, етични възгледи и правила за
поведение, които не се налагат със сила и нямат задължително действие, но се
отнасят към господстващия морал в обществото на съответния етап на развитието
6
му. Българската правна система възприема идеята за санкциониране на сделките,
сключени в противоречие с добрите нрави, като признаването на тези сделки за
нищожни води до придаване на определено правно значение на етичните
категории /Решение № 561 от 06.10.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1885/2003 г., ТК,
докладчик съдията Таня Райковска/. Съдът трябва да зачита взаимните интереси
на страните по сделките. За нарушаването на принципа на справедливостта при
сключването им той следва да изходи от законодателството, от своето
правосъзнание и от обстоятелствата в конкретния случай /Решение № 173 от
15.04.2004 г. на ВКС по гр. д. 788/2003 г., ТК/. В категорията „добри нрави“
попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят правила,
принципи, права и ценности, които са общи за всички правни субекти и чието
зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло. Още в древността
Horatius е задал риторичния въпрос: „Quid sunt leges sine moribus?“ /Какво са
законите без добри нрави?/, за да подчертае значението и нуждата от хармония и
непротивопоставяне на двете групи правила, понеже при липса на добри нрави и
висок обществен морал, регулаторната сила на правните норми рязко отслабва.
Моралът установява критериите за оценка на едно или друго поведение, а добрите
нрави представляват трансформация на моралните критерии в правила за
поведение. Честността е основа на справедливостта /„Fundamentum est justutae
fides“/.
В случая, за да не се накърни справедливостта, претенциите за неустойки не
трябва да бъдат уважавани. Както се изтъква в Определение № 50526 от
13.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2375/2021 г., I т. о., ТК, докладчик съдията А.Х.,
Определение № 60573 от 17.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2050/2021 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Л.Ц., Определение № 671 от 11.12.2017 г. на ВКС по т. д. №
1572/2017 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Т.В., Решение № 176 от
31.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 2299/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е.С.,
Решение № 110 от 21.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 1226/2015 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията К.Г., Определение № 416 от 16.05.2016 г. на ВКС по т. д. №
1714/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията В.Н., Решение № 219 от 9.05.2016 г. на
ВКС по т. д. № 203/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията К.Н., Решение № 193 от
9.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 2659/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията К.Н., и
др., прекратяването на действието на договора, направено с едностранно
волеизявление от изправната страна преди изтичане на срока му, представлява
разваляне на сделката. С оглед характера на насрещните престации - за
продължително изпълнение от оператора /предоставяне на електронни
7
съобщителни услуги/ и за периодично изпълнение от абоната /за заплащане на
месечни такси и стойността на ползваните услуги/ - развалянето на договора има
действие занапред. Допустимо е уговаряне на неустойка за вредите от
развалянето, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна поради
накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се
извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното
неизпълнение - т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, докладвано от председателя М.Б. и съдията Е.М..
Уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за
предоставяне на електронни съобщителни услуги от оператора, по вина на
абоната, в размер на всички неплатени месечни такси до края на срока му, излиза
от очертаните функции на неустойката. Операторът по вече разваления договор
ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би
получил, ако договорът не беше развален, но без да предоставя електронните
съобщителни услуги. Това би довело до негово неоснователно обогатяване и
нарушаване на принципа за справедливост. Аргумент в тази насока е и
разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 от ЗЗДог, уреждаща отговорност за нарушен
негативен интерес, при която обезщетението няма компенсаторен характер. Ето
защо уговорката в процесния договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги, че при негово предсрочно прекратяване по вина на абоната,
последният има задължение да заплати месечните такси за периода от
прекратяването /развалянето/ до края на срока на контракта, има характер на
неустойка за вредите от развалянето и се явява нищожна, защото противоречи на
добрите нрави. Тази теза се подкрепя и в актуалната правна доктрина -
„Облигационно право. Обща част“ от Ангел Калайджиев, „С.“, София, 2020 г.,
стр. 428-429, и „Неизпълнение на договора“, „Труд и право“, София, 2015 г., стр.
324-325 - която добавя към нея и немаловажния довод, че с прекратяването на
договора се активира възможността на оператора да предостави електронните
съобщителни услуги на друг абонат и по този начин да реализира пропуснатата
печалба.
Жалбите се оказаха неоснователни. Решението на районния съд трябва да бъде
потвърдено. Разноски на страните не следва да се присъждат.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, настоящото решение няма да
подлежи на касационна проверка.
Водена от изложеното, втората съдебна инстанция
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 906662, постановено на 29.06.2022 г. по
гражданско дело № 709 от 2021 г. на Районен съд Благоевград.
Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9