№ 100
гр. гр. Добрич, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и втори
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Жечка Н. МарГ.а Томова
Членове:Анна Великова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело №
20233200500094 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по
повод жалба с вх.рег.№ 20323 от 21.11.2022г. по регистратурата на Районен
съд – Добрич, подадена от „Водоснабдяване и канализация - Д.” АД с ЕИК
*********, гр. Д., бул. “Тр.м.**, чрез изпълнителния директор Т. Г., срещу
решение № 1026 от 03.11.2022г. по гр.д.№ 3645/2021г. по описа на Районен
съд - Добрич, с което са отхвърлени предявените от дружеството - въззивник
срещу П. К. Г. с ЕГН ********** от с. Т., общ. К., ул. “П.**, искове за
признаването за установена дължимостта на следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
697/02.07.2021г. по ч. гр. дело № 2119/2021г. по описа на Районен съд -
Добрич: - сумата от 530,17 лева, представляваща сбор от стойността на
консумирана питейна вода за периода от 27.11.2018г. до 09.04.2021г. за обект
на адрес с. Т., общ. К., ул. “П.**; - сумата от 52,46 лева, представляваща
законната лихва върху главното задължение за периода от 31.03.2019г. до
23.06.2021г.
В жалбата се съдържат оплаквания, че решението е постановено при
неправилно приложение на материалния и процесуалния закон предвид
събраните по делото доказателства и установените по делото факти. Според
въззивника, приетото от районния съд противоречи на действителното правно
положение. Съдът неправилно приел, че липсват положени от потребителя
подписи в отчетните карнети, които представляват хронологична
последователност на отчетите, поради което консумацията за конкретния
1
период се изчислява като разлика между отчетеното количество на
съответната дата и отразеното за предходния период. Съгласно чл. 6 от
Общите условия потребителите са длъжни да осигуряват достъп на
инкасаторите за отчитане на средствата за търговско измерване, които са
тяхна индивидуална собственост. На основание чл. 23, ал. 3 от ОУ при
невъзможност за отчитане на водомерните поради отсъствие на потребителя
или на негов представител и когато потребителят не е съгласен с
фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с оператора
извършване на отчитане в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг
от шест месеца от последното отчитане. Пропускайки да оспори начислените
количества, потребителят е останал обвързан от посоченото в карнетните
листи и след изтичане на шестмесечния срок възраженията му били
преклудирани. Ползваните в имота В и К услуги се отчитали ежемесечно, в
т.ч. и чрез таблетно устройство, т.нар. електронен карнет. На основание чл.
23, ал. 4 от ОУ в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на
електронен карнет не се изисквал подпис на потребителя, а бил достатъчен
отчетът от базата данни на електронното устройство, който е послужил при
изготвяне на част от представените по делото фактури. При постановяване на
решението първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 23,
ал. 4 от ОУ и е достигнал до погрешни правни изводи, неотчитайки
извършения отчет от електронния карнет. Изразходваните количества
питейна вода били реално отчетни по водомер (а не служебно начислени),
като показанията били записани в приложени по делото карнетни листи,
справката извлечение и фактурите. Решението било неправилно и
незаконосъобразно, защото не били налице сочените различия между
констативните протоколи, карнетите и издадените фактури. Настоява за
отмяна на решението, уважаване на исковете и присъждане на разноските за
двете инстанции.
В писмен отговор особеният представител на въззиваемия счита
въззивната жалба за неоснователна, а решението за правилно, обосновано,
съобразено с материалния закон и процесуалните правила, съответно на
събрания доказателствен материал. Съдът правилно приел, че ищецът е
представил заверен препис от карнет /на лист 98 от делото/, който обаче
обхваща различен от процесния период - от 01.01.2015г. до 31.12.2016г.;
намиращият се на лист 99 карнет се отнася до друг абонат; дори и да се
приеме, че първата част от този втори карнет се отнася за имота на ответника,
то в него липсват каквито и да е положени подписи за клиент/потребител;
нещо повече - на едни и същи редове са нанасяни показания за коренно
различни периоди. Правилно и обосновано било приетото от съда, че тези
карнети не се ползват с материална доказателствена сила, тъй като в графата
„подпис на клиента" няма положени такива, а също и че от представените от
ищцовото дружество карнети се установяват противоречиви обстоятелства,
които не кореспондират със записаното в справките и издадените
констативни протоколи. Ищецът сам се отказал от събиране на други
2
доказателства – свидетели или експертиза. Решението не било постановено
при неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 23, ал.4 от ОУ. Доставянето
и потреблението на питейна вода в процесния имот не било установено в
условията на пълно и главно доказване от ищеца, поради което правилно
съдът отхвърлил предявените искове. Настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на възнаграждение за оказаното
процесуално представителство.
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
връчено на 17.01.2023г., жалба с вх.рег.№ 20323 от 21.11.2022г. по
регистратурата на Районен съд – Добрич е подадена в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК, от лице с правен интерес от обжалването и е допустима.
При служебната проверката на обжалваното решение по чл. 269, изр.
първо от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно и допустимо, като
постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията
му, в изискуемата форма, мотивирано и разбираемо, по предявен допустим
иск.
По правилността на съдебния акт, с оглед изложените в жалбата
оплаквания, доводите на въззиваемия и въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът намира следното:
Съдебното производство е образувано по повод подадена от
„Водоснабдяване и канализация - Д.” АД искова молба, с която против П. К.
Г. са предявени искове по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 203 от ЗВ вр.
чл.79 и чл. 86 от ЗЗД за признаването за установена дължимостта на следните
суми, за които по ч.гр.д.№ 2119/2021г. по описа на Районен съд – Добрич е
издадена заповед № 697/02.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК: - 530,17 лева, представляваща сбор от стойността на
консумирана питейна вода за периода от 27.11.2018г. до 09.04.2021г. за обект
на адрес с. Т., общ. К., ул. “П.**; - 52,46 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху горните суми за периода от
31.03.2019г. до 23.06.2021г. Претендирани са разноските в заповедното и
исковото производство съдебно - деловодни разноски.
В обосноваване на исковете ищецът е изложил обстоятелства, че
ответникът е негов абонат, за което има открита индивидуална партида;
операторът е изпълнявал точно задълженията си за водоснабдяване,
отвеждане и пречистване на отпадъчните води от имота, като и ежемесечно е
отчитал потреблението на длъжника, съответно надлежно е отбелязвал в
карнета съществуващата консумация, но потребителят не е заплатил
дължимите суми по договора за процесния период.
Особеният представител на ответника е оспорил исковете като
допустими, но неоснователни и недоказани по основание и размер. Конкретно
е възразил, че между страните няма сключен договор, по силата на който да е
възникнало задължение за ответника за заплащане на индивидуално
изразходвана вода в имота – ответникът не е потребител на ВиК услуги, на
3
негово име няма открита партида в дружество, няма доказателства да е
собственик или ползвател на имота; оспорил е инкасатор на ищцовото
дружество надлежно да е отчитал потреблението и да е отбелязвал в карнета
съществуващата консумация; посочил е, че водомерът, посредством който е
измервано и отчитано потреблението, не е индивидуализиран в исковата
молба, както и че при липсата на доказателства за реално отчитане на
показанията, се касае за служебно начислявана консумация; заявил е, че по
делото не са представени карнета и съставените фактури, от които да се
направи извод за дължимите суми, както и, че издадените от ищцовото
дружество фактури не са връчени на ответника; оспорил е дължимостта на
обезщетение за забава; навел е и възражение, че ако са възникнали
задължения, те са погасени по давност; възразил е по действието спрямо
ответника на Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от оператора-ищец. При доводите за неоснователност на
исковете, особеният представител на ответника е оспорил и дължимостта на
претендираните от ищеца разноски в заповедното и исковото производство,
включително и поради липсата на доказателства за тяхното извършване.
С писмено заявление от 05.08.2022г., по повод възраженията в отговора
на исковата молба, ищецът е представил заверени преси от всички документи,
от карнети и от издадените фактури относно партида с клиентски **, с
титуляр П. К. Г. за обект находящ се в с. Т., общ. К., ул. „П.**, както и е
направил следните уточнения: партида с клиентски ** за процесния обект е
открита на 01.01.1980г. на името на К. Г. с ЕГН **********; през юли 2009г. е
извършена промяна в информационната система по подадени от П. К. Г.
данни и от същия месец до сега титуляр на партида с клиентски ** е П. К. Г.;
в представената справка – електронен карнет фигурира промяна от
28.01.2016г., която се състои в премахване на знака „№“ в информационната
система на дружеството. Ищецът е посочил, че съгласно чл. 71, ал. 2 от ОУ в
срок до 30 дни след влизането им в сила потребителите, които не са съгласно
с тях, имат право да внесат пред оператора заявление, в което да предложат
различни условия, а при приемането им те се отразяват в допълнително
писмено споразумение, но такова заявление от страна на ответника не е било
подадено. За доказване ежемесечното отчитане от служителите на
дружеството и за това, че начисленото количество вода представлява реално
изразходено, а не служебно, ищецът е представил справка от електронния
карнет за клиентски ** за обект находящ се в с. Т., ул. „П.**, общ. К. с
титуляр П. К. Г.. Конкретизирани са номерата на водомера - сериен номер ***
и на ВиК пломбата му - № ***. Заявено е, че дружеството е предоставило на
своите потребители възможност да си направят регистрация на сайта му, от
където могат да се запознават с издадените фактури, както и че съгласно чл.
34, ал. 1 от ОУ възражения срещу определената дължима сума за
използваните ВиК услуги могат да се правят писмено пред ВиК оператора в
30 - дневния срок за плащане на фактурата, но подадени такива от ответника
няма. Посочено е, че обезщетението за забава в претендирания размер от
4
52,46 лв. е начислено в съответствие с чл. 44 от ОУ - считано от първия ден
след настъпването на падежа и е в размер на законната лихва.
В съдебното заседание ищецът, чрез упълномощен юрисконсулт, е
заявил, че не поддържа заявеното в исковата молба доказателствено искане за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
С първоинстанционното решение исковете са изцяло отхвърлени. Съдът
е приел, че представяният от ищеца препис от карнет за абонат ** обхваща
различен от процесния период – от 01.01.2015г. до 31.12.2016г., а другият
представен карнет е за различен абонат, като дори и да се приеме, че първата
част от този втори карнет се отнася за имота на ответника, то в него липсват
положени подписи за клиент/потребител, а наред с това на едни и същи
редове са нанасяни показания за коренно различни периоди. Приел е липсата
на доказателства за реалното отчитане на показанията на водомера и поради
противоречия между отразеното в констативните протоколи, посоченото в
карнетите и в издадените фактури за потребена вода. Така е намерил исковете
за недоказани.
Решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Установява се от приложеното ч.гр.д.№ 2119/2021г., че по заявление на
„Водоснабдяване и канализация - Д.” АД в полза на дружеството е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
697/02.07.2021г. срещу П. К. Г. с ЕГН ********** от с. Т., общ. К., ул. “П.**,
за сумата от 530,17 лева, представляваща сбор от стойността на консумирана
питейна вода за периода от 27.11.2018г. до 09.04.2021г. за обект на адрес с.
Т., общ. К., ул. “П.**, сумата от 52,46 лева, представляваща законната лихва
върху главното задължение за периода от 31.03.2019г. до 23.06.2021г. и
разноски в размер на 75 лева (25 лева внесена държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение). Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК с разпореждане № 3267 от 26.10.2021г. съдът е дал указание на
заявителя в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск
за установяване на вземането си и да представи доказателство за това по
делото. Указанието е изпълнено в срок – исковата молба, с която от
кредитора-заявител срещу длъжника в заповедното производство са
предявени вземанията, съответни на присъдените със заповедта за изпълнение
по чл. 410 от ГПК (по основание, размер и период), е подадена на 24.11.2021г.
след връчване на съобщението на дата 01.11.2021г. Установителните искове,
предвид горното, са допустими.
Облигационното отношение, което ищецът твърди да съществува
между страните, се регулира от Закона за водите, Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството. Приложение
намират разпоредбите на ЗЗД относно продажбата (чл. 183 и сл.) и относно
5
изпълнението (чл. 63 и следващите, чл. 79, ал. 1, пр. 1). Твърди се сключен
договор при общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите
от В и К оператор, чието влизане в сила не е оспорено от ответника (доводът е
за неприложимост спрямо него поради липса на възникнало облигационно
отношение).
Първото възражение на ответника е, че между страните няма сключен
договор, по силата на който за него да е възникнало задължение за заплащане
на доставено количество вода в посочения в исковата молба имот, доколкото
не са представени доказателства той да е потребител на ВиК услуги (на
негово име няма открита партида в ищцовото дружество, няма доказателства
да е собственик или ползвател на имота). Видно е от представената от ищеца
разпечатка от електронен карнет за клиент ** за обект в с. Т., ул. П.**, че като
клиент (потребител) в системата на доставчика е записан П. К. Г. ЕГН
**********, че карнетът е създаден на 01.01.1980г. и е отразена една промяна
на 28.01.2016г.; вписан е сериен номер на водомер *** и пломба № ***, с
посочена година 1990г. Според твърденията на ищеца, партидата е открита
първо на името на К. Г. с ЕГН **********, а през юли 2009г. в
информационната система е извършена промяна на титуляра по подадени от
П. К. Г. данни, след която промяна той фигурира като потребител.
Регистрираната на 28.01.2016г. промяна е техническа – касае знак в адреса на
имота и не е от значение. Ищецът не е представил доказателства за създаване
на партидата първо на името на К. Г., за посочената от него като извършена
промяна през 2009г. по представени от ответника данни, както и за
основанието, на което тази промяна е извършена. Вписването в системата на
доставчика на едно лице като клиент на дружеството не съставлява
доказателство за съществуване на облигационното отношение. Създаването
на партидата на потребителя е следствие от наличието на обстоятелства,
които определят това негово качество. Кръгът на лицата, които са
потребители на услугите В и К, е определен с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004г. така: 1. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. При оспорване от
ответника той да е потребител на ВиК услуги и при твърдение от ищеца, че
през юли 2009г. по подадени данни от ответника е била извършена промяна
на титуляра на вече откритата партида с клиентски номер ** на името на К. Г.,
ищецът следва да установи обстоятелствата, обусловили тази промяна, а
именно настъпила промяна на носителя на правото на собственост, на строеж
или на ползване. Промяната на титуляра на партидата се извършва по реда на
6
чл. 61 от ОУ – при промяна на собствеността или правото на ползване и
частния случай на наследяване. Във всички случаи промяната се извършва
въз основа подадено писмено заявление и представен за справка документ,
удостоверяващ качеството на потребител на друго лице, различно от титуляра
на партидата. Ищецът не е представил доказателство ответникът да е подал
писмено заявление, както и да е собственик или ползвател на водоснабдения
недвижим имот, относимо към качеството му на потребител на услугите В и К
по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., респективно към
възникването и съществуването между страните на облигационно отношение
по доставка на ВиК услуги. Такова непряко доказателство обаче съставляват
подписите на ответника във водения от ищеца карнет (л. 98 от делото), в
който като абонат е записан П. К. Г. с ЕГН *** за обекта в с. Т., ул. П.** и в
който са отразени данните за показанията на водомера в периода 2015 –
2016г., срещу които са положени от лицето подписи (неоспорени като
неавтентични). Също в качеството на абонат за процесния имот ответникът е
подписал предписание № 067517 от 17.06.2022г. Налице са писмени
изявления на ответника, които са в потвърждение на изложеното от ищеца, че
между страните съществува облигационното отношение по доставка на ВиК
услуги и доколкото те съставляват такива за неизгоден за ответника факт,
последният (за съществуване на договорно отношение) следва да се приеме за
доказан по делото. Правилен е следователно изводът на районния съд за
възникнало между страните облигационно отношение.
При установеното, че страните са обвързани от облигационно
правоотношение с предмет доставка на вода отпреди приемане на Наредба №
4/14.09.2004г., отношенията им се явяват регулирани и от Общите условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор на „ В и К -
Д.” АД (ОУ), одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-09 от 11.08.2014г. (л. 10 –
28 от делото на ДРС).
Съгласно чл. 30, ал. 1 и чл. 32, ал. 1 и ал. 8 от Наредба № 4/14.09.2004г.
услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, което се отчита чрез
монтирания водомер на водопроводното отклонение, а отчитането се
извършва от длъжностни лица на оператора на водоснабдителната система
или от лица, на които това е възложено от оператора въз основа на договор.
По силата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004г. с общите условия се
определя и редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
изразходваната вода и отведените отпадъчни води. Този ред е установен в чл.
23 от приложимите ОУ (л. 16 от делото на ДРС), като според ал. 4 отчитането
на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните в отчета; при неосигуряване на представител отчетът
се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на
оператора, като се посочват трите му имена и адреса; този ред не се прилага в
случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет.
7
Няма твърдения по делото в имота да е имало монтиран водомер, позволяващ
дистанционно отчитане.
Карнетът е документът, удостоверяващ по безспорен начин доставката
на питейна вода и други услуги, както и отчета на водомера. Той е частен
удостоверителен документ, който, ако е подписан от потребителя,
удостоверява отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства, а
именно датата на отчитането и отчетените данни на водомера. Правилно е
установено от първоинстанционния съд, че представеният от ищеца заверен
препис от карнет (л. 98 от делото на ДРС) не касае процесния период от
27.11.2018г. до 09.04.2021г., а съдържа данни за показания на водомера и
отчетено потребено количество вода с подписи на абоната за времето от
01.01.2015г. до 31.12.2016г. Този карнет обаче не е представен от ищеца, за да
докаже отчитането на водомера през процесния период, а за установяване на
възникналото между страните облигационно отношение. Съответна на
доказателствата е и другата констатация на районния съд, а именно, че
ищецът е представил карнет (л. 99 от делото на ДРС), който се отнася за друг
абонат (В. с ЕГН **********) и който в другата си част (за ответника) не
съдържа положени подписи за клиент/потребител, поради което и въз основа
на него доказателствени изводи за относимите по спора факти не могат да
бъдат направени. Ищецът не твърди, че е била налице хипотеза по чл. 24, ал.
3 от ОУ – невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие на
потребителя или на негов представител и несъгласие с фактурираните
количества (по чл. 23, ал. 3 от ОУ – в междинни периоди между два отчета),
когато потребителят е длъжен да изиска реален отчет в удобно за двете
страни време не по-късно от една година от последното реално отчитане.
Ищецът не твърди също, че е налице хипотеза по чл. 24, ал. 4 от ОУ - отказ на
потребителя да осигури достъп на длъжностното лице до водомера, за да
извърши отчета или неосигуряване на достъп до водомера повече от една
година. Напротив, твърдението на ищеца е, че са извършвани редовни реални
отчети на водомера от инкасатор, който надлежно е отбелязвал в карнета
съществуващата консумация. В този случай (при редовно извършвано
отчитане) приложимата норма е тази на чл. 23, ал. 1 и ал. 4 от ОУ. Със
заявлението от 05.08.2022г., по повод възраженията в отговора на особения
представител на ответника, ищецът е представил хартиените карнети от
2015г. до 2016г. (за доказване наличие на облигационно отношение) и справка
от електронния карнет за клиентски номер 43 за периода от 27.11.2018г. до
09.04.2021г. за доказване, че е извършван от служител ежемесечно отчет и то
реален такъв, отразяващ действително изразходеното количество вода.
Ищецът обаче не е въвел твърдение (нито в заявлението от 05.08.2022г., нито
в съдебното заседание по реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК), че през процесния
период отчитането на водомера е извършвано не чрез отбелязване на
показанията в хартиен карнет, а по електронен път чрез т.н. таблетно
устройство, като данните са нанасяни в електронен карнет. Представена е
справка от електронния карнет като доказателство, че са извършвани реални
8
отчети, а не са начислявани служебни консумации, но липсва изрично
въведено твърдение от ищеца за отчитане на водомера в процесния период
чрез електронно устройство, в който случай чл. 23, ал. 4, изр. 3 от ОУ не
изисква подпис на потребителя. Ищецът и не се е позовал на приложимостта
на цитираната разпоредба от общите условия пред районния съд. Едва във
въззивната жалба е навел твърдението, че ползваните в имота ВиК услуги
през процесния период са били отчитани чрез таблетно устройство, т.нар.
електронен карнет, в който случай, съгласно чл. 23, ал. 4 от ОУ не се изисква
подпис на потребителя, както и че отчетът от базата данни на електронното
устройство е послужил при изготвяне на част от представените по делото
фактури, без да е уточнил на кои от фактурите. Не се касае нито за ново, нито
за нововъзникнало обстоятелство по смисъла на чл. 266, ал. 2 от ГПК, което
да е допустимо да бъде посочено от страната във въззивното производство;
това обстоятелство ищецът е следвало да заяви още при подаване на исковата
молба пред районния съд, респективно по повод оспорването от ответника - в
съдебното заседание по реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК. Действително,
разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ОУ не изисква полагане на подпис от
потребителя, когато за отчитане на водомера се използва електронен карнет,
но за приложението на тази хипотеза в конкретния случай е било необходимо
ищецът изрично да посочи електронното отчитане на показанията, а след като
не го е направил, приложение намира общото правило на чл. 23, ал. 4, изр. 1
от ОУ за документиране на отчетите чрез отразяване на данните в карнет и
потвърждаването им с подпис от абоната. В приложения на л. 99 от делото на
ДРС карнет, който в едната си част е за абонат П. К., се съдържат данни за
извършени отчети на водомера от 2017г. до 12.01.2021г., като на нито един
ред от записванията не е положен подпис на абоната. Нещо повече – налице
са разминавания в данните по този карнет и в справката от електронния
карнет, например – в карнета липсва отчет от 07.05.2020г. с показание 3567 и
консумация от 6 куб.м., какъвто фигурира в справката от електронната
система на ищеца, съответно за задължение в размер на 15,98 лева е
издадената фактура с номер ***/07.05.2020г. Неподписаните от представител
на потребителя данни за показанията на водомера до 12.01.2021г.
свидетелстват за извършени отчети в нарушение на изискването на чл. 23, ал.
4 от ОУ и определят претенцията на ищеца като недоказана по основание и
размер в този период (само подписаният от потребителя карнет е документът,
удостоверяващ по безспорен начин доставката на питейна вода и други
услуги, както и отчета на водомера). Само може да се предполага от липсата
на записи за извършени отчети в карнета след 12.01.2021г., но не и да се
приеме за установено по делото, че отчитанията на дати 09.02.2021г.,
10.03.2021г. и 09.04.2021г. са извършени чрез таблетно устройство, но, тъй
като такова твърдение ищецът не е своевременно въвел по делото, следва да
се приеме, че за тези отчети липсват надлежни записи с подпис на абоната в
карнета. Следователно и за периода от 12.01.2021г. до 09.04.2021г.
претенцията не е установена по основание и размер. Представеният по делото
9
карнетен лист документира отчетени количества потреба вода само за част от
процесния период, което отчитане не е извършено в присъствие на
потребителя, нито отчетът е бил оформен с подпис на негов представител или
свидетел, т.е. данните са нанасяни в нарушение на правилото на чл. 23, ал. 4
от ОУ. Ищецът не е твърдял и не е доказал отказ на ответника да осигури
достъп за отчитане на водомера, респективно неизпълнение на задължението
му по чл. 22, ал. 3 от ОУ, приравнено на такъв отказ, съответно не е твърдял
да е извършвал служебни начислявания (въпреки, че справката от
електронния карнет сочи начислявана една и съща консумация от 4 куб.м.
вода от 05.12.2018г. до 05.03.202г. – за 16 месеца). Ето защо съдът намира за
обоснован извода, че за процесния период водомерът, монтиран в имота на
ответника, не е бил отчитан съобразно Наредба № 4 от 14.09.2004г. и ОУ.
Това съставлява неизпълнение на задълженията по ОУ от "Водоснабдяване и
канализация - Д." АД, тъй като правилата относно начините на отчитане на
потребената вода са приети в полза и на двете страни по договора. Освен това
нарушението на ОУ относно отчитането и начисляването на изразходваните
количества вода лишава потребителя от възможността да възрази против
дължимата сума, съгласно чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. и чл.
32 от ОУ. При липса на подписи на потребителя в карнетния лист следва да се
приеме неосигуряване на представител от клиента при извършване на отчета,
което означава, че ищецът е разполагал с възможността да определи
консумацията по правилата за служебното й начисляване на база данни за
предходна такава, респективно за изчисляването й по определена методика,
от които не се е възползвал. Ищецът е установил съществуване на договорни
отношения с ответника по повод предоставянето на ВиК услуги, но за
уважаване на претенцията му е необходимо да установи и размера на
претендираните задължения въз основа на доказателства за остойностени
реално потребени услуги за точно посочен период, което по делото не е
установено. Ето защо, в полза на ищеца не е възникнало главното
претендирано от него вземане в размер на 530,17 лева, представляваща сбор
от стойността на консумирана питейна вода за периода от 27.11.2018г. до
09.04.2021г. за обект на адрес с. Т., общ. К., ул. “П.**, което определя като
неоснователен и акцесорния иск за сумата от 52,46 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горните суми за
периода от 31.03.2019г. до 23.06.2021г.
По изложените съображения, при постановяване на решението
районният съд не е допуснал посочените във въззивната жалба нарушения на
материалния и процесуалния закон, а постановеното първоинстанционно
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този резултат въззивникът няма право на разноски. Въззиваемият
не е имал разноски, а направените от въззивника разходи за възнаграждение
за особен представител остават в негова тежест.
По изложените съображения, съдът:
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1026 от 03.11.2022г. по гр.д.№
3645/2021г. по описа на Районен съд – Добрич.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11