ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Перник, 02.01.2020 г.
ПЕРНИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, II-ри състав, в закрито съдебно заседание четвъртък, 02 януари
2020 г., в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Методи Величков |
|
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев |
|
|
Антония
Атанасова - Алексова |
като
разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова в. гр. д. № 815 / 2019 по
описа на ОС - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”,
чл.
258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба подадена
ОТ И.П.Й.,
ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.Е.А. –
САК съдебен
адрес:***, офис 1
СРЕЩУ:
РЕШЕНИЕ № 594 / 22.05.2019г. по гр.дело № 1632/2018г., по описа на Районен съд –
Перник.
С жалбата първоинстанционното
решение се оспорва изцяло, като постановено
при съществени противоречия с материалния и процесуалния закон, поради иска да
бъде отменено, а предявените искове отхвърлени.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че предявените срещу И.Й.
искове са неоснователни и недоказани, като изложените от ищеца твърдения не
отговарят на истината.
Ищецът не бил представи нито едно доказателство, че устройство – процесен телефон,
е предадено реално на жалбоподателя, поради което той не дължал плащане за
същото.
Не била настъпила и предсрочна изискуемост на всички вноски от погасителния
план от Договор за продажба на изплащане № ***** ., тъй като в самия договор
липсвала клауза, която да предвижда настъпване на предсрочна изискуемост на
всички вноски, в случай на неплащане на падежа на една или две от тях и
жалбоподателя, никога не бил уведомяван, че е настъпила предсрочна изискуемост.
За да можел кредитора да се ползва от настъпването на предсрочна изискуемост на
вноските, той следвало надлежно да е уведомил длъжника за това и то преди
датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК.
В жалбата се твърди, че тъй като Договор за поръчителство от 07.11.2014г.,
между „*****" АД и „****"ЕАД не съществува, ищецът никога не бил
поемал задължения да обезпечи задължения на жалбоподателя към продавача, още
по-малко пък бил уведомяван, че ищеца е негов поръчител. Договор за
поръчителство бил от 2014г., а Договора за продажба на изплащане е от 2016г., следователно
към датата на сключване на договора за поръчителство процесното задължение не било
съществувало, нито било имало някакви данни или индикации, че то ще възникне
след 2 години. Съгласно чл.138, ал.2 от ЗЗД поръчителството може да съществува
само за действително задължение, като то може да е бъдещо или под условие. Към
датата на сключване на договора за поръчителство процесното задължение не е
съществувало, т.е. не е действително. Същото нямало и качеството на бъдещо
задължение, тъй като страните по този договор не са знаели, нито е било
възможно да знаят, че някога в бъдещето след 2 години жалбоподателя ми ще поеме
задължение към „****" ЕАД. Поради тези причини „****" АД няма
качество на поръчител, а приложения договор за поръчителство бил недействителен
спрямо жалбоподателя и не го обвързвал по никакъв начин.
По делото от страна на дружеството бил представен акт за сключен граждански
брак №312 от 05.09.2007 г. видно от който брака не бил прекратен и ответника
отговарял солидарно за задълженията през процесния период. Съда неправилно бил
възприел в мотивите си, че брака е прекратен и след като имота е предоставен за
ползване от К. Й. К., ответницата не дължала претендираните суми от дружеството,
тъй като процесния топлофициран имот бил семейна имуществена общност. Спрямо
ответниците възниквала по силата на закона солидарност, на основание на която
кредиторът може да иска изпълнение, включително и принудително от двамата
съпрузи, независимо от това, кой лично е договарял.
Останал и недоказан факта твърдян в исковата молба,
че на 30.11.2017г., ищецът е заплатил на „****" ЕАД стойността на
дължимите от ответника месечни вноски по Договор за продажба на изплащане № ****.,
в размер на 1011,54 лева. По делото не били представени никакви доказателства
ищецът да е платил вместо ответника, нито бил уведомил същия за извършеното
плащане, поради което не се бил суброгирал в правата на удовлетворен кредитор и
исковете се явявали неоснователни и недоказани.
От представените по делото доказателства, се
установявало, че ответникът е изпълнил задължението си по процесния договор към
кредитора без да е уведомен, че поръчителят също е изпълнил. Представено било
копие от касов бон, удостоверяващ направено на 23.05.2018г. плащане на
процесното задължение, извършено в каса на продавача „****" ЕАД. Съгласно
чл.143, ал.2 от ЗЗД длъжникът не отговаря към поръчителя, ако е изпълнил
задължението, преди да е бил уведомен за направеното от поръчителя плащане.
Исковете са неоснователни, тъй като ответникът бил заплатил сумата на продавача
по договора, преди да бъде уведомен от поръчителя за извършеното от същия
плащане, поради което извършеното от ищеца поръчител плащане било
непротивпоставимо на ответника и исковете следвало да бъдат отхвърлени.
С подадената жалба се прави възражение за
прекомерност на адвокатското/юрисконсултското възнаграждение, в случай че се
прецени, че исковете са основателни и се моли да бъде намалено до предвидения
минимум.
В
законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната на
въззивна жалба страна, чрез процесуалния си представител адв.И.М.Л.,*** е
подала отговор на въззивната жалба, с който моли, след установяване на
достоверността на фактическите твърдения и доказателствен материал и след като въззивния
съдът се убеди в неоснователността на депозираната въззивна жалба, да
постановите акт, с който да потвърди изцяло обжалваното решение № 594 от
22.05.2019 г. по гр.д. 1632/2018 по описа на PC Перник като правилно и
законосъобразно, при подробно изложените в отговора на въззивната жалба
съображения.
Направено е искане за присъждане на съдебно -
деловодните разноски пред двете инстанции.
При
извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена
против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е
съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във
въззивната жалба и отговора, страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена
доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно,
тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с
доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1
и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
С
въззивната жалба и отговора, страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за
спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла
на чл.266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от
първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения
във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане
на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния
съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид
изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 04.02.2020 г.
от 10.30 ч., за която
дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на
определението.
Съдът
УКАЗВА на страните, когато отсъстват
повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който
веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да уведомят съда за новия си
адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се
прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът
ПРИКАНВА страните към постигане на
спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона
за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят
по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното
производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът
НАПЪТВА страните, че ако желаят
могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която
дава възможност:
Ø да се
спести време;
Ø да се намалят
разходите по разрешаването на спора;
Ø до бъде
договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
Ø да подобрите
отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат.
Ø запазите имиджа
и тайните си;
Ø обичайно се
изпълнява доброволно;
Ø запазят имиджа и
тайните си;
Ø за да започнете
медиация, няма значение на каква фаза е делото.
Ø медиация можете
да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За
да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд –
Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с обективирания
в него доклад по делото, а на въззивника и препис от подадения отговор на
въззивната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.