Р Е
Ш Е Н
И Е
НОМЕР
662 ;11.11.2019
г., гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд- Търговище,
седми състав в открито заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: БОРЯНА ПЕТРОВА
СЕКРЕТАР:Михаил
Пенчев
като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№ 1204/19 по описа на Районен съд- Търговище,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът твърди в исковата
си молба, че между „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД ответника е имало сключени Договор за потребителски кредит №0000313 от 13.12.2016 г. и свързаният с него
Договор за допълнителни услуги от 13.12.2016 г., ведно с Общи условия към
тях. Между длъжника, кредитодателя „ФРЕШ
КРЕДИТ“ ЕООД и трето лице -
„Гаранционен фонд България“ ЕООД, с ЕИК *********, като
поръчител, е сключен Договор от 13.12.2016 г. за гаранционна сделка (поръчителство) за задълженията на длъжника към
„ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД по горепосочените
договори (Договор за потребителски кредит и Договор за допълнителни услуги). Ответникът е получил заем в размер на 900 лв. По договора за допълнителни услуги дължи 1 155.60 лв. Ответникът е
погасил част от задълженията си по двата договора. ищецът С оглед на това ищецът се е снабдил със заповед
за изпълнение, за следните суми: 1934.02лв., представляваща непогасена главница по Договор за
потребителски кредит №
0000313/13.12.2016г., сключен между
длъжника и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК *********, ведно със законната
лихва, считано от 18.02.2019год., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 176.54лв., представляваща договорна лихва за периода
от 13.12.2016г. до
15.02.2019г., сумата от
168.72лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от
14.01.2017г. до
15.02.2019г., платени на кредитора от настоящия
заявител в качеството му на поръчител
на длъжника, на осн. чл.410,ал.1,т.1
от ГПК, както и сумата от 46лв., представляваща направени по делото разноски-
внесена държавна такса, издадена по ч.гр.д.№ 529/19 по описа на РСТ. Заповедта е връчена на
ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК
и съгласно дадени указания ищецът е предявил
настоящите искове. Моли съда да
постанови решение, с което да признае
за установено съществуване на вземането му от
ответника, в размер на 2279,28 лв, от които:
837,77 лв остатъчна главница и 176,54 лв договорна лихва от 13.12.2016 до 15.02.2019 - по Договор за
потребителски кредит
№0000313 от 13.12.2016, 1059,25 лв
- остатъчна главница по т.1 и 37 лв - главница по т.Н
(за „СМС известяване“) по Договор за
допълнителни услуги от 13.12.2016 г., 168,72 лв - лихва за забава
по Договора за потребителски кредит за периода
от 14.01.2017 до 15.02.2019
г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане, както и да му бъдат присъдени
разноски в заповедното производство и в настоящото.
В дадения месечен срок,
ответникът не взе становище по предявения иск и не представи никакви
доказателства.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Видно от приложените по
делото доказателства, на основание чл.131, ал.1 от ГПК на ответника са
изпратени преписи от исковата молба и приложените доказателства, като му е
даден месечен срок да вземе становище по иска и да сочи доказателства, като са му указани последиците
от неизпълнение на тези задължения съгласно чл.133 от ГПК. След изтичане на
срока за възражение от страна на ответника, делото е било насрочено в открито
съдебно заседание, на което ответникът не се яви.
С оглед на това съдът
намира искането за основателно, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, като съдът не следва да мотивира решението по същество.
Предявените искове са вероятно основателни с оглед събраните доказателства,
поради което следва да бъде уважен.
На ищеца следва да му
бъдат присъдени, направените в това производство разноски в размер на лв. Следва да му бъдат присъдени и разноските,
направени в заповедното производство, в размер на 46 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вземането на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
гр. Б. , ул.
„Янко Комитов“ № 30, представлявано от управител – П. С.
С. , за сумата от 2279,28 лв, от които:
837,77 лв остатъчна главница, сумата от 176,54 лв договорна лихва
от 13.12.2016 до 15.02.2019
- по Договор за потребителски кредит №0000313 от 13.12.2016, сумата от 1059,25 лв - остатъчна главница по т.1 и 37 лв - главница по т.II по Договор за допълнителни
услуги от 13.12.2016 г.,
168,72 лв - лихва за забава по
Договора за потребителски кредит за периода от
14.01.2017 до 15.02.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата
от 18.02.2019 г. от Х. И. Х. с ЕГН-********** ***, СЪЩЕСТВУВА,
за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 200 от 19.02.2019 г., издадена
по ч.гр.д.№ 320/19 по описа на РСТ, на основание чл.422, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Х. И. Х. с ЕГН-**********
***, да заплати на „ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б. , ул.
„Янко Комитов“ № 30, представлявано от управител – П. С. С. , направените по ч.гр.д.№ 320/19 по описа на РСТ, разноски в размер на 46
лв.
ОСЪЖДА Х. И. Х. с ЕГН-********** *** да заплати на „ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б. , ул.
„Янко Комитов“ № 30, представлявано от управител – П. С. С. , направените в настоящото производство разноски в размер на 131.36 лв.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на
обжалване.
ПРЕПИС от решението да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :