№ 15733
гр. София, 30.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110157684 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл. 411 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „............“ АД твърди, че е изплатил обезщетение по застраховка „Каско“,
валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие и образувана при него
щета, в размер на 22 185.13 лева, за причинени вреди на автомобил „Пежо Бохер“, с рег.№
СА 1920 ХМ, поради настъпило ПТП/тотална щета/ на 04.06.2018 г. на път Е-87, клас I-9,
около 193 километър, като е преведена на собственика на МПС-то, сумата от 22 185.13 лева,
представляваща 70% от действителната стойност на същото към датата на събитието, като
автомобила е свален от отчет при МВР. Поддържа, че вина за настъпване на ПТП-то, според
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №46/04.06.2018 г. има водачът на
автомобил „Пежо 806“, с рег.№ РВ 8577 СР и за който е налице задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответника. Твърди, че с изплащане на обезщетение на
застрахования е встъпил в неговите права срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на причинителя на вредите, който е поканен с писмо да възстанови сумата,
но е платил сумата от 17 853.37 лева. Претендира сумата 4 346.76 лева, представляваща
остатъка от разликата, между платеното и дължимото застрахователно обезщетение,
включващ и ликвидационни разноски от 15 лева, заедно със законната лихва от датата на
исковата молба- 07.10.2021 г. до окончателното изплащане и сумата 716.07 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 22.02.2020 г. до 06.10.2021 г. Претендира
разноски.
Ответникът ЗАД „................“ е получил препис на исковата молба и в срока по чл.
131 от ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение надвишава действително претърпените вреди. Твърди, че не всички
увреждания са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Оспорва механизма на
ПТП-то. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
По делото е признато за безспорно и ненуждаещо от доказване в отношенията между
1
страните, че към датата на настъпване на застрахователното събитие има валидна
застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на автомобил „Пежо Бохер“, с рег.№ СА
1920 ХМ и валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика
на автомобил „Пежо 806“, с рег.№ РВ 8577 СР, изплащането на сумата от17 853.37 лева от
ответника на ищеца.
Установява се по делото от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
46/04.06.2018 г., че на 04.06.2018 г. на път Е87, клас I-9, на 193-ти км. водача на автомобил
„Пежо 806“, с рег.№ РВ 8577 СР, поради несъобразена скорост губи контрол, върху МПС-то
и навлиза в лентата за насрещно движение, като реализира ПТП с движещото се отсреща
МПС- автомобил „Пежо Бохер“, с рег.№ СА 1920 ХМ. На автомобил „Пежо Бохер“, с рег.
№ СА 1920 ХМ са причинени множество увреждания.
От Описи-заключения за вреди на МПС8 от 07.06.2018 г., 21.01.2019 г. и 04.11.2018
г./ се установява по делото, че при ищеца като застраховател, с когото собственикът на
автомобил „Пежо Бохер“, с рег.№ СА 1920 ХМ е имал застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Каско на МПС”, е образувана застрахователна преписка по щета
№ *********/2018 г., относно увредения от процесното ПТП автомобил.
Съгласно Калкулация-ремонт от 05.11.2019 г.; Ликвидационен акт 917924/25.11.2019
г. и Преводно нареждане № 201В1О01933603ЕТ/02.12.2019 г. сумата от 22 185.13 лева е
преведена на собственика „Аладин Фуудс“ на увреденото МПС- „Пежо Бохер“, с рег.№ СА
1920 ХМ.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което като обективно и
компетентно изготвено от вещото лице въз основа на доказателствения материал по делото
и съдът възприема за достоверно се установява, че от техническа гледна точка щетите на
автомобил „Пежо Бохер“, с рег.№ СА 1920 ХМ са в причинно-следствена връзка при така
описания механизъм на ПТП-то, а именно: на ляв завой при мокра настилка и несъобразена
скорост автомобил „Пежо 806“, с рег.№ РВ 8577 СР поднася, завърта се, навлиза в
насрещното платно и със задната си част удря фронтално автомобил - „Пежо Бохер“, с рег.
№ СА 1920 ХМ, като уврежда цялата му предна част. Според вещото лице е налице „тотална
щета“, като действителната стойност на автомобила към датата на събитието е 31 755 лева,
като при 25 % запазени части, стойността на обезщетението трябва да е 23 816.25 лева.
Приложено е по делото Удостоверение (рег.№194134012178/20.11.2019 г.) от ОПП-
СДВР и отбелязване на Свидетелство за регистрация-част I, видно от което регистрацията на
автомобил „Пежо Бохер“, с рег.№ СА 1920 ХМ е прекратена, поради тотална щета.
На ответника е изпратена е Регресна покана (изх.№ 31000615/21.01.2020 г.) получена
от последния на 22.01.2020 г.
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
По иска с правно основание чл.411 КЗ:
За възникването на претендираното регресно право трябва да бъдат осъществени
следните материални предпоставки в съотношение на кумулативност: действително
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредения;
заплащане на застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата по
правоотношението вещ; възникнало за увредения право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата и съществуването на действително
правоотношение по застраховка Гражданска отговорност към настъпването на ПТП-то.
По делото е прието за безспорно, че при настъпването на процесното ПТП между
ищеца и увредения – собственик „Аладин Фуудс“ ЕООД на автомобил „Пежо Бохер“, с рег.
№ СА 1920 ХМ е съществувало действително застрахователно правоотношение по
аргумент от чл. 399 от КЗ, като за този договор е предвидена писмена форма за
действителност – чл.344, ал. 1 от КЗ, която в случая е спазена. В срока на действие на този
договор между тях е настъпило застрахователно събитие – процесното ПТП, за което
ищецът като застраховател е изплатил обезщетение за причинените на застрахованото
2
имущество вреди в размер 22 185.13 лева.
Установи се по делото, че действията на водача на автомобил „Пежо 806“, с рег.№ РВ
8577 СР, съставляват граждански деликт. Водачът е извършил нарушение на правилата за
движение по пътищата, с което е причинил вреди на автомобил „Пежо Бохер“, с рег.№ СА
1920 ХМ. Деянието на водача на автомобил „Пежо 806“, с рег.№ РВ 8577 СР е
противоправно, тъй като същото е извършено в противоречие с изискванията на правилата
за движение по чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. По делото се доказа от протокола за ПТП, описи
на щети и кредитираното от съда заключение на съдебно-автотехническата експертиза, че
вредите на автомобил „Пежо Бохер“, с рег.№ СА 1920 ХМ по опис-заключения – увреждане
в прпедната част на автомобила са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП,
описан в протокола за ПТП, съответно с противоправно поведение на водача на автомобил
„Пежо 806“, с рег.№ РВ 8577 СР. Виновното причиняване на посочените вреди от предната
страна на автомобила, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага и тази презумпция не се
опроверга в настоящото производство с обратно доказване от ответника. Следователно
действията на водача на автомобил „Пежо 806“, с рег.№ РВ 8577 СР представляват
граждански деликт и за увредения е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредите, които са в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. Ищецът пък като застраховател е встъпил в правата на увредения въз
основа на факта, че е платил обезщетение за причинените от деликта вреди и за него е
възникнало регресно право срещу делинквента.
Налице е и последната материална предпоставка, включена във фактическия състав,
обуславящ правото на вземане на ищеца срещу ответника, а именно наличието (видно от
справка от Гаранционен фонд) на действително правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и делинквента – водача на автомобил „Пежо
806“, с рег.№ РВ 8577 СР застрахователното покритие, по която съгласно чл. 493, ал. 1 от
К покрива отговорността на водача на автомобила. Този факт е признат за безспорен.
При така установените факти по делото съдът приема, че са налице всички
материални предпоставки ищецът да встъпи в правата на увредения срещу застрахователя
по „Гражданска отговорност“ на прекия причинител на увреждането до размера на
платеното обезщетение за причинените от процесното ПТП вреди и размера на
обезщетението, което отговорното лице по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД дължи на застрахования.
Обхватът на суброгационното право по чл. 411, ал. 1 от КЗ зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования по
имуществената застраховка и от размера на обезщетението, което делинквентът дължи
съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД на застрахования, като аргумент в тази насока е и разпоредбата
на чл. 400, ал. 3 от КЗ, според която застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като уговорената застрахователна
сума - максималният размер на застрахованото имущество, не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото – аргумент от чл. 400, ал. 1
от КЗ. Следователно определянето на застрахователното обезщетение следва да бъде
извършено по действителната стойност на вредите към деня на настъпване на събитието, т.е.
пазарната стойност на същите, като методиката по Наредба № 24 от 2006 година не дерогира
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. В този смисъл Решение №
52/08.07.2010 г. по търговско дело № 652/2009 г. на І ТО при ВКС.
Действителната стойност в случая на причинените вреди на автомобил "Пежо
Бохер“, с рег.№ СА 1920 ХМ към деня на настъпване на релевантното застрахователно
събитие – на 04.06.2018 г. е 23 816.25 лева(като от стойността в размер на 31 755 лева се
извади стойността на запазените части/25%/ от 7 938.75 лева), установена от кредитираното
заключение на съдебно-автотехническата експертиза и в рамките на която би отговарял
делинквентът. Ищецът е заплатил по процесното застрахователно правоотношение по
имуществената застраховка застрахователно обезщетение в размер на 17 853.47 лева на
24.02.2020 г.
3
В тази връзка предявеният иск се явява основателен и доказан за цялостния размер от
4 346.76 лева, представляваща остатъка от изплатеното застрахователно обезщетение, с
включени 15 лева ликвидационни разходи и като такъв следва да бъде уважен. Последица от
уважаването на иска е присъждане на законната лихва от датата на исковата молба-
07.10.2021 г. до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се
определя съобразно правилата на чл. 84 от ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно
задължение длъжникът изпада в забава ipso jure след изтичането на срока, а ако
задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора.
Тъй като вземането по регресния иск произтича от закона, а не от договора за
застраховка, срокът за неговото изпълнение по аргумент от чл. 412 от КЗ възниква от
отправянето на регресна покана до застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“, а не от възникването на вземането – плащането на застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка (в този смисъл Решение № 48/30.04.2009 г. по
търговско дело № 677/2008 г. на ВКС, І ТО). Следователно, предвид установения в чл. 412,
ал. 3, т. 1 от КЗ, 30-дневен срок за изпълнение на задължението на ответника по процесното
регресно правоотношение и представянето на всички доказателства пред него с отправената
му регресна покана от ищеца, съдът намира, че ответника е изпаднал в забава с изтичане на
посочения законов срок. Поканата по писмо на ищеца до ответника за заплащане на сумата
по процесната щета е връчена на последния на 22.01.2020 г., поради което той е изпаднал в
забава с изтичане на срока по чл. 412, ал. 3, т. 1 от КЗ, след връчване на поканата или от
22.02.2020 г. Предвид на диспозитивното начало и според електронния калкулатор от
интернет, съобразно чл.162 ГПК, дължимото от ответника обезщетение за забавено плащане
на задължението от 4 346.76 лева за периода от 22.02.2020 г. до 06.10.2021 г. е в размер на
716.07 лева, поради което и акцесорният иск следва да бъде уважен за цялостния размер от
716.07 лева и за периода от 22.02.2020 г. до 06.10.2021 г.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, предвид
направеното от ищеца своевременно искане, ответникът следва да бъде осъден да му
заплати сумата от 573.87 лева, представляваща направените от ищеца разноски по
производството за държавна такса от 223.87 лева, депозит за вещо лице от 250 лева и
юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „................“, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл.“Позитано“ №5, да заплати на „............“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.„Княз Дондуков“ №68, на основание чл. 411 от КЗ, сумата
4 346.76 лева, представляваща остатъка от изплатеното застрахователно обезщетение, с
включени 15 лева ликвидационни разходи по образувана при ищеца застрахователна
преписка по щета № *********/2018 г., за настъпило на 04.06.2018 г. на 193-ти км. от път
Е87, клас I-9, пътнотранспортно произшествие, заедно със законната лихва от датата на
исковата молба- 07.10.2021 г. до окончателното изплащане; на основание чл.86 ЗЗД, сумата
716.07 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 22.02.2020 г. до 06.10.2021 г. и
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 573.87 лева, представляваща разноски по
производството.
4
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5