№ 536
гр. Плевен , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20204430104532 по описа за 2020 година
. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от ***, против
*** *** М., ЕГН: **********, село ***, ул. *** *, чрез ***. с адрес
за призоваване: гр.Плевен, ул. *** № ***, с посочено правно
основание чл. 415 от ГПК с цена на иска 5686, 41 лв.
В едномесечния срок е представен писмен отговор от
особен представител. Оспорва предявените искове по основание и
размер.
В законосъобразния едномесечен срок от получаване на
съобщението е предявявен иск относно вземането .
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
1
Дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против ***. С разпореждане,
постановено по ч.гр. дело № 1060 / 2020 г. по описа на Районен съд -
гр. Плевен е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение
против длъжника. В законоустановения срок е подадено писмено
възражение от длъжника, с оглед на което съдията - докладчик по
цитираното дело указва, че дружеството може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса.
С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл.415, ал. 1 от
ГПК е предявявен иск за установяване на съществуването на
вземането.
В тежест на ответната страна е да докаже наличието на факти,
погасяващи или изключващи претендираното от ищеца вземане.
За да се уважат предявените искове дружеството - ищец следва
да установи вземането си на претендираното договорно основание
/договор за заем - кредит/ и в претендирания размер, а именно -
наличието на валиден сключен договор за паричен заем, който
обвързва страните и по който е била предоставена и усвоена
твърдяната парична сума. Следва да докаже и конкретния размер на
дълга, който се претендира.
Ищецът следва да докаже и че е уговорена в договора договорна
лихва, като следва да докаже и размера и периода на претенцията за
договорна лихва, както и изпадането в забава на ответника и размера
на претендираната мораторна лихва.
По смисъла на чл. 240 ал. 1 от ЗЗД, с договора за паричен
заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена
сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне.
Договорът се счита за сключен от момента на предаване съответната
2
сума, а не от постигане съгласието на страните, за това, независимо,
дали е налице писмен акт между тях, или само устна уговорка, само
с предаването на съответната сума е завършен фактическият състав
на съглашението.
Доколкото договорът за заем е реален договор, то по делото не се
установява заплащане на заемната сума. Не се представят
доказателства /които са преклудирани към отговора на исковата
молба/, че сумата от 3500 лева или съответно, както се сочи в исковата
молба, „Страните са постигнали съгласие Кредиторът да отпусне на
кредитополучателя заем в общ размер на 3500 лв" е реално преведена
и усвоена от ответника. Именно предвид реалния характер на
договора, писменото обещание за връщане на парична сума, ако не
съдържа в себе си признание, че тя е получена от задължено в заем
лице, не може да се цени като доказателство за сключен
договор. Тежестта на доказване на съществуването на такъв
договор е на страната, която търси изпълнение по него, която твърди,
че ответникът не й е върнал съответната сума, в случая на ищеца.
Ето защо, с оглед реалния характер на договора на заем, е
недоказано наличието на сключен между страните реален договор за
предоставяне на заем.
Гореизложеното е самостоятелно основание за отхвърлянето на
исковата претенция.
Нищожни са клаузите на договора за кредит, било поради
нарушения на Закона за защита на потребителите, било предвид
нарушение на чл.10 от ЗЗД и др.нормативни актове, а именно:
Основният Договор за потребителски паричен кредит от *** г.
съдържа параграфи, които макар и да не влекат нищожност на
договора и анексите като цяло, на осн.чл. 26, ал.4 от ЗЗД не пораждат
правни последици. Тези нищожни клаузи не влекат задължения за
изпълнение от страна на кредитополучателите, ако и договорът да е
3
валиден в останалата си част - без недействителните части.
Нищожни са клаузите от Договор за потребителски паричен
кредит от *** г, въз основа на който Кредиторът е предоставил на
*** кредит в размер на 3500 лв лева за потребителски цели при
условия, посочени в него. Нищожни са клаузите, въз основа на които
се претендират вземанията за ищеца.
По правило процесният договор за кредит попада в приложното
поле на Закона за защита на потребителите (Обн., ДВ, бр. 99 от
9.12.2005 г., в сила от 10.06.2006г.), доколкото ищецът е търговец по
смисъла на параграф 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, кредитополучателите
имат качеството на потребители по смисъла на § 13. т. 1 от ДР на ЗЗП,
възпроизвеждащ чл. 2 от Директива 93/1 З/ЕИО. Договорът за кредит
има характер на финансова услуга по смисъла на параграф 13, т. 12 от
ДР на ЗЗП. Директива 93/1 З/ЕИО е въведена изрично във параграф
вътрешното национално законодателство- с § 13 а т. 9 от ДР на ЗЗП.
И при заявено възражание за нищожност / неравноправност съдът
служебно следи за действителността да договорите и е длъжен да се
произнесе относно действителността, както на договора, така и на
отделните клаузи.Тезата, че съдът е длъжен служебно да следи за
евентуална нищожност, съдържаща се в договорите между страните, е
заложена в практиката на СЕС *** и редица решения на ВКС. Съдът
служебно следи за наличието на фактически и / или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в
потребителски договор.
На първо място, има множество нищожни клаузи в процесния
договор. Конкретно са нищожни следните клаузи:
Клаузите на чл. 3, във вр. с чл.5, чл.7, във в чл.8 , от основния
договор за кредит са неравноправни, а оттам и нищожни на основание
чл.143, т.10 и т.12, както и разпоредбата на чл.5 , ал.1 с оглед ГПР в
размер на 46,77% и Лихвен процент от 37,34%, защото чрез тях се
4
създава значително неравновесие в отношенията между страните, тъй
като на Кредитора се предоставя правото по всяко време от
действието на договора едностранно да определи по свое усмотрение
размера на различните лихви и такси, заплащани за използване на
предоставения финансов ресурс.
Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.
Разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП от своя страна предвижда, че
неравноправните клаузи са нищожни. От буквалния прочит на чл.143,
ал.1, т.3, т.10 и т.12 следва, че значително неравновесие между
страните е налице тогава, когато клаузите в договора: поставят
изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в
зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля; позволяват на търговеца или доставчика да променя
едностранно
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание;
предвижда цената да се определя при получаването на стоката или
предоставянето на услугата или дава право на търговеца или
доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право да се
откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително
завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора. Такива изводи могат да се изведат и от съображения
изложени в Определение № 67 / 02. 02. 2017 г. на ВКС по т. д. № 898 /
2016 г. Второ Т.О. : „Съгласно постоянната практика на ВКС,
предпоставките за определяне, че една договорна клауза е
неравноправна, са следните: клаузата да не е индивидуално уговорена,
да е сключена в нарушение на принципа за добросъвестност, да
5
създава значителна неравнопоставеност между страните относно
правата и задълженията - съществено и необосновано несъответствие
между правата и задълженията на страните, и да е сключена във вреда
на потребителя. В последните три решения на ВКС съдебните състави
са застъпили становището, че за да е налице изключението на чл. 144,
ал. 3, т. 1 ЗЗП, не е достатъчно само едностранна промяна на цената
на договора да е свързана с измененията на размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на доставчика
на финансова услуга. В първите две от посочените решения на ВКС е
прието, че основният критерий за приложимост на изключението по
чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП е изменението на цената да се дължи на
външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на
финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар
и / или от държавния регулатор. Само тогава търговецът / доставчикът
на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по
смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се
в чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията, макар и
едностранно, не зависи пряко от неговата воля."
На следващо място, не е спазена разпоредбата на чл. 147, ал. 1:
Клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да
бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин.
Следва да се дадат определения на понятия като реален брой
изминали дни 1 / 360 част от годишния размер на основание ПМС №
100 /29. 05. 2012 г. Именно поради това и клаузата на чл. 2 и чл.3,
във вр. с чл. 5 от Договора за кредит е във вреда на потребителя и не
отговарят на изискванията на добросъвестността, тъй като дават
неконтролируеми изключителни права само на Кредитора - ищец,
безконтролно и без обективни предпоставки да променя
съдържанието на договорните отношения между страните. Това внася
значително и неоправдано несъответствие между правата и
задълженията на страните и е очевидно, че е в ущърб на потребителя-
6
кредитополучател, защото на Кредитора се дава право едностранно да
променя първоначалния договор в частта за дължимата лихва, а
потребителят има „право" само да се съобрази с тази промяна, без да
има възможност да възразява по основателността и обосноваността на
решението на банковия орган, определящ размера на лихвите.
В този смисъл, за начина на формиране на лихвата /
променливия годишен лихвен процент и клаузите, свързани с него се
явяват нищожни.
При сключването на договора за кредит се предоставят бланки от
Кредитора, които не подлежат на коментар и договаряне. Въпреки че
става въпрос за договорни отношения, всъщност договаряне няма.
Кредиторът не представя доказателства за изготвен проект,
предложен за обсъждане клауза по клауза на кредитополучателя или
наличие на друга редакция на клаузите от договора и т.н, от които би
могло да се направи извод, че представеният договор не е изготвен
предварително и че не е използван в тази същата редакция за всички
кредитополучатели. Законодателната разпоредба на чл. 146, ал. 2 от
ЗЗП посочва изрично, че не са индивидуално уговорени клаузи,
„които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Тежестта на
доказване, че дадена клауза е индивидуално уговорена, пада изцяло
върху търговеца / доставчик:
Налице е изтекла погасителна давност спрямо претендираните:
3178, 45 лева (три хиляди сто седемдесет и осем лева и 45 стотинки) –
главница,
1846, 68 лева - възнаградителна лихва за периода от 20 май 2017
г. до 20 април 2020 г, тъй като исковата молба е подадена на 09. 09.
2020 г, а последната неплатена вноска /гл. и лихва/, съгласно исковата
молба и погасителния план е от 20. 04. 2017 г .
7
661, 28 лева - мораторна лихва за периода от 20 юни 2017г. до 11
февруари 2020r.
Кредиторът няма право да направи кредита изцяло предсрочно
изискуем по начина, по който е направен. Изискуемостта не е
съобщена и обявена точно и правилно. Няма доказателства, че
поканата, приложена към исковата молба, е връчена на ответника и
съобщението е получено от
него и кога ?
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск,
като неоснователен и недоказан по основание и размер.
Съобразно изхода на делото, разноските в производството се
възлагат на ищеца.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от *** *** *** *** ***., ***, рег. №
***, чрез ***., ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, район ***, ж. к. *** ***, *** ***, сграда ***,против ***, ЕГН:
**********, село ***, ул. *** ***, чрез ***., съдебен адрес
гр.Плевен, ул. *** № ***, с посочено правно основание чл. 415 от
ГПК с цена на иска 5686, 41 лв, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8
9