Решение по дело №112/2024 на Административен съд - Разград

Образувано е по жалба на Народно читалище „Рома-Вазово-2007” с. Вазово, област Разград, чрез председателя М. Р. Ш., срещу Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане BG05M9OP001-2.033-0004/32 от 26.04.2024 год., издадено от ръководителя на УО на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 , с което е определен допълнителен размер на неверифицирани разходи от 7378,35 лв.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно. Излагат се доводи, че приложената от административния орган материалноправна норма като основание за издаване на решението не съответства на фактическите основания, тъй като процесния разход попада във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категория разходи и е заложен в бюджета на проекта. На следващо място се твърди, че административният орган е тълкувал понятието „категория” разходи в противоречие с установеното от ВАС понятие „категория” разходи в решение № 3860 от 01.04.2024 год. по адм.д. № 9586/2023 год. на ВАС. На следващо място се сочи, че оспореното решение не е съобразено с вече влязло в сила предходно решение за верификация по постъпило искане за плащане № BG05M9OP001-2.033-0004/8. От съда се иска да отмени оспореното решение като неправилно

Ответникът по оспорването - ръководителя на УО на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020, чрез процесуалния си представител - И. Д. – главен експерт в отдел „Управление на качеството в ГД „Европейски фондове, международни програми и проекти” в Министерството на труда и социалната политика – с юридическо образование и правоспособност, оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение и в условията на алтернативност прави възлажение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 09.10.2019 г. между Народно читалище „Рома Вазово - 2007 г.“ и УО на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020“ е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура BG05M90P001-2.033 МИГ Исперих „Социално-икономическа интеграция на маргинализирани общности“ за изпълнение на проект BG05M90P001-2.033-0004 „Овластяване на жените от уязвимите общности чрез разширяване на мрежата от Майчини центрове в Община Исперих“ на стойност 199 804 лв.

Във дял 6. „Бюджет” от формуляра за кандидатстване, приложение 1. към договора, е описан бюджета на проекта. Същият е структуриран в четири раздела: I – „РАЗХОДИ ЗА УСЛУГИ” II – „РАЗХОДИ ЗА МАТЕРИАЛИ”; III – „ РАЗХОДИ ЗА МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ” и IV- Единна ставка „НЕПРЕКИ РАЗХОДИ”

В дял 8 от същия формуляр „План за действие/дейности по проекта”, за дейността „Организиране на ромски майчини центрове” по Направление 3 „Подобряване достъпа до социални и здравни услуги” в точка 5 от описания „Начин на изпълнение”е предвидено, че за да се гарантира ефективността на центровете ще бъде нает експерт по "Общностна работа", който ще провежда ежемесечни срещи на място с лидерките на всеки един Ромски майчин център. В разходи за дейността / виж стр. 17 от формуляра за кандидатстване – виж флаш паметта файл в pdf. формат/ са предвидени разходи за назначаване на Експерт по "Общностна работа" - за 520 часа за целия период по 20лв. на час - 10400 лв..

С Договор № 1 от 01.04.2020 г. / л. 22-24/ Народно читалище „Рома Вазово - 2007 г.“ е възложило на К. А. Х. от [населено място] да изпълнява задълженията на Експерт „Общностна работа“ по дейност - Организиране на Ромски майчини центрове, Направление 3: „Подобряване достъпа до социални и здравни услуги“ срещу хонорар с почасова ставка 20 лева на час, максимум 520 часа, или общата максимална сума по договора е в размер на 10 400 лв. Със сметка за изплатени суми № 1 от 30.07.2021 год. /л.25/ и разходен касов ордер № 58-А от 30.07.2021 г. /л. 26/ сумата е изплатена както следва: Х. е получил сумата от 9296.54 лв., удържана е сумата от 359,40 лв. за задължителни осигурителни вноски и сумата от 744.60 лв. дължим авансов данък, които са приведени към съответната ТД на НАП / виж счетоводни документи л. 27-30/.

Оспорващият е подал Искане за окончателно плащане № 5 за разходите по проекта за отчетен период 31.05.2021 г. - 09.10.2021 г. на стойност 53 267.96 лв. и финансов отчет /л.88-125/. Разходът по договора с К. Х. е отчетен / виж стр. 31 от отчета л. 118 от делото/ по бюджетен ред I.2.1. „Разходи за трудови възнаграждения по реда на КТ и възнаграждения, определени по реда на ЗДСл на лицата, ангажирани пряко с изпълнението на финансираните преки дейности“ от Раздел 6. Бюджет от Приложение 1 към административния договор – Формуляр за кандидатстване.

С т. 2.2 на Решение BG05M90P001-2. 033-0004/8 от 16.05.2022 г., /19, 21 / на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ /сега ЗУСЕФСУ/ във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой РУО е отказал да верифицира разходите в размер на 10 400 лв. по Договор № 1 от 01.04.2020 г., сключен с К. Х., като приел, че същите са в нарушение на чл. чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой РУО, тъй като надвишават 10 000 лв. В тази част решението е оспорено пред Административен съд – Разград, който с Решение № 116 от 22.07.2022 г. по адм. дело № 119/2022 г., оставено в сила с Решение № 3157 от 24.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9701/2022 г., VII о., го е отменил.

След така постановените решения РУО е извършил повторна проверка на постъпилото искане за окончателно плащане, при което е издал Решение за верификация по постъпило искане за окончателно плащане № BG05M90P001-2. 033-0004/19 от 25.04.2023 г./л.42-44/, Административният орган приел, че с плащането по договора с К. Х. е превишен максималният размер на разходите по бюджетен ред I.2.1 от дял 6. „Бюджет” от Приложение 1 към административния договор – Формуляр за кандидатстване със сумата от 7378.35 лв. и с точка 2 от решението на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 37, ал. 3, т. 4 ЗУСЕФСУ е отказал да верифицира разходи в размер на 7 378,35 лв. Решението в тази му част било оспорено от бенефициента пред АС – Разград.

С решение № 86 от 12.07.2023 год., постановено по адм.д. № 94/2023 год., по описа на АС – Разград, оставено в сила с Решение № 3860 от 01.04.2024 год. по адм.д. № 9586/2023 на ВАС – Седмо отделение съдът е отменил отказът за верификация на сумата от 7378.35 лв. и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. В решението си Върховният съд е посочил, че РУО правилно е приложил разпоредбата на чл. 57 от ЗУСЕФСУ, в редакцията, преди изменението и със ЗИД на ЗУСЕСИФ / ДВ бр. 51/2022 г. в сила от 01.07.2022 год./ но и в този случай правната квалификация в оспорения административен акт не съответства на фактическите основания, изложени в него. Според ВАС приложимата за изложените в акта фактически основания е правната норма на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ в редакцията, преди изменението ѝ, а не т. 4 от чл. 57, ал. 1, както е посочил РУО в оспорения акт. Наред с това ВАС е посочил, че административният орган неправилно е разглеждал евентуалното превишение в разходната част на финансовия отчет на оспорващия, като е стеснил въпросът до бюджетен ред, докато чл. 57 от закона и в двете си редакции реферира към „категория разходи”, каквато според ВАС в случая е категорията 2. „Разходи за възнаграждения” и видно от отчета , по нея няма превишения в размер на 7 378.35 лв.

След връщане на преписката РУО отново е извършил проверка на Искане за окончателно плащане № 5 за разходите по проекта за отчетен период 31.05.2021 г. - 09.10.2021 г. и е постановил Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане BG05M9OP001-2.033-0004/32 от 26.04.2024 год. /л.6-8/. При новото разглеждане на искането административният орган е приел, че част от разходите в размер на 7 378.35 лв. от изплатеното възнаграждение по сметка за изплатени суми № 1 от 30.07.2021 год. в общ размер на 10 400 лв. по сключен договор по ЗЗД с К. А. Х. са отчетени по бюджетен ред I.2.1, дейност „Организиране на ромски майчини центрове”, направление „ Подобряване достъпа до социални здравни услуги. С тази сума от 7 378.35 лв. са превишени както максималния размер на разходите, заложени в бюджетен ред I.2.1, така и максималния размер на разходите от тази категория разходи, заложени в бюджета на проекта. РУО е квалифицирал това като нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 в редакцията му от преди изменението с ДВ бр. 51/2022 год. В мотивите на решението си РУО е изложил становище, че и при тясно и при широко тълкуване на понятието разходи за възнаграждение за труд, доколкото няма легално определение на понятието „категория разход”, то за преценка на наличието на превишение на разходи за възнаграждение за труд оставали средствата единствено по бюджетен ред I.2.1. При тези фактически и правни основания е постановил оспореното решение. Решението е връчено на 26.04.2024 год., съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на ИСУН… /ДВ бр. 76/2016 год./, съгласно извлечение от ИСУН /л.9/, а жалбата срещу него е подадена на 10.05.2024 год., чрез лицензиран пощенски оператор „ЕКОНТ” ООД, съгласно разписка /л. 138/.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Жалбата, като подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, е процесуално допустима.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – Заместник главния директор на Главна дирекция „ Европейски фондове, международни програми и проекти”, на който със заповед № РД-03-2 от 01.12.2020 год. /л. 11-12/ на министъра на труда и социалната политика е възложено да изпълнява функциите на ръководител на УО по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014-2020, съгласно чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ и т. 1, б. „в” от Решение на МС № 792 от 17.12.2013 год. за определяне на органи, отговорни за управлението, контрола, координацията и одита на европейските структурни и инвестиционни фондове и други инструменти и инициативи на европейския съюз през периода 2014-2020 г.

Същият е издаден в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Изразеното волеизявление на административният орган е ясно и конкретно. Доколко изложените фактически основания са пълни и верни и дали правилно са подведени под съответните материалноправни норми е въпрос за спазване на процесуалните правила и съответствие на акта с материалния закон.

Съдът намира, че при издаване на оспореното решение са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган не е изложил конкретни фактически обстоятелства от които да е видно как е достигнал до извода, че сумата от 7378.35 лв. като част от разходите по Договор № 1 от 01.04.2020 г. / л. 22-24/с К. А. Х. превишават размера на разходите заложени както по бюджетен ред I.2.1, така и размера на разходите от тази категория разходи, заложени в бюджета на проекта. В мотивите на оспорения административен акт не са посочени какви са според РУО договорените стойности по бюджетен ред I.2.1 и по раздел 2.”Разходи за възнаграждения” по одобрения проект, какъв е актуалния бюджет по съответния ред и съответния раздел към момента на подаденото искане за окончателно плащане, какъв е размерът на разходите по съответния бюджетен ред и категория разходи за отчетния период и какъв е размерът на общите разходи с натрупване за по съответния бюджетен ред и категория разходи. РУО е посочил само общата стойност на постъпилото искане за плащане.

Липсват мотиви защо именно този разход се явява недопустим, като превишил размера на одобрения бюджет за съответната категория разходи, след като от финансовия отчет, приложен към заявлението за окончателно плащане, е видно, че дори да има превишение на максималния размер на разходите от категория I.2 „Разходи за възнаграждения”, заложени в бюджета на одобрения проект, то хронологично това не се дължи на разходите за възнаграждение по Договор № 1 от 01.04.2020 г., тъй като след плащането по този договор, което е на 30.07.2021 , са извършени разходи по бюджетен ред I.2.1 в общ размер над 20 000 лв. / виж л. 109 – 113 от делото/ . Ако определен разход превишава одобрения бюджет по съответната категория, то преценката на РУО дали този разход е недопустими на това основание, следва да се отнесе към момента на неговото осъществяване и ако той е бил вече верифициран и изплатен, но се явява недопустим, то РУО може да го събере по друг процесуален ред / виж чл. 35, ал. 3 от наредба № H-3 от 22.05.2018 г. за определяне правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи …. / ДВ бр. 44/2018 г./ във вр. с чл. чл. 162, ал. 1, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, но не да компенсира това превишение на бюджета, като откаже да верифицира неизплатени , но допустими разходи, които са извършени в рамките на одобрения бюджет, както е сторил РУО с оспореното решение, видно от изложеното в първи абзац на трета страница от решението /л.8 от делото/.

Допуснато е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което в случая се явява съществено, тъй като липсата на тези конкретни фактически обстоятелства осуетяват възможността на съда да прецени материалната законосъобразност на оспорения административен акт.

По отношение на материалната законосъобразност на оспореното решение съдът намира следното:

В Държавен вестник, бр. 51 от 01.07.2022 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗИД на ЗУСЕСИФ), с § 1 на който наименованието на закона се изменя на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, до приключването на програмите за програмен период 2014– 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Приетите от Министерски съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 – 2020 г., съгласно § 71, ал. 2 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, а съгласно § 73 законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. С оглед горното, приложима към разглеждането на настоящия спор е редакцията на закона към ДВ бр. 52 от 09.06.2020 г., при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022 г.

Съгласно чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ в приложимата редакция извън случаите по ал. 1 ръководителят на управляващия орган издава отказ за верификация на разходите, включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост.

По аргумент на противното от чл. 62 от ЗУСЕФСУ отказът от верификация установява недопустимост на претендирания за възстановяване разход. За да бъде един разход допустим трябва да отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, което означава, че за да е недопустим този разход трябва да е налице липса на някое от изискванията за неговата допустимост. В случая в оспорения акт като правно основание за неверифицирания разход РУО е посочил чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ във вр. с раздел 6 и 8 от приложение 1 – формуляр за кандидатстване от Административния договор във вр. с чл. 3.23 от Административния договор.

Според чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ в приложимата редакция разходите се считат допустими, ако попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи.

За процедурата BG05M9OP002-2.033 МИГ Исперих „Социално-икономическа интеграция на маргинализирани общости“ са одобрени от РУО Условия за кандидатстване - https://eumis2020.government.bg/bg/s/Procedure/InfoEnded/b9c5d5ab-f018-4fa5-adbf-eba9a794a315

В т. 14.1 от Условията за кандидатстване е посочено, че при отпускане на безвъзмездна финансова помощ ще бъдат взети под внимание само “допустимите разходи” и че те се определят на база изискванията на глава 5, раздел I от ЗУСЕСИФ и ПМС № 189/28.07.2016 г. за приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд на Европейския съюз и от Европейския фонд за морско дело и рибарство, разпоредбите на Регламент № 1303/2013, Регламент № 1304/2013, Регламент 2018/1046 и приложимото национално законодателство за финансовата рамка 2014 – 2020 г. /ДВ бр. 44/2014 г./ В т. 14.3 от Указанията са посочени допустимите разходи по бюджетни редове.

В чл. 35, ал. 1 от ПМС № 189 от 28.07.2016 год. е регламентирано, че в допълнение към посочените по чл. 25 допустими за финансиране по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" са и всички преки разходи, свързани с изпълнението на дейностите по сключени договори, обобщени в следните групи: 1. разходи за трудови и други възнаграждения, стипендии и други доходи на физически лица за дейности, пряко свързани с изпълнението на договора за финансиране, включително осигурителните вноски, начислени за сметка на осигурителя върху договореното възнаграждение съгласно националното законодателство; 2. разходи за командировки (пътни, дневни и квартирни); стойността им се определя съгласно Наредбата за командировките в страната и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина или съгласно съответните нормативни актове на друга държава – членка на Европейския съюз, в случаите, когато не е приложимо българското законодателство и 3. разходи за материали и консумативи, необходими за изпълнението на дейностите по договора за финансиране.

Съгласно чл. 3.23 от Административния договор Бенефициентът – оспорващия, е длъжен да изпълни поетите ангажименти , съобразно сключения договор и с оглед изпълнение на предвидените в проекта цели.

В настоящия случай неверифицираните с оспореното решение разходи за възнаграждение, които са част от възнаграждението по Договор № 1 от 01.04.2020 г. / л. 22-24/между оспорващия и К. А. Х. са посочени във формуляра за кандидатстване, приложение № 1 към административния договор - в дял 8 „План за действие/дейности по проекта”, за дейността „Организиране на ромски майчини центрове” по Направление 3 „Подобряване достъпа до социални и здравни услуги” в точка 5 „Начин на изпълнение” / виж стр. 17 от формуляра за кандидатстване – виж флаш паметта файл в pdf. формат/ са предвидени разходи за назначаване на Експерт по "Общностна работа" - за 520 часа за целия период по 20 лв. на час - 10400 лв.

Както е приел и РУО разхода по този договор е допустим тъй като възнагражденията по този вид договори са предвидени в раздел II т. 3 от Методология за регламентиране на възнагражденията по ОП РЧР 2014-2020 - https://old.esf.bg/info/obshti-ukazaniya/ , която е посочена в подточка 4 на т. 25.3 „Документи за информация” на раздел 25 „Приложения към Условията за кандидатстване” .

От анализа на горецитираните правни норми и посочените по-горе фактически обстоятелства следва изводът, че отчетеният разход по Договор № 1 от 01.04.2020 г. с К. Х. попада в категорията разходи, включени в документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, както и в категорията разходи включени в одобрения проект на оспорващия във връзка с който е подписан административния договор и изпълняват условието на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ.

Във финансовия отчет, приложен към окончателното искане за плащане /л. 88 от делото/ е посочено, че актуалния бюджет по категорията „Разходи за възнаграждения” е в размер на 110 400 лв. От представеното по делото приложение № 1 към Административния договор /виж флаш памет/ е видно, че договорените суми за БФП по раздел 6 „Бюджет” в Категория 2 „Разходи за възнаграждения” е в размер на 110 400 лв. Тази сума е сбор от разходите по бюджетен ред I.2.1 в размер на 105 600, в който са включени разходи в размер на 95 200 лв. възнаграждение за дейността „Назначаване на лидерки на майчините центрове за 17 месеца на пълно работно време - 17*700*8=95200лв” / виж стр. 17 от формуляра за кандидатстване/ и разходи в размер на 10 400 лв. – възнаграждение за „Назначаване на Експерт по "Общностна работа" - за 520 часа за целия период * 20лв. на час - 10400 лв.” и по бюджетен ред I.2.5 в размер на 4800 лв. – разходи за дейността - Стипендии за обучаеми 6 дена по 80 участника по 10 лв. общо 4800лв. по Направление 1: "Подобряване достъпа до заетост" / виж стр. 15 от формуляра за кандидатстване първи абзац/. Както беше посочено по-горе в чл. 35, ал. 1, т. 1 от ПМС № 189 от 28.07.2016 год. разходите за трудови и други възнаграждения, стипендии и други доходи на физически лица за дейности, пряко свързани с изпълнението на договора за финансиране са допустими разходи

РУО е приел обаче, че разходите в размер на 7378.35 лв. – част от възнаграждението за Експерт по "Общностна работа", са недопустими, тъй като превишавали максималния размер на тази категория разходи от одобрения проект, т.е. нарушено е условието разходите да попадат в категорията разходи, включени в одобрения проект. В мотивите си РУО е изложил и становище за понятието „категория разходи” при което е приел, че и при тясно и при широко тълкуване на понятието разходи за възнаграждение за труд, доколкото няма легално определение на понятието „категория разход”, то за преценка на наличието на превишение на разходи за възнаграждение за труд оставали средствата единствено по бюджетен ред I.2.1.

Тези изводи на РУО според настоящия съдебен състав остават недоказани и необосновани.

На първо място от финансовия отчет е видно, че в категорията I.2 „Разходи за възнаграждения” няма отразено превишение на разходите в размер на 7378.35 лв..

На следващо място по отношението понятието „категория разходи” съдът намира следното: Действително няма легално определение за понятието „категория разходи”, но същото следва да бъде изведено по тълкувателен път. Както беше посочено по-горе в мотивите в т. 14.1 от Указанията е посочено, че при отпускане на безвъзмездна финансова помощ ще бъдат взети под внимание само “допустимите разходи” и че те се определят на база изискванията на глава 5, раздел I от ЗУСЕСИФ и ПМС № 189/28.07.2016 г. В чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ и в старата и в новата редакция е употребено понятието „категория разходи”. В чл. 35, ал. 1 от МПС № 189 са посочени 3 групи разходи, които са допустими за финансиране специално по програма „Развитие на човешките ресурси”- 1. разходи за трудови и други възнаграждения, стипендии и други доходи на физически лица за дейности, пряко свързани с изпълнението на договора за финансиране 2. разходи за командировки и 3. разходи за материали и консумативи, необходими за изпълнението на дейностите по договора за финансиране. Според легалното определение на понятието „Разходи за възнаграждения”по смисъла на постановлението, дадено в § 1, т. 8 от ДР на ПМС № 189, това са разходите за заплати по трудово или служебно правоотношение, разходите за възнаграждения, определени в заповед на органа по назначаване, съответно в трудов договор по чл. 110 от Кодекса на труда, за възлагане на допълнителни задължения във връзка с дейности по изпълнение и/или управление на проект, или по сключен договор за услуга, включително разходите за социални и здравни осигуровки, дължими от работодателя, органа по назначаването или възложителя.

В Съвременен тълковен речник на Българския език, трето издание на „GABEROFF” ЕООД, с отговорен редактор доц. Д-р С. Б., значението на думата „категория” е определено като „ „Група, клас, явление, които обединяват същности с общи свойства и белези”. Т.е. употребеното в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ понятие „категория разходи” е равнозначно на понятието „група разходи” употребено в чл. 35, ал. 1, т. 1 от ПМС 189/28.07.2016 г.

Следователно в настоящия случай под категория „разходи за възнаграждения” следва да се разбират всички разходи включени в т. I. 2. от Раздел 6 „Бюджет” на формуляра за кандидатстване, който включва бюджетни редове от I.2.1 до I.2.5 включително, и които съответстват на групата разходи, посочени в чл. 35, ал. 1, т. 1 от МПС № 189/28.07.2016 г. и легалното определение на понятието „разходи за възнаграждение”, дадено в § 1, т. 8 от ДР. В този смисъл е и Решение № 3860 от 01.04.2024 год. по адм.д. № 9586/2023 год. на ВАС – Седмо отделение. С оглед на това разходите за възнаграждение по Договор № 1 от 01.04.2020 г. / л. 22-24/ с К. Х. , който по същество е договор за услуга, попадат в категорията „Разходи за възнаграждения”, включени в т. I.2, Раздел 6 от формуляра за кандидатстване и дали те превишават максималния размер на тази категория разходи , следва да се отнася до общата сума на разходите по тази категория, а не само до бюджетен ред I.2.1, както е сторил РУО.

Ето защо оспореното решение се явява постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие на материалния закон, и следва да бъде отменено, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне по същество,

Мотивиран така Разградския административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане BG05M9OP001-2.033-0004/32 от 26.04.2024 год., издадено от ръководителя на УО на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 , с което е определен допълнителен размер на неверифицирани разходи от 7378,35 лв.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му на страните пред Върховен административен съд.