Р Е Ш Е Н И Е
№ 260056
гр. Варна,16.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на петнадесети септември,
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ Х.
при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА,
като разгледа докладваното от съдия М.Х.
в.т.д.№274 по описа за 2020г. на ВнАС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 ГПК.
Образувано
по въззивна жалба от „ТРАКИЯ СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД, гр.Варна, чрез адв.С., срещу
постановеното решение №64/20.01.2020г. по т.д.№552/2018г. на ВОС.
В жалбата се твърди,
че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено при допуснати процесуални
нарушения и необосновано. Безспорни между страните и установени по делото са
обстоятелствата, че: приложените към исковата молба договори са валидно
сключени и са породили действие между страните; възложената със същите работа
касае привличането на „Проект 65“ ЕООД като подизпълнител във връзка със
сключени договори между „Тракия строй инвест“ ЕООД като изпълнител и „Албена“
АД, като възложител, за 2017г; посочените в исковата молба частични плащания по
договорите са извършени. Спорни са обстоятелствата: дали исковата молба е
преждевременно заведена; дали е допустимо съдебно прихващане с процесните 12
бр. РКО; в какво качество И.И. е получавала в брой сумите по посочените РКО –
като физическо лице или в качеството си на представляващ ответното дружество -
„Проект 65“ ЕООД.
Твърди се
неправилност на решението по отношение на приетата допустимост на предявяване
на претенциите преди да е настъпил падежа на процесните вземания. Преценката за
преждевременното завеждане на исковете следва да се направи към датата на
предявяването им, а не да се съобразява продължителността на производството,
наложена от събираните в хода на производството доказателства. Падежът на
задълженията не е настъпил и предвид допуснатото обезпечение на исковете.
По отношение на
възражението за прихващане се твърди, че по делото са допуснати и събрани
множество доказателства, които са извън предмета на доказване по повдигнатия
спор, което е нарушило принципа на равенството между страните и принципа на
състезателност. От мотивите на решението не става ясно защо съдът кредитира
заключението по една от СПЕ, въпреки, че изводите на двете са почти идентични;
защо при разлика в пишещото средство в 6 от приложените РКО, подвежда под общ
знаменател всички 12 бр.; защото не приема обясненията на в.л.Цачев за
възможните причини за прекъсването; защо не се приема обяснението на вещите
лица, че документите вероятно са създадени от преди една, две или три години. В
процесния случай важно е обстоятелството дали сумите по представените РКО са
взети по мандатното правоотношение, разходвани са от ответника и са отчитани
своевременно на същия.
Сочи се, че от
допуснатите по делото ССЕ както и съдебно – техническата компютърна експертиза
се установяват счетоводните записвания по договорите, от които е безспорно, че
сумите по процесните РКО са заплащани именно във връзка със сключените между
страните договори, като предварително финансиране на дейностите по тях, с цел
своевременно завършване на обектите.
Изслушаните в хода на
процеса свидетелски показания са недопустими за установяване наличието на
мандат между ответника и И.И., съобразно разпоредбата на чл.164, ал.1 от ГПК.
Дори да се приеме, че същите са допустими, следва да се отбележи, че никой от
свидетелите не установи получаването на конкретните суми по процесните РКО в
какво качество са давани на И.И. – като физическо лице, като носител на мандат
на „Тракия строй инвест“ ЕООД или като управител на „Проект – 65“ ЕООД. Твърди
се, че сумите по тези ордери са получени от лицето в качеството му на управител
на „Проект – 65“ ЕООД и със същите са заплащани стойността на възложените по
процесните договори дейности, заплащането на които се претендира повторно в
производството. Обстоятелството, че ищецът не е завел по надлежен начин
получените аванси не може да бъде противопоставено на ответника.
По същество се
претендира отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове като
преждевременно заведени, неоснователни и недоказани. В условие на евентуалност
се претендира уважаване на предявеното с отговора на исковата молба възражение
за прихващане.
В съдебно заседание и
с писмено становище въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата. Твърди, че при постановяване на обжалваното решение съдът не е
съобразил обстоятелството, че процесните РКО са отразени в годишната декларация
на дружеството, която е подадена преди срока на извършване насчетоводните
записвания – 30.03.2017г. Претендира
уважаване на жалбата, отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове,
както и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна
„ПРОЕКТ – 65“ ЕООД, гр.Варна с писмен отговор, в съдебно заседание и с писмено
становище, чрез адв.С., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че
решението е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено в съответствие
със събраните доказателства. При разглеждане на делото не са допуснати
твърдените в жалбата процесуални нарушения.
Излага се, че
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК съдът е длъжен да съобрази всички
факти настъпили в хода на съдебното производство, които са от значение за
спорното право. Именно при приложението ѝ, съдът е отчел настъпилия в
хода на делото падеж на част от процесните задължения. Още повече, че
падежиралата в хода на производството част от същите е прекомерно малка
съотнесена към общия размер на претенциите. Неоснователно е и твърдението за
ненастъпил падеж поради допуснато обезпечение на исковете. В решението съдът е
направил задълбочен анализ на съдържанието на договорите и клаузите, в които е
уговорено настъпване на падежите на задълженията.
Твърди се
неоснователност и на въведените възражения срещу решението в частта, с която е
отхвърлено възражението за прихващане. При разглеждане на делото съдът е
осигурил равенство на страните в производството, като на същите е дадена
възможност да съберат доказателства и да установят твърдените от тях факти и
обстоятелства. По всяко доказателствено искане съдът е направил преценка за
неговата допустимост и относимост към предмета на спора. При постановяване на
решението съдът е направил цялостен анализ на доказателствата, като ги е
обсъдил поотделно и в тяхната цялост. Анализът на заключенията по допуснатите
ССЕ направен в жалбата е непълен, без да се съобразят и приложените по делото други
писмени доказателства.
Неоснователно е и
възражението за недопустимост на свидетелските показания, тъй като събирането
им не попада в нито едно от ограниченията на чл.164 от ГПК. По делото не е
установено получаването на сумите по процесните РКО от И.И. да е извършено в
качеството ѝ на управител на ищеца, поради което правилно същите са
признати за неистински документи в частта, с която е добавено изявлението „като
управител на ф.“Проект – 65“ ООД.
По същество моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли жалбата, потвърди решението на ВОС и
му присъди направените по делото разноски.
Съдът намира производството за редовно и допустимо –
подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът не констатира процесуални пропуски от страна на
първоинстанционния съд водещи до недопустимост на решението.
Съдът
по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред ВОС
е образувано по предявени искове от „ПРОЕКТ 65“ЕООД, гр.Варна, срещу „ТРАКИЯ СТРОЙ ИНВЕСТ“ЕООД, гр.Варна, за заплащане на сумите, както
следва: от 26 000лв, представляваща неизплатена цена по договор от 01.03.2017г. за приети работи с протокол от 29.03.2017г,
за които е издадена фактура № **********/30.03.2017г и от 88188,25лв,
представляваща неизплатена цена по договор от 01.07.2017г. за приети работи с протокол от 04.09.2017г, за
които е издадена фактура № **********/05.09.2017г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане.
В
исковата и допълнителната искова молба се твърди, че през 2016г.и 2017г.
ответното дружество „Тракия Строй Инвест“ ЕООД е сключило с „Албена“ АД
договори за извършване на множество строително монтажни работи на обекти,
находящи се в к.к.“Албена“, обл.Добрич. За да изпълни поетите към възложителя
задължения, ответникът е привлякъл множество подизпълнетили, един от които е
ищецът. Между страните са били сключени няколко договора, като два от тях са от
01.03.2017г. и от 01.07.2017г. Със същите е било възложено извършването на СМР
подробно описани по вид и единични цени в Приложение №1 към всеки от тях.
Предвидено е било, че заплащането на изработеното ще се извърши след приемане
на работата с подписване на Протокол обр.19, придружен с издадена от
изпълнителя фактура и в 5-дневен срок след заплащане от страна на „Албена“ АД.
Твърди се, че ищецът,
в качеството му на изпълнител по процесните договори е изпълнил качествено и в
срок възложените му дейности, които са били приети с подписани между страните
Протоколи обр.19. Приети са били и издадените въз основа на същите фактури за
стойността на изработеното. Независимо от това ответникът е извършил само
частични плащания по издадените фактури, както следва: 1/ в размер на
11 358,88лв. по фактура №**********/30.03.2017г. на обща стойност
37 351,88лв. с ДДС /по договора от 01.03.2017г./, като неразплатена е
останала сумата от 26 000лв. и 2/ в размер на 17 637,65лв. по фактура
№ **********/05.09.2017г. на обща стойност
105 825,90лв. с ДДС, като неразплатена е останала сумата от
88 188,25лв. Излага се още, че при издаване на последната фактура за
стойността на изработеното по втория договор са приспаднати платените по същия
аванси в общ размер от 15 000лв.
Сочи се, че
независимо от приемането на работата и многократните покани, ответникът е
отказал да заплати стойността на изработеното, което обосновава интереса от
предявените искове. Твърди, че включената в договорите клауза обвързваща
плащане на приетите работи с изтичане на
5 дневен срок от заплащането от страна на „АЛБЕНА“ АД е уговорка на
падеж в нарушение на добрите нрави и добросъвестността поради обвързване на
задължението на получилия пълно и срочно изпълнение възложител с отношения, в
които добросъвестният изпълнител не участва и не може да контролира, нито са
били надлежно детайлно оповестени. Още повече, че е налице пълно плащане на
стойността на изработеното по другите сключени между страните договори. Срокът
за изпълнение на паричното задължение не е обоснован с естеството на услугата
или друга причина. Въвеждането на срок за изпълнение на парично задължение би
бил съпоставим само с обичайно необходимото време за добросъвестно предлагане
от страна на възложителя на получено вече от подизпълнителя изпълнение за
приемане и заплащане от третото лице, поради което и същият е в противоречие с
императивното правило на чл. 303а ал.1 ТЗ гарантиращо срочност на изпълнението
на паричните разплащания между търговци.
В условие на
евентуалност твърди, че всички дейности, които е извършил са били приети без
забележки и са въведени в експлоатация след предаването им от ответника като
главен изпълнител, поради което бездействието на ответника да потърси плащането
си е несъвместимо с добросъвестността.
Оспорва въведеното
възражение за прихващане на вземанията му със сумата от 114 700лв. Твърди,
че сумите, предмет на същото и описани в приложените РКО не са получени от
дружеството. Получател на същите е лицето И. Д., която към този момент е
извършвала дейности на ответника. Оспорва представените РКО като неавтентични
документи досежно вписването в същите на текста „ като управител на „Проект 65“
ООД“. Твърди, че плащанията по приложените ордери не могат да се обосноват като
авансови по договора, тъй като предшестват сключването му. Разплащанията между
страните са се извършвали само по банков път и никога в брой. Всички получени
по договора аванси са посочени в исковата молба и приспаднати от стойността на
фактурата.
По същество моли съда
да уважи предявените искове и му присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание и
с писмено становище, чрез пълномощника си, поддържа исковете.
Ответникът с писмени
отговори и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявените искове.
Твърди, че същите са
преждевременно заведени, тъй като не е настъпил падежът на задълженията, който
е обусловен от изпълнение на трето лице при знание и на двете страни за
естеството на възложените услуги като превъзлагане на подизпълнител от
изпълнителя. И за двете дружества е бил известен фактът, че „Албена“ АД като
цяло бави плащанията. На отделно основание, съгласно договорите между ответника
и третото лице – възложител, както и предвид обичайната практика, от ответника
се удържат по 5% от дължимите суми за изпълнени СМР като гаранция за изпълнение
в срок и за качество. Предвид изложеното и доколкото стойността на гаранцията е
задържана от третото лице, исковете са преждевременно заведени. Оспорва
твърдението за нищожност на клаузата на договора, относно падежа на
задължението за плащане на цената, с твърдения, че страните по сделката са
търговци и същите не могат да се позовават на нищожност на клаузи от договора,
ако не са оспорвали действителността на изявлението по време на действието му.
Още повече, че съгласно чл.303а, ал.1, изр.2 от ТЗ е допустимо между търговци
да се уговори и по-дълъг срок за плащане, когато това се налага от естеството
на стоката или услугата, ако не представлява злоупотреба с интереса на
кредитора и не накърнява добрите нрави, какъвто е и процесния случай.
Излага още, че на
ищеца са предоставени авансови плащания в общ размер на 114 700лв., изплатени в
брой с 12 ордера на управителката на ищцовото дружество с цел по-бързо
изпълнение на възложените работи в периода 18.03.2017г. - 17.06.2017г. Тези суми
са били усвоени от изпълнителя именно като предварително плащане на възложеното
изпълнение, но не са били приспаднати от уговореното възнаграждение.
Прави възражение за
прихващане със своите насрещни вземания за връщане на авансово платените суми,
ако не се установи основание за плащането им, както следва: 1. до размера на
претендираната като останала неизплатена стойност на първата фактура със
сумите, изплатени с два ордера и част от трети ордер в периода 18.03. -
22.04.17г.; 2. до размера на претендираната като останала неизплатена стойност
на втората фактура с остатъка от третия ордер и други девет ордера в периода
22.04. – 17.06.2017г.
По същество моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, а в условие на
евентуалност като погасени чрез прихващане. Претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът, след съвкупна
преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
По
въведеното възражение за недопустимост на предявените искове като
преждевременно заведени, доколкото падежът на всички задължения не е бил
настъпил към датата на предявяването им.
За да е налице
преждевременно предявен иск е необходимо правото, предмет на защита да не е
възникнало и съществуващо към момента на предявяването. Ненастъпилият падеж на
вземанията, предмет на защита е въпрос за ликвидността и изискуемостта им, по
който съдът дължи произнасяне по същество на спора и не обосновава
недопустимост на производството.
От друга страна,
съобразно трайно установената съдебна практика на ВКС, „след предявяване на
иска следва да се установят всички факти, върху които се формира сила на
пресъдено нещо. Съдът трябва да установи правното положение между страните към
момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд. Поради това
всички факти, осъществили се до приключване на устните състезания, както
релевираните в сроковете по чл. 367 и чл. 266 от ГПК, така и настъпили до
приключване на устните състезания пред въззивния съд следва да се вземат
предвид и обсъдят от въззивния съд. В противен случай е възможно да се
преклудират поради сила на пресъдено нещо и да не могат да се реализират
правата на заинтересованата страна“ / в този смисъл е и решение по т.д. №
2082/2018 г. на ВКС, 2-ро т.о., допуснато до касационен контрол именно по този
въпрос/.
Предвид изложеното съдът намира, че
постановеното от ВОС решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва
да бъде разгледана по същество.
Не се спори между
страните по делото и от представените доказателства се установява, че: 1/ между
страните по делото са сключени няколко договора за строителство с възложител
„Трекия строй инвест“ ЕООД, гр.Варна и изпълнител „Проект 65“ ООД, гр.Варна за
изпълнение на СМР на строителни обекти на възложителя, находящи се в
к.к.“Албена“, между които и процесните от 01.03.2017г. и 01.07.2017г. В договорите
е било предвидено, че вида и стойността на възложеното се определя на база
единични цени, съгласно Приложение №1, неразделна част от всеки от тях.
Уговорено е, че всяко плащане ще бъде извършено след подписан между страните
Протокол обр.19, придружен с издадена фактура. Срокът за плащане е 5-дневен
след заплащане от страна на Албена АД. Срокът за изпълнение на СМР по всеки от
договорите е съответно 30.03.2017г. по първия и 08.09.2017г. по втория;
2/ Договорените СМР
по договора от 01.03.2017г. в Приложение №1 /л.11/ са били изпълнени и приети с
Протокол №1/29.03.2017г. на стойност 37 351,88лв. с ДДС /л.12/. За
стойността на изработеното е издадена фактура № **********/30.03.2017г.
Стойността на същата е била частично заплатена в общ размер на 11 351,88лв.
с банкови преводи на 22.12.2017г. и на 30.01.2018г.
3/ Договорените СМР
по договора от 01.07.2017г. в Приложение №1 /л.23/ са били изпълнени и приети с
Протокол №1/04.09.2017г. на стойност 120 825,90лв. с ДДС /л.24-27/. За
останалата неразплатена стойност на изработеното е издадена фактура
**********/05.09.2017г. (л. 31) в размер на 105 825,90лв. От стойността на
дължимото по договора възнаграждение са приспаднати получени аванси, както
следва: 6000лв. по фактура №27/22.06.2017г. /л.28/; 6000лв. по фактура
№28/30.06.2017г./л.29/ и от 3000лв. по фактура №29/03.07.2017г. /л.30/. Стойността
на фактура №25 е била частично заплатена в размер на 17 637,65лв. с банков
превод на 13.10.2017г.
За установяване факта
на авансовите плащания по процесните договори по делото са представени заверени
преписи на РКО, както следва: РКО от 18.03.2017г. за сумата от 10 000лв.;
РКО от 08.04.2017г. за сумата от 1500лв.; РКО от 15.04.2017г. за сумата от
30 000лв.; РКО от 22.04.2017г. за сумата от 38 000лв.; РКО от
13.05.2017г. за сумата от 25 000лв.; РКО от 18.05.2017г. за сумата от
4 300лв.; РКО от 20.05.2017г. за сумата от 11 650лв.; РКО от
21.05.2017г. за сумата от 300лв.; РКО от 23.05.2017г. за сумата от
3 000лв.; РКО от 23.05.2017г. за сумата от 1 000лв.; РКО от 27.05.2017г.
за сумата от 7 500лв.; РКО от 01.06.2017г. за сумата от 250лв.; РКО от
03.06.2017г. за сумата от 11 000лв.; РКО от 10.06.2017г. за сумата от
3 000лв.; РКО от 17.06.2017г. за сумата от 3500лв. В същите като основание
за плащане е посочено: „ФРЗ“, „х-л Гергана“, „ФРЗ х-л Гергана“ и „сл.аванс“.
Като получател в първите 10 - И. Д., а в
последните два – И. М.ова. Посочено е, че сумите са получени „като управител на
ф.“Проект – 65“ ООД“.
С определение №
3860/29.10.2018г., на основание чл.193 от ГПК, е открито производство по
оспорване истинността на посочените РКО в частта относно изявлението,
индивидуализиращо ищцовото дружество, действащо чрез управител И. Д. /М.ова/
като издател на разписката за получени суми в брой, а именно чрез опровергаване
на добавката „като управител на ф.“Проект – 65“ ООД“.
Във връзка с
производството по оспорване по делото са допуснати съдебно – графологична
/почеркова/ експертиза и съдебно – графологична /химическа/ експертиза.
От заключението по
допуснатата почеркова експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и
не оспорено от страните по делото се установява, че ръкописните текстове в
процесните 12 броя РКО са изпълнени от Марийка Петрова Д..
От заключението по
допуснатата пред ВОС съдебно графологична /химическа/ експертиза, прието като
обективно и компетентно дадено, както и от обясненията на вещото лице Минчев,
дадени в проведеното на 28.03.2019г. о.с.з. се установява, че в РКО от 20.05.,
21.05, 23.05, 27.05, 01.06 и 17.06.2017г. химикалната паста за всяка една
бланка съвпада по партидно сходство и ръкописните текстове в тези ордери са
изписани без промяна на реда на изписване. В РКО от 18.03, 08.04, 22.04, 13.05,
03.06 и 10.06 текстовете: „Тракия строй инвест“ ЕООД, „като управител на
ф.“Проект – 65“ ООД“ и подписът в „Броил сумата“ са изписани с една за всяка
бланка химикална паста, като текстовете са изписани преди попълването с друго
пишещо средство на останалия текст. Не е възможно да се установи дали текста в
цялост или отчасти е бил изпълнен едновременно или след полагане на подписа
„Получил сумата“ и кой от подписите е положен последен. Вещото лице посочва, че
при изготвяне на заключението е използван Видеоспектрален компаратор, като в
криминалистическата практика няма достатъчно надеждна и универсална методика за
определяне на относителната и абсолютна давност на ръкописни текстове в
документи по стареенето на багрилата, използвани при изписването им. Вещото
лице е съобразило и щрихите на текста, които се пресичат, както и
съответствието от една и съща партида на пишещите средства. Дори на места,
където е нямало застъпване, въз основа на същото пишещо средство е достигнат
същия извод.
Заключението в частта
за поредността на полагане на текстовете е оспорено от ищцовото дружество като необосновано и
непълно и по делото е допусната повторна експертиза за техническо изследване на
документи. От заключението по нея, прието като обективно, компетентно дадено и
не оспорено от страните, както и от обясненията на вещото лице дадени в
проведеното на 08.05.2019г. о.с.з. се установява, че: 1/ в РКО от 18.03.2017г.,
08.04.2017г., 22.04.2017г., 13.05.2017г., 03.06.2017г. и от 10.06.2017г.
текстовете от една страна „И. Д.“ и сумите, посочени във всеки един от тях и от
друга текстът „като управител на ф.“Проект – 65“ ООД“ не са изписани
едновременно. За тези ордери вещото лице е установило различие в
оптико-физичните свойства на химикалните пасти, с които са изписани текстовете,
респ. следите оставени от пишещия прибор. В ордерите, без този от 10.06.2017г.
е установено и различие в общите признаци на почерка при изписването им като
наклон и размер на шрифта, което се получава при прекъсване на писането. С
оглед пресичането на щрихи от текстовете, смесването на химикалните пасти и
липса на други особености не може да се установи поредността им на полагане.
Аналогично, поради липса на пресечни точки на щрихите, с които са изписани
текстовете и подписите, не е възможно да се установи поредността им на
полагане. В обстоятелствената част от заключението е посочен вида на
изследванията и проверките извършени за всеки един от РКО, предмет на
заключението, като същите са: изследване с видеоспектрален компаратор на
химикалните пасти, с които са изписани текстовете; почерково изследване на
сравняваните текстове, както и изследване на пресечните щрихи. За всички ордери
е посочено, че текстовете са изписани от едно и също лице.
2/ в РКО от
20.05.2017г., 21.05.2017г., 23.05.2017г., 27.05.2017г., 01.06.2017г. и
17.06.2017г. не е установено различие в оптико-физичните свойства на
химикалните пасти, с които са изписани сравняваните текстовете, респ. следите
оставени от пишещия прибор. В ордерите е установено различие в общите признаци
на почерка при изписването им като наклон и размер на шрифта, което се получава
при прекъсване на писането. Именно с оглед последното вещото лице е посочило,
че не може да се изключи възможността текстът „И. Д.“ и текстът „като управител
на ф.“Проект – 65“ ООД“ да са изписани неедновременно. Поради липса на пресечни
точки на щрихите, с които са изписани текстовете и щрихите на подписите не може
да се установи поредността им на полагане.
В съдебно заседание
вещото лице посочва, че констатираната разлика в начина на изписване на част от
текстовете може да се дължи както на съставянето на частите на документите по
различно време, така и на временно прекъсване на изписването на текста на
документа. При ордерите, при които е установено различие в пишещия прибор или
химикалната паста, е установено някакво различие в наклона, големината на
шрифта и натиска, но то е слабо доловимо. Разликата е само в добавения текст
като управител, но не и в останалите части. В заключението е посочен този
текст, в който се установява различие спрямо останалия текст на документите.
При преценка
заключенията по допуснатите химически експертизи, съдът кредитира заключението
по повторната такава, тъй като същата е изследвала документите с няколко
различни техники, като е направен цялостен и обстоен анализ на съдържанието на
документите, при съобразяване на обстоятелството, че разликата в шрифта и
наклона на писане може да е резултат и от временно прекъсване в изготвянето на
документа.
От заключението по допуснатата пред ВОС
съдебно – счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и не
оспорено от страните по делото, както и от обясненията на вещото лице дадени в
проведеното на 28.03.2019г. о.с.з., се установява, че всички СМР по Протокол
№1/29.03.2017г. /по договора от 01.03.2017г./ са префактурирани от ответника на
„Екострой“ АД и „Албена“ АД, като най-късната дата на префактуриране е
18.05.2017г. /приложение №1 към заключението/. СМР по Протокол №1/04.09.2017г.
/договора от 01.07.2017г./ са префакрурирани частично, подробно описани в
Приложение №2 на „Албена“ АД и на „Екострой“ АД, като най-късната дата на
префактуриране е 16.11.2017г. Не са префактурирани дейностите за обект „Хотел
„Доростор““, както следва: „Сух фонтан“ /л.712/ и от обект „Направа цветарници
х-л „Доростор““ – полагане на бетон В25 /л.714/.
В посочените
приложения са описани подробно всички издадени от ответника фактури за
префакруриране на СМР както на „Албена“ АД, така и на „Екострой“ АД, като общия
размер на стойността им е 692 610,43лв. Извършените плащания по тях са на
обща стойност 652 261,32лв., подробно посочени в констативно
съобразителната част на заключението /т.2/, като неплатения остатък е
40 349,11лв. В същите няма удръжки за гаранции за качество или на друго
основание.
Установява се още, че
в счетоводството на ищеца „Проект – 65“ ЕООД към 31.12.2017г. е отразено
вземане от ответника в размер на 120 188,25лв. /по счетоводна сметка 411
„Клиенти аналитична сметка „Тракия Строй Инвест“ ЕООД“/. В счетоводството на
дружеството няма отразяване на налични задължения към ответника по повод приложените
по делото 12бр. РКО.
В счетоводството на
ответника „Тракия Строй Инвест“ ЕООД“ са отразени задължения към ищеца, във
връзка с издадените през 2017г. фактури и плащанията по тях, в размер на
120 188,25лв. Отразени са и вземания към него в размер на 150 000лв.
/по счетоводна сметка 498 аналитична сметка „Проект – 65“ ЕООД/. Конкретните
счетоводни записвания по издадените ордери в счетоводството на ответника са,
както следва: РКО от 18.03.2017г. 10 000лв. – ФРЗ; РКО 08.04.2017г. –
1500лв.; РКО 15.04.2017г. 30 000лв. – хот.Гергана; РКО 22.04.2017г.
38 000лв. – ФРЗ заплата –х.Гергана; РКО 13.05.2017г. 25 000лв. –
сл.аванс; РКО 18.05.2017г. – 4300лв. – сл.аванс; РКО 20.05.2017г. – 11650лв. –
сл.аванс; РКО 21.05.2017г. – 300лв. – сл.аванс; РКО 23.05.2017г. – 3000лв. –
сл.аванс; РКО 23.05.2017г. – 1000лв. – сл.аванс; РКО 27.05.2017г. – 7500лв. –
сл.аванс; РКО 01.06.2017г. 250лв. – сл.аванс; РКО 03.06.2017г. – 11 000лв.
– сл. Аванс; РКО 10.06.2017г. – 3000лв. – сл.аванс.; РКО 17.06.2017г. – 3500лв.
– сл.аванс.
От заключението се
установява още, че осчетоводяването на фактури за аванс при ответника,
приспаднати при фактуриране на изпълнение с фактура №**********/05.09.2017г. и
плащанията по фактура №**********/28.04.2017г. и фактура
№**********/19.04.2017г. С посочени в справката на ищеца, л.185 от делото/ е
както следва: ФАКТУРИ ЗА АНАВС: 1. Относно фактура №27/22.06.2017г.: Дебит
сметка 402 /Доставчици по аванси/ на стойност 5 000лв.; Дебит сметка 4531
/ДДС при покупки/ на стойност 1000лв.; кредит сметка 400 /доставчици/ на
стойност 6 000лв.; 2. Относно фактура №28/30.06.2017г.: Дебит сметка 402
/Доставчици аванси/ на стойност 5000лв.; Дебит сметка 4531/ДДС при покупки/ на
стойност 1000лв.; кредит сметка 400 /доставчици/ на стойност 6000лв.; 3. Относно
фактура №29/03.07.2017г.: Дебит сметка 402 /Доставчици аванси/ на стойност 2 500лв.;
Дебит сметка 4531/ДДС при покупки/ на стойност 500лв.; кредит сметка 400
/доставчици/ на стойност 3000лв.; 4. Относно фактура №21/19.04.2017г. плащането
е осчетоводено на 15.05.2017г., съответно: Дебит сметка 400 /Доставчици/ на
стойност 62 118,01лв.; К-т сметка 502 /Банкови сметки/ на стойност
62 118,01лв.; 5. Относно фактура №22/28.04.2017г. плащането е осчетоводено
на 10.05.2017г., съответно: Дебит сметка /400/ на стойност 94 337,90лв.;
К-т сметка 502 /Банкови сметки/ на стойност 94 337,90лв.
В заключението е посочено още, че фактурите
описани в таблицата по т.4, съдържащи се в авансовите отчети на И.И., приложени
на л.98-148 от делото, са включени в дневниците за покупки и справки –
декларации по ЗДДС при „Тракия Строй Инвест“ ЕООД. В счетоводството няма
отразени записвания за предоставен касов аванс на служител. Фактурите са
платени от касата на предприятието или от банковата му сметка. Аналогично е и
осчетоводяването на фактурите по т.3 от заключението на вещото лице, част от
които са заплатени в брой и една по банкова сметка. ***разяване на предоставен
касов аванс на служител, с който да е извършено плащането, т. е чрез подотчетни
лица /с.з./. В съдебно заседание вещото
лице посочва още, че за тези фактури няма издадени РКО, като счетоводна
практика на този търговец.
Вещото лице посочва още, че подотчетно лице в
едно предприятие е лице, на което са дадени суми за извършване на нещо, т.е
конкретна дейност /командировка, закупуване на материали, плащане на задължения
и др./, като следва да бъде отчетено как е разходвана сумата.
От заключенията по
допуснатите две допълнителни задачи към ССЕ, приети като обективни, компетентно
дадени и не оспорени от страните по делото, както и от обясненията на вещото
лице в с.з. от 03.10.2019г. и 12.12.2019г.
се установява, че в Търговския регистър е подаден един отчет за 2017г.,
т.е. няма правени корекции на първоначално подадените данни. Същото се
отнася за годишната данъчна декларация,
съобразно приложената справка от ТД на НАП-Варна. В т.2 на първоначалното
допълнително заключение /л.878/ е посочена датата, сметката и сумата на
процесните 12бр. РКО, които съвпадат с вече описаните в първоначалното
заключение. Посочено е и основанието за плащане, което към първоначално
вписаното „сл.аванс“ е добавено и „Проект 65“ ООД“. Общата стойност на сумите
по РКО е 150 000лв.
От приложения баланс,
публикуван в ТР, се установява, че в балансовата статия други вземания фигурира
сумата от 150 000лв., която кореспондира с остатъка по счетоводна сметка
498 /Други дебитори/, по която именно са отчетени 15- те РКО. Вземанията от
клиенти в оборотната ведомост на „Тракия Строй Инвест“ ЕООД кореспондира със
сумата, посочена в баланса публикуван в Търговския регистър, а именно
1 361 хил.л., като за същата статия в баланса представен в НСИ е записано
1386 хил. лв. Налице е разминаване в данните подадени към НСИ и тези в ТР като
не е ясна причината за разминаването. Последното е в размер на 25 000лв. В
комплекта книжа предоставен в ТР има отчет за паричните потоци и отчет за
собствен капитал, а в комплекта предоставен като подаден към НСИ такива няма.
В счетоводството на
ответника няма други първични счетоводни документи относно счетоводните разчети
по представените 15 бр.РКО, както и касова книга, в която да се отчитат
приходните и разходните КО. Съобразно счетоводните записвания няма други лица,
на които дружеството да е предоставяло аванси. В документацията на ответника са
установени множество РКО, издадени за отчитане на плащания към едноличния
собственик на капитала, заплати и командировъчни. Издадените РКО за заплати са
12бр., по един за всеки месец и са на висока стойност, което предполага, че са
за заплатите на всички работници, наети на трудов договор. Не са получавани от
работниците поименно, а от едно лице, подписало РКО за напускането на
наличността от касата. От направената проверка е установено, че през цялата
2017г. касата на ответното дружество е била положителна величина, като същата е
разполагала със средства за заплащане на сумите по РКО.
При извършената
проверка в счетоводството на ответника вещото лице е установило, че общата сума
от 150 000лв. по процесните РКО е отчетена като плащания по „Парични
потоци, свързани с търговски контрагенти“, като общата сума е 5 451
хил.лв. Плащанията за трудови възнаграждения при ответника за 2017г. са в общ размер
на 148 896,20лв., които са правени в брой, като във ведомостите за заплати
срещу името на всяко лице е положен и подпис. Сумите по РКО за заплати
съответстват на сумите по ведомости за заплати и плащанията направени по
договор за управление и контрол, сключен с Венцислав Георгиев Петков. Сумите
платени за работни заплати са 77 525,16лв., а по договора за управление –
15 723,60лв.
От заключението по
допуснатата пред ВОС съдебно- техническа експертиза, прието като обективно,
компетентно дадено и не оспорено от страните, се установява, че за счетоводното
обслужване на „Тракия Строй Инвест“ ЕООД се ползва счетоводен и бизнес софтуер,
разработен от фирма „Ниела“ ООД. Продуктът е с текстови интерфейс, присъщ за
операционна система ДОС и ползва база данни, изградена като множество файлове
/таблици/ в DBF – формат и съответните индексни файлове, който е
незащитен от редакция, може да се отвори и манипулира лесно със стандартни
програми като MS Exsel MS Access. Когато се изтрива запис, то той реално не
се изтрива физически, а се маркира като изтрит и с подходяща програма – браузер
на БД може да се възстанови.
Вещото лице е
копирало текущата БД за 2017г. и архивна база данни за 2017г., към
16.01.2018г., за да проведе необходимите изследвания за установяване хронологията
на записите. При съпоставянето е установено, че процесните РКО в архивната база
данни към 16.01.2018г. не са налични, докато в текущата база данни са налични.
Няма поле, което да показва системната дата, на която са генерирани записите,
поради което експертизата приема за дата на осчетоводяването – датата на
последната модификация на файловете, съответно 16.01.2018г. и 20.02.2019г., т.е
ордерите са осчетоводени в посочения период.
За установяване на
мандтното правоотношение между И.И. и „Тракия Строй Инвест“ ЕООД, както и за
използване на получените по РКО суми за погасяване на задължения на
ответника/възложител, е допуснат разпит на четирима свидетели: М. И. Д. и И. Д.
В., за които е приложимо правилото на чл.172 от ГПК, И. Ж. И. и М. И. Д..
Всички те посочват, че към 2017г., когато страните по делото са работили по
строителни обекти в к.к.“Албена“ технически ръководител в „Тракия Строй Инвест“
ООД е бил свид. И. В.. Неговите задължения са били за организация на работната
площадка, контрол на работещите фирми, приемане на извършената работа, седмично
или месечно актуване на строителната дейност. Големият обем дейности е наложил
да му бъде определен допълнително човек, който да му помага и това е била И.И.,
която е поела да изпълнява административната работа на обекта – ежедневно
разпределение на заявките за материали, самите материали, доставката, какво
идва на обекта, какво се заявява като заплащане, за да няма разминавания.
Отделно от това е осъществявала и ежедневен контрол на хората. И.И. е била
изпратена като помощник на свид.В. от управителя на „Тракия строй“ – Венци. Тя
не е била служител на „Тракия строй“, а е била управител на „Проект 65“ и
поради тази причина не е била назначена на договор. За извършваната дейност тя
е получавала възнаграждение, което е получавано като всички останали служители
на „Тракия строй“ - с РКО. Тя е оформяла и седмичните отчети и е следяла да
няма разминаване в сумите. Изготвяла е прогнозните разчетите и отчетите за
разходите съобразно указанията на техническия ръководител В.. В показанията си
свид.В. посочва, че на обектите не са работили само служители на „Тракия
строй“. Имало е и работници на „Проект 65“. Изготвяните отчети за материалите и
разходите са като тези, които са предявени на свидетеля и приложени на
л.100-148, като същият заявява, че в документите фигурира неговия подпис.
Парите са били получавани с РКО като този приложен на л.65 от делото /л.724/, а
след това са били раздавани от тях двамата на работниците с други касови
ордери. Изрично в бележките И.И. е отбелязвала подробно какво се плаща като
работа, часове и квадратура, за да не се забрави след това. Свид.Дилов и Д.
/работници на „Тракия Строй Инвест“ ЕООД към посочения период/ посочват, че
първоначално са получавали парите си от И. В., но после е дошла И. и тя е
започнала да се занимава с това. Всяка събота са раздавали заплатите, като
работниците са се подписвали на ордер за получаването им. Получавали са и пари
за транспорт, като за горивото са вземали фактури на името на „Тракия строй“.
За парите И. е ходила до другия обект, след което са ги разпределяли двамата с И..
И. е плащала по един и същи начин, без значение дали са на договор, съобразно
отчета на нейния лаптоп.
По така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са
с правно основание чл.79 вр. чл.266 от ЗЗД.
За уважаване на
същите, на осн. чл. 154, ал.1 ГПК, ищецът дължи доказване на твърдените от него
факти, а именно: 1.фактът на съществуване на валидно облигационно отношение
между страните по делото – договори за изработка на процесните СМР; 2.фактическото
извършване на възложените дейности; 3. съответствието на изработеното на
одобрения технически проект /ако няма такъв - на уговореното между страните в
самия договор/; 4. приемане на работата и 5. размера на уговореното
възнаграждение.
В тежест на ответника
е да установи, че в договора е уговорено отлагателно условие за настъпване на
падежа на задължението за плащане на дължимото по договора възнаграждение,
респ. че е погасил поетите с договора задължения за плащане със сумите по
процесните РКО.
По възражението за
прихващане ответникът следва да докаже заплащането на сумите по процесните РКО
на ищцовото дружество. В тежест на последното е да установи основанието за
получаването им, респ. връщането им.
Не са спорни между
страните следните обстоятелства: валидно сключени договори за изработка;
изпълнение на възложените СМР; приемане на работата с Протоколи обр.19;
стойността на изработеното, за което са издадени процесните фактури, както и
извършените частични плащания за погасяване на стойността им.
Спорни пред
настоящата инстанция са следните въпроси: 1/ настъпил ли е падежът на
задълженията за плащане стойността на изработената и приета работа по
процесните договори, предвид уговорения модалитет – отлагателно условие като
елемент от съдържанието на същите, а именно падеж на задължението 5 дни след
заплащане от страна на „Албена“ АД; 2/ за заплащане стойността на изработеното
с предварителни аванси, които не са приспаднати при издаване на процесните
фактури; 3/ за основателност на възражението за прихващане със сума в общ
размер на 114 700лв., представляващо заплатени суми по приложените 12 бр.
РКО.
Съгласно законовата
уредба на договорите, сключени под условие, установена с нормата на чл.25,
ал.1, изр.1 ЗЗД, действието на договора или прекратяването му може да бъде
поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Настъпването на
събитието може да зависи или да не зависи от волята на страните, но от
сбъдването на условието ще зависи доколко сключеният договор ще породи целените
правни последици, или ще бъдат заличени с обратна сила вече породени правни
последици. Според чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД условието се смята за сбъднато,
независимо от фактическото му ненастъпване, щом страната, която има интерес от
несбъдването му, недобросъвестно е попречила то да настъпи.
В решение по т.дело №
1561/2017 г. на ВКС е направен анализ на съдебната практика постановена във
връзка с приложението тълкуването на чл.25 от ЗЗД, която изцяло се споделя от
настоящия състав. В същата е прието, че преценката относно сбъдването на
условието /отлагателно или прекратително/ следва да се осъществи по правилата
на логиката при съпоставка между поведението на страната и закономерния ход на
събитията, като се отчете интересът на страните в предметната рамка на
сключения договор. Ако сбъдването на условието е предпоставено и от действията
на самия длъжник, изпълнението на задължението, чиято изискуемост е обвързана
от това условие, също следва да се преценява като предоставено на волята и
възможностите на длъжника. Нормата на чл.69, ал.2 ЗЗД – когато срокът за
изпълнение ще бъде определен от длъжника, е приложима и тогава, когато страните
са обвързали изпълнението на задължението със сбъдването на отлагателно
условие, за което не е уговорен конкретен срок, ако сбъдването на условието
зависи и от самия длъжник. В решение по т.д. № 2404/2014г. на ВКС, 1-во т.о. е
прието, че уговорката, че възложителят ще плати, когато на него, в качеството
на изпълнител, му заплатят, не е нищожна, но следва да се прилага чрез
тълкуване на предпоставките, които страните са визирали при договарянето й, а
това, с оглед грижата на добрия търговец и добрите търговски практики,
недопускащи злоупотреба с правата на кредитора, следва да се счита времето,
обичайно необходимо или уговорено за изпълнението на възложителя на
изпълнителя, спрямо третото за спора лице. В този смисъл са и решенията по
т.д.№53312/2015г. на ВКС, 1-во г.о. и по т.д.№1072/2019г. на ВКС, 2-ро т.о.
От друга страна,
уговореното условие трябва да е съобразено с равнопоставеността на договарящите
страни и с възмездния характер на договора, като несбъдването му не трябва да
води до освобождаване на възложителя от типичната за договора престация.
В настоящия случай в
процесните договори, сключени между страните по делото изрично е предвидено, че
заплащането на стойността на изработеното ще се извърши в 5-дневен срок след
заплащане от страна на „Аблена“ АД. Възлагането на СМР е извършвано съгласно
описа им в Приложение №1 към всеки един от договорите. Уговореното отлагателно
условие е с оглед на обстоятелството, че възложителят по договорите „Тракия
Строй Инвест“ ЕООД, от своя страна, e изпълнител по сключен
договор за възлагане на СМР с трето не участващо в производството лице –
„Албена“ АД, който факт е бил известен на страните към момента на подписване на
контрактите.
Съдът намира, че така
уговореното условие не е нищожна клауза, като падежът на задължението на
възложителя по процесния договор ще настъпи след изтичане обичайния срок за
приемане на изработеното и заплащането му от третото лице, но
само по отношение на възложените с процесните договори СМР. Обвързване на
плащането на възложителя „Тракия Строй Инвест“ ЕООД по договорите с „Проект –
65“ от цялостното изпълнение на поетите от него задължения към неучастващото в
процеса лице „Албена“ АД, респ. плащане на стойността им представлява излизане
извън предметната рамка на сключените договори и недопустимо разширително
тълкуване на клаузите им.
Ирелевантно за
плащанията по договорите е и обстоятелството дали и кога от възложителя „Тракия
Инвест Строй“ ЕООД са удържани гаранционни суми по неговите договори за изработка доколкото такива клаузи
не се съдържат в подписаните между страните по делото съглашения, нито е
уговорено такова условие.
Пред настоящата
инстанция не е спорен приетия за установен от ВОС факт, че падежът на част от
задълженията е настъпил в хода на производството, както следва: по фактура
№**********/30.03.2017г. на две суми от по 19,55лв. – на 07.06.2018г. и на
07.06.2019г., а по фактура №**********/05.09.3017г. в размер на 5291,30лв. – на
07.09.2018г. или най-късно на 07.09.2019г. Дори да се приеме по-ранна падежна
дата, то същата няма да промени крайния извод за момента, в който въззивникът е
изпаднал в забава, предвид забраната за влошаване положението на обжалвалата
страна чл.271, ал.1 от ГПК и липсата на жалба от насрещната страна „Проект-65“
ЕООД.
По възражението за
погасяване на вземанията по фактурите поради плащане:
За да бъде уважено
същото е необходимо „Тракия Строй Инвест“ ЕООД да докаже, при условията на
главно и пълно доказване, извършените авансови плащания към „Проект – 65“ ЕООД
по сключените договори.
При кредитиране на
събраните по делото доказателства, съдът съобразява формираната практика на
ВКС, част от която е обективирана в решение по т.д. №546/2008г., на ВКС, 2-ро
т.о.; решение по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, 1-во т.о.; решение по гр. д. №
775/2010 г. на ВКС, 3-то г.о., решение по търг. д. № 436/2012 г. на ВКС, 2-ро
т.о., съобразно която вписванията в счетоводните /търговските/ книги са частни
свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила не е равнозначна на
материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи,
независимо от разпоредбите на чл.182 ГПК, респ. чл.55 ТЗ. По смисъла на закона
те имат възможна /при съгласие на страните/ доказателствена сила. Като
производна, основана на доказателствената сила на първични счетоводни
документи, тази доказателствена сила не се презюмира и при оспорване подлежи на
доказване, а по начало - на преценка, с оглед всички обстоятелства по делото
/чл.182 ал.1 ГПК/. Възприето е още, че в счетоводните книги се отразяват всички
стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансово
състояние на предприятието по смисъла на Закона за счетоводството, като
счетоводното отчитане се осъществява на основата на документална обоснованост
на стопанските операции и факти, при спазване изискванията на действащото
законодателство за съставяне на документи. Именно затова редовно водените
счетоводни книги – при спазване изискванията на Закона за счетоводството и въз
основа на редовни първични документи – се ползват с доказателственото значение
по чл.182 ГПК. Това доказателствено значение обаче се отнася само до юридически
факти, относими към съответните осчетоводени стопански операции и факти и по
спор с лица, за които се твърди, че са в правоотношение с предприятието.
Същевременно, при
твърдения за различно счетоводно отразяване на договора в счетоводството на
договарящите, всяка от страните следва да докаже твърдените от нея факти
/решение по т.д.№436/2012г. на ВКС, 2-ро т.о./.
Не е спорно получаването
на сумите по приложените РКО от И.И., но издадените от „Тракия Строй Инвест“
ЕООД ордери и тяхното съдържание не могат да бъдат свързани със съществуващите
между страните договори за изработка.
От доказателствата по
делото се установява, че счетоводните записвания по договорите за изработка
съвпадат, с изключение на сумата от 150 000лв. по процесните РКО. Същите
не фигурират в съдържанието на счетоводната база данни на възложителя „Тракия
Инвест Строй“ ЕООД към датата на първото и архивиране през 2017г., а са
намерили отражение в него преди подаване на ГФО /през м.март2018г./, в периода
от 16.01.2018г. до 27.03.2018г., като са отразени по сметка 498 подотчетни
лица, а не външни контрагенти. Останалите задължения договорите с ищеца са
осчетоводени по счетоводна сметка 400 Доставчици аналитична сметка Проект 65
ЕООД.
Предвид изложеното
съдът намира, че по делото не е установено по безспорен начин обстоятелството,
че сумите по приложените РКО са платени като аванс по сключените между страните
договори за СМР. Още повече, че същите по време предхождат втория договор от
01.07.2017г., а при издаване на последната фактура № **********/05.09.2017г.
изрично са приспаднати платените по банков път и надлежно фактурирани и
осчетоводени аванси по договорите в общ размер на 15 000лв. Тази фактура е
приета от ответника – възложител без възражения и при липса на твърдения и
доказателства за възникнали между страните спорове за погасяване на
задължението с авансите по процесните РКО. В този смисъл е и счетоводното им
отразяване от „Тракия Строй Инвест“ ЕООД, което се разминава от начина на
записване на останалите задължения и плащания по сключените с „Проект – 65“ ЕООД договори, поради което не
може да установи връзката между договорите и РКО.
Възражението за
погасяване на вземанията по фактурите чрез плащане е неоснователно и без да се
изследва верността на добавките в РКО.
По въведеното
възражение за прихващане:
В отношение на
евентуалност е направено възражение за прихващане на задълженията на „Тракия
Строй Инвест“ ЕООД по процесните фактури с получени от „Проект – 65“ ЕООД суми
по РКО, в случай че не се установи връзката им с договора.
Фактът на получаване на сумите по процесните
РКО от И.И. не е спорен в производството, поради което в тежест на ищеца
„Проект – 65“ ЕООД е да установи основанието за получаването им, респ.
връщането или отчитането на получените суми.
Репликата на ищеца по
направеното възражение е че сумите са получени от И.И. не във връзка със
сключените договори за строителство между дружествата, а на друго основание –
мандатно правоотношение, по силата на което тя е поела задължение да плаща от
името на „Тракия Строй Инвест“ ЕООД негови задължения към работници и
доставчици, за което съобразно чл.285 от ЗЗД е получавала средства от
доверителя.
В тежест на
въззиваемото дружество „Проект - 65“ ЕООД е да установи неистинността на
процесните РКО относно записването в тях „като управител на ф.“Проект – 65“
ООД“. Доколкото между страните няма съставено обратно писмо, то прякото
доказване неистинността на документите не винаги е възможно, но не са налице
законови ограничения за установяване на обстоятелствата по делото по косвен път
чрез косвени доказателства. Последните не са в състояние сами по себе си да
установят един факт и следва да се преценяват в тяхната съвкупност, както и да
имат такава връзка помежду си, че да доказват по несъмнен начин спорния факт.
В конкретния случай,
от заключението по повторната съдебно- графологична експертиза се установява,
че в РКО от 18.03.2017г.,
08.04.2017г., 22.04.2017г., 13.05.2017г., 03.06.2017г. и от 10.06.2017г.
текстовете от една страна „И. Д.“ и сумите, посочени във всеки един от тях и от
друга текстът „като управител на ф.“Проект – 65“ ООД“ не са изписани едновременно.
В останалите РКО от 20.05.2017г., 21.05.2017г., 23.05.2017г., 27.05.2017г.,
01.06.2017г. и 17.06.2017г. не е изключена възможността спорните текстове да са
изписани неедновременно.
Независимо от
горното, по делото липсват доказателства, от които да се направи обоснован
извод, че сумите по процесните договори са дадени именно въз основа на това
съществувало мандатно правоотношение.
Съдът намира, че по
отношение на свидетелските показания е налице забраната по чл.164 ал.1 т.4 от ГПК, регламентираща недопустимост на гласните доказателства за погасяване на
установени с писмен акт парични задължения. Законът има предвид всички случаи,
в които е налице писмено доказателство за парично задължение, а не непременно
писмен договор. В настоящия случай, дори и да се приемат за установени
твърденията на ищеца, че получените с РКО суми са по договор за поръчка, то
получаването им е установено с писмен документ, поради което и е налице забрана
за установяване на изпълнение на възложеното действие – предаване на сума с
гласни доказателства. В този смисъл решение № 225 от 28.01.2013г. по търг.дело
№ 903/11г. ІІ т.о. на ВКС.
В условие на
евентуалност, дори да се приеме, че гласните доказателства са допустими и
същите установяват обстоятелството, че И.И. е получавала и отчитала суми
ежеседмично от „Тракия Строй Инвест“ ЕООД, този факт, сам по себе си, не може
да обоснове извод, че именно на това основание са получени и процесните
114 700лв. Свидетелите не установяват количеството предадени пари, нито
това по процесните РКО. Не установяват и съществуваща между страните договорка
относно предаването на тези пари тъй като предаването на парична сума може да
бъде на различни основания, като И.И. може да ги получава като управител на
дружеството или по мандатното правоотношение.
Оспорването на
верността на добавката в РКО по отношение на текста „като управител на
ф.“Проект – 65“ ООД“ е недоказано, поради което същите са истински документи и
като такива не следва да бъдат изключвани от доказателствата по делото. Не е
доказано и наличието на мандатното правоотношение, съответно получаване по
същото на сумата от 114 700лв., по процесните 12 бр.РКО. Не установено
връщането на сумата или прихващането и със съществуващите насрещни задължения
между страните, поради което въведеното в производството възражение за
прихващане е основателно и като такова следва да бъде уважено.
Исковете
за заплащане на останалите незаплатени главници по процесните фактури следва да
бъдат отхвърлени като погасени чрез прихващане с насрещните вземания на „Тракия
Строй Инвест“ ЕООД в размер на 114 700лв., както следва: 1/ по отношение
на сумата от 26 000лв,
представляваща изискуем остатък от възнаграждение на подизпълнител, за приети
работи с протокол от 29.03.2017г, възложени
като строителни услуги по обекти в к.к. Албена по договор от 01.03.2017г. и остойностени с фактура №**********/30.03.2017г.
със сумите от 10 000лв. по РКО от 18.03.2017г., от 1500лв. по РКО от
08.04.2017г. и със сумата от 14 500лв. – част от сумата по РКО от 22.04.2017г.
в размер на 38 000лв.; 2/ по отношение на сумата от 88188,25лв, представляваща изискуем остатък от възнаграждение на
подизпълнител, за приети работи с протокол от 04.09.2017г, възложени като
строителни услуги по обекти в к.к. Албена по договор от 01.07.2017г. и
остойностени с фактура № **********/05.09.2017г. със сумите от
23 500лв. – част от сумата по РКО от 22.04.2017г.; от 25 000лв. по РКО от
13.05.2017г.; от 11 6500лв. по РКО от 20.05.2017г.; от 300лв. по РКО от 21.05.2017г.;
от 3000лв. по РКО от 23.05.2017г.; от 7500лв. по РКО от 27.05.2017г.; от 250лв.
по РКО от 01.06.2017г.; от 11000лв. по РКО от
03.06.2017г.; от 3000лв. по РКО от 10.06.2017г. и от 2988,25лв – част от
сумата по РКО от 17.06.2017г. в общ размер от 3500лв.
Предвид
неоснователността на главните искове, неоснователни са и акцесорните претенции
за заплащане на законната лихва, считано от исковата молба до окончателното
изплащане на главниците.
Предвид не съвпадане
правните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено
и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени
като погасени чрез прихващане.
На
основание чл.78 от ГПК и направеното искане въззиваемата страна „ПРОЕКТ – 65“
ЕООД следва да бъде осъдена да заплати на „ТРАКИЯ СТРОЙ ИНВЕСТ“ЕООД сумата от
6497,77лв., от които 4214лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за
разглеждане на делото пред ВОС и 2283,77лв. – държавна такса пред настоящата
инстанция. В полза на въззивника не следва да се присъжда сумата от 3810лв. –
адвокатско възнаграждение за разглеждане на делото пред настоящата инстанция,
доколкото не са представени доказателства за заплащането му. В приложения на
л.39 от делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че същото
следва да бъде платено по банков път, но доказателства за плащането не са
представени /така и т.1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС/.
Въз основа на
изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №64/20.01.2020г. по т.д.№552/2018г. на ВОС, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „ПРОЕКТ 65“ЕООД, ЕИК *********,
гр.Варна жк Вл. Варненчик бл.303 вх.11 ет.2 ап.164, срещу „ТРАКИЯ СТРОЙ ИНВЕСТ“ЕООД,
ЕИК ********* гр.Варна ЗПЗ, ул. Уста Кольо Фичето № 25, искове за
заплащане на сумите от 26 000лв, представляваща неизплатена цена по договор от 01.03.2017г. за приети
работи с протокол от 29.03.2017г, за които е издадена фактура №
**********/30.03.2017г и от 88188,25лв, представляваща неизплатена цена по договор
от 01.07.2017г. за приети работи с
протокол от 04.09.2017г, за които е издадена фактура № **********/05.09.2017г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата
молба до окончателното им изплащане, като погасени чрез прихващане с насрещните
вземания на „Тракия Строй Инвест“ ЕООД ЕИК ********* в общ размер от
114 700лв., както следва: 1/ по отношение на сумата от 26 000лв, представляваща изискуем
остатък от възнаграждение на подизпълнител, за приети работи с протокол от
29.03.2017г, възложени като строителни
услуги по обекти в к.к. Албена по договор
от 01.03.2017г. и остойностени с фактура №**********/30.03.2017г. със
сумите от 10 000лв. по РКО от 18.03.2017г., от 1500лв. по РКО от
08.04.2017г. и със сумата от 14 500лв. – част от сумата по РКО от
22.04.2017г. в размер на 38 000лв.; 2/ по отношение на сумата от 88188,25лв, представляваща изискуем
остатък от възнаграждение на подизпълнител, за приети работи с протокол от
04.09.2017г, възложени като строителни услуги по обекти в к.к. Албена по договор от 01.07.2017г. и остойностени с фактура №
**********/05.09.2017г. със сумите от 23 500лв. – част от сумата по РКО от
22.04.2017г.; от 25 000лв. по РКО от 13.05.2017г.; от 11 6500лв. по РКО от
20.05.2017г.; от 300лв. по РКО от 21.05.2017г.; от 3000лв. по РКО от
23.05.2017г.; от 7500лв. по РКО от 27.05.2017г.; от 250лв. по РКО от
01.06.2017г.; от 11000лв. по РКО от
03.06.2017г.; от 3000лв. по РКО от 10.06.2017г. и от 2988,25лв – част от
сумата по РКО от 17.06.2017г. в общ размер от 3500лв.
ОСЪЖДА „ПРОЕКТ 65“ЕООД, ЕИК *********,
гр.Варна жк Вл. Варненчик бл.303 вх.11 ет.2 ап.164, да заплати на „ТРАКИЯ СТРОЙ ИНВЕСТ“ЕООД, ЕИК ********* гр.Варна ЗПЗ, ул. Уста Кольо
Фичето № 25, сумата от 6497,77лв., представляваща направените по делото
разноски, от които 4214лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за разглеждане
на делото пред ВОС и 2283,77лв. – държавна такса пред настоящата инстанция, на
основание чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: