Решение по дело №718/2023 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО.

Образувано е по подадена жалба от С.И.П. ***. Търново, срещу Решение №Ц 1012-04-78#1/02.11.2023г. на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, с което решение е отхвърлена жалбата й срещу разпореждания с №, № Д-04-999-00-*********/20.09.2023г. и Д-04-999-00-**********/12.10.2023г. на оправомощеното лице за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – В. Търново, с които разпореждания е спряно производството по отпускане на парично обезщетение на жалбоподателката за временна неработоспособност поради общо заболяване. Жалбоподателката твърди, че неправилно с обжалването решение е отхвърлена жалбата му срещу посочените разпореждания. Счита, че при издаване на актовете на ТП на НОИ са допуснати съществени процесуални нарушения, като не са зачетени основни права на полагащите труд граждани, гарантирани от КРБ и законите на страната. Моли съдът да отмени обжалваното решение. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – директора на ТП на НОИ – В. Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата, тъй като в случая е спазена изцяло разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от КСО. Моли съдът да отхвърли жалбата. Не претендира за разноски.

Съдът като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

С разпореждане №Д-04-999-00-*********/20.09.2023г. на оправомощеното лице за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – В. Търново е спряно производството по отпускане на парично обезщетение на С.П. за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 28.08.2023г. до 26.09.2023г. по болничен лист №Е20232471295.

С разпореждане №Д-04-999-00-**********/12.10.2023г. на оправомощеното лице за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – В. Търново е спряно производството по отпускане на парично обезщетение на С.П. за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 27.09.2023г. до 26.10.2023г. по болничен лист №Е20232802613.

Тези разпореждания са били обжалвани по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО, като с Решение №Ц 1012-04-78#1/02.11.2023г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново жалбата срещу разпореждането е била отхвърлена. Това решение е връчено на жалбоподателя чрез изпращане по пощата, на 06.11.2023г., видно от приложената на стр. 7 от делото обратна разписка, обр. 243. Жалбата до административния съд е подадена чрез ТП на НОИ – В. Търново на 17.11.2023г., което се установява от поставения на нея вх. №2103-04-20/17.11.2023г. по описа на ТП на НОИ – В. Търново. При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице, адресат на оспорвания административен акт, в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

По делото не е спорно от фактическа страна, че Община В. Търново, в качеството на осигурител на жалбоподателката С.П. е подала в ТП на НОИ – В. Търново удостоверение по образец съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата за парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване/ПМС №188/20.07.2015г./ за болничен лист № Е20232471295. Болничният лист е издаден за временна нетрудоспособност поради общо заболяване с диагноза „язва на роговицата“, предписва режим „домашен-амбулаторен“ за срок от 30 календарни дни и се явява продължение на друг болничен лист. Община В. Търново е подала в ТП на НОИ – В. Търново удостоверение по образец съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата за парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване за болничен лист № Е20232802613 на С.П.. Болничният лист е издаден за временна нетрудоспособност поради общо заболяване с диагноза „язва на роговицата“, предписва режим „домашен-амбулаторен“ за срок от 30 календарни дни и се явява продължение на болничен лист № Е20232471295.

С жалби с вх. №, № 08-294/20.09.2023г. и 08-311/09.10.2023г., двете по описа на РЗИ – В. Търново, директорът на ТП на НОИ – В. Търново е оспорил по реда на чл. 112, ал. 1 от Закона здравето болничните листове с №, № Е20232471295 и Е20232802613. Видно от приетите по делото доказателства по тези жалби са образувани производства пред компетентните органи на медицинската експертиза – вж. подадена жалба от директора на ТП на НОИ – В. Търново до ТЕЛК в гр. В. Търново, стр. 22 от делото.

Съгласно ЕР №782 от заседание №118/24.11.2023г. на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД – В. Търново не е признат болничните листове с № Е20232471295, издаден от специализирана ЛКК по очни болести при ДКЦ – Г. Оряховица. Това решение е потвърдено по всички поводи с ЕР №040 от заседание №012/30.01.2024г. на НЕЛК, специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания/вж. приетите доказателства, стр. 40-43 от делото/.

При така очертаната фактическа обстановка оправомощеното лице за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – В. Търново е издало разпорежданията с №, № Д-04-999-00-*********/20.09.2023г. и Д-04-999-00-**********/12.10.2023г., с които производството по изплащане на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност е спряно.

Актовете на органите на ТП на НОИ – Разпореждания с №, № Д-04-999-00-*********/20.09.2023г. и Д-04-999-00-**********/12.10.2023г. на оправомощеното лице за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – В. Търново/вж. Заповед №Ц1015-04-88/01.07.2020г. на директора на ТП на НОИ – В. Тръново, стр. 12 от делото/ и потвърдилото ги решение с №Ц 1012-04-78#1/02.11.2023г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново са издадени от компетентни по материя и място органи на социалното осигуряване, при спазване изискванията на чл. 118, ал. 1, и чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "ж" от КСО. Те са в изискуемата писмена форма и съдържат правни и фактически основания.

За неоснователно съдът счита основното възражение на жалбоподателката за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на посочено правно основание за произнасяне на административния орган и неизлагане на мотиви в оспорвания акт.

Видно от съдържанието на Разпореждания с №, № Д-04-999-00-*********/20.09.2023г. и Д-04-999-00-**********/12.10.2023г. на оправомощеното лице за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – В. Търново в тях изрично е посочено като правно основание както чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСо, така и чл. 47, ал. 2 от наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО. Като мотиви за спиране на изплащането на обезщетение е визирано подадена жалба по реда на чл. 112 от ЗЗ.Отделно от това, в оспорваното пред съда решение на ответника конкретно са посочени приетите за установени обстоятелства, както и правната норма на чл. 40, ал. 4 от КСО като основание за произнасяне. Конкретните фактически установявания не се оспорват изрично и се подкрепят от приложените доказателства, като фактите правилно са били подведени под фактическия състав на цитираната правна норма.

Съгласно чл. 40, ал. 4 от КСО длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете, когато са обжалвани актове на органите на медицинската експертиза.

Издадените на жалбоподателката болнични листи с №Е20232471295 и №Е20232802613 са били оспорени по реда на чл. 112 от Закона за здравето пред ТЕЛК. Ирелевантно за издаване на посочените актове е обстоятелството какво съдържание решението на контролните органи на медицинската експертиза, особено ако производството още е висящо, какъвто е настоящия случай, видно от събраните в съдебното производство доказателства. Основанието за спиране на изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по оспорения болничен листове е разписано в чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО, а именно – длъжностното лице по ал. 3 издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), когато: 1. са обжалвани актове на органите на медицинската експертиза". Същото правило се съдържа и в нормата на чл. 47, ал. 2 от Наредбата за парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.

Налице са били условията за спиране на производството по изплащане на обезщетението за временна нетрудоспособност на лицето. Разпореждането на съответното длъжностно лице при ТП на НОИ е издадено съобразно предвидена в закона предпоставка.
В тази хипотеза органът действа при условията на обвързана компетентност и е задължен да спре производството до окончателното решаване на въпроса относно наличието на неработоспособност от органите на медицинската експертиза.
Болничният лист е официален документ, който материализира в себе си както административен акт, така и експертиза на работоспособността. Като такъв той подлежи на оспорване по административен ред пред специализирани органи/тези посочени в чл. 112 и сл. от ЗЗ/, които се произнасят и по отношение на оценката на работоспособността на освидетелстваното лице. В хипотезата на оспорването му, следва да приключи производството по обжалване на болничния лист, чийто резултат ще е основание да се разпореди изплащане, съответно отказ за парично обезщетение. След приключването му, спряното с разпореждане производство за изплащане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност, подлежи на възобновяване. Нормата на чл. 40, ал. 4 от КСО установява предпоставките са спиране на производство за отпускане или изплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност.

В заключение следва да се посочи, че дори да е налице трайно влошаване на здравословното състояние на жалбоподателката, това са настъпили впоследствие факти, които не могат да повлияят в преценката на органа по настоящото производство. От значение в случая е единствено наличието на преюдициалното производство по реда на чл. 112 от ЗЗ, което не е приключило и към настоящия момент.

По изложените съображения, обжалването решение на директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на С.П. срещу разпореждане №Д-04-999-00-*********/20.09.2023г. и разпореждане № Д-04-999-00-**********/12.10.2023г., издадени от оправомощеното лице за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – В. Търново е законосъобразно, а подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на делото разноски не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 2 от КСО, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на С.И.П. ***. Търново, срещу Решение №Ц 1012-04-78#1/02.11.2023г. на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, с което решение е отхвърлена жалбата й срещу разпореждания с №, № Д-04-999-00-*********/20.09.2023г. и Д-04-999-00-**********/12.10.2023г. на оправомощеното лице за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – В. Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 119, вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, „ж“ от КСО.

Съдия: