Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 19.12.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесети
ноември
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 14730 по описа
за 2016 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 от ГПК,
образувано по искова молба, подадена от Н.Г.Г. срещу З. „Л.И.” АД, с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връЗ.а с §22 от ПЗР на КЗ,
в сила от 01.01.2016 г., във
връЗ.а с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 29.03.2014 г. около 18
ч. по пътя гр.Петрич-с.Кулата, 70-ти км, е настъпило ПТП между водача на л.а.м. „Мерцедес Е320 ЦДИ“ с
рег. № ******* и л.а.м. „Опел Корса“ с рег. № *******, вследствие на което е
починал наследодателя на ищеца Г.Н.Г., като водач на
автомобил. Твърди се, че на посочената дата и място, на изхода на гр.Петрич, в
района на бензиностанция „Лукойл“, л.а.м. „Мерцедес Е320 ЦДИ“ с рег. № *******,
управляван от Б.Н.С., нарушил правилата за движение, като при избиране на скоростта
си на движение не се съобразил с характера и интензивността на движение/наличие
на насрещно движещи се автомобили и приближаване на бензиностанция/, за да бъде
в състояние да спре преди всяко предвидимо препятствие, като при движение със
скорост над максимално допустимата, на прав участък, сух асфалтов път, при
неограничена видимост, не намалил скоростта и не спрял автомобила си, в
резултат на което блъснал излизащия от бензиностанцията л.а.м. „Опел Корса“ с
рег. № *******, управляван от Г.Н.Г.. Вследствие на ПТП е починал на място
наследодателя на ищеца Г.Г.. Твърди се, че във връЗ.а с
настъпилото произшествие е образувано ДП № 165/2014 г. по описа на ОД
–МВР-Петрич и н.о.х.д. № 367/2014 г. по описа на ОС-Благоевград. Поддържа се,
че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е
била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ полица № 22114000458704, валидна от 28.01.2014 г. до
27.01.2015 г. Твърди се, че застрахователят е отказал да плати застрахователно
обезщетение, въпреки че са представени необходимите и относими документи.
Поддържа се, че ищецът е бил в много блиЗ.и отношения със сина си, били са иЗ.лючително
сплотено и задружно семейство и след неговата внезапна смърт дълго време не
може да се възстанови от шока, че вече него го няма. И към настоящия момент
ищецът все още преживява смъртта му и не се е възстановил от дълбоката травма,
причинена от внезапната му е нелепа смърт.
Моли Съда да постанови решение, с което да
бъде осъден ответника да заплати сумата от 200 000 лв., застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на сина му Г.Н.Г.,
настъпила в пряка, причинна връЗ.а с ПТП, реализирано на 29.03.2014 г. по пътя
гр.Петрич-с.Кулата, 70-ти км, виновно причинено от водача на л.а.м. „Мерцедес
Е320 ЦДИ“ с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.” АД с полица №
22114000458704, валидна от 28.01.2014 г. до 27.01.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-29.03.2014 г. до
окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото, включително и
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил
отговор от ответника чрез процесуалния му представител юрисконсулт В., надлежно
упълномощена с пълномощно, приложено към отговора.
Ответникът оспорва изцяло предявената
искова претенция за неимуществени вреди по основание и размер. Оспорва всички
твърдения в исковата молба по основанието на предявената претенция за
неимуществени вреди. Оспорва твърденията в исковата молба за механизъм на ПТП,
както и твърденията, че причина за настъпване на произшествието са иЗ.лючително
действията на водача на лек автомобил „Мерцедес Е320 ЦДИ“. Поддържа, че причина
за настъпване на транспортния инцидент са действията на водача на лек автомобил
„Опел корса“, представляващи нарушение на забраната за завиване наляво след
ограничителната линия на крайпътен търговски обект-бензиностанция, която
неправилна маневра за завиване на ляво при налична пътна маркировка,
забраняваща това и навлизането на лек автомобил „Опел корса“ на пътното платно
непосредствено пред лек автомобил Мерцедес, са
причина за настъпване на произшествието. Твърди се, че настъпване на
произшествието не се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
противоправен резултат. Твърди, че травмите на пострадалия са резултат и
причина от обстоятелството, че същият е бил без поставен предпазен колан.
Твърди, че травмите получени от Г.Г., довели до летален изход са настъпили
вследствие само от негово виновно поведение и поради неспазването на
изискването да е с поставен предпазен колан, от което е последвало изпадането
му на терена. Оспорва твърденията за неимуществени вреди, за техния интензитет
и проявление, както и твърденията за близки отношения, задружност и сплотеност.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е
депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва изложеното в отговора на
ответника, включително и възражението за съпричиняване.
В срока за допълнителен отговор ответникът
поддържа изцяло становището си и оспорванията в отговора. Заявява и възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите за лихва, считано от
датата на настъпване на ПТП до датата на предявяване на прекия иск.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител и по
съображения подробно изложени в представената по делото писмена защита.
Претендират се разноски съобразно представен от страната списък.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове.
Претендира разноски по списък.
Третото
лице помагач, редовно призован не се явява, не изпраща представител, не
изразява становище по иска.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
С влязла в сила на 25.09.2017 г.
Присъда № 2369 от 27.04.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 367/2014 г. по описа
на ОС-Благоевград, Б.Н.С. е признат за виновен в това, че на 29.03.2014 г. около 18-18,30 часа на пътя
гр.Петрич-с.Кулата, км 70, в раойона на бензиностанция «Лукойл», при управление
на собствения си л.а.м. «Мерцедес» с рег. № *******, нарушил правилата за
движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, движейки със скорост 98 км/ч и по
непредпазливост причинил смъртта на Г.Н.Г..
От приетото по делото заключение
на СМЕ се установява, че смъртта на Г. е в пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка с гореописаното пътно произшествие.
От приетото по делото
удостоверение за съпруга и родствени връзки изх. № 231 от 22.04.2014 г. на
Община Петрич, се установява, че ищецът е баща на починалия Г.Н.Г..
Между страните е прието за
безспорно, че по отношение на л.а.м. „Мерцедес Е320 ЦДИ“ с рег. № *******, е
била налице валидна застраховка по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ЗК „Л.И.” АД с полица № 22114000458704, валидна от 28.01.2014
г. до 27.01.2015 г.
От приетото по делото заключение
на САТЕ се установява, че при движение с разрешената скорост за пътния участък
от 50 км/ч и опасна зона за спиране-30,40 м, ударът е бил предотвратим при
своевременно задействане за екстрено спиране или намаляване на скоростта на
движение на лек автомобил Мерцедес. Установява се, че водачът на лек автомобил
Опел корса е имал възможност да не допусне произшествие, като не навлиза в
пътното платно, в момент, когато по него се е движил и приближавал на 61-62 м лек автомобил Мерцедес. Вещото
лице установява още, че лек автомобил Опел корса е заводски оборудван за всички
места в авотомбила с обезопасителни триточкови бедрено-раменни колани
инерционен тип. Със заключението на приетата по делото СМЕ се установява, че с
оглед това, че при ПТП, Г. е изпаднал от автомобила, то същият е бил без
поставен предпазен колан по време на ПТП. Вещото лице установява, че с оглед
механизма на настъпване на произшествието, получените от Г. травми, както и с
оглед установените по автомобила деформации-силно огънатите предни и задна леви
врати и счупено в лявата част панорамно предно стъкло, то независимо дали Г. е
бил с или без правилно поставен предпазен колан, би могло да се приеме, че ще
настъпи смъртен изход.
Заключението на приетата по
делото САТЕ установява, че в конкретния случай, ако водачът седящ на предна
лява седалка е бил с поставен предпазен колан в момента на настъпването на ПТП,
горната част на тялото му ще се наклони наляво, като ще се удари във вътрешната
част на лявата врата на автомобила. Тялото му ще понесе директен удар от лявата
врата, респ.от удрящият го автомобил от лявата страна.
Пред настоящата И.танция е разпитан
свидетеля К.Н.Г.-син
на ищеца и брат на пострадалия Г.. Свидетелят установява, че след инцидента той
разпознал трупа на брат си и след като казал на баща си какво се е случило, той
започнал да плаче. Ищецът постоянно говори за сина си, всеки ден отива на гроба
му. Споделя, че за него вече не съществуват празници-Нова година, Бъдни вечер,
именни дни, на него му е все едно, като един обикновен ден. Свидетелят
установява, че всички живеят в една къща, като всеки си има отделен етаж. Баща
му и брат му били в много добри отношения. Постоянно били заедно. Г. слизал при
баща си всяка вечер и си пиели заедно биричка, кафе. Всички заедно работели. И
до днес ищецът не може да се възстанови, даже става все по-зле всеки изминал
ден.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са, последователни
и непротиворечиви.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във
връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната
сума отговорноста на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Фактът на настъпване
на неимуществените вреди, както и обстоятелството, че те са в резултат от
покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно
установени.
По делото е
безспорно, че по отношение на увреждащото МПС е налице валидна застраховка
«Гражданска отговорност» при ответника.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени доказателства, както и с неоспорените от страните заключения
на САТЕ и СМЕ и с влязлата в сила присъда, постановена по н.о.х.д., се
установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и
противоправно, както и установена вреда-причинена смърт на сина на ищеца.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско
правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е
извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, с оглед
на което съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача
Б.Н.С. и настъпилата в причинна връзка смърт на Г.Н.Г. са установени в
настоящия процес с влязлата в сила на 25.09.2017 г. Присъда № 2369 от
27.04.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 367/2014 г. по описа на
ОС-Благоевград.
Безспорно обаче от
доказателствата по делото се установи, че пострадалият в качеството на водач на
превозно средство също е извършил нарушение, с което е допринесъл за настъпване
на процесното произшествие. С действията си пострадалият в качеството си на
водач е нарушил нормата на чл. 77, ал. 1 от ППЗДвП, съобразно която водач,
който има намерение да извърши маневра, е длъжен да се убеди, че няма забрана
за маневрата, че няма да застраши останалите участници в движението и преди да
започне маневрата - да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане
сигнал.
В случая пострадалият е нарушил
забраната на знак Г-2, който знак съобразно чл.51, ал.2 от ППЗДвП е със
задължително предписание-движение само надясно след знака и въпреки, това
предприел движение наляво след знака и при положение, че на разстояние от около
61 м е приближавал процесния Мерцедес, той е навлязъл в пътното платно, с които
си действия безспорно допринесъл за настъпване на произшествието.
С оглед заключенията на САТЕ и
СМЕ съдът намира, че второто възражение за принос следва да бъде оставено без
уважение като неоснователно, доколкото безспорно се установява, че пострадалият
е бил без поставен предпазен колан, който обаче в случая се явява без
практическо значение, доколкото и с поставен предпазен колан, леталният изход
не е изключен с оглед механизма на произшествието, получената черепно-мозъчна
травма на главата, която не е резултат от изпадането на пострадалия от
автомобила и деформациите по автомобила.
С оглед поведението и на двамата
водачи, броят на извършените от тях нарушения и тежестта им, съдът намира, че
приносът им за настъпване на произшествието е равен, т.е. приносът на
пострадалия е в размер на 50%, поради което и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД,
определеното от съда обезщетение ще следва да бъде намалено, съобразно приетия
принос.
Предвид горното предявеният иск
за неимуществени вреди се явява основателен.
По отношение на размера на
предявения иск:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки
и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
настъпване на произшествието и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за
всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече
пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до
01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-високи размери на
застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ /отм./ и чл. 266 КЗ /отм./, като към
датата на настъпване на процесното застрахователно събитие тези размери са
съответно: 2000 000 лв. и 10 000 000 лв. Конкретните икономически условия и съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на сина
на ищеца/ следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на
дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в съдебната
практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК -
решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен
състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищеца след смъртта на своя син болки и страдания, отчита степента
на преживяваните от него отрицателни емоции, и близката връзка, привързаността
между баща и син от друга страна. Установява се, че ищецът се е намирал в добри
отношения с починалия Г.. Болките и страдания, които ищецът ще продължи да
изпитва от загубата на своя близък, трябва да бъдат отчетени при определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Ищецът и с оглед ангажираните по
делото доказателства не установи главно и пълно да е претърпял по-тежки по обем
и нтензитет вреди от обичайните в тези случаи, предвид на което настоящият
съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди е в размер на 100 000 лв. Доколкото болките и страданията могат да се
съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се явява справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Предвид горното искът ще следва
да бъде отхвърлен като неоснователен за разликата над сумата от 100 000 лв. до
пълния претендиран размер от 200 000 лв.
Така определеното застрахователно
обезщетение ще следва да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, съобразно
приетия принос от страна на пострадалия със сумата от 50 000 лв., т.е.
предявеният иск ще следва да бъде уважен за сумата от 50 000 лв.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто
не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ/отм./ .
Предвид горното лихва върху
главницата за неимуществени вреди се дължи, считано от деня на увреждането-29.03.2014
г. Неоснователно е възражението на ответника, че това вземане е погасено по
давност. Действително на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД, вземането за лихви се
погасява с изтичането на тригодишен давностен срок. Давността за това вземане е
започнала да тече на 29.03.2014 г., поради което тригодишният давностен срок изтича
на 29.03.2017 г., а искът е предявен на 25.11.2016 г., с което течението на
давността е прекъснато.
По разноските в настоящия процес:
Съобразно изхода на делото,
разноски се дължат и на двете страни.
Ищецът е освободен от внасяне на
такса и разноски в настоящото производство на основание чл.83, ал.2 от ГПК с
определение на съда и съответно не е правил разноски, поради което такива не му
се присъждат.
Видно от представения договор за
правна помощ от 21.11.2016 г. /л.45 от делото/ Адвокатско дружество „В., У.и П.“ е
осъществявало безплатна правна помощ на ищеца, поради което и на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на адвокатското дружество адвокатско възнаграждение, което е съответно
на уважената част от исковете.
При материален интерес от 200 000
лв., дължимото минимално адвокатско възнаграждение, изчислено на основание
чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 5530 лв. От
тази сума ответникът ще следва да бъде осъден да заплати сумата от 1382,50 лв.
за процесуално представителство на ищеца, която е съответна на уважената част
от иска /50 000 лв./
По разноските на ответника.
Ответникът е направил разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., определено на основание на
чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона
за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ и
разноски в размер на 465 лв.-депозит вещи лица и свидетел, такса съдебно
удостоверение.
От общата сума от 915 лв. и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на
ответника сума в размер на 686,25 лв., която сума е съответна на отхвърлената
част от иска /150 000 лв./
Ответникът на основание чл.78,
ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 2000 лв., представляваща
държавна такса изчислена върху уважения размер на исковете, както и сумата от 100
лв. платени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.226, ал.1 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г.,
отменен от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД на Н.Г.Г., ЕГН **********, с посочен
адрес за призоваване: гр. София, ул. „******, Адвокатско дружество „В., У.и П.“
сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди лв./ застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на сина му Г.Н.Г.,
настъпила в пряка, причинна връзка с ПТП, реализирано на 29.03.2014 г. по пътя
гр.Петрич-с.Кулата, 70-ти км, виновно причинено от водача на л.а.м. „Мерцедес
Е320 ЦДИ“ с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „Л.И.” АД с полица №
22114000458704, валидна от 28.01.2014 г. до 27.01.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-29.03.2014 г. до
окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан
предявения иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 100 000
лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв. и на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, поради приет принос в размер на 50% за разликата над сумата от 50 000
лв. до сумата от 100 000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на Адвокатско
дружество „В., У.и П.“, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление:*** адвокатско
възнаграждение в размер на 1 382,50 лв. /хиляда триста осемдесет и два и 0,50
лв./ за осъществено процесуално представителство на ищеца.
ОСЪЖДА Н.Г.Г., ЕГН **********,
с посочен адрес за призоваване: гр. София, ул. „******, Адвокатско дружество „В.,
У.и П.“ да заплати на основание чл.78,
ал.3 от ГПК на ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 686,25 лв. /шестстотин осемдесет и шест и 0,25 лв./
направени от ответника разноски пред настоящата И.танция, съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 2000 лв. /две хиляди лв./
изчислена върху уважения размер на иска, както и сумата от 100 лв. /сто лв./
платени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда.
Решението е постановено при
участието на Б.Н.С., ЕГН **********,*** в качеството на трето лице помагач на
страната на ответника ЗК „Л.ИНС” АД.
Присъдените по-горе суми могат да
бъдат изплатени по следната банкова сметка *** Н.Г.Г.: IBAN: ***, BIC: ***.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: