№ 1210/10.7.2020г.
гр.
Пловдив, 10.07.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XXV състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА като
разгледа докладваното от съдия Златанова административно дело № 760 по описа на
съда за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 от АПК във връзка с чл.211 от Закона за министерство на
вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано
по жалбата на Н.И.Д., ЕГН **********,***, чрез адв. П.,***,
пл. „Съединение“ №3, ет.4, офис 411, против Заповед № 273з–24 от 24.02.2020 г.
на началник РУ – Хисаря при ОД на МВР - Пловдив, с която на Д., на основание
чл.204 т.4, чл.194 ал.2 т.1 и т.2, чл.197 ал.1 т.1 и чл.198 ал.1, 2 и 3 от ЗМВР
е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от един месец.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е
издадена в противоречие с материалноправните
разпоредби и административно-производствените правила, при липса на фактически
и правни основания, обуславящи издаването й. На първо място се твърди, че
оспореният акт е неясен, тъй като в него не е описано в какво се изразява
извършеното нарушение, за което е наказан, кои разпоредби са нарушени, дали
същите са доведени до знанието му и кога, поради което счита, че актът е
немотивиран, издаден в нарушение на чл.59 ал.2 т.4 от АПК. Твърди се също така,
че в обжалваната заповед не е посочено в какво се изразява извършеното
нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и доказателства, въз основа
на които е установено, както и, че липсват мотиви относно формата на вина,
относно размера на определеното като вид и размер наказание. На следващо място
се сочи, че в противовес с разпоредбата на чл.206 ал.1 от ЗМВР,
дисциплинарно-наказващия орган /ДНО/, преди да наложи дисциплинарното
наказание, не го е изслушал, нито е приел писмени обяснения от лицето. Твърди
се също така, че лицето не е било запознато, че срещу него е била образувана
проверка – за същата разбрал едва когато се запознал със заповедта за
дисциплинарно наказание. Мило съда да отмени оспорената заповед, считано от
датата на връчването на заповедта като незаконосъобразна и необоснована, като
излага подробни доводи в представената по делото писмена защита. Претендира
сторените в производството разноски.
Ответникът – началник РУ – Хисаря при
ОД на МВР - Пловдив, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не
изразява становище по основателността на жалбата.
Административен
съд – Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Началото на административното производство е сложено с
писмо УРИ № 317з-13038/17.12.2019 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив до
началниците на РУ Хисаря и Труд, сектор „Пътна полиция“, с което е разпоредено да бъде извършена проверка по конкретно
посочени фишове, при която, ако се установи, че неправомерно са наложени глоби
по тях за нарушения, за които е предвидено отнемане на контролни точки, да се
образуват дисциплинарни производства по
чл.2045 от ЗМВР срещу служителите, които са ги съставили, след което същият да
бъде уведомен за резултатите.
В тази връзка е извършена проверка от началник група
„ОП“ при РУ – Хисаря, който с докладна записка № 273р-11689 от 19.12.2019 г.
уведомява началника на районното управление в Хисаря, че е установен един фиш –
серия GT № 164452, съставен
на 13.10.2019 г. от Н.Д. – младши контрольор. Посочено е, че служителят е
запознат с разпореденото в окръжно №
317р-9329/0.09.2019 г., свързано с промени в нормативната уредба и съгласно
писмо УРИ № 317з-13038/17.12.2019 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив, срещу
установения служител следва да бъде образувано дисциплинарно производство, като
прави предложение в тази насока.
На 19.12.2019 г. началник РУ – Хисаря изпраща на
началник сектор „ПП“ справка № 273р-11694, в която се посочва, че е установен
един неправомерно съставен фиш и е образувано дисциплинарно производство по
чл.205 от ЗМВР срещу съставителя – Н.И.Д. – младши контрольор при РУ - Хисаря
Със Заповед № 273з-155(4) от 19.12.2019 г. на началник
РУ – Хисаря разпорежда извършване на проверка по случая, като указва, че за
резултата от проверката следва да се изготви писмена справка и при установяване
на извършено дисциплинарно нарушение, да се конкретизира тежестта на
нарушението и настъпилите от него последици, формата на вина и се определи
съответното дисциплинарно наказание за извършеното деяние, което следва да бъде
наложено. Указано е също така, заповедта да се връчи и на служителя Д. срещу
подпис и дата на връчване.
Видно от заповедта, същата е връчена на лицето на
06.01.2020 г. На същата дата, на Н.Д. са връчени: - покана № 273р-157 за
запознаване със Заповед № 273з-155/19.12.2019 г на началник РУ на МВР – Хисаря
за извършване на проверка и покана №273р-158 за даване на писмени обяснения.
На същата дата Н.Д. депозира обяснения № 273р-159, в
които, във връзка с неправомерно издадения фиш, сочи че дейността при съставяне
на фиш е чрез работна станция с отдалечено действие (РСОД), която, при
въвеждане на данни позволява издаване на фиш, като сочи именно процесния издаден на 13.10.2019 г. фиш, и счита, че това е
техническа грешка, която следва да бъде отстранена, за да не се допускат
подобни грешки.
На 07.01.2020 г. от началник сектор „Човешки ресурси“
ОДМВР – Пловдив е изискана кадрова справка на младши инспектор Н.И.Д., която е
предоставена на 09.01.2020 г. на извършващия проверката.
На 14.02.2020 г. до началника на РУ – Хисаря е
изпратена справка № 273р-1905 от командир на отделение относно извършена
проверка по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение от Н.Д., с
която се предлага налагане на дисциплинарно наказание „мъмрене“ на Н.И.Д. за
срок от един месец.
Справката е предоставена за запознаване на Н.Д.,
който, на 21.02.2020 г. депозира обяснения № 273р-2168, в които посочва, че е
запознат със справката и взетото в нея решение, има възражения и претенции във
връзка с извършената проверка, като и в тези обяснения твърди, че се касае до
грешка в системата на РСОД, която следва да бъде отстранена, с оглед
недопускани на последващи такива грешки.
На 24.02.2020 г. е издадена и оспорената в настоящото
съдебно производство Заповед № 273р-24/24.02.2020 г., с която на Н.И.Д., на
основание чл.204 т.4, чл.194 ал.2 т.1 и т.2, чл.197 ал.1 т.1 и чл.198 ал.1, 2 и
3 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от един месец,
за нарушение на утвърдени указания от ГДНП с разпоредително писмо УРИ №
317р-9392/10.09.2019 г. относно наложени глоби с фиш по ЗДвП за нарушения, за
които е предвидено отнемане на контролни точки. Горното нарушение е
квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2
т.1 и т.2 от ЗМВР, за което нарушение се предвижда налагане на дисциплинарно
наказание „мъмрене“ за срок от един месец на основание чл.198 ал.1, ал.2 и ал.3
от ЗМВР.
Заповедта е
връчена на държавния служител на 10.03.2020 г., който е отказал да я получи
срещу подпис, което обстоятелство е удостоверено от двама свидетели – С.Т.К.–
началник група „ОП“ – РУ – Хисаря и Р.Й.Г.– началник „УП“ – Калояново.
В законоустановения срок Д. е
упражнил правото си на жалба пред Административен съд Пловдив.
В хода на съдебното производство, с
Разпореждане № 2359/09.04.2020 г. на ответната страна е указана доказателствената тежест, с конкретни указания, както и е
задължен ответника да представи пълна и окомплектована административната
преписка.
По представената административна
преписка, освен посочените по-горе документи, са приложени още: - протокол по №
317р-9329/10.09.2019 г. с рег. № 273р-10649/18.11.2019 г. относно запознаване
на личния състав на РУ – Хисаря с разпореденото в
писмо с рег. № 317р-9329/10.09.2019 г. и копие на процесния
фиш. Други доказателства не се представят.
При така установеното от фактическа страна, съдът
формира следните правни изводи:
Обжалваната Заповед № 273з-24 от 24.02.2020 г.,
издадена от началник на РУ гр. Хисаря при ОД на МВР - Пловдив, е връчена по
реда на чл.210 ал.3 от ЗМВР на 10.03.2020 г. Жалбата срещу нея до
Административен съд – Пловдив на 16.03.2020 г., с което е спазен законоустановения 14-дневен срок за обжалването й. Същата е
подадени против акт, подлежащ на съдебен контрол по смисъла на чл. 211 от ЗМВР,
от лице - неин пряк адресат, и за което, тя е неблагоприятна, поради което съдът
я намира за процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби
по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън
правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед е издадена в предвидената от
закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно
чл.204 т.4 от ЗМВР това е началникът на районно управление при ОД на
МВР, който е компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл.197 ал.1 т.1-3 от ЗМВР, в качеството му на ръководна спрямо заеманата от жалбоподателя длъжност.
При издаването на обжалваната заповед обаче
административният орган е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на
закона и на материалноправните разпоредби по
издаването й.
Същата е обективирана в
писмена форма, но при проверката за нейната законосъобразност съдът констатира,
че при издаването не са спазени в цялост изискванията на чл.210 ал.1 от ЗМВР относно съдържанието й. Съобразно правилото на този
текст, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която
задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и
наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва заповедта.
При това положение, очевидно, заповедта не отговаря на
императивните изисквания на цитираната разпоредба - в същата липсва описание на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, кои разпоредби точно са
нарушени, както и посочване на доказателствата, въз основа на които е
установено същото. Нещо повече, съгласно чл.206 ал.3 от ЗМВР, за разкриване на обективната истина могат да се
използват всички начини и средства, допустими от закон, като в следващата ал.4
от същия текст на наказващия орган е вменено задължението да събере и оцени всички
доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и
доказателствата, посочени от държавния служител. Видно от самата заповед е, че
преценката за извършените нарушения е направена само и единствено въз основа на
получено писмо с рег. УРИ № 317р-13038 от 17.12.2019 г. от директор на ОДМВР -
Пловдив, в което се разпорежда проверка на неправомерно издадени фишове и снети
обяснения от Н.Д.. Липсват каквито и да било доказателства, да са изпълнени
условията на чл.206 ал.4 от ЗМВР, предвид и обстоятелството, че в и в двете си
обяснения – тези, свързани с проверката, и тези, свързани със запознаването със
справката от проверката, Д. посочва, че се касае до техническа грешка , дължаща
се на възможността РСОД да издава и фишове. Проверяващият орган не е извършил
проверка в тази насока, а видно и от
самата справка за резултатите от проверката се посочва само, че от лицето са
снети обяснения и, че то е запознато с разпореденото
с писмо рег. № 317р-9329/10.09.2019 г.
Или иначе казано, административният орган единствено е
изложил констатация, че служителят е съставил неправомерно фиш за нарушение, за
което вече не се издава фиш, а се отнемат контролни точки и са посочени двата
акта, които регулират тези отношения – ЗДвП и Наредба с рег. № 2539/17.12.2912
г., изменена с ДВ, бр.27 от 2018 г. за определяне на максималния размер точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им.
Тук съдът намира за необходимо да отбележи, че
изискванията за мотивиране на заповедта в производството по налагане на
дисциплинарни наказания са завишени в сравнение с общото изискване към
административните актове по чл.59 от АПК. Специалният текст на чл.210 ал.1 от ЗМВР
задължава органа подробно да мотивира този вид актове, като мотивите следва да
са обективирани в самия акт, а не да се извличат от
съдържащите се в преписката материали. Липсата на мотиви на административния
акт съставлява съществено нарушение на изискването за спазване на установената
форма, препятства възможността да се извърши адекватна преценка за
съответствието му с материалния закон и е самостоятелно основание за отмяната
му.
Изложеното до тук налага извод за липса на
мотивираност на произнесения административен акт, което обуславя отмяната му на
основание чл.146 т.2 от АПК.
Освен това, твърдяно дисциплинарно нарушение,
извършено 13.10.2019 г., е установено (открито) на 17.12.2019 г., на която дата
в РУ Хисаря е постъпило писмото от директора на ОД на МВР – Пловдив и е разпоредена проверка по фиш GT/164452/13.10.2019 г., а обжалваната
заповед е издадена на 24.02.2020 г.
Съгласно чл.196 ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение
се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното
наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а
според ал.2, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от
дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ
орган.
С оглед на това съдът намира, че не е спазен
двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание, предвиден в чл.195 от ЗМВР от откриване на нарушението. Разпоредбата на чл.195 от ЗМВР предвиждаща
2-месечен преклузивен срок за налагане на
дисциплинарно наказание има императивен характер и нарушаването й само по себе
си представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на наложеното
наказание, поради нарушение на относимите материалноправни разпоредби.
Оспорената заповед, съдът намира за незаконосъобразна
и предвид следното:
Посочените като нарушени – утвърдени
указания от ГДНП с разпоредително писмо УРИ № 317р-9392/1009.2019 г. са крайно
недостатъчни, както за лицето да прецени какво точно нарушение е извършил, така
и за съда да прецени законосъобразно ли е наложено дисциплинарното наказание. В този смисъл, не може да се приеме, че
позоваването само на посоченото указание на ГДНП, без конкретна разпоредба, с
неизвестно за съда съдържание, изпълнява изискването на чл.210 ал.1 от ЗМВР за
посочване на разпоредбите, които са нарушени, както и тези по чл.206 ал.4 от
с.з., досежно твърденията на служителя Д. относно
работата на РСОД, допускаща издаване и на фишове, за което е следвало
дисциплинарно наказващият орган да извърши проверка и да се произнесе по това
обстоятелство.
Отделно от това, по преписката не се установи да е
налично указание с подобен регистрационен номер № 317р-9392/10.09.2019 г., като
в същото време е представен протокол по №317р-9329/10.09.2019 г., относно
запознаване на личния състав на РУ на МВР – Хисаря с разпореденото
в писмо с рег. № 317р-9329/10.09.2019 г.
Видно от словесното описание на
нарушението, за което е дисциплинарно наказан жалбоподателя, касае се за неправомерно
издаване на фиш. Съдът намира, че липсват безспорни доказателства за извършено нарушение,
още по-малко, при липсата на посочена разпоредба. Не са налице категорични
доказателства за виновно поведение на служителя, изразяващо се в неправомерно
издаване на фиш. Поради това съдът приема, че събраните в дисциплинарното
производство доказателства не водят на неоспорим извод за нарушение на която и
да е от разпоредбите на „…утвърдени
указания на ГДНП с рег. № 317р-9392/10.09.2019 г….“, което сочи на
материална незаконосъобразност на оспорената заповед.
Съдът намира, че не е изпълнено и задължението, визирано
в чл.206 ал.2 от ЗМВР, а именно: при определяне на вида и размера на
дисциплинарните наказания органът да вземе предвид тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата
на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата,
тъй като в заповедта липсват каквито и да било мотиви в тази насока, както и
обосновка защо наказанието е наложено за срок от един месец, което съдът
преценя като допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, препятстващо възможността за осъществяване на ефективен съдебен
контрол относно съответствието на акта със законовите разпоредби.
По така изложените съображения и след съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства настоящият съдебен състав
намира, че при издаването на оспорената заповед са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,
накърняващи правото на защита на жалбоподателя, както и нарушение на
материалния закон, които обосновават извода за незаконосъобразност на
административния акт.
С оглед горното, съдът намира жалбата за основателна,
поради което оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна.
Предвид изхода на спора и претенциите на жалбоподателя
за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват и
същите се констатираха в размер на 510.00 (петстотин) лв., представляващи –
500.00 (петстотин) лв. за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна
защита и съдействие от 12.03.2020 г. и 10.00 (десет) лв. държавна такса.
Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XXV състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№ 273з–24 от 24.02.2020 г. на началник РУ – Хисаря при ОД на МВР - Пловдив, с
която на Н.И.Д., на основание чл.204 т.4, чл.194 ал.2 т.1 и т.2, чл.197 ал.1
т.1 и чл.198 ал.1, 2 и 3 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за
срок от един месец.
ОСЪЖДА ОД на МВР –
Пловдив да заплати на Н.И.Д., ЕГН **********,***, сумата от 510.00 /петстотин и
десет/ лева разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.211 от ЗМВР.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: