Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 04.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на тридесети юни две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 841 по описа за 2020г. и
взе предвид следното:
Производството е по предявени от „П.ф.к.Л.1.“
АД срещу „З.к.У.“ АД при условията на обективно кумулативно съединяване: 1)
осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата 47 318,95
лв. – вземане за обезщетение по договор за имуществено застраховане на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №******, дължимо за застрахователно
събитие, настъпило на 17.05.2017г. на първокласен път І-4, при километър
49+900, в землището на с. Абланица, обл. Ловеч,
прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 23.04.2018г., сключен с „П.М.БГ“
ЕООД; 2) осъдителен иск с правно основание чл. 409 КЗ, вр.
чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 13 972,21 лв. – лихви за забава,
изтекли върху главното вземане в периода от 13.06.2017г. до 10.05.2020г.
Ответникът оспорва исковете по основание с
възражения за изключен застрахователен риск съгласно т.6.2. от общите условия,
при които е сключен процесния застрахователен договор (твърденията са, че при
настъпване на застрахователното събитие застрахованият лек автомобил е
управляван от лице без валидно свидетелство за правоуправление на МПС), както и
с възражения за изтекла погасителна давност.
Оспорва исковете и по размер с възражения, че
действителната стойност на автомобила към датата на процесното
застрахователно събитие е под уговорената застрахователна сума по договора за
застраховка.
Безспорно е между страните и с доклада на
делото е обявено за ненуждаещо се от доказване, че: 1) между „П.М.БГ“ ЕООД и
ответното дружество е сключен договор за имуществено застраховане на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №****** при уговорена застрахователна сума 24 193,82
евро (с равностойност 47 318,95 лв.) и срок на действие от 14.10.2016г. до
13.10.2017г.; 2) на 23.04.2017г. е настъпило ПТП с участието на застрахования
автомобил, управляван от бразилския гражданин Р.Д.С.; 3) с договор за цесия от 23.04.2018г.
„П.М.БГ“ ЕООД прехвърля на ищеца вземанията си по застрахователния договор за
обезщетение на вредите по автомобила, настъпили от процесното
ПТП; 4) ответникът е уведомен за цесията на 24.04.2018г.
Възраженията на ответника, че Р.Д.С. е
управлявал застрахования автомобил без валидно свидетелство за управление на
МПС на територията на Република България, са опровергани от писмените
доказателства по делото, включително представеното свидетелство, издадено от
Федеративна република Бразилия и съдържащо реквизитите, предвидени в приложение
№6 към Виенската конвенция за пътното движение от 08.11.1968г.
Съгласно чл. 41, ал. 2, б. „b“
от Виенската конвенция за пътното движение, но и съгласно чл. 161, т. 1 от ЗДвП
въпросното свидетелство, издадено от договоряща
страна по конвенцията, валидно удостоверява правоспособност за управление за
МПС на територията на Република България, която също е страна по конвенцията.
Валидността на свидетелството в случая не е
обусловена от наличие на официално заверен превод на съдържанието му на
български език, тъй като подобно изискване за признаване на свидетелството
разпоредбата на чл. 41, ал. 2, б. „а“ от Виенската конвенция за пътното
движение предвижда именно и само по отношение на свидетелствата за управление
на МПС, които не съдържат реквизитите на приложение №6 или приложение №7 към
конвенцията.
В противовес на съображенията на ответника
валидността на свидетелството не е обусловена и от издаване на разрешение за
дългосрочно пребиваване на територията на Република България, тъй като
разпоредбата на чл. 162, ал. 2 ЗДвП, с която са мотивирани съображенията, не
предвижда подобно изискване, а регламентира срок, в който чужденците,
дългосрочно пребиваващи в Република България, могат да управляват МПС с
чуждестранното свидетелство преди замяната му с българско по реда на чл. 162,
ал. 4 ЗДвП.
По изложените съображения възраженията на
ответника, че вредите от процесното ПТП са изключен
застрахователен риск съгласно т.6.2. от общите му условия, се явяват
неоснователни, което при безспорно установените факти относно съдържанието на
процесния застрахователен договор и настъпването на процесното
ПТП предпоставя възникнало задължение на ответника за обезщетяване на вредите
на собственика на застрахования автомобил от това ПТП, като след уведомяването
на ответника за цесията от 23.04.2018г. кредитор на задължението е ищецът.
От заключението на изслушаната автотехническа експертиза по делото се установява, че
действителната стойност на застрахования автомобил към датата на процесното ПТП възлиза на сумата 41 791,16 лв., а
стойността на разходите за ремонта на повредите му, настъпили в пряка и
непосредствена последица от ПТП, възлиза на сумата 36 686,60 лв., тоест на
87,78 % от стойността му, което е икономически нецелесъобразно, но и
квалифицира процесното застрахователно събитие като
тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, при която застрахователят съгласно
чл. 386, ал. 2 КЗ дължи обезщетение в размер именно на действителната стойност
на автомобила, доколкото същата е под размера на уговорената застрахователна
сума.
Предявеният осъдителен иск с правно основание
чл. 405, ал. 1 КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен до посочения
размер от 41 791,16 лв., като за разликата до пълния му предявен размер от
47 318,95 лв. подлежи на отхвърляне.
От писмените доказателства във връзка с
образуваната при ответника щета относно процесното
застрахователно събитие се установява, че ответникът е получил документите,
необходими за установяване на застрахователното събитие и вредите от него, най-късно
на 29.05.2017г., което съгласно чл. 405, ал. 1, изр. 2, вр.
чл. 108, ал. 1 КЗ предпоставя, че в забава по отношение на главното вземане за
застрахователно обезщетение ответникът е изпаднал на 13.06.2017г., когато е
изтекъл предвиденият в цитираната разпоредба 15-дневен срок.
Лихвите за забава, изтекли върху главното
вземане за сумата 41 791,16 лв. в периода от 13.06.2017г. до 10.05.2020г.,
за който е предявен акцесорният иск с правно
основание чл. 409 КЗ, изчислени по реда на чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, вр. ПМС №426 от 18.12.2014г. на база основния лихвен
процент на БНБ за този период, увеличен с десет пункта, възлизат на общия размер
12 340,00 лв.
Искът за лихви следва да бъде уважен за
посочения размер, а за разликата до пълния му предявен размер от 13 972,21
лв. подлежи на отхвърляне.
Възраженията на ответника за изтекла
погасителна давност, заявени както по отношение на главното вземане за
застрахователно обезщетение, така и по отношение на акцесорното
вземане за лихви, са неоснователни, като достатъчно в тази връзка е да се
посочи, че от датата на процесното ПТП, на която е
възникнало вземането за обезщетение, до датата на подаване на исковата молба,
която прекъсва давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е изтекъл период от
време, който е по-кратък от предвидените с чл. 378, ал. 1 КЗ и чл. 111, б. „в“ ЗЗД тригодишни давностни срокове за погасяване на
вземанията.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК ищецът има вземане срещу ответника за възстановяване на част от
разноските, които е направил за съдебното производство, съразмерна на уважената
част от исковете, а ответникът съгласно чл. 78, ал. 3, вр.
ал. 8 ГПК има право на присъждане на възнаграждение за представителството му от
юрисконсулт, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.к.У.“ АД с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на „П.ф.к.Л.1.“ АД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата 41 791,16
лв. – обезщетение по договор за имуществено застраховане на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. №******, дължимо за застрахователно събитие,
настъпило на 17.05.2017г. на първокласен път І-4, при километър 49+900, в
землището на с. Абланица, обл. Ловеч, ведно със
законната лихва от 11.05.2020г. до изплащането на сумата, на основание чл. 409 КЗ сумата 12 340,00 лв. – лихви за забава, изтекли върху главното вземане за
застрахователно обезщетение в периода от 13.06.2017г. до 10.05.2020г., а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 4 739,47 лв. – разноски за съдебното
производство, като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за разликата над 41 791,16 лв. до
предявения размер от 47 318,95 лв., а иска с правно основание чл. 409 КЗ
за разликата над 12 340,00 лв. до предявения размер от 13 972,21 лв.
ОСЪЖДА „П.ф.к.Л.1.“ АД с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „З.к.У.“ АД
с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал.
3 и 8 ГПК сумата 35,07 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: