№ 526
гр. Разград, 14.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четиринадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
Гражданско дело № 20223330100092 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЗА ИЩЕЦА „ИЗИ ФИНАНАНС“ ЕООД, редовно призовани, не се
явява представител. Постило е становище приложено на лист 100 и
следващите, в което се посочва, че няма възражения по доклада и молят за
провеждане на съдебно заседание в тяхно отсъствие.
ЗА ОТВЕТНИКА Т.И., се явява назначения особен представител адв.
Кр. К.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.К., редовно призована, се явява.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. А. по назначената техническа експертиза се явява.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ пристъпи към доклад по реда на чл. 146 от ГПК:
Депозирана е искова молба от “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ***** представлявано от
управителя Б. И. Н., чрез процесуалния му представител юрисконсулт А.С.Г
със съдебен адрес: гр. ***** срещу Т. М. ИВ. с ЕГН ********** от гр. *****,
с която се моли да се признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца 1341,55 лв., от които: 1000,00 лв. главница по предоставен
кредит и 341,55 лв., представляващи договорна/възнаградителна лихва за
периода 08.04.2020 г. - 30.09.2021 г., ведно със законна лихва за забава от
датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение,
за които суми има издадена заповед за изпълнение но ч. гр. д. 2154/2021 г. на
Районен съд – Разград. Моли се съдът да осъди ответника да заплати
направените и присъдени разноски в заповедното производство в следния
размер: 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и платената
държавна такса в размер на 39,33 лв. Моли се на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК съдът да осъди ответника да заплати направените от ищеца разноски в
настоящото производство, включително държавна такса, такса за изисканите
експертизи, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00
1
лева.
Ищецът посочва, че на 08.04.2020 г. ищцовото дружество сключило в
качеството си на кредитодател с ответника по делото, в качеството на
кредитополучател, Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
293204. Договорът бил сключен при условията на ЗПФУР. Сключването на
самия договор се извършило въз основа на подробна информация, достъпна
на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес били
публикувани общите условия за предоставяне на кредит от разстояние.
Съгласно същите, сключването на договора ставало след регистрация на
клиента в сайта и попълване на въпросник, както маркиране на полето
“Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приемал
същите. След това кандидатът получавал електронно мейл, в който се
съдържал преддоговорна информация за условията на договора. Ако
кандидатът бил одобрен, той получавал на личния си мейл договор и общи
условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването ставало по следния
начин: клиентът получавал чрез съобщение по телефон на предоставения от
него телефонен номер четирицифрен уникален код. Той получавал втори
мейл, в който се съдържал специален линк, като след отварянето му следвало
да въведе получения от него код. По принцип преди извършването на
паричния превод клиентът получавал обаждане на посочен от него телефонен
номер, а разговорът се записвал. По този начин той отново потвърждавал
сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Твърди се, че при кандидатстване ответникът посочил следния телефонен
номер: ***** и следният имейл: *****. Полученият от него активиращ код
бил 1497. Ищецът сочи, че сключването на договора чрез електронната
платформа е годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9
от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ,
приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен документ е чл.
3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 23 юли 2014 г. Ищецът изтъква още, че етапите за сключване
изискват множество действия от страна на потребителя, като във всеки от тях
той се запознава с обстоятелството, че сключва договор за предоставяне на
кредит. Поради това се прави извод, че ответникът е знаел в какво
правоотношение встъпва. В хода на кандидатстване кредитополучателят
изпратил снимка на личната си карта. Според ищеца е видно, че
предоставените лични данни съвпадат. Предоставена била и снимка тип
„селфи“ с лична карта, от която било видно, че снимащото се лице е това на
документа за самоличност. Твърди се, че доколкото няма сигнал, че
документа за самоличност е откраднат, то следва извод, че именно
ответникът е предоставил снимките. Сочи се още, че от справка в сайта на
МВР е видно, че данните съответстват на предоставената лична карта,
съответно и снимката съответства на лицето, предоставило своя такава.
Предоставена била и снимка на Вайбър, от който било видно, че снимката на
профила и телефонния номер съвпадат с телефонния номер, от който бил
изпратен кода за активиране на договора за кредит. По този начин
кредитополучателят сключвал договора за предоставяне на кредит от
разстояние, а кредитодателят му изпращал съобщение по телефон, с което го
уведомявал, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.
До входиране на заявлението, както и да входиране на исковата молба,
2
нямало постъпили плащания по договора. Гореописаната процедура била
извършена от ответника, в резултат на което на същия бил отпуснат кредит с
главница в размер на 1 000,00 лв. (хиляда лева). Съгласно чл. 2, ал. 2 от
договора сумата била преведена на ответника по посочен от него начин, а
именно касово на каса на „Изипей“ АД.
Ищецът посочва, че съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от договора за кредит
вземането на главница е в размер на 1000,00 лева, разпределено на 20 вноски,
всяка от които в размер на 50,00 лв. за периода от 08.05.2020 г. до 29.11.2021
г. Твърди се, че ответникът не е извършвал никакви плащания за погасяване
на главницата. Ищецът изпратил имейл, чрез който на датата на получаването
му 01.10.2021 г. надлежно уведомил получателят, че е обявена предсрочна
изискуемост. Сочи се, че възможността за обявяване на предсрочна
изискуемост по имейл е предвидена в гл. IX, т. 5 от Общите условия към
договора. Сочи, че в случай, че се приеме, че няма надлежно обявена такава,
то приложение следва да намери т. 1 от ТР № 8 от 2017 г. по т.д. № 8 от 2017
г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което се уважава искането за установяване на
вземания, които са непадежирали към датата на входиране на заявлението и
за които не е обявена надлежно предсрочна изискуемост. Размерът на
вземането, подлежащо на уважение, следва да се определи към момента на
формиране на сила на присъдено нещо. Съгласно т. 2 от цитираното решение
обстоятелството, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са
отграничени падежирали от непадежирали вноски не е условие искът да бъде
обявен за недопустим. Поради посоченото се моли, ако съдът приеме, че
вземането не е надлежно обявено за предсрочно изискуемо, да определи като
изискуеми всички вземания за главница към момента на формиране на сила
на присъдено нещо. Твърди се, че към дадения момент всички вноски за
главница ще са падежирали, следователно и въз тълкувателното решение към
момента на постановяване на решението следвало да се уважи цялата
претенция на ищеца за главница по заявлението и по настоящата искова
молба. Поради това се претендира главница за периода: 08.05.2020 г. –
29.11.2021 г. в общ размер на 1000,00 лв. При изплащане на вноските по
кредита клиентът трябвало да преведе освен дължимата главница, още и
договорна лихва, която била фиксирана и не търпяла изменения по време на
договора, уточнена в договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него, лихвеният
процент е в размер на 40,15%. Плащания за главница нямало извършени, а
периода на претендираната договорна лихва бил съобразен с обявената
предсрочна изискуемост, като се претендира договорна/възнаградителна
лихва за периода 08.04.2020 г. – 30.09.2021 г. в размер общо на 341,55 лв.
Твърди се, че ищецът е правил опити за уреждане на отношенията
между страните по извънсъдебен ред, които били безуспешни, а ответникът
не погасил задълженията си съгласно договореното. Поради това ищецът
депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, в резултат на което било
образувано ч. гр. д. № 2154/2021 г. Тъй като длъжникът не бил открит на
постоянен и настоящ адрес, нито е установен работодател, чрез който да му
се връчат книжата, е извършено връчване по правилата на чл. 47, ал. 5 от ГПК
– чрез залепване на уведомление. Съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК указал на ищеца да предяви установителен иск, за да докаже вземането
си, довнасяйки дължимата държавна такса. Твърди се, че към датата на
входиране на исковата молба ответникът дължи на ищеца сумата от 1 341,55
3
лв., от които: 1000,00 лв. главница по предоставения кредит и 341,55 лв.
договорна/възнаградителна лихва за периода 08.04.2020 г. – 30.09.2021 г.,
ведно със законна лихва за забава от датата на входиране на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение.
Ответникът чрез назначения му особен представител изразява
становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Изразява се
становище, че липсват конкретни доказателства, че именно ответникът е
кредитополучател по договора за кредит. Акцентира, че съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 година по тълкувателно дело № 4 от 2013
година точка 18 на Върховния касационен съд на ОСГТК, преди да предяви
иска си с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да е
упражнил законосъобразно правото си да направи кредита предсрочно
изискуем, а в случая не е обявена предсрочна изискуемост. Възразява се и по
отношение размера на договорната лихва за периода 08.04.2020 г. –
30.09.2021 година за сумата от 341,55 лева, доколкото надвишавал законната
лихва (чл. 33, ал. 2 от Закона за потребителските кредити), т.е. накърняват се
добрите нрави.
Исковата молба е редовна и допустима.
Проект за доклад:
Чл. 146, ал. 1, т. 1 от ГПК: Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните от ищеца права и задължения: валидно сключен договор за
потребителски кредит съобразно разпоредбите на ЗПК; предоставяне на
заемната сума; обявяване на предсрочна изискуемост спрямо
кредитополучателя (начален момент), доведена до знанието на длъжника.
Чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК: Исковата молба, при посочените горе
обстоятелства има своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр.
с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД –
предявени са установителни искове за установяване на вземането на ищеца
към ответника за дължими главница, възнаградителна лихва и обезщетение за
забава.
Чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК: Всички обстоятелства се нуждаят от
доказване.
Чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК: Доказателствената тежест е на ищеца.
Същият следва да докаже основанието и размера на претенцията си. Ищецът
следва да докаже:
- сключването на договор за потребителски кредит;
- уговорените клаузи, съобразени с разпоредбите на ЗПК;
- предоставянето на заемната сума на ответника;
- наличие на обявена предсрочна изискуемост спрямо
кредитополучателя (начален момент), достигнала до знанието на длъжника;
- основанието и размера на претенциите си.
Ответникът не следва да доказва факти, тъй като не твърди такива.
Съдът намира, че представените от ищеца писмени доказателства са
допустими, относими и необходими за разрешаването на настоящия правен
спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото в
първото съдебно заседание, включително Частно гражданско дело №
2154/2021 г. на Районен съд – Разград.
Съдът прецени като допустимо искането на ищеца да им бъде издадено
съдебно удостоверение, с което да поискат от мобилния оператор, актуален
4
към момента на сключване на договора, удостоверение относно
самоличността на титуляра на мобилния номер **********, използван от
ответника по настоящето дело при сключване на договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 293204 от 08.04.2020 г.
Моли се на основание чл. 192 от ГПК съдът служебно да изиска от
„Изипей“ АД разписката, която се попълва от касовия получател на сумата по
повод плащане от „Изи финанс“ ЕООД към „Изипей“ АД №
2000000208933401 от 08.04.2020 г., което искане съдът прецени като
допустимо.
Доколкото ответникът чрез назначения ме особен представител оспорва,
че доверителят му е кредитополучател по договора, следва да се уважи
искането на ищеца за назначаване на техническа експертиза с посочените в
ИМ със задачи: 1) Изпълнена ли е процедурата по кандидатстване за договор
за кредит № 293204? Ответникът има ли регистриран профил в системата на
дружеството, предоставил ли е лични данни в хода на тази процедура. 2)
Изпратени ли са му имейли в хода на процедурата по сключване на договора
за кредит. Изпратен ли му е SMS с уникален код за сключване на договора за
кредит на посочен от ответника телефонен номер.
Доколкото ответникът чрез назначения му особен представител
възразява, че размера на възнаградителната лихва не отговаря на ЗПК, следва
да се уважи искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза със следните задачи: 1) Отпусната ли е на Т.И. сумата по договора
за кредит в размер на 1000,00 лева по описания в исковата молба начин. Моли
се вещото лице да се снабди със съдебно удостоверение, като извърши
съответна справка в „Изипей“ АД чрез изискване на разписката, която се
попълвала от касовия получател на сумата на плащане от „Изи финанс“
ЕООД към „Изипей“ АД № 2000000208933401 от 08.04.2020 г.; 2) Договорена
ли е от страните възнаградителна лихва и ако такава е договорена как се
формира; 3) Има ли плащания по договора, а в случай че има – в какъв размер
са тези плащания; 4) Има ли остатъчна дължима сума, а ако има такава – в
какъв размер е.
АДВ. К.: Нямам възражения по доклада.
КАТО взе предвид становището на явилата се страна, както и
посоченото от ищцовата страна и липсата на възражения по доклада на съда,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като окончателен доклада, съдържат се в определението на
съда от дата 10.06.2022 г.
ДОКОЛКОТО съдът прецени, че представените писмени доказателства
са допустими, относими и необходими за разглеждане на исковата молба,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с
исковата молба: договор за предоставяне на кредит № 293204/08.04.2020 г.;
общи условия; копие на лична карта на Т.М.; снимка; кореспонденция по
вайбър; известие за предсрочна изискуемост; разписка за извършено плащане
от 08.04.20 г.; платежно нареждане от 18.01.22 г.
ПРИЛАГА като доказателства по делото ЧГД № 2154/2021 г. по описа
на РС Разград.
ПО делото е приложено изисканото по реда на чл. 192 от ГПК разписка
5
попълнена от касовия получател за сумата по повод плащане от „Изи
Финанс“ ЕООД към „Изи пей“ с №0700010747178426 от 08.04.2020 г.
ПРЕДСТАВЕНА е съдебно-счетоводна експертиза по делото с дата
06.07.22 г. в срок.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза.
СНЕМА самоличността на вещото лице.
Сн. Ив. К., 65 г.,с висше образование, омъжена, неосъждана, без
родство.
ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл. 291 от НК,
същият обеща да даде вярно заключение.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА заключението по назначената съдебно-счетоводна
експертиза.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Поддържам заключението си по отношение на всички
отговорени въпроси.
АДВ. К.: Нямам въпроси и възражения по заключението. Да се приеме.
ДОКОЛКОТО съдът прецени, че вещото лице е отговорило
компетентно на всички поставени задачи, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза
като доказателство по делото.
ИЗПЛАЩА възнаграждение на вещото лице в размер на определения
депозит. (изд. РКО - 250,00 лв.)
СЪДЪТ указва на явилата се страна, че е назначена и друга експертиза,
по която вещото лице не е изготвило заключение доколкото уведомява съда,
че не са му предоставени всички материали като е предоставен диск от ищеца
с доказателствата по делото, които представляват договори и снимки на
екрана на профила на ответника, и за да удостовери истинността на тези
материали същият желае да получи достъп до системата на ищеца и до
електронния адрес на ответника. Съдържателите на електронния адрес на
ответника на биха предоставили достъп до пощенската му кутия, затова
остава само възможност той да получи достъп до профила му в „Изи Кредит“.
След като се е запознал с обстоятелствата по делото изпратил електронно
писмо до ищцовата страна с молба за достъп до профила на Т. М. ИВ., но до
този момент няма отговор от тях. Моли да му бъде даден допълнителен срок
както и да бъде уведомен за решението в писмо на електронната си поща на
адрес, посочва собствената си електронна поща.
АДВ. К.: Считам, че е основателно искането. Моля да се отложи делото.
СЪДЪТ КАТО взе предвид посоченото в писмото указва на ищцовата
страна да даде достъп на вещото лице до собствената им системата и най-вече
до профила на Т. М. ИВ., за да даде вещото лице отговор на въпросите,
посочени в експертизата, т.е. отразените задачи.
СЪДЪТ напомня на ищцовата страна, че именно по тяхно искане е
допусната тази експертиза.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.А.: Моля дело да се отложи за септември месец.
СЪДЪТ с оглед изготвяне за заключението по назначената съдебно-
компютърно техническа експертиза
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и насрочва публично с.з. на 02.09.2022 година 10:00
6
часа, за която дата страните и вещото лице уведомени.
НА ищецът да се прати копие от протокола на имейл посочен в молбата
им от 14.07.2022 г.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 10:10 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
7