Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………..
2020 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Варна, ІІ-ри касационен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА
ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря Наталия Зирковска и
при участието на прокурор от Окръжна прокуратура - Варна Силвиян Иванов като разгледа докладваното от
съдия Гергана Стоянова КНАХД № 714 по описа на Административен съд гр. Варна за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл.63 ал.1от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ Варна против Решение № 159 от 29.01.2020 година, постановено по н.а.х.д. № 4427/2019 година по описа на Варненския районен
съд, ХXXVІ състав.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на решението поради
допуснато нарушение на материалния закон. Оспорен е изводът на съда за наличие
на неяснота в мотивите към наказателното постановление, поради което не ставала
ясна волята на АНО за какво конкретно нарушение е ангажирана отговорността на
дружеството.
В тази връзка се изтъква, че
описаните в акта факти са достатъчни да обективират състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на превозвача.
Въз основа на изложеното е формирано искане за отмяна на обжалваното решение да бъде отменено като
неправилно и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено наказателното
постановление.
Ответникът „Д.Т.А.С.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата, счита я за неоснователна, моли съдът да остави в сила
въззивното арешение. Претендира присъждане на разноските, направени в
производството пред ВРС и в настоящото производство, за които представя списък.
Представителят на Окръжна прокуратура–Варна дава заключение за
неоснователност на касационната жалбата. Намира за правилен извода на ВРС, че в
мотивите към НП не са описани всички съставомерни белези на деянието, за
извършване на което е ангажирана отговорността на превозвача. Пледира за
оставяне в сила решението на ВРС.
Касационният съд
в настоящия си състав като съобрази доводите на страните с данните по делото и след извършена служебно проверка
на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:
Касационната жалба
е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК
и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателната отговорсност на Д.Т.А.С.“ ЕООД е
ангажирана на основание чл. 104, ал.7 от ЗАвтПр, за нарушение на чл. 91вт.т.1 от същия закон. Наложена е
имуществена санкция в размер от 5000 лв.
При извършена на 30.03.2019
г. комплексна проверка на дружеството-превозвач били изискани всички
тахографски листи за периода от 02.07.2018
г. до 28.12.2018 г., във връзка с констатациите на проверяващите, че с МПС
„ДАФ“, кат N3, рег.№ ***, оборудвано с аналогов тахограф, собственост на
дружеството и включено в неговия лиценз, са изминати 30492 километра. Представените
са документи – пътни и тахографски За останалите 902 км. тахографски листи не
са представени. На 12.06.2019 г. е съставен акт за установеното административно
нарушение, срещу който не е постъпило възражение. Въз основа на установеното с
АУАН е издадено НП № 23-0000418 от 01.08.2019 г., с което за нарушение на
чл.91в, т.1 от ЗАвтПр, на основание чл.104, ал.7 от с.з., на „Д.Т.А.С.“ ООД е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева.
Въззивният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в
сроковете по чл.34 от ЗАНН, но при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на обвинения
субект и неправилно приложение на закона.
Според решаващия състав на този съд от фактическата обстановка, установена по
делото може да се направи извод за извършено нарушение по чл.91в, т.2, пр.2 от ЗАвтПр.
Съобразявайки се с разпоредба на чл.104, ал.7 , според която
имуществена санкция се налага на
превозвач, който не съхранява за период 365 дни или отказва да предостави за
проверка от контролните органи извлечените данни от дигиталния тахограф или
картата на водача, въззивният съд приел,
отговорността на дружеството-превозвач е основателно
ангажирана.
Независимо от това съдът
приема, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила – тези, визирани в чл. 42, алт.4 и
чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Според мотивите на проверяваното съдебно
решение нарушението не било описано достатъчно конкретно и пълно, не били
посочени обстоятелствата при които е извършено. Така според въззивния съд
посоченото в НП обвинение „непредставяне“ на изисканата информация не
съставлявало наказуемо деяние.
Тези изводи са погрешни, не се подкрепят от доказателствата по
делото и не се споделят от касационния съд в настоящия му състав.
Въззивното решение е постановено при допуснато нарушение на
приложимия материален закон.
Събраните по делото доказателства установяват фактите, описани в
акта за установяване на административно нарушение и послужили като основание за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на наказаното лице.
Безспорно е, че „Д.Т.А.С.“ ЕООД като „превозвач” по смисъла на
§1, т.5 от ЗАвтПр, носи всички
задължения, вменени му в това качество със специалните норми на ЗАвтПр, включително и
да съхранява най-малко една година след тяхното приключване и да
предоставят за проверка от контролните органи тахографските листове от
аналогови тахографи; информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф
и от картата на водача; пътните листове.
Видно от данните по делото е, че превозвачът
не е представил на контролните органи всички тахографски листи за
периода от 02.07.2018 г. до
28.12.2018 г., попадащ в едногодишния
период, визиран в цитираната норма, през който
е осъществен превоз на товари и са изминати общо 30492 км. – липсващите такива са за 902
км.
Нормата на чл.104, ал.7 от ЗАвтПр предвиджда ангажиране
отговорността на превозвач, който не съхранява тахографските листа за период от
365 дни (предл.1), или отказва да ги предостави за проверка от контролните
органи (предл.2. Двете изпълнителни деяния са предвидени алтернативно, и извършването
на което и да е от тях влече административнонаказателна отговорност на
задълженото лице – превозвач. Описанието на изпълнителното деяние в АУАН и в НП
конкретно като "не предоставя"
всички тахографски листи на МПС, изискани от контролните органи за проверка, е
точно. Съдът в настоящия си състав счита,
че при този отказ за предоставяне на информация, въпреки предоставената
възможност и срок за изпълнение, АНО не дължи да изследва и установява
причините, довели до това поведение.
Предвид изложеното вмененото на дружеството-превозвач
административно нарушение по чл.91в, т.1 от ЗАвтПр е обективно съставомерно,
доказано и правилно квалифицирано. В производството по издаване на АУАН и НП
няма допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи за отмяна.
В хода на извършената касационна проверка, съдът установи, че в Закона за автомобилните
превози са настъпили законодателни изменения, които засягат и приложената от
АНО санкционна норма на чл.104, ал.7. Тези законодателни промени са публикувани
в бр. 60 на ДВ от 2020 г. и са в сила от 07.07.2020 год. Съгласно новата
редакция на цитираната правна новела, на превозвач или на лице по чл. 12б, ал.
1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските
листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на
водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от
контролните органи, се налага
имуществена санкция 2000 лв.
Горното е предпоставка и
основание за приложението на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който, ако до
влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя,
счита, че след отмяна на първоинстанционното решение, процесното НП следва да
се отмени в частта досежно размера на наложената имуществена санкция и същата
да се определи в размер на 2000 лв. с оглед актуалната редакция на приложимата
санкционна норма.
При този изход на делото претенцията на ответното дружество за
присъждане на разноски е неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК във вр.
с чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, Административен
съд - Варна, Втори касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 159/29.01.2019 г., постановено по н.а.х.д.
№ 4427/2019 г. по описа на РС - Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-0000418/01.08.2019
г., издадено от Началник на Областен Отдел „Автомобилна администрация“ гр.
Варна, с което на „Д.Т.А.С.“ ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Ж.К.С., за нарушение на чл.91в, т.1 от ЗАвтПр и на основание
чл.104, ал.7 от ЗАвтПр е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 лева, като
формира размер от 2000 /две хиляди/ лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………..………
ЧЛЕНОВЕ: 1………..……..
2………………..