МОТИВИ
ЯРП
е предявила обвинение против Н.С.Д. *** за престъпление по чл.198,ал.1 от НК.
В
с.з. участващия по делото прокурор поддържа о обвинението против подсъдимия,
като смята, че са налице безспорни доказателства за осъщественото от него
деяние. Считайки, че същият следва да бъде признат за виновен в извършването на
посоченото в акта престъпление, пледира да му се наложи наказание при условията
на чл.58а,ал.1 от НК в размер по преценка на съда.
Подс. Д. ,участва
в с. з. и на осн.чл.372,т.2
от НПК изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.Защитата на подсъдимия моли съда да отчете, че последният е
спомогнал изцяло за разкриването на обективната истина и с оглед изразеното съжаление и осъзнаване на вината пледира
съда да наложи справедливо наказание,
без да се ангажира с конкретен размер.
За
да постанови присъдата си, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На
осн.чл.373, ал.3, вр.чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, съдът прие за
установени следните обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт:
На
06.10.2016 г. около 15:00 часа, подс. Н.С.Д. *** се
разхождал по ул.С.К., гр.Я. По същото време и на същата улица, пред дом № ***,
той видял свид. С.Б.Н. ***. Свид.
Н. държала в дясната си ръка бастун, а в
лявата дамска кожена чанта - черна на цвят, съдържаща следните вещи: 1 бр.
кафяво, кожено портмоне, 1 бр. лична карта, 1 бр. карта издадена от „Ямбол бус“, червена пазарска торбичка, 2 бр. банани, 2 бр.
царевични кочани, сумата от 7.00 български лева; 1 бр. чуждестранна монета -
драхма с номинал от 1926 г. и лични записи на телефонни номера. Подсъдимият Д.
решил да издърпа със сила чантата от ръката на свид. Н..
В изпълнение на взетото решение, той отишъл до свид. Н.
и използвайки сила, издърпал от ръката й чантата, съдържаща посочени по - горе
вещи и побягнал нагоре по ул.С.К., след
което се прибрал в дома си. Употребил за лични нужди следните вещи: 2 бр.
банани, 2 бр. царевични кочани и пари в български левове и монети на стойност
7.00 лева. След разкриване на кражбата подс. Д. предал
с протокол за доброволно предаване от 07.10.2016 г. следните вещи - 1 бр.
дамско портмоне, кожено, кафяво на цвят; 1 бр. лична карта на името на С.Б.Н.,
ЕГН **********; 1 бр. карта за пътуване с градски транспорт № 00214 на името на
С.Б.Н.; 1 бр. метална монета - сива с гръцки букви по нея - на органите на РУ
на МВР - Ямбол. Черната кожена чанта, червената пазарска торбичка и личните
записи на телефонни номера, подс. Д. изхвърлил в
контейнера за смет.
Съгласно
изготвеното заключение на стоково-оценъчната експертиза, вещите, предмет на
престъплението: 1 бр. дамска кожена чанта употребяван на стойност 3.00 лв., 2
бр. банани на стойност по 0.70 лв. всеки, на обща стойност 1.40 лв., 2 бр.
царевични кочани на стойност по 0.50 лв. всеки, на обща стойност 1.00 лв., 1
бр. червена пазарска торбичка на стойност 1.00 лв., 1 бр. кафяво дамско
портмоне на стойност 1.00 лв., 1 бр. чуждестранна монета драхма с номинал 1926
г. без стойност, 1 бр. лична карта на стойност 18 лв., 1 бр. карта за градски
транспорт на фирма „Ямбол бус“ на стойност 5.00 лв.,
лични записки с телефонни номера - без стойност, пари в български левове и
монети на стойност 7.00 лв., или всички вещи на обща стойност 37.40 лв.
От
приложената по делото справка за
съдимост се установява ,че подс.Д. е осъждан както
следва:
1.Със определение за одобряване на споразумение по
НОХД № ***г. на РС-Сливен, вл. в сила на 12.02.2015г.
е осъден на 4 месеца ЛОС, отложено на осн. чл.66,ал.1 от НК за срок от три години ,за
престъпление осъществено на 02.09.2014г.
2.Със
определение за одобряване на споразумение по НОХД № *** на ЯРС, вл. в сила
на 16.02.2015г. е осъден на 3 месеца ЛОС, което на основание чл.66 ,ал.1 от НК
е отложено от изпълнение за срок от
три години ,за престъпление осъществено
в периода 15.04-20.08.2014г.
3.Със
определение за одобряване на споразумение по НОХД № ***г. на РС-Сливен, вл. в сила на 07.07.2015г. е
осъден на 4 месеца, отложено за
изпълнение за срок от три години ,за деяние осъществено на 10.10.2014г.
С
протоколно определение от 06.10.2015г. на РС-Сливен по горепосочените дела е определено общо наказание на подс.Д.
в размер на 4 месеца ЛОС, което на основание чл.66,ал.1 от НК е отложено за
срок от три години.
Съдебното следствие се проведе по правилата на глава 27 от НПК. След анализ на всички събрани по делото гласни
и писмени доказателства, съдът намери, че направените самопризнания от
подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепят изцяло от събраните на
досъдебното производство доказателства – показанията на разпитаните по делото свидетели, заключението на вещото лице, изготвило видеотехническата експертиза, протокола за доброволно
предаване, както и от всички приобщени по делото писмени доказателства. Всички те са безпротиворечиви, логични и последователни, а обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите
относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на
престъплението и напълно подкрепят направените самопризнания.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимият
Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.198, ал.1, от НК, тъй като на на 06.10.2016 г. около 15:00 часа в гр.Я. на ул.С.К., пред
дом № ** е отнел чужди движими вещи - 1 бр. черна кожена чанта на стойност 3.00
лв., ведно със съдържащите се в нея вещи, а именно: 1 бр. кафяво, кожено
портмоне на стойност 1.00 лв.; 1 бр. лична карта на стойност 18.00 лв.; 1 бр.
карта издадена от „Ямбол бус“ на стойност 5.00 лв.; 1
бр. червена пазарска торбичка на стойност 1.00 лв.; 2 бр. банани на стойност по
0.70 лв. всеки, на обща стойност 1.40 лв.; 2 бр. царевични кочани на стойност
по 0.50 лв. всеки, на обща стойност 1.00 лв.; сумата от 7.00 български лева; 1
бр. чуждестранна монета - драхма с номинал от 1926 г. и лични записи на
телефонни номера или всички вещи на обща стойност 37.40 лв., от владението на
собственика им С.Б.Н. ***, с намерението противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила - издърпал чантата от ръцете на С.Б.Н. ***.
Грабежът е съставно престъпление, при което са
включени два взаимно свързани акта, един улесняващ акт- употребата на сила или
заплашване и вторият- отнемане на вещта.
От
обективна страна подс.Д. е осъществил и двата акта на
изпълнителното деяние.По несъмнен начин се установява ,че отнемането на кожената чанта, с намиращите се в нея хранителни продукти , пари и др. вещи е
извършено,чрез употреба на сила- дърпане на
чантата от ръката на Н., като вследствие на това, пострадалата е паднала на
земята.Безспорно се установи също така
,че именно употребената от подс.Д. сила спрямо
постр.Н. е насочена към елиминиране на възможността
за съпротива на пострадалата, като без употребената сила осъществяването на
деянието би било значително затруднено.
От
субективна страна деянието е
извършено виновно. Подсъдимият е действал с пряк умисъл. Той е съзнавал ,че
чрез принудителния способ/ употребената сила-
в горепосочената конкретна проявна форма/ е отнел от владението на пострадалата чуждите
движими вещи.Съзнавал е общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Относно наложеното наказание на подсъдимия
Съдебното
следствие се проведе по реда на
чл.373,ал.2 от НПК, при което съдът определя наказанието лишаване от свобода
като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така
определеното наказание с една трета, а когато
едновременно са налице условията и по чл.55 от НК, съдът прилага чл.55 от НК, ако е по- благоприятен за дееца.
За
извършеното от подс.Д. престъпление законът предвижда
наказание лишаване от свобода от три до
десет години.
Като
отегчаващи вината обстоятелства ,съдът отчете високата обществена опасност на
деянието, зачистилите престъпления от
този вид в страната, употребената сила ,
спрямо възрастна и беззащитна жена ,
довела и до падането й на земята и
съдебната биография на подсъдимия.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете
самопризнанието и съдействие на подсъдимия за разкриване на обективната
истина и в двете фази на процеса ,изразеното съжаление и
малката стойност на предмета на
престъплението.
С
оглед на гореизложеното и след като бяха отчетени смекчаващите и отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства, съобразно относителната им тежест, подс. Д. беше осъден
на три години лишаване от свобода.
Съобразявайки
се с разпоредбата на чл.58а,ал.1 от НК
съдът намали размера на
наказанието с една трета,а именно от три години на две години лишаване
от свобода. Съдът не приложи разпоредбата на чл.55
от НК ,т.к. счита ,че не са налице нито
многобройни , нито изключителни смекчаващи отговорността им обстоятелства
за да се приеме ,че и най-лекото
предвидено в закона наказание би било несъразмерно тежко. Несъмнено , подсъдимият
с процесуалното си поведение на ДП,обективирано
,чрез даване на пълни и последователни самопризнания спомогнал за установяване на фактическата обстановка, но това
обстоятелство само по себе си и на фона изброените отегчаващи вината
обстоятелства не е достатъчно да се приложи чл. 55,ал.1 т.1 от НК.Същото обаче
бе отчетено от съда при налагане на наказанието на подсъдимия , чийто
размер бе определен в минималния
предвиден в закона размер.
Съдът
счете ,че по отношение на подс.Д. са налице законови
пречки за приложение на института на условното осъждане предвид предходното му
осъждане на лишаване от свобода, поради което определи наказанието да бъде изтърпяно
ефективно при строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
На
основание чл.59,ал.1 от НК съдът приспадна
времето ,през което подс.Д. е с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 07.10.2016г.
Тъй
като деянието по настоящата присъда е осъществено от подсъдимия в изпитателния
срок на определеното му общо наказание
,с протоколно определение от 06.10.2015г. на РС-Сливен, съдът счете ,че са
налице предпоставките на . чл. 68 ал.1
от НК и приведе в изпълнение същото,
като определи първоначален “строг режим
на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът
постанови веществените доказателства по
делото:1 бр. кафяво дамско портмоне и 7 бр. лични записки и 1 брой DVD-R, марка
„Emtec“,по отношение на които не са налице
предпоставките на чл.53а от НК да бъдат върнати на собствениците С.Н. и А.П.
В тежест на подсъдимия бяха присъдени и
направените по делото разноски в размер
на 519 80 лв. в приход на Републиканския бюджет по сметката на от ОД на МВР-Ямбол
По тези съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: