Решение по дело №833/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 02.08.2019 г.

 

    СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

 

     При участието на секретар Славка Д., като разгледа т.д.N 833/2017 г., докладвано от съдия Никола Чомпалов, установи следното:

     СГС е сезиран с искова молба от „Б.П.Б.“ АД, с която е предявен по реда на чл.626 ГПК срещу „С.Н. А.“ АД /“Б.“ АД/, със седалище в Република Гърция, иск с правно основание чл.430 ал.1 ТЗ, с който се иска присъждане на вземане, за което е издадена европейска заповед за плащане от СГС по т.дело N 6501/16 г., която е оспорена от длъжника /ответник/. Твърди се от ищеца, че в негова полза съществува срещу ответника вземане, произтичащо от договор за инвестиционен кредит от 11.12.2006 г. и сключени към него анекси, по който е предоставена на „Б.Е.Т.“ ЕООД сумата от 3 690 000 ЕВРО. С анекс N 06/851/2011 г. е уговорено, че ответникът отговаря солидарно с кредитополучателя. С анексите към договора са признати изискуемите задължения на ответника, по които е налице неизпълнение. Към подаване на молбата за издаване на европейска заповед вземанията са били в размер на 4 175 456,67 ЕВРО и 150 703,14 лв., а процесното вземане от 100 000 ЕВРО е част от 2 884 856,90 ЕВРО – главница. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати по процесния договор сума в размер на 100 000 ЕВРО, за която сума е издадена европейската заповед за плащане, но като част от цялото вземане за главница от 2 884 856,90 ЕВРО.

     Ответникът е представил писмен отговор, с който се е позовал на решение в процедура по предварителни мерки N 3382/16 г. на Атински първоинстанционен съд, с което са постановени обезпечителни-превантивни мерки спрямо ответника, срещу който е висящо производство по оздравяване, открито с решение  N 107/2016 г. Постановена е забрана за индивидуални преследвания и забрана на мерки за принудително изпълнение. По същество оспорва иска с възражението, че претендираното вземане не е било изискуемо, защото впоследствие е сключено споразумение за преструктуриране на задълженията на главния длъжник и на акцесорните длъжници и е уговорен нов погасителен план. Освен това следва да се отчетат и извършени през периода м.05.2016 г. – м.07.2016 г. плащания в размер на 90 000 ЕВРО. Поддържа се, че не е възникнала солидарна отговорност за ответника, защото в процесния анекс от 30.06.2009 г. не е посочен размер на дълга, което се отнася и за анекса от 18.04.2011 г. Оспорва положените от името на С.А.подписи в анекси. Оспорват се и редовността на счетоводните записвания при ищеца. Прави възражение по чл.147 ЗЗД, защото ищецът не е спазил законовия срок да предяви вземането си. Позовава се на нарушение на чл.152 ЗЗД. Сочи, че е налице погасяване на вземанията по договора, защото в полза на ищеца е издадена заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.дело N 17572/16 г. на СРС и в изпълнителното дело принудително са събрани суми.

     Ищецът е представил допълнителна искова молба, с която поддържа предявения иск с довода, че съгласно анексите срокът за изпълнение е изтекъл на 30.01.2016 г., поради което не е налице предоговоряне на падежите, дори и да са водени преговори чрез електронни писма. Освен това по изп.дело N 5668/16 г. e извършено разпределение досежно сума в размер на 3 828 460,55 лв., но е подадена жалба. Сочи се, че са налице основания за възникване на солидарна отговорност за ответника, но не като поръчител, поради което правилото на чл.147 ЗЗД не следва да намери приложение. По отношение на оспорените подписи  се твърди, че те са  положени от Т.А., който е представител на С.А.. Възражението по чл.152 ЗЗД е неоснователно, защото се отнася за обезпечение чрез залог, което е друга хипотеза.

   Ответникът е представил допълнителен отговор, с който поддържа възражението за липса на изискуемост на вземането на ищеца поради предоговаряне на срока за изпълнение. Оспорва се Т.А.да е действал като представител, поради което ответникът не е изразил воля за встъпване в дълга. Поддържат се възраженията по чл.152 ЗЗД и чл.147 ЗЗД.

    Представен е договор за инвестиционен кредит от 11.12.2006 г., от който се установява, че между ищеца и „Б.Е.Т.“ ЕООД е възникнало търговско правоотношение, по което ищецът е поел задължението да предостави кредит в размер на 3 690 000 ЕВРО, а „Б.Е.Т.“ ЕООД в качеството на кредитополучател е поел задължението да върне кредита чрез плащане на 48 месечни погасителни вноски до 30.11.2011 г.

    С анекс от 09.10.2008 г. страните са продължили срока на договора до 30.07.2012 г.

    С анекс от 30.06.2009 г. срокът на договора е продължен до 30.01.2016 г., а ответникът, „С.У.П- Б.“ ООД, „Б.П.“ ЕАД и Т.А. са се задължили да отговарят като поръчители.

     С анекс от 18.04.2011 г. е уговорено ответникът, „С.У.П- Б.“ ООД, „Б.П.“ ЕАД и Т.А.  да отговарят на основание чл.121-123 ЗЗД като солидарни длъжници.

    С анекс от 31.01.2012 г. ищецът, ответникът и останалите солидарно отговорни длъжници са се съгласили, че към 31.01.2012 г. задълженията по договора за инвестиционен кредит са просрочени – 88 466,60 ЕВРО /главница/, 35 254,46 ЕВРО /лихва/ и 584,15 ЕВРО /наказателна лихва/.

    С анекс от 30.09.2014 г. страните са се съгласили, че просрочената главница възлиза на 1 378 266,60 ЕВРО, наказателната лихва възлиза на 542 833,94 ЕВРО, а просрочените такси на 36 160,82 ЕВРО.

    Представена е заповед по чл.417 ГПК, издадена от СРС, 38 с-в, по ч.гр.дело N 17572/16 г., с която „Б.Е.Т.“ ЕООД, „С.У.П- Б.“ ООД и „Б.П.“ ЕАД са осъдени солидарно да заплатят на ищеца сумата от 2 500 000 ЕВРО –главница, ведно със законната лихва от 30.03.2016 г.

     Представено е постановление за разпределение по чл.495 ГПК на ЧСИ М.Б.по изп.дело N 20168380405668 от 17.10.2016 г., с което постъпилата сума от 4 020 001 лв. от публична продан на ипотекиран имот, собственост на „Б.Е.Т.“ ЕООД е разпределена между кредиторите, сред които е ищецът, за който е отредена сума от 3 828 460,55 лв.

    Установява се от заключението на ССЕ, че по процесния договор за инвестиционен кредит е преведена по сметка на „Б.Е.Т.“ ЕООД сумата от 3 690 000 ЕВРО. Вещото лице е констатирало, че по договора е погасена главница в размер на 624 633 ЕВРО към 01.07.2010 г. и главницата е възлизала на  3 065 367 ЕВРО, а след сключване на анекс от 08.08.2012 г., според който главницата възлиза на 2 884 856,90 ЕВРО, не са извършени плащания. Според в.лице размера дължимата главница възлиза на 2 884 856,90 ЕВРО, възнаградителната лихва за периода 30.05.2012 г. – 30.01.2016 г. възлиза на 506 822,28 ЕВРО, наказателната лихва за периода 30.12.2012 г. – 29.03.2016 г. възлиза на 684 507,98 ЕВРО, а погасената възнаградителна лихва възлиза на 968 942,71 ЕВРО. Направена е констатация, че търговските книги на ищеца са водени редовно, както и че на 06.06.2016 г. ина 29.07.2016 г. ответникът е платил на ищеца сумата от общо 23 000 ЕВРО.

    Представена е справка за лихвените проценти по процесния договор за периода от сключването до 15.08.2016 г.

     Установява се от заключението на Съдебно-графологическата експертиза, че подписите, положени в анекси от 31.01.2012 г., 22.02.2012 г., 27.04.2012 г., 30.05.2012 г., 29.06.2012 г., 30.07.2012 г., 31.08.2012 г., 20.12.2012 г., 30.01.2013 г., 27.02.2013 г., 29.03.2012 г. и 25.04.2013 г., не са изпълнени от лицето С.А..

 

   При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

    Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл.430 ал.1 ТЗ, вр. с чл.122 ЗЗД.

 

    В полза на ищеца е издадена европейска заповед за плащане и доколкото ответникът не е направил оспорване на компетентността на СГС да разгледа делото, което е следвало да се стори с отговора на исковата молба, представляващ „явяване“ по смисъла на чл. 24 от Регламент /ЕО/ № 44/2001 / и „първо защитно действие“ /в т.см. решение на Съда /четвърти състав/ от 20.05.2010 г. по дело С-111/09 и решение на Съда /трети състав/ от 27.02.2014 г. по дело С 1/13/, сезираният съд приема, че е компетен да разгледа спора за вземането по оспорената европейска заповед за плащане.

    Оспорване на компетентността не само не е направено от ответника, но изрично в подадения отговор на исковата молба се съдържа съгласие за приемане на легитимността на юрисдикцията и непротивопоставяне СГС да разгледа делото. С това процесуално действие международната компетентност е стабилизирана /определение № 18 от 13.01.2017 г. по ч.т.д. № 1734/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/.

   Подаденото възражение срещу издадената в полза на ищеца европейската заповед води като последица до продължаването на делото в исково гражданско производство по смисъла на чл. 17, ал. 1 Регламент № 1896/2006, което се регулира от правото на държавата-членка, а исковият процес се развива по правилата на националното процесуално законодателство, като обстоятелството, че ищецът по това дело е предявил преди това своето вземане чрез процедурата за издаване на заповед, не засяга неговото положение в последващия исков процес - чл. 17, ал. 1, изр. ІІ Регламент № 1896/2006.

      Продължаване /прехвърляне/ към редовното гражданско производство пред компетентните съдилища на държавата - членка по произход на основание чл. 17 от Регламента води до трансформиране на производството в исково, а характер на искова молба има самото заявление за издаване на заповед / решение от 13.06.2013 г. по дело С-144/2012 г. /. Целта на това исково производство не е установяване на вземането по заповедта, защото правното действие на заповедта е отпаднало поради подаденото възражение, поради което тя не може да влезе в сила. Целта на исковото производство е снабдяване на заявителя със съдебен акт с изпълнителна сила /изпълнително основание/ за вземането, а това изисква предявеният иск да е осъдителен, тъй като само осъдителното съдебно решение представлява изпълнително основание.

     Още с допълнителната искова молба ищецът е заявил осъдителен петитум с искане за осъждане на ответника за заплати сумата по спорното вземане. Това допустимо процесуално действие по изменение на петитума е сторено в съответствие с нормата на чл.372 ал.2 ГПК. В този смисъл съдът приема, че с допълнителната искова молба е бил надлежно сезиран с осъдителен иск, поради което е неправилно постановеното определение от 14.06.2019 г. за даване на указания на ищеца - не е било отчетено от съда надлежно заявеното с допълнителната искова молба искане за осъждане.

    Като краен извод – след оспорване на издадената в полза на ищеца европейска заповед за плащане е бил предявен иск за спорното вземане, който съобразно допълнителната искова молба е заявен с осъдителен петитум.

 

      По същество на спора. Установи се от представения по делото договор за инвестиционен кредит от 11.12.2006 г., че между ищеца и „Б.Е.Т.“ ЕООД е възникнало търговско правоотношение, по което ищецът е поел задължението да предостави кредит в размер на 3 690 000 ЕВРО, а „Б.Е.Т.“ ЕООД в качеството на кредитополучател е поел задължението да върне кредита чрез плащане на 48 месечни погасителни вноски до 30.11.2011 г.  От заключението на ССЕ и от обясненията на в.лице в съдебното заседание на 11.12.2018 г. се установи фактът, че уговорената сума от 3 690 000 ЕВРО е била преведена на траншове по сметка на кредитополучателя „Б.Е.Т.“ ЕООД. Това означава, че ищецът е изпълнил основното си договорно задължение да предостави на кредитополучателя уговорената парична сума. Следователно за кредитополучателя с настъпване на уговорените падежи поетапно е настъпвала изискуемостта на задължението да върне кредита чрез плащане на разсрочените погасителните вноски първоначално до 30.11.2011 г.

    Наличието на валидно възникнало правоотношение по договор за банков кредит представлява факт, който е предпоставка за сключване на последващи договори за обезпечаване вземането на кредитора ищец /поръчителство, ипотека и т.н./, както и на договори за встъпване на трети лица в дълга и уговаряне на тяхна солидарна отговорност.

 

    По силата на сключен анекс на 30.06.2009 г. ответникът, „С.У.П- Б.“ ООД, „Б.П.“ ЕАД и Т.А. са се задължили да отговарят като поръчители. Този анекс обективира договор за поръчителство по чл.138 ЗЗД, който е породил за ответника задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя „Б.Е.Т.“ ЕООД за изпълнение на дълга по договора за банков кредит – чл.141 ЗЗД.

    След сключване на договора за поръчителство е бил сключен на 18.04.2011 г. анекс, с който е уговорено ответникът, „С.У.П- Б.“ ООД, „Б.П.“ ЕАД и Т.А.  да отговарят на основание чл.121-123 ЗЗД като солидарни длъжници. Анексът от 18.04.2011 г. не е оспорен по реда на чл.193 ГПК, поради което съдът приема, че е налице валидно изявление на ответника, с което се е задължил да отговаря не като поръчител, а като главен длъжник.

    Според съда съглашението по анекса от 18.04.2011 г. води до погасяване на договора за поръчителство, защото то поражда задължения за ответника като главен длъжник. Възникналата от анекса отговорност на ответника в качеството на главен длъжник изключва възможността да е поръчител. Отговорността на ответника в резултат на анекса от 18.04.2011 г. не е акцесорна, както е при договора за поръчителство, а е отговорност като на главен длъжник.

 

     Правните последици на постигнатото по анекса от 18.04.2011 г. съглашение сочат, че е сключен договор за встъпване в дълг по чл.101 ЗЗД. На първо място - анексът е сключен след договора за поръчителство от 30.06.2009 г., което сочи, че волята на страните е била с новия анекс да се уреди по различен начин правната сфера на лицата, които до този момент са били поръчители. При наличието на вече възникнал дълг за кредитополучателя и наличие на знание на ответника за този дълг, съдът на основание чл.20 ЗЗД приема, че ответникът с анекса от 18.04.2011 г., в който са участвали кредиторът и кредитополучателят, се е съгласил да встъпи в дълга на кредитополучателя и да поеме съществуващото негово задължение в качеството на солидарен длъжник, което е станало с одобрение на кредитора. В този случай встъпилият в чужд дълг ответник се е съгласил да отговоря на същото правно основание, на което дължи първоначалният длъжник кредотополучател „Б.Е.Т.“ ЕООД – договор за инвестиционен кредит N 851/2006 г., солидарно с него.

    Предмет на съгласието на ответника за встъпване в дълг е поемането на чужд дълг /дълга на кредитополучателя „Б.Е.Т.“ ЕООД/ като свой, за който ответникът се е задължил да отговаря наравно с първоначалния длъжник, на свое собствено основание и в пълен обем, но в този случай не е налице акцесорност или ограничение в срока на отговорност на встъпилия ответник, както е при поръчителството. Това е така, защото ответникът изрично се е съгласил да отговаря за изпълнение на дълга по процесния договор за кредит при условията на солидарност с кредитополуателя. С анекса от 18.04.2011 г. ответникът се е съгласил да дължи паричните суми на същото правно основание, по силата на което ги дължи и кредитополучателят - договор за инвестиционен кредит N 851/2006 г.,  солидарно с него – чл.101, изр.3-то ЗЗД.

   За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че ответникът отговаря в качеството на поръчител /чл.141 ЗЗД/, а не като встъпил в чужд дълг, случаят не попада в хипотезата на чл.147 ЗЗД. Това е така, защото по силата на анекс от 08.08.2012 г. срокът на договора е продължен до 30.01.2016 г., поради което за запазване правата на кредитора срещу поръчителя е необходимо да се предяви иск срещу главния длъжник в 6-месечен срок от 30.01.2016 г., т.е. до 30.07.2016 г. От заповедта по чл.417 ГПК, издадена от СРС, 38 с-в, по ч.гр.дело N 17572/16 г., и от копие от заявлението по чл.417 ГПК се установява, че на 30.03.2016 г. кредиторът ищец е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу кредитополучателя „Б.Е.Т.“ ЕООД, което означава, че дори ответникът да бе поръчител, не е налице основанието по чл.147 ал.1 ЗЗД за прекратяване на неговата отговорност.

    По отношение на анекса от 08.08.2012 г. следва да се отбележи, че този документ не е оспорен по реда на чл.193 ГПК, поради което, доколкото ответникът е участвал при неговото сключване, е налице валидно продължаване на срока със съгласието на поръчителя, ако се приеме, че такъв е ответникът – чл.147 ал.2 ЗЗД.

    Възражението на ответника по чл.152 ЗЗД е несъстоятелно, защото с анекса от 18.04.2011 г. за ответника възниква задължение в качеството му на встъпил в чужд дълг и не се съдържа противна на закона уговорка, която да предвижда начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона.

 

     При тези факти съдът намира за установено по несъмнен и категоричен начин наличието на отговорност за ответника,  който като встъпил в дълга отговаря за изпълнение на задълженията по процесния договор за кредит солидарно с кредитополучателя „Б.Е.Т.“ ЕООД.

     От заключението на съдебно-графологическата експертиза се установява, че положените от името на ответника подписи върху анекси от 31.01.2012 г., 22.02.2012 г., 27.04.2012 г., 30.05.2012 г., 29.06.2012 г., 30.07.2012 г., 31.08.2012 г., 20.12.2012 г., 30.01.2013 г., 27.02.2013 г., 29.03.2012 г. и 25.04.2013 г. не са изпълнени от неговия представител С.А., т.е налице е неистинност /неавтентичност/ по смисъла на чл.193 ал.1 ГПК. Тази фактическа констатация обаче по никакъв начин не разколебава правния извод на съда относно наличието на отговорност за ответника в качеството му на солидарен длъжник. Това е така, защото при липса на оспорване на процесния договор за кредит,  на анекса от 18.04.2011 г. за встъпване в дълг и на анекса от  08.08.2012 г. за продължаване срока на кредита до 30.01.2016 г. те следва да се приемат за истински документи, ползващи се с формалната доказателствена сила по чл.180 ГПК относно авторството на обективираните в тях изявления за поемане на задължения.

    Неистинността на анексите, изследвани от в.лице графолог, има значение за това дали е налице валидно направено от ответника признание за факта на неизпълнение на задълженията по договора за кредит и за размера на натрупания дълг, защото по същество тези анекси представляват споразумения между страните за признание съществуването на дълга, неговото основание и размер. Фактът на неизпълнено договорно задължение и размерът на натрупания дълг обаче не са обусловени непременно от наличието на сключени споразумения за извънсъдебно признание на дълга. Тези факти могат да се установяват с всички допустими по ГПК доказателствени средства, още повече че при твърдение за отрицателен факт насрещната страна носи тежестта за пълно и главно доказване на положителния факт.

    Следва обаче да се спомене, че последният сключен анекс е N A34 от 30.09.2014 г. и не е оспорен, а в него се съдържа направено от ответника и от останалите солидарно отговорни длъжника признание за неизпълнение на дълга и за неговия размер от 1 378 266,60 ЕВРО – главница, 542 833,94 ЕВРО – наказателна лихва и такси от 36 160,82 ЕВРО. Направеното в този неоспорен анекс извънсъдебно признание на неизгодни за ответника факти е основание за доказателствения извод, че към сключването му е налице неизпълнение на задълженията по процесния договор за банков кредит в посочения размер.

    Фактическият извод за неплащане на дължимите суми по договора в посочения по-горе размер се подкрепя и от заключението на ССЕ, според което след 08.08.2012 г. по договора не са постъпвали плащания.

    От заключението на ССЕ се установява, че размерът на дължимата главница възлиза на 2 884 856,90 ЕВРО, възнаградителната лихва за периода 30.05.2012 г. – 30.01.2016 г. възлиза на 506 822,28 ЕВРО, наказателната лихва за периода 30.12.2012 г. – 29.03.2016 г. възлиза на 684 507,98 ЕВРО. Доколкото не са представени платежни нареждания или други документи за плащане, които да оборват констатациите на в.лице, съдът приема, че предявеният частичен иск за сумата от 100 000 ЕВРО е основателен.

    Дори и да се приеме за доказано поддържаното от ответника в писмения отговор твърдение/възражение, че е платил сумата от 90 000 ЕВРО, която погасява задължението за главница по процесния договор, то това не би рефлектирало върху основателността на иска за сумата от 100 000 ЕВРО. Това е така, защото и при отчитане на платена по твърдения сума от 90 000 ЕВРО размерът на дълга за главница би възлизал на 2 794 856,90 ЕВРО /2 884 856,90  минус 90 000/, но и в този случай искът за сумата от 100 000 ЕВРО се явява основателен.

    Важно е да се отбележи, че при предявен частичен иск се проверява целият размер на вземането с отчитане на всички факти, водещи до погасяване на част от целия дълг, за да се прецени дали искът за предявената частично сума е основателен.  Само когато е погасен целият дълг, е налице основание за отхвърляне на частичния иск, а платените суми преди предявяване на иска се преценят спрямо целия дълг.

   По отношение на сумата от 90 000 ЕВРО съдът приема, че представената от ответника клиентска транзакционна карта не може да служи за доказване на факта на плащане, доколкото няма данни за заверяване сметката на ищеца – чл.305 ТЗ, защото посочените в този документ обстоятелства се опровергават от заключението на ССЕ.

    На следващо място - дори и платените по процесния договор за кредит възнаградителни  лихви в размер на 968 942,71 ЕВРО и наказателни лихви от 43 247,80 ЕВРО да се отнесат за погасяване на задължението за главница, целият дълг за главница от 2 884 856,90 ЕВРО нямаше да е погасен, а само намален до 1 872 666,39 ЕВРО / 2 884 856,90 ЕВРО минус 968 942,71 ЕВРО, минус 43 247,80/.

   По делото е представено постановление за разпределение по чл.495 ГПК на ЧСИ М.Б.по изп.дело N 20168380405668 от 17.10.2016 г., с което постъпилата от публична продан на ипотекиран имот, собственост на „Б.Е.Т.“ ЕООД,  сума от 4 020 001 лв. е разпределена между взискателите, сред които е ищецът, за който е отредена сума от 3 828 460,55 лв. Към настоящия момент няма данни за влизане в сила на разпределението, поради което съдът приема, че не е налице основание за извод, че дългът по процесния договор е погасен със сумата от 3 828 460,55 лв.

    На следващо място – дори и разпределението да бе влязло в сила, сумата от 3 828 460,55 лв. не следва да се отчита за погасяване на дълга на кредитополучателя „Б.Е.Т.“ ЕООД, който е длъжник по заповедта, защото според задължителните указания в т.9 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС „съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес“.  След като длъжник по заповед за незабавно изпълнение няма право да се позовава, че събраните по принудителен ред суми водят до погасяване на дълга, на още по-силно основание ответникът, който не е длъжник по заповедта, не може да релевира довод за погасяване.

     Всички установени факти от събраните по делото доказателства сочат, че предявеният за сумата от 100 000 ЕВРО иск е основателен. При изграждане на извода за основателност на предявения частичен иск за сумата от 100 000 ЕВРО съдът съобразява, че дори и в производството по принудително изпълнение срещу кредитополучателя да е налице частично погасяване на вземането, то това би било неотносимо към конкретната част от вземането, предмет на предявения частичен иск /решение № 241 от 20.02.2018 г. по т.д. № 985/2017 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.

   

     Като краен извод – ищецът е встъпил в дълга на „Б.Е.Т.“ ЕООД, произтичащ от договор за банков кредит, поради което е солидарно отговорен длъжник. Вземането за главница по процесния договор възлиза на 2 884 856,90 ЕВРО. Дори и платените суми за договорна лихва - 968 942,71 ЕВРО и за наказателна лихва -  43 247,80 ЕВРО да се отнесат за погасяване на дълга за главница, непогасеното вземане за главница ще се редуцира до 1 872 666,39 ЕВРО, поради което и в този случай частичният иск за сумата от 100 000 ЕВРО ще е основателен.

    С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен.

    Мотивиран съдът

                                                                   РЕШИ:

 

      ОСЪЖДА „С.Н. А.“ АД /“Б.“ АД/, със седалище в Република Гърция – гр.Атина, ул.“*******, номер в Общия регистър 121815401000, представляван от Т.А., роден на *** г. в гр.Атина, да заплати на „Б.П.Б.“ АД, *** N 115E, сумата 100 000 ЕВРО, за която е издадена европейска заповед за плащане от СГС по т.дело N 6501/16 г., предявена частично от 2 884 856,90 ЕВРО - главница по договор за инвестиционен кредит N 851/2006 от 11.12.2006 г. и анекси към него, ведно със законната лихва върху сумата от 100 000 ЕВРО от 15.08.2016 г. до окончателното плащане, както и съдебни разноски: в производството по издаване на европейска заповед за плащане в размер на 3911,66 лв. – за държавна такса, 97,79 лв. – такса за връчване на съдебни книжа в Република Гърция и 150 лв. – за юрисконсултско възнаграждение; в исковото производство в размер на 3911,66 лв. – за държавна такса, 800 лв. – депозит за вещо лице по ССЕ, 2347 лв. – за адвокатско възнаграждение, 1621, 16 лв. – за превод на съдебни книжа, 97,79 лв. – такса за връчване на съдебни книжа в Република Гърция.

 

    Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.

                                                                                                     

                                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: