Решение по дело №522/2018 на Районен съд - Сливен

     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  361

 

    гр. Сливен, 08.08.2018 г.

         

     В ИМЕТО НА НАРОДА 

 

    СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, пети състав, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:   

                              

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА Д.

 

    при секретаря ЗЛАТИНКА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от районния съдия АНД № 522 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

    Производството е образувано по повод жалба от К.Й.М. срещу НП № 11-01-489/28.03.2018 г. на директор на Агенцията за държавна финансова инспекция гр. София, с което е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв., за нарушение на чл.126 от Закона за публичните финанси. Моли НП да бъде отменено, като незаконосъобразно.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, в първото съдебно заседание изпраща представител, който оспорва жалбата. За второто съдебно заседание не изпраща представител, като изпраща писмено становище, с което моли съда да потвърди атакуваното НП, като законосъобразно.

Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

    Със заповед № ФК-10-850/29.08.2017 г. на директор на Агенцията за държавна финансова инспекция, изменена със заповед № ФК-10-960/29.09.2017 г. е възложена финансова инспекция на Община Сливен със задача проверка за законосъобразност при разходването на средствата предоставени през 2012 г.; 2013 г. и 2014 г., като целева субсидия от Държавния бюджет за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища във връзка с разпоредбите на чл. 50 от ЗДБРБ за 2014 г. и чл. 66 от ПМС № 3 от 15.01.2014 г.

    Въз основа на тази заповед, актосъставителят С.И., на длъжност държавен финансов инспектор от АДФИ, на която с цитираната по-горе заповед било възложено извършването на финансова инспекция, извършила проверка относно прилагането на ЗДБРБ и в частност за разходваните средства за зимно поддържане и снегопочистване от страна на Община - Сливен.  Към проверяваният период кмет на Община Сливен бил жалбоподателя К.Й.М..

            При извършената проверка актосъставителя И. установила, че съгласно ЗДБРБ за 2014 г. за Община Сливен са били заложени средства за местни дейности за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища за 2014 г. в размер на 342 200 лв. Тези средства са били предоставени на Община Сливен на три транша - на 22.01.2014 г. - 243 818 лв.; на 04.11.2014 г. - 81 272 лв. и на 16.10.2014 г. - 17 110 лв. Била е извършена справка за неусвоените /преходен остатък/ от предходната 2013 г. целеви средства по ЗДБРБ за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища, при което било установено, че този остатък е в размер на 85 481 лв. Съгласно проверената документация през 2014 г. изпълнените видове работи за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища за зимен сезон 2013 г. - 2014 г. актувани и приети от възложителя са били на стойност 147 418,67 лв. Тези средства не са били платени, нито към 31.12.2013 г., нито към 31.12.2014 г. По сключените договори с фирмата изпълнител са били платени единствено и само средства в размер на 12 522,25 лв. по фактура 2012 г. за услуга от месец март 2012 г. с платежно нареждане от проверявания период, а именно от 01.10.2014 г. Въпреки, че в Общината са били получени целевите трансфери за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища от Държавния бюджет и въпреки, че са останали неусвоени средства от предходната 2013 г. през 2014 г. са изплатени на дружеството изпълнител само цитираните по-горе 12 522,25 лв., а фактурираните, но неплатени услуги за 2013 г. и 2014 г. са били в размер на 338 259,83 лв.

            При извършения анализ по време на финансовата инспекция е било установено, че за 2014 г. от предоставените от Държавния бюджет средства за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища не са изразходени по предназначение 415 158,75 лв. При приемането на бюджета за 2015 г. на основание предложение от кмета на Общината - жалбоподателя М.,*** не е утвърдил преходен остатък за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища, тъй като отчетените налични средства към 31.12.2014 г. са били 0 лева.

            Поради изложеното по-горе, за констатираното при проверката, на   К.Й.М. бил съставен АУАН № 11-01-489/09.10.2017 г., с който извършеното нарушение е квалифицирано по чл. 126 от ЗПФ, изразяващо се в това, че в качеството му на Кмет и първостепенен разпоредител с бюджет на общината е променил предназначението на 415 158,75 лв. от постъпилите в Община - Сливен целеви средства по ЗДБРБ за 2014 г. и остатъка от 2013 г. за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища, като е разпоредил плащания на разходи за други дейности, които не са свързани със зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища, като средствата използвани за дейности различни от целевото им предназначение не са възстановени в края на годината и не са отчетени като неусвоени средства от целевата субсидия за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП № 11-01-489/28.03.2018 г.    

    Жалбоподателят оспорва фактическите констатации по акта и НП, като твърди, че не е установено по безспорен начин извършването на нарушение на бюджетната дисциплина, не е направен пълен анализ на причините за съответните плащания и разходването на целевите средства от Държавния бюджет. В с.з. пледира за отмяна на НП поради изтекла абсолютна давност.

     Горната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин след преценка на представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът даде вяра на АУАН и НП, кредитира показанията на разпитания по делото актосъставител, както и на свидетеля присъствал при съставянето на АУАН.  

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че е налице извършено нарушение на ЗПФ. На първо място /обстоятелството, което не се спори по делото/ към проверявания период жалбоподателят М. е изпълнявал длъжността Кмет на Община - Сливен и съответно първостепенен разпоредител с бюджет на Общината. На следващо място безспорно установено е, че за календарната 2014 г. от Държавния бюджет са отпуснати на три транша общо средства за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища в размер на 342 200 лв. Това обстоятелство също не се оспорва от страните по делото. Установен е и преходен остатък от 2013 г. от средствата за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища. В този смисъл в бюджета на Община - Сливен са постъпили средства като целева субсидия и предназначението на тези средства е единствено и само за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища. Въпреки това тези средства не са били използвани целево за целта, за която са били приведени на Община Сливен, а тяхното предназначение е променено и с тях са извършени плащания на разходи за други дейности. Това обстоятелство също не се оспорва от страните. Наведените доводи, за които бяха разпитани свидетели в съдебно заседание са във връзка с възстановяването на въпросните средства в по-късен момент. Това обстоятелство обаче е правно ирелевантно в конкретния случай. Нарушението е формално и се изразява в това, че жалбоподателя М.,*** и първостепенен разпоредител с бюджет е променил предназначението на средствата за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища. Действително в описанието на нарушението е посочено, че тези средства не са възстановени в края на годината и не са отчетени като неусвоени средства. Това обаче не е елемент от състава на нарушението за което на жалбоподателя се търси административно-наказателна отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 126 от ЗПФ временно свободните средства по бюджета на общината могат да се ползват за текущо финансиране на одобрените по бюджета на общината разходи и други плащания, при условие че не се нарушава своевременното финансиране на делегираните от държавата дейности в определените им размери, както и на местните дейности, и се спазват относимите за общините фискални правила по този закон, като не се променя предназначението на средствата в края на годината. От прочета на тази разпоредба е видно, че действително в състава на нарушението не е включено обстоятелството средствата да са възстановени в края на годината или да са отчетени като преходен остатък. На първо място в случая не може да се говори изобщо за временно свободни средства, тъй като за периода са били фактурирани, но неплатени услуги за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища, т.е. тези средства е следвало да се платят на дружеството изпълнител, тъй като са били дължими и в този смисъл не може да се говори, че са били временно свободни. Разпоредбата поставя и условие да не се нарушава своевременното финансиране на делегираните от държавата дейности, а в конкретния случай след като не е било налице своевременно плащане на дружеството изпълнител на договора за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища, то не е изпълнено и условието да не се нарушава своевременното финансиране. Разпоредбата въвежда и забрана да се променя предназначението на средствата в края на годината. Ето защо, съдът намира, че без значение е обстоятелството дали впоследствие сумите са заплатени към дружеството изпълнител, кога, как и с какви средства е станало това.

Отделно от тези доводи в жалбата и писменото становище се излагат и доводи за процесуална незаконосъобразност на НП. Съдът намира и тези доводи за неоснователни, тъй като при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени всички изисквания на ЗАНН. И двата акта съдържат необходимите по закон реквизити, нарушението е описано точно и ясно, подведено е под съответната правна норма, не е налице разминаване между АУАН и НП, АНО е извършил необходимото, като е събрал относимите доказателства, обсъдил е възраженията на жалбоподателя и е издал НП в съответните срокове.

  Съдът намира, че в настоящия случай /за разлика от АНД № 521/2018 г. по което също е докладчик/ са спазени всички срокове по ЗАНН. По отношение на актовете на АДФИ, ЗАНН е дал възможност да се съставя акт в петгодишен срок от извършване на нарушението. Нарушението за което е съставен акта е извършено към 31.12.2014 г. АУАН е съставен на 19.10.2017 г., т.е. в предвидения петгодишен срок. НП е издадено на 28.03.2018 г., също в законоустановения 6-месечен срок от съставяне на АУАН. Към настоящият момент не е изтекла и абсолютната погасителна давност за административно-наказателно преследване съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, във вр. чл. 80 и 81 от НК.

Неоснователни са доводите за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид. Напротив, касае се за изключително голяма сума нецелево изразходени средства за други дейности, разпоредено от страна на жалбоподателя в качеството му на Кмет на Община - Сливен и първостепенен разпоредител с бюджет, поради което по скоро би могло да се приеме, че става въпрос за нарушение с по-висока, а не с по-ниска степен на обществена опасност.

Размерът на наложеното наказание е в рамките на законоустановения и отговаря в максимална степен на деянието и дееца.

               Мотивиран от изложеното по-горе съдът прие, че следва да потвърди атакуваното НП.

  С оглед гореизложеното, съдът:  

 

                                       Р  Е  Ш  И:

 

  ПОТВЪРЖДАВА НП № 11-01-489/28.03.2018 г. на директор на Агенцията за държавна финансова инспекция гр.София, с което К.Й.М. с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.  за нарушение на чл. 126 от Закона за публичните финанси, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.        

  Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.              

                                             

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: