Р Е Ш Е Н И Е № 235
Гр. Сливен, 06.06.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието
на прокурора …………………….
и при
секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова административно дело № 13 по описа на Административен съд гр. Сливен за
2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по жалба от М. Р. Г., [ЕГН] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 22-1670-000324/12.12.2022 г. по чл. 171 т. 1 б. „б” от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП), издадена от Началник Сектор в РУ С. при ОД на МВР С., с
която е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца. Оспорването намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата, като образуваното
производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на административния акт. Жалбоподателят
твърди, че заповедта е постановена при допуснати съществени процесуални
нарушения. При извършената проверка за употреба на н. в. техническото
средство отчело положителен резултат за употреба на а.,
но Г. никога не бил употребявал а. или такива вещества. Предвид
това се подложил на кръвна проба и образуваното досъдебно производство било
срещу неизвестен извършител. Счита, че
административният орган не следвало да издава заповед за прилагане на
принудителна административна мярка при наличие на висящност на резултата от
предоставените за лабораторно изследване кръв и урина. Твърди, че постановяването на мярката без да са категорично
доказани предпоставките за това води до нейната незаконосъобразност, в която
насока моли съда за отмяна на оспорения административен акт.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно
призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен адв. Х. Х.
***, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи на посочените в същата
отменителни основания. Заявява още, че предоставянето на
сравнителен материал и обстоятелството, че е назначено химико – токсикологично
изследване съставляват пречка за издаване на оспорената заповед. Моли съда да отмени приложената принудителна административна мярка.
В
с.з. административният орган Началник сектор в РУ - С. при ОД на МВР - С., редовно и своевременно призован, не се явява.
Въз
основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 12.12.2022 г. в 22.46 часа в гр. С. до
сградата на ОД на МВР - С. полицейски служители спрели за проверка движещ се по
бул. „Ген. Скобелев“ в посока Централна поща лек
автомобил Фолксваген Туран с рег. № [рег. номер], управляван от М. Р. Г.. На водача била извършена проверка с
техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 с фабр. №
ARME-0068 за установяване употребата на н. в. или техни аналози. Уредът
отчел положителна проба за употреба на а., при което
длъжностното лице му издало Талон за изследване № 098257, в който чрез подпис
провереният водач удостоверил, че желае медицинско и химическо изследване. Установеното управление на пътно превозно средство след употреба на
н. в. било възприето от полицейските служители като административно
противоправно деяние и квалифицирано като такова по чл. 5 ал. 3 т. 1 предл. второ от Закона за движението по пътищата в съставен срещу
М. Р. Г. Акт за установяване на административно нарушение сер. GA № 838966/12.12.2022 г. Действията на полицейските служители и
техните констатации при извършената проверка били обективирани в Протокол за
извършване на проверка за употреба на н. в. или техни аналози, съставен на
12.12.2022 г. с край на проверката 22.28 часа.
На 12.12.2022 г. Началник сектор в
РУ – С. при ОД на МВР - С. издал Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-1670-000324 по чл. 171 т. 1 б. „б” от ЗДвП, с която
разпоредил по отношение на М. Р. Г. временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство (СУМПС № ********* и контролен талон
към него № 7650563) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца. Заповедта била връчена на Г. на 19.12.2022 г. Жалбата срещу същата е
депозирана пред настоящия съд на 09.01.2023 г., като по нейната допустимост е
налице произнасяне на Върховния административен съд с Определение №
3142/24.03.2023 г., постановено по адм.д. № 2629/2023 г.,
с което е възстановен срокът за обжалване и делото е върнато на Административен
съд – Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия.
Към
доказателствата по делото е приобщена Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на
Директора на ОД на МВР – С., с която измежду
оправомощените длъжностни лица за прилагане на принудителни административни
мерки по чл. 171 т. т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а”, т. 6 и 7 от ЗДвП са и началници
на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – С. и РУ – Н. З.
По
доказателствата са приобщени Мотивирана резолюция № 22-0804-М000328/12.12.2022
г. на Началник сектор при ОД на МВР – С., с която е
прекратено административнонаказателното производство по описания по – горе
АУАН, поради наличие на признаци на извършено престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК и образувано досъдебно
производство № 1847/12.12.2022 г. Съгласно писмо изх. №
В-6710/24.04.2023 г. на прокурор при РП – С., в хода
на цитираното досъдебно производство е назначена химическа експертиза, чието
заключение към момента на изготвяне на писмото не е изготвено.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни,
относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз
основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи
от правно естество:
Оспорването е направено при
възстановен от касационната инстанция срок за обжалване, от легитимирано лице –
при наличие на правен интерес от това производство и срещу административен акт,
който подлежи на съдебен контрол, поради което е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се
преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Съображенията
на съда в тази насока са следните:
След като е сезиран с оспорване,
при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания
административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в
административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от
АПК.
Обжалваният административен акт е
издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в
съответната писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, което го прави
валиден. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171,
т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорената заповед е
издадена от Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ – С. при ОД на МВР – С.,
действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките
на предоставената му със Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на Директора на ОД
на МВР – С. материална компетентност. Като издадена от
териториално и персонално компетентен орган и в предписаната от закона писмена
и предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваната заповед като валиден
акт. Освен като валидна, при преценка и анализ на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени като неоспорени от страните, обжалваната
заповед се преценява от настоящата съдебна инстанция и като издадена при
спазване на съществените административнопроизводствени правила и съответна на
относимите материалноправни норми, при следните съображения:
Оспорената заповед е издадена с
правно основание чл.
171 т. 1 б. „б“ от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП изброява
изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
принудителни административни мерки. Процесната такава
е от категорията на превантивните административни мерки, чието предназначение е
предотвратяване на противоправно деяние, респ. закононарушение
и неговите вредни последици. Визираната в чл. 171 т. 1
б. „б“ мярка на административна принуда е временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи.
Предпоставка за издаването на
заповед на основание цитирания по – горе чл. 171 т. 1 б.
"б" от ЗДвП е осъществено от водача на моторното превозно средство
нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1
от ЗДвП, което се установява с акт за административно нарушение, съставен от
компетентните длъжностни лица. Релевантният за
приложението на чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП юридически факт е допуснато
административно нарушение, което следва да е надлежно фактически установено и
подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната
отговорност на жалбоподателя. В настоящия случай с управлението на автомобил и
установена с годно техническо средство употреба на а., оспорващият Г. е
допуснал отклонение от нормативно предписаното поведение на водач на превозно
средство, въведен от законодателя в ЗДвП и това се доказва със съставения АУАН,
чиято доказателствена сила не е оборена от жалбоподателя в хода на настоящото
съдебно производство. Несъстоятелен е доводът на оспорващата
страна, че административният орган е следвало преди да приложи принудителната
административна мярка да изчака резултата от назначената химична експертиза.
Съгласно чл. 142 ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния
закон се преценява към момента на издаването му. Към
датата на издаване на оспорената заповед са били налице всички фактически и
правни предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка,
посочени в хипотезата на чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП. Както се отбеляза
по – горе, при извършена проверка от компетентни контролни органи с годно
техническо средство е установено управление на МПС след употреба на н. в.,
обективирано в надлежно съставен акт за установяване на административно
нарушение. Видът на приложената мярка също е съответен на
разпореденото с посочения нормативен текст – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса
за отговорността. Обстоятелството, че по образуваното
досъдебно производство е назначена химическа експертиза за установяване
употребата на н. в. или техните аналози касае именно въпроса за отговорността
на лицето (която е елемент от самата мярка) и в този смисъл прилагането на
процесната ПАМ не е обусловено от резултата на тази експертиза. Въведената от законодателя алтернативност в разпоредбата на чл.
171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП в текста „установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест“, противно на
твърдяното от оспорващата страна, по никакъв начин не обвързва административния
орган със задължение да изчака резултата от лабораторно изследване, ако такова
е назначено. Това е така именно поради нормативно
определената възможност за избор между две посочени решения, всяко от които се
явява съответно на законовите правила. Фактът на
назначаване на химическа експертиза по образуваното досъдебно производство,
която към момента не е приключила със заключение, по никакъв начин не опорочава
формулираното в процесната заповед властническо волеизявление на
административния орган. Последното е постановено при
напълно изяснена фактическа обстановка, подкрепена със съставен АУАН и е в
пълно съответствие с всички формални изисквания на относимата и приложима
разпоредба на чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП.
Предвид изложеното съдът приема, че актът не страда от сочени в тази насока в
жалбата пороци.
Както
се отбеляза по – горе, по делото е установено, че по отношение на жалбоподателя
като водач на пътно превозно средство е извършена проверка за установяване
употребата на н. в. или техни аналози с техническо средство "Дрегер DRUG
TEST 5000 с фабричен номер ARМЕ-0068, което е отчело употреба на а.. Издаден е и талон за изследване № 098257, а водачът е дал
биологичен материал за анализ. Нарушението е
установено със съставен акт за административно нарушение, който, съгласно чл.
189 ал. 2 ЗДвП има обвързваща
доказателствена сила. По своята правна същност актът
за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от
надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно
фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение.
Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена
сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили
така, както е установено в документа. Материалната
доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение
представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на
акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е
длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на акта за
установяване на административно нарушение да приеме, че същото е извършено по
сочения в акта начин. (Решение № 10583 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 7811/2017 г., VII о., Решение № 9096 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. №
13837/2017 г., VII о.). Обстоятелството, че жалбоподателят е
дал и биологичен материал за изследване не представлява факт, с който се
оборват фактическите установявания в акта. Въпросът за
отговорността на лицето не се решава само с факта на даване на такава проба.
До получаване на резултата от лабораторното изследване като химическа
експертиза в хода на образуваното досъдебно производство, какъвто резултат все
още не е наличен, определящ е резултатът от извършения тест с техническо
средство одобрен тип, който показва по категоричен начин, че жалбоподателят
управлява МПС след употреба на а. Целта на налагане на процесната ПАМ е да се
преустанови управлението на МПС след употреба на н. в. именно до решаване на
въпроса за отговорността, което ще се осъществи на по – късен етап - след
обективиране на резултата от медицинското изследване в заключение от извършена
химическа експертиза.
Освен изложеното по – горе, следва
да се съобрази и обстоятелството, че, определяйки реда за установяване
употребата на н. в. чл.
174 ал. 4 от ЗДвП препраща към
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на а. в
кръвта и/или употребата на н. в. или техните аналози. Разпоредбата
на чл. 5 ал. 2 от Наредба №
1/19.07.2017 г. дава възможност употребата на н. в. да се установява с тест.
Нормата на чл. 171 т. 1 б.
"б" от ЗДвП указва, че само при наличие на изследване от кръвна проба
или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174 ал. 4 установените стойности са
определящи. Анализът на посочените текстове определя
като водещ резултата от проведения по време на проверката тест до получаване на
резултатите от изследване на биологичния материал. Аргумент
в тази насока е и разпоредбата на чл. 172 ал. 3 от ЗДвП, според която, в случаите по чл. 171, т. 1, букви
"б", "д", "е" и "ж" свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на
акта за установяване на административното нарушение. Както се
отбеляза по – горе, съдът не споделя довода на оспорващата страна, че при
назначено химико – токсикологично изследване административният орган е следвало
да изчака резултата от същото преди налагане на принудителната административна
мярка. Противно на това твърдение, резултатът от
цитираното изследване не е единствена и водеща предпоставка за издаване на
ЗППАМ, доколкото, съобразно цитираните по – горе норми, такава е и резултатът
от полевия тест. В конкретния случай доказателствата в преписката
установяват, че са възникнали гореописаните, регламентирани в закона
материалноправни предпоставки за прилагане на процесната ПАМ – чрез тест,
извършен с техническо средство от одобрен тип, в срока на валидност на същото е
установена употреба на а. от жалбоподателя - н. в.. В този
случай административният орган действа при условията на обвързана компетентност
и няма право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен
акт.
В настоящия случай приложената
мярка има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши
друго противоправно деяние от такъв характер, като същата няма характера на
административно наказание.
Именно затова тя се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса
за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца, с което е
съобразена и целта на закона. Процесната принудителна
административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица,
а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне правно определен
резултат – осигуряване безопасността при движението по пътищата, ограничаване и
минимизиране броя на пътнотранспортните произшествия, опазване живота и
здравето на участниците в пътното движение. Това
въздействие върху субекта (с прилагане на мярка от категорията на процесната) е
преценено от законодателя като превенция срещу извършването на определен вид
правонарушения в сферата на цитираните обществени отношения.
По изложените съображения
настоящата съдебна инстанция приема, че Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-1670-000324/12.12.2022 г. по чл. 171 т. 1 б. „б” от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), издадена от Началник сектор в РУ - С. при ОД на МВР
С., с която по отношение на М. Р. Г. е разпоредено временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца е постановена при
спазване на всички съществени административнопроизводствени правила, в
съответствие с относимите и приложими материалноправни норми и с целта на
закона, формулирана от законодателя в чл. 1 ал. 2 от ЗДвП - опазване живота и здравето на участниците в движението
по пътищата, улесняване тяхното придвижване, опазване имуществото на
юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от
моторните превозни средства. Жалбата срещу заповедта
се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 предл. последно от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М. Р. Г., [ЕГН] срещу Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-1670-000324/12.12.2022 г. по чл. 171
т. 1 б. „б” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), издадена от Началник
Сектор в РУ С. при ОД на МВР С., с която е разпоредено временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен
съдия: