№ 29
гр. *********, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *********, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П. В. Г.А
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20223130100881 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Н. Д. Г. предявява срещу „Сити Кеш“ ООД установителен иск
за нищожност на уговорената в чл. 6.2 от сключения между страните договор
за потребителски кредит № 697189/26.06.2022 г. неустойка в размер на
5669.66 лева.
В исковата молба ищецът твърди, че сключва с ответника договор за
кредит №697189 в размер на 2800.00 лева и в който се предвижда заплащане
на неустойка от страна на ищеца в размер на 5669.66 лева. Заявява, че
процесната неустойка е нищожна, поради противоречие на същата с
императивните разпоредби на чл. 16 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, на основание чл.
21 от ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 16 и чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, евентуално като противоречаща на добрите нрави, на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 3 от ГПК. Заявява, че неустойката е нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, тъй като води до значителна нееквивалентност
на насрещните престации по договорното отношение и до злепоставяне на
интересите на ищеца. Отделно ищецът твърди, че клаузата за неустойка е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като размерът й е
почти равен на половината от главницата по кредита и че не е индивидуално
1
уговорена. Още в исковата молба посочва, че клаузата за неустойка заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което я прави нищожна на основание чл.
21 от ЗПК. Излага подробни съображения в исковата молба.
По изложените съображения ищецът моли да бъде прието за установено
между страните, че уговорената в чл. 6.2 от сключения между страните
договор за потребителски кредит № 697189/26.06.2022 г. неустойка в размер
на 5669.66 лева, е нищожна. Претендира заплащане на съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез
упълномощения от него процесуален представител, който оспорва
предявения иск по основание и размер. Счита, че неустойката не е в
противоречие с добрите нрави и че не заобикаля на разпоредбата на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, както и че не следва да се включва в ГПР. Излагат се подробни
съображения. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание ищецът не се представлява. Представя
писмено становище, с коeто поддържа предявения иск. Моли за уважаването
му. Ответникът не се представлява в о.с.з.
Фактически констатации и правни изводи на съда:
По делото се установява по категоричен начин възникването на
облигационно правоотношение между страните по договор за паричен заем №
697189 от 26.06.2022 г., по силата на който ищецът има качеството на
заемател, а ответникът – на заемодател. В случая кредитното правоотношение
попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради
което императивните разпоредби на този закон следва да бъдат служебно
съобразени и приложени от съда.
В чл. 6, т. 1 от договора се предвижда задължение за ищеца в срок от
три работни дни от усвояването на сумата по договора, да обезпечи кредита с
поръчителство или банкова гаранция, като при неизпълнение на това
задължение дължи неустойка на основание чл. 6.2 от договора.
Такова договаряне обаче противоречи и заобикаля изискването към
търговеца, доставчик на финансовата услуга, да оцени сам
платежоспособността на потребителя (чл.16 от ЗПК) и да предложи
добросъвестно цена за ползване (възнаградителна лихва), съответна на
получените гаранции. Такава уговорка поражда значително фактическо
2
оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по естеството си позволява на
кредитодателя да получи сигурно завишено плащане, без това оскъпяване да
е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на
специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при
потребителско кредитиране (чл. 19 от ЗПК). Представянето като неустойка за
неизпълнение на действителната цена за ползване на необезпечен кредит явно
цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи това плащане в
ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата
тежест от сключената сделка. На практика такава клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. Като последица от
това, опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. На
последно място, уговарянето на такава неустойка противоречи на
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че при
забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с
процесната клауза се добавя задължение за заплащане на още едно
обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди.
Горното мотивира съдът да приеме, че уговорената неустойка в размер
на 5669.66 лева за недаване на обезпечение е нищожна, поради заобикаляне
на императивните разпоредби на чл. 16 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, на основание
чл. 21 от ЗПК.
Предявеният иск за нищожност следва да се уважи.
По разноските:
Процесуалният представител на ищеца представя на договор за
безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 38, ал.
1, т. 3, пр. 2 от ЗА.
Предвид основателността на предявения иск, ответникът следва да бъде
осъден да заплати адвокатско възнаграждение на упълномощения от ищеца
процесуален представител, в размер 582.50 лева, на основание 38а, ал. 1, т. 2
от ЗА за оказаната безплатна адвокатска помощ на близък. Размерът на
възнаграждението е в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, в редакцията към момента на
3
сключване на договора за правна защита и съдействие – 16.08.2022 г.
Ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца и разноските за
държавна такса в размер на 227.00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГАСЯВА за нищожна уговорената между страните Н. Д. Г.,
ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. *********, ул. „**********“ № 7, вх.
Б, ет. 5, ап. 30 и „Сити Кеш“ ООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, в чл. 6.2 от договор за
паричен заем №697189/26.06.2022 г., неустойка в размер на 5669.66 (пет
хиляди шестстотин шестдесет и девет лева и 66 ст.), поради заобикаляне на
императивните разпоредби на чл. 16 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, на основание чл.
21 от ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 16 и чл. 19, ал. 4 от
ЗПК.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 ДА ЗАПЛАТИ на адв. М.
В. М., АК-********, с адрес на кантората: гр. ********, бул. ***********“ №
81, ет. 3, ап. Б адвокатско възнаграждение в размер на 582.50 (петстотин
осемдесет и два лева и 50 ст.) лева, на основание 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3,
пр. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА Сити Кеш“ ООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29 да заплати на Н. Д. Г.,
ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. *********, ул. „**********“ № 7, вх.
Б, ет. 5, ап. 30 разноски в размер на 227.00 (двеста двадесет и седем) лева, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – *********: _______________________
4