Р Е Ш Е Н И Е №
град Свиленград, 17.08.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на десети август две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Ренета
Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело (АНД) № 359 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от С.К.С. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:***, чрез адвокат Г.Г., се оспорва Електронен фиш (ЕФ)
серия
К № 3340162 на ОДМВР - Ямбол, с който на жалбоподателя за извършено нарушение
по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание
чл. 189, ал. 4,
вр.чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 лв. С
Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно и
неправилно издаване
на ЕФ,
сочи се че били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ЕФ
бил издаден в противоречие на материалния закон, твърди се че не било извършено
процесното нарушение, че липсвали субективният и
обективният елементи от състава на нарушението и че наложеното наказание било
несправедливо.
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят С.К.С., не се явява. За
него се явява адвокат Антон Георгиев, преупълномощен
от адвокат Г.Г.,
който пледира за отмяна на обжалвания акт,
тъй като правната квалификация била некоректно изписана, което нарушавало правото
на защита на жалбоподателя и по отношение нарушението с правна квалификация чл.
21, ал. 2 от липсвали данни. Претендират се
разноски по делото. Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза не се
ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата
страна) – ОДМВР - Ямбол, редовно призовани, не изпращат представител. В Писмена
молба процесуалният представител на АНО – Главен юрисконсулт Здравка Андонова,
сочи че ЕФ е издаден законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения
при издаването му. Моли същият да бъде потвърден. Претендират се разноски по
делото. Не е представен Списък на разноските. Направено е възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
В
съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства,
установи следното от
фактическа страна:
На 05.01.2020 година в 16.14 часа по
първокласен път № 7 при км. 300+500 на територията на община Елхово, област Ямбол, с автоматизирано
техническо средство или система (АТСС) (радар) № 11743d3, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение ARH CAM S1 е регистрирано и
заснето движещото се в посока от ГКПП „Лесово” към град Елхово моторно
превозно средство (МПС)
марка „Фолксваген”, модел „Бора” с държавен регистрационен
номер Х 49 49 ВР, със скорост 72 км/ч, при
разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена
стойност на скоростта 22 км/ч. След обработване на
информацията от заснемането, от ОДМВР - Ямбол е издаден ЕФ серия К № 3340162 на името на жалбоподателя
в
качеството му на собственик на превозното средство, видно
от Писмо с вх.рег.№ 8504 от 31.07.2020 година (това обстоятелство не се оспорва
от жалбоподателя).
ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година
на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ
Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед, които са служебно известни на
Съда. В
обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените
данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е
правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 100 лв. Фишът е
връчен на лицето на дата 12.06.2020
година (, видно от Справката в
АИС, касаеща процесния ЕФ и от Докладна записка УРИ
261р-10070 от 15.06.2020 година на Мл.експерт Емил Бъчваров), като съгласно чл.
189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен
срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с
данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му
за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Ямбол Декларация по чл.
188 от ЗДвП и не
прави възражения в срока по чл.
189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и
използването на конкретното АТСС ARH CAM S1 на процесната дата - 05.01.2020 година, когато е установено
нарушението на жалбоподателя, е изготвен
Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена
от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се
установяват данни за датата на използването на АТСС - 05.01.2020 година, времето
(14.41 часа до 17.09 часа) и точното местонахождение на
мястото за контрол, където е използвана системата – първокласен път № 7 при км. 300+500, община Елхово, област Ямбол, за
ограничението на скоростта - 50 км/ч разрешена
скорост, посочена като общо ограничение и като
въведена с пътен знак В26, посоката
на задействие, така и броя на
установените нарушения и други
сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е
съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз
основа на направените записи от системата, общо налични са 5 броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите
и от Прегледа на записа, както и от приложената Докладна записка относно системата на регистрираните
нарушения на максимално разрешената скорост от ARH
CAM S1 за конкретното нарушение,
заснето в 16.14.11 часа се установява, че е заснет автомобил
с държавен регистрационен номер Х 49
49 ВР в процес на приближаване към
мобилната система за видеоконтрол, при реално измерена
скорост на движение 75 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 25 км/ч
(преди приспадане на допустимата грешка 3
км/ч) и разрешена такава от 50 км.ч.,
като превишението е 22 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч).
От
представения Протокол № 69-С-ИСИС/22.10.2019 година, издаден от Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер”, Главна дирекция
„Мерки и измервателни уреди” при Български институт по метрология (БИМ) се
установява, че на посочената дата е
извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 № 11743d3, според
който съответства на одобрения тип.
В публичния Регистър на БИМ,
който е общодостъпен на интернет-страницата на посочения
институт, след извършена служебно от Съда справка, се
установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение ARH CAM S1 е одобрен тип, вписан
под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност до 07.09.2027 година. Издаденото за
одобряването му Удостоверение (, приложено в
кориците на делото) е от датата 07.09.2017 година и е валидно до
07.09.2027 година.
След получаването на ЕФ
жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189,
ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва
в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно и родово компетентен Съд – Районен съд - Елхово. Поради отвод на всички Съдии в Районен съд – Елхово, с
Определение № 55 от 10.07.2020 година, постановено по ЧНД № 432/2020 година
състав на ВКС на Република България изпраща делото за разглеждане от Районен
съд – Свиленград.
В
кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която
жалбоподателят С. има наложени няколко административни наказания „Глоба” с влезли
в сила ЕФ, както и с влязло в сила Наказателно постановление (НП), за нарушения
на ЗДвП. Няма налагани принудителни административни мерки.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна
проверка на акта, при условията на
чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на
посочения текст, вр.чл.
189, ал. 8 от ЗДвП
видно от датата на депозиране в Регистратурата
на Районен съд - Елхово, от надлежно легитимирано
за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания
ЕФ)
– процесуален представител с Пълномощно,
приложено по делото, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение)
и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Елховски Районен съд като в последствие е
изпратена за разглеждане от Районен съд - Свиленград.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Преценена по същество, Жалбата
е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения:
В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е въведена забрана на водача на
пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да не превишава
определените в нормата стойности, а в ал. 2 е предвидено, че когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак.
Представеният по делото Протокол за използване на АТСС е попълнен изцяло, но е
налице неяснота относно способа за въвеждане на ограничението на скоростта от
50 км/ч, визирано в ЕФ, доколкото в случая веднъж е посочено в цитирания
Протокол, че важи общото правило за подбор на скоростта при движение извън
населено място – 50 км/ч, а веднага след това е посочено, че едновременно с
това е налице и такова, въведено с пътен знак, а именно пак 50 км/ч. Следователно в Протокола са
посочени два взаимно изключващи се факта - въведено с
пътен знак ограничение на скоростта и общо ограничение на скоростта. Безспорно така
посочената скорост е една и съща, но води до различна правна
квалификация на нарушението - по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП,
които са два самостоятелни състава на различни нарушения и
съответно съдържат различни съставомерни признаци на деянието, респ. са
различни основанията за ангажиране отговорността на
нарушителя. Ето защо предвид обстоятелството, че в Протокола са
посочени две различни ограничения, то няма как да се приеме, че
нарушението е именно визираното в процесния ЕФ по чл. 21, ал. 2,
вр.ал. 1 от ЗДвП, а не по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Т.е.
налице е противоречие в данните относно инкриминираното нарушение, обективирани
в Протокола за използване на АТСС, което поставя в невъзможност Съда да прецени
дали посочената като нарушена правна норма в ЕФ е правилна или не. Това води
до невъзможност, както жалбоподателя, така и Съдът да разбере
как е поставено ограничението на тази скорост - дали това е
общото ограничение или е с пътен знак. Това противоречие
в данните, обективирани в посочения Протокол представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на санкционираното
лице. Посоченото очевидно разминаване съставлява процесуално нарушение от
категорията на съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да
узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира
своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.
В административнонаказателното
производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна
грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае до
описание на нарушението, явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
реквизит на същия акт.
Следва да се отбележи, че ЕФ не
се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически
положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би
противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на
разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се
явява и предметът на
обжалване, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на
Съда по същество – аргумент от чл. 189, ал. 10
и ал. 11 от ЗДвП.
С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в
тежест на издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички
белези и признаци от обективна страна на нарушението, чрез предвидените
доказателствени средства.
В случая не може да се приеме, че в Протокола е отбелязано обстоятелството, че ограничението на
скоростта е вследствие на пътен знак В26, променящ общото ограничение на
скоростта от 50 км/ч за движение по пътища извън населено място, регламентирано в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като в
посочената разпоредба (чл. 21, ал. 1 от ЗДвП) общото ограничение за движение на
автомобили от категория В, какъвто несъмнено е процесният
съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 6
от ЗДвП, е 90 км/ч.
Въведено общо ограничение на скоростта по пътищата извън населено място в
размер на 50 км/ч е предвидено единствено и само за превозни средства категория
Т (колесни трактори и трамвайни мотриси), каквото несъмнено не е процесното.
Предвид изложеното настоящият Съдебен състав следва да отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.
По разноските:
По делото се
констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в
размер на 300 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна
защита и съдействие и Списък на разноските и от страна на АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по
ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс (АПК). Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е
имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.
144 от АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и
съдействие, видно от които е заплатено
в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Основанието
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В този ред на мисли е неоснователно искането на АНО, направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя. Посочената
разпоредба от ГПК
препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл.
36 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в Договор между
адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може
да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. Според така направената препратка към Наредба № 1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният (нормативният) размер, определен в чл.
18,
ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 1 е 300 лв.,
поради което не следва да се намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Т.е. следва да бъде
осъдена ОДМВР - Ямбол да заплати на жалбоподателя
С. с оглед изхода на делото, сумата от 300 лв.
С оглед изхода на делото, искането на АНО за
присъждане на разноски е неоснователно.
По отношение на
Решението в частта за разноските АНО не може да иска изменение, тъй като по
делото не бе представен Списък на разноските от тяхна страна.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния
извод, то Съдът излага следните съображения:
Обжалваният ЕФ би
бил законосъобразен от формална,
процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура.
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя би била правилно ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 2, т. 3,
вр.чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС № 11743d3 (радар) на основание издаден против него ЕФ.
Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6,
т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно
изявление записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни
за нарушения от АТСС. Съдът би приел, че ЕФ съдържа минимално изискуемото
съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
При наличие в ЕФ на посочените в цитираната разпоредба обективни признаци, Съдът
би приел, че се покриват основните съществени елементи от
административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 2, т.
3, вр.чл. 21, ал. 2, ал. 1
от ЗДвП, твърдян в ЕФ за осъществен и вменен в отговорност на
жалбоподателя.
Що
се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал процесния ЕФ,
законодателното изискване се свежда до посочване териториалната структура на
МВР, на чиято територия е извършено нарушението, което е достатъчно касателно
авторството. И тук отново, изключението следва по силата на специалната
норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща отклонение
от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен реквизит, Съдът
би приел че
е налице, видно от съдържанието на ЕФ, в който фигурира
вписана териториалната единица - ОДМВР - Ямбол в структурата
на Министерството на вътрешните работи (МВР). ОДМВР
представлява основна структура на МВР по
силата на нормата на чл. 37,
ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е след задължителните
реквизити на ЕФ.
Относно
спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП, но само по
отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедури по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
процедура (включително срокове) за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ. Предвид
изложеното, и в светлината на Тълкувателно
решение №
1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав би намерил, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН
не намират приложение и не следва да се прилага по аналогия при липса на
изрична разпоредба (в този смисъл е и Решение № 185 от
26.03.2019 година на Административен съд – Хасково по КАНД № 902/2018 година,
докладчик Съдията Василка Желева). Дори и да се приеме обратното, релевантно в
случая би било че към датата на връчване на ЕФ не е бил
изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия давностен срок - една година от
извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по
ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга давност).
Мобилното
средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на Закона за
измерванията, притежава надлежното Удостоверение № 5126, издадено от БИМ
и регистрирано във водения Регистър, констатация от служебната проверка на Съда в същия -
общо достъпен на интернет- страницата на органа и видно от наличното по
делото Удостоверение. Същото Съдът би приел, че е в съответствие
с метрологичните изисквания, технически изправно и преминало последваща
проверка, както би се установило от приетите
доказателства. В обжалвания ЕФ се съдържа наименованието на АТСС, използвано за
измерване на скоростта, както и номерът му. В
този смисъл Съдът би приел, че няма нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от
цитираната Наредба. Действително в кориците на делото липсват данни по чл. 6,
ал. 2 от посочената Наредба, но в случая това е ирелевантно, тъй като мястото
за контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не отговаря на
критериите, посочено в ал. 2 на чл. 6 това не представлява нарушение на
цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен начин Съдът би приел,
че е установено нарушението.
Фактът, че при изписване на номера на АТСС в част от
документи е посочено 11743d3, а в
друга част – 11743D3, не би довело до различни правни изводи, тъй като не
би било налице съществено процесуално нарушение, тъй като процесуалното нарушение е съществено, само ако то е
довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. В случая
правата на жалбоподателя не биха били ограничени по никакъв начин. На следващо
място следва да се отбележи, че съществени са само тези нарушения, които
ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат, което
в настоящия случай не би било
налице.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от
Министъра на вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се
посочи, че при връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния
снимков материал на нарушителя, който се прилага към Административнонаказателната
преписка (АНП).
От
приложените по делото доказателства се установява, че след съобщаването на ЕФ на жалбоподателя, той не е посочил
друго лице, като извършител на нарушението, при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба
възможност за анулиране на Фиша.
Предвид
изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна, на процесуално основание,
поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално
нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на
защита на санкционираното лице.
От обективна страна, Съдът би приел, че са установени точния час на нарушението, регистрационния номер на автомобила и скоростта на движението му, както и мястото на нарушението. Тези доказателства, обсъдени в съвкупност Съдът би приел, че доказват обективните признаци на процесното нарушението и биха били основание за санкцията на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма,
наказващият орган я е посочил по следния начин: чл. 21, ал. 2, вр.чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, Съдът би приел, че не води до различни правни изводи, тъй като този
подход не засяга правото на защита на наказаното лице, защото Съдът би приел,
че в ЕФ се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви
обстоятелства, какво е извършил). Т.е. налице би било пълно съответствие между
описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е
била нарушена, а приложената от АНО санкционна норма би съответствала на
установеното нарушение – констатираното нарушение би било достатъчно точно
описано в ЕФ и не би била налице неяснота, която по някакъв начин да е
ограничила правото на защита на жалбоподателя, поради което не би се стигнало
до неразбиране от страна на последния за какво го санкционират, съответно не е
нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в
пълен обем. В този ред на мисли биха били неоснователни наведените от страна на
адвокат Георгиев доводи в този смисъл.
Нарушението по чл. 21, ал. 2, вр.ал.
1 от ЗДвП касае управление на МПС със скорост над допустимата, въведена с пътен
знак. Само пътните знаци от група „В” въвеждат забрана или отменят въведена
забрана и единствено пътният знак В26 въвежда забрана за движение със скорост,
по-висока от означената. Т.е. в случая не би била налице неяснота относно вида
на знака. Конкретната стойност на въведеното ограничение би била изводима от
данните, съдържащи се в ЕФ. В този ред на мисли и с оглед изложеното в този
абзац, Съдът би намерил доводите, наведени от адвокат Георгиев в пледоарията му
пред настоящия състав за неоснователни, тъй като биха били налични данни за
конкретната стойност на ограничението, местоположението на пътния знак, разстоянието
му до АТСС, посоката на задействие и т.н.
От събраните по делото доказателства, Съдът би
направил извод, че са спазени изискванията на ЗДвП и на посочената Наредба при
използването на АТСС за контрол на скоростта - мобилна камера за контрол на
скоростта ARH CAM S1 №
11743d3.
По отношение на мястото на
извършване на нарушението, същото Съдът би приел, че е посочено коректно с
текстово описание и координатите, индивидуализиращи точно определено място на
извършване. От приложените доказателства, както и от изготвения от полицейските
служители Протокол, Съдът би приел, че също се установява точното място, на
което е извършено нарушението, както и посоката на движение, а така също датата
и точния час, регистрационния номер на автомобила, и останалите реквизити на
акта; налице би било и пълно описание на нарушението. Иначе казано Съдът би
приел, че мястото на нарушението съвпада с мястото на установяване на
нарушението, поради което не би се споделил
доводът в тази връзка за нарушено право на защита. Съгласно на чл.
10, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година Протоколът по
ал. 1 (използване на мобилно АТСС) се попълва при всяка смяна на
мястото/участъка за контрол.
Видно от снимковия материал, който Съдът би приел за
надлежно доказателство би станало ясно, че процесното
МПС е категория В съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. С разпоредбата на чл.
10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година
е въведено изискването при работа с временно разположени на участък от пътя
АТСС за
контрол на скоростта, Протоколът по ал. 1 на същата норма да се
попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на
разположението на уреда. Като част от АНП по делото е
представен Протокол за използване на АТСС, съставен по образец – Приложение към
чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба. В Протокола за използване на АТСС е наличен подпис на
проверилия го Началник на структурното звено. Към Протокола е приложена снимка
на разположението на уреда на патрулния полицейски
автомобил, с който се извършва заснемането.
Следва да се отбележи, че доколкото
работният процес на АТСС, в конкретика мобилното такова, не изисква
непосредствена манипулация от страна на контролен орган през времетраенето на
неговата работа, а само включване и изключване, физическото
присъствие на контролния орган на мястото на контрол не оказва влияние върху
работата на техническото средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим,
а оттам - на достоверността на отчитанията му.
В случая Съдът
би приел, че правилно е пристъпено към издаване на процесния ЕФ в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.
4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за
санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде
издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година, какъвто би бил и настоящия случай.
Налице би бил и субективният елемент от
състава на нарушението – извършено
виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е
могъл да ръководи постъпките си.
В
конкретния случай скоростта е превишена с 22 км/ч (стойност, получена след приспадане на допустимата техническа
грешка при изчисляване скоростта на движение), поради което за нарушението би била
приложима санкцията по т. 3 от разпоредба на чл.
182, ал. 2 от ЗДвП. Последната предвижда
за превишаване на разрешената максимална скорост във фиксирано допустим размер
точно фиксирано по размер наказание – „Глоба” от 100 лв., изключващо
възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Така
наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът
би намерил
за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административното наказание.
Процесното
административно нарушение не би разкрило пред настоящия Съдебен състав характеристиките
на маловажен случай. Касае се за формално нарушение - на просто извършване. Като
релевантен аргумент би се отчел и би се ценил характерът на обществените
отношения, засегнати от конкретната простъпка - административнонаказателна, с
оглед сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е
свързан с охраняването на публичните интереси, тъй като се касае за правила за
движение по пътищата. В този смисъл не биха били налице основания за приложение
на чл. 28 от ЗАНН,
вр.чл. 93, т. 9
от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН,
за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен
случай на нарушение.
Извършеното редуциране на фактически
измерената скорост от 75 км/ч до приетата за установена скорост от 72 км/ч би
било в интерес на жалбоподателя, тъй като би изключило възможните
неблагоприятни последици за него от допусната грешка на измерване с
техническото средство ARH CAM S1.
Освен това така извършеното редуциране би било в съответствие с основния
принцип в административното право, наказание да се налага само тогава, когато
нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния
случай обсъжданото редуциране не би довело до промяна на правна квалификация на
нарушението или до друго основание за налагане на различно наказание.
При този вариант
на разсъждение Съдът би изградил изводите си на базата на писмените
доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло би кредитирал
писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН. Същите биха се ценили изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие
писмени доказателства биха били пряко относими към изпълнителното
деяние на процесното нарушение и неговото авторство,
времето и мястото на осъществяването му, като биха потвърдили фактическото му
извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на управление на МПС със
скорост над разрешената.
При този вариант на
разсъждение в полза на жалбоподателя не биха се дължали разноски.
Основателно би било искането, направено от страна на АНО, за присъждане на
разноски, които биха били в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде справедлив
и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ,
за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице
правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело
се състоеше само в представяне на Писмена молба, поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения
размер би било справедливо.
Водим от изложеното и на
основание чл 63, ал. 1 и
ал. 3 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 3340162
на
ОДМВР - Ямбол, с който на С.К.С. с ЕГН ********** ***, е
наложено
административно наказание „Глоба” в размер 100 лв.
На основание чл. 63, ал.
3 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР - Ямбол
с адрес: град Ямбол, ж.к.„Генерал Владимир Заимов”, ул.„Преслав”
№ 40, ДА
ЗАПЛАТИ на С.К.С. с ЕГН ********** ***, сумата от 300 лв., представляваща
извършени от последния разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото
производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на ОДМВР – Ямбол за присъждане на разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена
Стамболиева)