№ 590
гр. Пазарджик , 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на девети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Ели Каменова
Секретар:Огняна Фурнаджиева
като разгледа докладваното от Ели Каменова Административно наказателно
дело № 20205220201473 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. Т. Т. , ЕГН: **********, от гр. Пазарджик,
ул. „***“ № **, против Наказателно постановление № 13-17 от 01.07.2020 г.,
издадено от началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ –
Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на жалбоподателя, за
нарушение на чл. 32, ал. 1 от ЗРА на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА е
наложено наказание „глоба" в размер на 1 500 лв.
В жалбата бланкетно се моли за отмяна на издаденото наказателно
постановление, поради неправилност и незаконосъобразност без да са
изложени съображения по същество.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален
пълномощник – адв. Р., който моли за приложение на разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН и отмяна на издаденото наказателно постановление.
Въззиваемата страна не изпраща представител.
1
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа страна:
На 20.04.2020 г. около 11:40 ч. на канала „Паша арк“ при дукера на река
Тополница свид. Н.Х. и С.Л. – и двамата заемащи длъжност „главен
инспектор“ РК в сектор „Рибарство и контрол“ – Пловдив извършвали
проверка по подаден сигнал. На място установили жалбоподателят Г.Т.,
който извършвал любителски риболов с един брой въдица в работно
положение и бил уловил пет броя риби от вида мухар и бабушка. Свид. Х.
преценила, че с деянието си жалбоподателят е извършил нарушение на
разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗРА, доколкото извършвал риоблов през
периода на забрана за риболов поради размножаване на рибата съгласно
Заповед № РД – 09-350/15.04.2020 г. на Министъра на земеделието, храните и
горите и Приложение № 1, б. „Г“, т. 18 от ЗРА, поради което му съставила
АУАН с бл. номер 0010931/20.04.2020 г. в който описала извършеното
нарушение, обстоятелствата около извършването му и нарушената разпоредба
и който бил предявен и връчен на жалбоподателя срещу подпис. При
връчване на акта не били направени възражения от страна на нарушителя.
На 24.04.2020 г. жалбоподателят входирал в администрацията на
административно-наказващия орган жалба, представляваща по естеството си
възражение срещу съставения АУАН, в която посочил, че действително е
ловил риба в началото на напоителния канал, на шахта, наречена дукер,
където имало застояла вода, като не предполагал, че това място можело да се
приеме за водоем.
След проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН административно-
наказващият орган (АНО) не приел възраженията, направени в жалбата, като
приел, че са налице основанията по чл. 53 от ЗАНН и издал обжалваното НП
№ 13-17 от 01.07.2020 г., с което за нарушението на чл. 32, ал. 1 от ЗРА,
наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на
1500 лв.
Наказателно постановление било редовно връчено на Г.Т. на 23.09.2020
г., видно от разписката, инкорпорирана в съдържанието на самото
2
наказателно постановление. Жалбата против НП била подадена от Т. до АНО
на 28.09.2020 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхождаща от надлежна страна и насочена
срещу подлежащ на обжалване акт.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства -
показанията на актосъставителя Н.Х., разпитана в качеството на свидетел,
чиито показания съдът кредитира като обективни и достоверни, от
обясненията на самия жалбоподателя, на които съдът даде вяра, както и от
писмените доказателства, приложени към административно-наказателната
преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Изложената в акта и НП фактическа обстановка не се оспорва принципно
от страните. Жалбоподателят възразява преди всичко, че според него каналът,
на който е заловен да лови риба, не попада в забраните за риболов,
алтернативно счита, че случаят е маловажен.
С посочената като нарушена разпоредба на чл. 32, ал. 1 от ЗРА, е
предвидена забрана за улов на риба и други водни организми във водните
обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2, през периода на тяхното размножаване,
съгласно приложение № 1. В случая, за да е налице нарушение на чл. 32, ал. 1
ЗРА и съответно основание за налагане на санкцията по чл. 70, ал. 1 от ЗРА,
следва уловът да е извършен в изрично посочени периоди, установяващи
забраната. Съгласно тази разпоредба във водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и
2 се забранява уловът на риба и други водни организми през периода на
тяхното размножаване. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗРА към
рибностопанските обекти се включват и изкуствените водни обекти -
язовирите, бентовете и изравнителите, каналите, баластриерните водоеми,
хидропарковете, технологичните водоеми на електрическите централи и на
други индустриални предприятия или земеделски стопанства. В тази насока
3
каналът „Паша арк“, на който жалбоподателя е заловен да лови риба,
представлява рибностопански обект по смисъла на горепосочената разпоредба
и като такъв обект съответно попада под забраната за риболов през
размножителния период. Същият не е включен във водните обекти на
територията на област Пазарджик, посочени в Заповед № РД 09-
350/15.04.2020 г. на Министъра на замеделието, храните и горите, за които е
допуснато изкючение от посочената забрана.
Обстоятелството дали през канала е минавала течаща вода или водата е
била застояла, както твърди жалбоподателя, не променя предназначението му
на рибностопански обект, още повече, че категорично се установи по делото,
че в канала е имало риба, т.е имало е достатъчно количество вода, което да
създаде условия за развъждане на съответния вид риба. Твърдението на
жалбоподателя, че не знаел, че каналът попада под забраната за риболов е
несъстоятелно, доколкото непознаването на закона не е извинително, а в
конкретния случай е дори по-укоримо, тъй като жалбоподателят сочи, че по
принцип е рибар и разполага с необходимите документи, поради което
същият следва да е запознат с нормативната уредба, уреждаща тази дейност.
В разпоредбата на § 1, т. 27 от ДР на ЗРА е дадена легална дефиниция на
любителския риболов, според която любителски е риболов по смисъла на т.
26 - дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми,
извършван от физически лица за развлечение или със спортно-състезателен
характер, организиран по определени за това правила, а според т. 26 риболов
е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и
други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и
превозване.
За да е осъществен състава на нарушението уловената риба, която в
случая е е от вида мухар и бабушка, спадащи към семейство шаранови, трябва
да попада в забранената по това време на годината за улов, тъй като се намира
в размножителен период. Съгласно б. „Г“, т.18 от Приложение № 1 към ЗРА,
чието съдържание е преповторено и в описаната в НП Заповед № РД 09-
350/15.04.2020 г. на Министъра на земеделието и горите, е забранен улова на
този вид риба, която не попада в никоя от другите категории, в
рибностопански обекти, намиращи се на надморска височина до 500 м за
4
времето от 15 април до 31 май.
Анализът на посочените разпоредби, съотнесен към установената по
делото фактическа обстановка, обосновава извода, че по делото безспорно се
установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на административното нарушение по чл. 32, ал.1 от ЗРА,
извършвайки любителски риболов на 20.04.2020 г. в периода на забрана за
това, поради размножаване на рибата.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователен доводът на
жалбоподателя за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН
Процесния случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност
от типичната такава за нарушенията от този вид. Нарушението по вида си е
такова на просто извършване, като в тази връзка за осъществяването му не е и
нужно настъпването на вредоносен резултат, като в случая не е без значение
фактът, че жалбоподателят все пак е реализирал успешен улов на риба, макар
и в неголямо количество. При определяне на обществената опасност на
конкретното деяние, следва да се изхожда и от значимостта на засегнатите
обществени отношения, които в случая регулират мерките по обогатяване и
опазване на биологичното разнообразие, като нарушаването им застрашава
устойчивото развитие на рибните ресурси в Република България.
Гореизложеното не дава основание да се направи извода за наличието на
маловажност на конкретно извършеното нарушение.
При извършената служебна проверка, съдът не констатира съществени
процесуални нарушения, които да бъдат основание за отмяна или изменение
на процесното наказателно постановление. АУАН е съставен от материално и
териториално компетентно лице – „Главен инспектор“ в сектор „Рибарство и
контрол – Пловдив“, упълномощено за това със Заповед № РД 09-
1177/20.12.2019 г. на Министъра на Земеделието и Храните, при спазване на
предвидения за това процесуален ред, съгласно разпоредбата на чл. 91, ал. 1
от ЗРА. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, притежаващ
правомощие за това по силата на Заповед № РД 09-1177/20.12.2019 г. на
Министъра на Земеделието и Храните, при спазване на предвидения за това
процесуален ред, съгласно разпоредбата на чл. 91, ал. 4 от ЗРА. При издаване
5
на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, ясно и точно, с
отразяване на всички елементи от състава на нарушението, така че
жалбоподателят напълно е разбрал за какво негово поведение е бил наказан.
Правилно е определена и глобата съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗРА, която е в
минимален размер предвид липсата на доказателства за предишни нарушения
от същия вид от страна на жалбоподателя. С така наложената санкция ще
бъдат постигнати целите предвидени в чл. 12 от ЗАНН и ще съответства на
тежестта на нарушението.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че обжалваното НП е
законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН право на
разноски има въззиваемата страна - ИАРА, но доколкото не е направено
своевременно искане за присъждането им, то съдът не следва да се произнася
по въпроса за разноските в настоящото производство.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен
съд - Пазарджик
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 13-17 от 01.07.2020 г.,
издадено от началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ –
Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на Г. Т. Т. , ЕГН:
**********, от гр. Пазарджик, ул. „***“ № **, за нарушение на чл. 32, ал. 1
от ЗРА на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА е наложено наказание „глоба" в
размер на 1500 лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Пазарджик в
14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от
АПК.
6
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7