РЕШЕНИЕ
№ 897
гр. Пазарджик, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220103483 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с
чл.415 от ГПК от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция,
рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България”, ЕИК -*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д. –
зам.управител , чрез юрисконсулт Н.М., срещу З. Й. Д., ЕГН-********** от
с. ..........., ул. „.....-ра“№.... обл............, с цена на исковете – 2933.25 лева.
Съгласно изложеното в исковата молба, ищецът се основава на
сключен на 16.12,2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" като
кредитор и З. Й. Д. като кредитополучател договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CARD-17541235. Сочи се, че съгласно договора за усвояване на
револвиращия кредит кредиторът издава на кредитополучателя кредитна
карта Мастъркард. Кредитната карта е електронен платежен инструмент и
представлява персонализирана пластмасова карта, върху която е записана
електронна информация. Персонализацията на платежната карта
представлява изписването на необходимите данни, свързани с оправомошения
1
ползвател на платежната карта, съгласно парафраф 1, т. 5 от ДР на Наредба №
3 на БНБ. Чрез картата се извършва идентификация на кредитополучателя и
се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя
револвиращ кредитен лимит. Твърди се, че минимална месечна погасителна
вноска представлява минималната месечна сума, която картодържателят
следва да направи до падежа, за да започне да възстановява кредитния лимит.
Кредитополучателят е длъжен да я внася всеки месец, за да не изпада в
просрочие и кредиторът да не блокира картата. Револвиращата
функционалност предоставя възможност на картодържателите да заемат
многократно средства от определения им кредитен лимит посредством
предоставената им карта, като изплатените суми по усвоения кредит са
отново на разположение след погасяването им. Картодържателят разполага с
възможността да погасява усвоения кредитен лимит посредством минимална
месечна вноска, а не изцяло.
Сочи се, че кредитният лимит представлява одобрената от издателя
сума, с която се захранва картата и до която клиентът има достъп.
Максималният лимит за всеки клиент се определя индивидуално съобразно
предварително зададени рискови правила, като в настоящия случай
максималният кредитен лимит е в размер на 2500 лева. Използваният
кредитен лимит е сумата, която кредитополучателят е използвал за покупки
и/или теглене на пари в брой от отпуснатия кредитен лимит.
Сочи се, че разполагаемият кредитен лимит представлява сумата, която
остава на разположение по револвиращия кредит, след като картодържателят
е усвоявал суми по кредита.Картата позволява чрез нея да бъде извършвано
теглене в брой от банкомати (ATM), плащания чрез терминални устройства и
други услуги в страната и чужбина (чл. 2). Твърди се, че съгласно договора за
използването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи лихва,
начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на
ползването му. Твърди се, че в договора е предвидена възможността
кредитополучателят да се възползва съответно от услугата „Превод на пари
по сметка“ и „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на
кредитора" (чл. 3 и чл. 4). Сочи се, че кредиторът издава месечно извлечение
за осъществени трансакции до 15-то число на месеца. След издаване на
месечното извлечение настъпва периодът, в който картодържателят е длъжен
да направи погашение по кредита, като при кредитните карти от револвиращ
2
тип са налице две възможности за изпълнение на задължението: посредством
пълно погасяване на усвоения кредит - това събитие настъпва, когато
картодържателят погаси цялата използвана сума. частично погасяване на
задълженията - при внасяне на сума в размер на минималната месечна вноска
или по-голям, но не е погасена пълната сума по задължението.
Сочи се, че извлечението се изпраща на адреса на електронната поща
на кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на
електронен адрес в хартиена форма на посочения от него адрес, като
неполучаването на извлечението не е основание за неплащане на погасителна
вноска (чл. 12). Месечни погасителни вноски се правят до 1-во число на
месеца, следващ издаването на извлечението. Твърди се, че за използването
на револвиращия кредит кредитополучателят дължи лихва, начислявана
върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му (чл.
14). ГПР е изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен
незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни
вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на
договора за кредит. За използването на кредитната карта кредитополучателят
заплаща и таксите предвидени в тарифата.
Сочи се, че в чл. 16 от договора е предвидено, че кредиторът има
право да блокира кредитната карта по собствено решение, по искане на
кредитополучателя, при изтичането на валидността на картата и/или при
неплащане на една или повече месечни погасителни вноски. Твърди се, че
чрез функционалността „Покупка на изплащане в мрежата от търговски
партньори на кредитора“ кредитополучателят изплаща избраната от него
стока или услуга посредством усвояване от кредитния лимит на
револвиращия кредит чрез предоставената му кредитна карта, без да чака за
одобрение, когато има разполагаем лимит по кредитната карта. Сочи се, че на
16.12.2019 г. ответникът се е възползвал от предвидената в чл. 4 от договора
възможност и е извършено усвояване чрез функционалността покупка на
изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването CREX-17541185 за
закупуването на стоки и услуги на изплащане на стойност в общ размер,
посочен на стр. 1 от Договора в параграф „Параметри и услуги“. Като
ползването на услугата по чл. 4 от договора е договорен ГЛП и ГПР в размер,
посочен на страница 1 от процесния договор в поле „Параметри и условия“,
3
като е посочена и общата стойност на плащанията.
Твърди се, че падежът по кредита е на всяко I- во число от месеца и
тогава се дължи фиксираната месечна вноска, определена по него. Сочи се, че
в случай, че кредитополучателят не направи плащане на тази вноска на
съответния падеж, тя ще бъде удържана от лимита на кредитната карта и
олихвена. Лихвата се начислява от деня на падежа, когато вноската по
стоковия кредит се трансферира от разполагаемия лимит - трансакцията се
олихвява от деня на извършването й с годишен лихвен процент, както
тегленето на суми на банкомат. След усвояването на суми по кредитната
карта за кредитополучателя възниква задължение за заплащане на месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно
усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Твърди се, че З. Й. Д. е преустановила редовното обслужване на
револвиращия потребителски кредит на 01.05.2020 г., към която дата е
последното плащане по заема. Сочи се, че при забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
Твърди се, че при просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
всички определени по договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за
забава, предвид което на 15.10.2020 г. на длъжникът е изпратена покана за
доброволно изпълнение, с която кредитът е обявен за изискуем. Сочи се, че
към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда непогасеното задължение по револвиращия
кредит, отпуснат на З. Й. Д. е в общ размер на 2933.25 лева, като на
01.05.2020 г. кредитополучателят е преустановил обслужването на заема,
поради което кредитната карта е блокирана и от страна на кредитора е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд - Пазарджик за следните дължими
суми по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта № CARD-17541235 както следва: - 2565.80 лева
– главница; 231.49 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.05.2020 г.
до 15.10,2020 година; 135.96 лева - мораторна лихва за периода от 08.10.2020
г. до 16.04.2021г. и законната лихва за забава от датата на завеждане на
4
заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
Сочи се, че законната лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от
Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на
текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на
текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година,
а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие.
Законната лихва за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер
за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер,
определен в предходното изречение. Сочи се, че със съобщение по ч. гр. д. №
1502/2021 г. по описа на Районен съд - Пазарджик „БИП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. е уведомена за възможността да предяви установителен иск с
правно основание чл. 422 ГПК за установяване на обективираното в
издадената по ч. гр. д. № 1502/2021 г. заповед вземане, което обуславя
правния интерес на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. от предявяване на
настоящата искова претенция.
Оформен е петитум, в който се моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България
съществува вземането по договор CARD- 17541235, обективирано в заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
1502/2021 по описа на Районен съд - Пазарджик а именно: 2565.80 лева -
главница; 231.49 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.05.2020 г. до
15.10.2020 година: -135.96 лева - мораторна лихва за периода от 08.10.2020 г.
до 16.04,2021 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Моли се съда да бъдат присъдени и направените във връзка с
издаването на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1502/2021 по описа на
Районен съд - Пазарджик разноски както следва: 58.66 лева - държавна такса.
50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК, както и разноските за настоящото съдебно производство - 58.66 лева -
държавна такса и 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение. При
условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск
5
бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на
вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, моля да приемете, че е предявен осъдителен иск и да бъде
прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.
Представени са доказателства и са направени доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от назначения особен представител. Сочи се, че подробно се
запознала с исковата молба и приложените към нея писмени доказателства.
Касае се за установителен иск, предявен в срока след проведено производство
по чл.410 от ГПК. Твърди се, че ответникът З. Й. Д. дължи на ищеца вземания
в размер на общо 2933.25 лева, от които 2565.80 лв. - главница, 231.49 лв. –
възнаградителна лихва за периода 01.05.2020г.-15.10.2020г., 135.96 лв.
мораторна лихва за периода 08.10.2020г.- 16.04.2021г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на
вземането. Претендират се и съдебноделоводни разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че ищецът при условията на
евентуалност моли в случай, че установителният иск бъде отхвърлен поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди
заявлението по чл.410 от ГПК, съдът да приеме, че е сезиран с осъдителен
иск, който да се счита за волеизявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Сочи се, че искът е допустим, доколкото е предявен от
надлежен кредитор в лицето на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България”, сключил с лицето З. Й. Д. Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-
17541235 от 16.12.2019г„ приложен към исковата молба. Твърди се, че при
така изложената в исковата молба фактическа обстановка и представените
писмени доказателства се счита, че искът е недоказан по основание и размер.
На първо място намирам, че представените писмени доказателства са
недостатъчни, за да се обоснове вземането на ищеца и остават неясноти по
въпросите, касаещи: каква сума е погасила ответничката; как главница по
отпуснат кредит в размер на 2500 лева в исковата молба се оказва с по-висок
от отпуснатия рамер, а именно - 2565.80 лева, при това, след като се твърди,
че по кредита са правени погашения, които са спрели на 01.05.2020г.; липсват
6
и данни в подкрепа на твърдението, че З. Й. Д. е спряла плащанията,
респективно, че не е извършвала последващи плащания към ищеца за
погасяване на револвиращия кредит.
Прави се възражение за прекомерност на лихвения процент по кредита
във връзка със Закона за защита на потребителите. Прави се възражение и за
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди
заявлението по чл. 410 от ГПК, тъй като т.нар. последна покана не само, че не
е получена от ответничката, но и носи дата 15.10.2020г., което е 7 дни, след
подаване заявлението по чл.410 от ГПК. Сочи се , че по отношение на
искането за преминаване към осъдителен иск при условия на евентуалност се
счита, че в исковата молба не е формулиран надлележно осъдителен петитум,
което би било необходимо, тъй като при осъдителен петитум размерите и
сроковете на изчисляване на мораторна и законна лихва биха били различни
от посочените по установителния иск суми, тъй като предсрочната
изискуемост на кредита би настъпила в различен момент. Твърди се, че
предвид гореизложеното и в качеството на особен представител, без да има
връзка с ответника, за да заяви неговото становище, намира така предявения
иск за недоказан и неоснователен и се моли съда да отхвърли същия.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията,
изложени в молбата и доразвити в хода на производството, като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,
прие за установено следното:
Видно от приложеният по делото заверен препис от Договор за кредит
и издаване на кредитна карта №CARD-17541235 от 16.12.2019г., на
посочената дата е бил сключен същият между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД, - в качеството на Кредитор, и ответника Д., в качеството му на
Кредитополучател. По силата на сключения между страните договор,
ищцовото дружество е отпуснало паричен кредит за потребителски цели на
ответника в размер на 2382.81лв.Съгласно договора за усвояване на
револвиращия кредит, на ответника е била издадена кредитна карта
Мастъркард. Минималната погасителна месечна вноска представлява
минималната месечна сума, която картодържателят следва да направи до
падежа, за да започне да възстановява кредитния лимит. В конкретният
случай, максималният кредитен лимит е в размер на 2500.00лв.
7
Установява се, че кредитополучателят се е възползвал на 16.12.2019г.
от предвидената в чл.4 от договора възможност и е извършил усвояване чрез
функционалността – покупка на изплащане на револвиращ кредит с код на
усвояването CREX-17541185 за закупуване на стоки и услуги.
От приетите по делото доказателства, се установява, че ответникът Д. е
преустановила редовното обслужване на револвиращия кредит на
01.05.2020г.,към която дата е последното плащане по заема.
Ищцовото дружество е изпратило покана до ответника Д. да погаси
задълженията си към ищеца на 15.10.2020г.
В хода на производството по делото, съдът е допуснал извършването на
съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението по която, на
кредитополучателят е бил предоставен паричен кредит под формата на
кредитна карта Мастъркард с максимален кредитен лимит в размер на
2500.00лв. на 16.12.2019г. ответникът се е възползвал от услугата ,предвидена
в чл.4 от договора и е извършил усвояване чрез функционалността покупка на
изплащане на револвиращ кредит за закупуване на стоки и услуги, като е
закупил многофункционална озвучителна система на стойност от 1999.00лв.
от „Технополис България“ЕАд. Общата цена на закупената от ответника
стока е в размер на 1999.00лв., при размер на кредита от 2382.81лв., при 24
погасителни вноски с месечен размер от 123.11лв. и обща стойност на
плащанията от 2954.64лв., вкл. застраховка от 383.81лв. Кредитът е бил
отпуснат при условията на 20.67 % годишен лихвен процент и 22.75%-
годишен процент на разходите. От представения погасителен план е видно, че
ответникът дължи главница в размер на 2382.81лв.,вкл. цената на закупената
стока и застраховката, както и 571.83лв. – лихва, или задължение в общ
размер на 2954.64лв. До датата на завеждане на заявлението по чл.410 ГПК в
съда, ответницата е извършила плащания – на 28.01.2020г. погасителна
вноска от 123.11лв. и на 28.02.2020г. – погасителна вноска в размер на
123.11лв. /общо погасени 246.22лв./. След 28.02.2020г. на се постъпвали суми
по посочената от ищеца банкова сметка за погасяване на задължението. На
16.12.2019г. ответникът е усвоил кредит в размер на 2382.81лв. Размерът на
задълженията на ответника към датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК в съда е 2797.29лв., от които 2536.36лв. – главница и 231.49лв. – лихва.
Заключението на вещото лице е прието по делото като неоспорено от
8
страните, съдът кредитира същото като обосновано, компетентно изготвено и
правилно.
Тъй като ответникът Д. не е изпълнила задълженията си по сключения
договор за кредит, ищцовото дружество /видно от приложените по делото
материали по частно гражданско дело №1502/2021г. по описа на Районен съд
Пазарджик/ е пристъпило към принудително събиране на вземанията си по
договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд Пловдив за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било частно гражданско
дело №1502/2021г. по описа на Районен съд Пазарджик. По цитираното дело
е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №838 от
29.04.2021г. Тъй като издадената заповед за изпълнение е била връчена на
длъжника по реда на чл.47,ал.7 във вр. с ал.5 от ГПК, на ищцовото дружество
била указана възможността на осн. чл.415,ал.1,т.2 ГПК да предяви иск за
установяване на вземането си, което било сторено от ищеца.
По делото не са били разпитвани свидетели за установяване на
фактическата обстановка.
Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на предявеният иск: Предявеният иск е
допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето
производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на
издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, и
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителен иск
за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е
установяване съществуването на обективираните в Заповед за изпълнение на
парично задължение., издадена по ч.гр.д. №1502/2021г. по описа на РС-
Пазарджик, вземания към датата на подаване на заявлението. Успешното
провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за
изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване
на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице
съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.
По отношение основателността на предявеният иск: Уважаването на иск
с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК,се предпоставя от
9
установяване на съществуването на вземането. Затова в тежест на ищеца е да
установи съществуването на вземането, чрез ангажиране на съответните
доказателства.
В този смисъл предявените искове са допустими и подадени в
законоустановения срок, но частично основателни, по следните
съображения:
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че е
възникнало облигационно правоотношение между страните. В тази насока са
всички събрани по делото доказателства, вкл. приложените по делото
заверени преписи от договор по револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта № CARD-17541235 и погасителния план към
него; както и от приложените по делото материали по частно гражданско дело
№1502/2021г. по описа на Районен съд Пазарджик. От приетите по делото
доказателства се установява по несъмнен начин гореописаната фактическа
обстановка, от която е видно, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е
отпуснало на ответницата паричен кредит, която сума кредитополучателят е
усвоил. На кредитополучателят е бил предоставен паричен кредит под
формата на кредитна карта Мастъркард с максимален кредитен лимит в
размер на 2500.00лв. на 16.12.2019г. ответникът се е възползвал от услугата
,предвидена в чл.4 от договора и е извършил усвояване чрез
функционалността покупка на изплащане на револвиращ кредит за
закупуване на стоки и услуги, като е закупил многофункционална
озвучителна система на стойност от 1999.00лв. от „Технополис
България“ЕАД, което обстоятелство се установява и от експертното
заключение, прието по делото. Общата цена на закупената от ответника стока
е в размер на 1999.00лв., при размер на кредита от 2382.81лв., при 24
погасителни вноски с месечен размер от 123.11лв. и обща стойност на
плащанията от 2954.64лв., вкл. застраховка от 383.81лв. Кредитът е бил
отпуснат при условията на 20.67 % годишен лихвен процент и 22.75%-
годишен процент на разходите. От представения погасителен план е видно, че
ответникът дължи главница в размер на 2382.81лв.,вкл. цената на закупената
стока и застраховката, както и 571.83лв. – лихва, или задължение в общ
размер на 2954.64лв. До датата на завеждане на заявлението по чл.410 ГПК в
съда, ответницата е извършила плащания – на 28.01.2020г. погасителна
10
вноска от 123.11лв. и на 28.02.2020г. – погасителна вноска в размер на
123.11лв. /общо погасени 246.22лв./. След 28.02.2020г. на се постъпвали суми
по посочената от ищеца банкова сметка за погасяване на задължението. На
16.12.2019г. ответникът е усвоил кредит в размер на 2382.81лв. Размерът на
задълженията на ответника към датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК в съда е 2797.29лв., от които 2536.36лв. – главница и 231.49лв. – лихва.
При това положение, съдът приема, че на ответника Д. й е била
предоставена заемната сума.
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са
приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. За да бъде
валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Тези
условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна
облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях прави
договорът недействителен съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК.
Съгласно 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения
в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя.
Легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се
съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит и по-специално застрахователни премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Посочването на
11
размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото
дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и
му позволява да прецени икономическите последици от сключване на
договора. Поради това посочването на ГПР в договора за потребителски
кредит е условие за действителността на самия договор, а неспазването му
води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.
В случая в договора за кредит формално фигурира размерът на ГПР –
22.75 %, но в него не са посочени по вид и размер всички разходи, от които се
формира ГПР, така както те са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и в
Приложение № 1 към закона, поради което не може да се приеме, че са
спазени особените изисквания на закона съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Нито в договора, нито в условията по договора за кредит, имащи характер на
общи условия, не е посочено какви точно разходи, освен възнаградителната
лихва, са включени в ГПР и какво е стойностно измерение в проценти на
всеки един от формиращите ГПР компоненти. В договора и условията по него
липсва каквото и да е посочване дали застрахователната премия е включена в
размера на ГПР и какъв процент от размера на кредита представлява тя на
годишна база. Това, освен че противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
лишава кредитополучателя, а и съда от възможността да извърши преценка за
съответствието на договора с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК за максималния размер на разходите по кредита. Поради това съдът
приема, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на
императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.
На основание чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит бъде
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По делото е
установено посредством заключението на съдебноикономическата
експертиза, което съдът цени като компетентно, обосновано и обективно, че
кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата от 2382.81 лв. Тази
сума представлява чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК и
се дължи на кредитора. От размера на чистата стойност на кредита следва да
бъдат приспаднати направените до момента плащания от ответника, чийто
общ размер съгласно заключението на вещото лице е 246.22лв. - до датата на
12
завеждане на заявлението по чл.410 ГПК в съда, ответницата е извършила
плащания – на 28.01.2020г. погасителна вноска от 123.11лв. и на 28.02.2020г.
– погасителна вноска в размер на 123.11лв. /общо погасени 246.22лв./
Следователно в полза на ищеца следва да бъде признато вземане в
размер на разликата от 2136.59 лв. Като недължими по силата на чл. 23 от
ЗПК следва да бъдат отречени вземанията за възнаградителна и мораторна
лихва.
По изложените съображения съдът намира, че искът за главница следва
да бъде уважен до размера от 2136.59 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 28.04.2021 г., до окончателното плащане, а за разликата над 2136.59 лв.
до предявения размер от 2565.80 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Акцесорните искове за възнаградителна лихва в размер на 231.49 лв. за
периода от 01.05.2020 г. до 15.10.2020 г. и за мораторна лихва в размер на
135.96 лв. за периода от 08.10.2020 г. до 16.04.2021 г. следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни с оглед установената по делото
недействителност на договора за кредит.
Макар акцесорните искове, предявени по реда на чл. 422 от ГПК, да са
отхвърлени съдът намира, че не дължи произнасяне по заявените под
евентуалност осъдителни искове за тези вземания, доколкото същите са
предявени под условие, че не се установи надлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземанията по кредита преди датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а както се посочи
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен по смисъла на
чл. 22 от ЗПК, не е породил желаните от страните правни последици и
обявяването на предсрочна изискуемост е без правно значение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноските в исковото и заповедното производство, включително
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от
ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП, съразмерно на уважената част от исковете.
Разноски в полза на ответника не се присъждат, тъй като искане за това
не е направено, а и няма данни да е сторил такива.
Така мотивиран Районен съд – Пазарджик
13
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че З.
Й. Д., ЕГН-********** от с. ..........., ул. „.......“№............, обл.............., дължи
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, Париж, Франция, действащ чрез
регистрирания в Република България клон „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“, клон България, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от
законния представител Д.Т.Д сумата от 2136.59 лв. /две хиляди сто тридесет и
шест лева и петдесет и девет стотинки /, представляваща чистата стойност на
кредита по Договор за кредит и издаване на кредитна карта №CARD-
17541235 от 16.12.2019г.,, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –28.04.2021 г., до
окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №1502/2021г. по описа на Районен съд –
Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 2136.59 лв.
до предявения размер от 2565.80 лв., както и исковете за съществуване на
вземане за възнаградителна лихва в размер на 231.49 лв. за периода от
01.05.2020 г. до 15.10.2020 г. и за мораторна лихва в размер на 135.96 лв. за
периода от 08.10.2020 г. до 16.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1502/2021 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА З. Й. Д., ЕГН-********** от с. ..........., ул. „........“№...........,
обл..................., да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, Париж,
Франция, действащ чрез регистрирания в Република България клон „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда
14, представлявано от законния представител Д.Т.Д, сумата в общ размер на
657.48 лв. /шестотин петдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/-
сторени от ищеца разноски по ч.гр.дело №1502/2021г. по описа на РС-
Пазарджик и по гр.дело №3483/2021г. по описа на РС-Пазарджик, на
осн.чл.78,ал.1 от ГПК, съразмерно с уважената част от исковете
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
14
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
15