Определение по дело №8/2022 на Апелативен специализиран наказателен съд

Номер на акта: 12
Дата: 14 януари 2022 г. (в сила от 14 януари 2022 г.)
Съдия: Магдалена Атанасова Лазарова
Дело: 20221010600008
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 януари 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12
гр. гр. София, 14.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Хр. Райчева

Магдалена Ат. Лазарова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20221010600008 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243 ал.7-8 НПК.
Образувано е по повод постъпил на 20.05.2021 г. частен протест от СП
срещу определение № 438/14.05.2021г. по НЧД № 1189/2021г., с което
сезиран по жалба на Община Ветово СНС, 21 състав е изменил постановление
от 22.03.2021г. на прокурор от СП за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 34/2018г. по описа на СО-СП, пр. пр. №261/2018г. по
описа на СП, като е преквалифицирал основанието за прекратяване от чл.243
ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 НПК на чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.8а НПК. В
същия се изразява несъгласие с изложените от съда съображения, като се
настоява за отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на
горецитираното прокурорско произнасяне.
Протестът е подаден в законоустановения срок, от активно легитимирана
страна срещу съдебен акт подлежащ на инстанционен контрол, поради което
се явява допустим.
След запознаване с доводите, изложени в него, с атакуваното
определение и материалите по делото, въззивният съд го намира за
основателен по следните съображения:
Досъдебното производство е било образувано и водено от СП за
престъпления по чл.282 ал.2 вр. ал.1 НК и по чл.254а НК срещу длъжностно
лице – кмет на Община Ветово. В хода на проведеното разследване не са били
привлечени в качеството на обвиняеми конкретни лица.
С постановление от 22.03.3021г. СП е прекратила наказателното
1
производство на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 НПК и чл.411а
ал.1 т.4 б.“к“.
Същото е било обжалвано на 05.04.2021г. пред СНС по реда на чл.243
ал.4-6 НПК от Д. Д. – зам.кмет на Община Ветово, изпълняващ в пълен обем
функциите на кмет съгласно Заповед № РД-233/05.04.2021г. към датата на
депозиране на жалбата.
С определението, предмет на настоящия инстанционен контрол, СНС е
изменил постановлението за прекратяване на наказателното производство,
като е преквалифицирал основанието за прекратяване от чл.243 ал.1 т.1 вр.
чл.24 ал.1 т.1 НПК на чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.8а НПК. В мотивите на
акта си се е съгласил с изложените съображения за несъставомерност на
деянието по чл.282 НК (отсъствие на специална цел и настъпили
немаловажни вредни последици) и малозначителност по смисъла на чл.9 ал.2
НК на деянието, квалифицирано като престъпление по чл.254а ал.1 НК,
поради което е приел за правилно и законосъобразно контролираното
прокурорско постановление. Същевременно СНС е констатирал, че
„наказателното производство е било образувано срещу лице, по отношение на
което за същото деяние е било проведено и приключило с влязъл в сила
съдебен акт, административнонаказателно производство“, позовавайки се на
наличната по делото информация за издадени АУАН и влезли в сила НП във
връзка със сключените договори между кмета на Община Ветово и отделните
търговски дружества, намерили подробно отражение в проверявания
прокурорски акт. В този смисъл съдът е приел, че „провеждането на
административнонаказателно производство обаче несъмнено се явява такова
с характер на наказателно производство по смисъла на ТР № 3/2015г. на
ОСНК на ВКС, поради което и същото подлежи на прекратяване на основание
чл.24 ал.1 т.8а НПК“.
Производството пред настоящата съдебна инстанция е инициирано
единствено по протест на прокурора и то само относно приложимото правно
основание за прекратяване на наказателното производство, което
обстоятелство предопределя и рамките на възможния въззивен контрол в
конкретния казус.
В частния протест се излагат доводи за вътрешна противоречивост на
мотивите на СНС и незаконосъобразност на направеното изменение.
Подчертава се, че становището на държавното обвинение, материализирано в
постановлението по чл.243 ал.1 НПК е за несъставомерност на деянията,
предмет на разследване – на квалифицираното по чл.282 НК от обективна и
субективна страна, а по отношение на квалифицираните по чл.254а НК
административни нарушения по Закона за публичните финанси, констатирани
от АДФИ с АУАН и надлежно санкционирани с издадените НП, поради
явната незначитеност на обществената опасност, поради което е и приложена
нормата на чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 НПК. В този смисъл се извежда
заключение, че посоченото от СНС правно основание по чл.24 ал.1 т.8а НПК
е неприложимо – същото е въведено от законодателя за предотвратяване на
двойна наказуемост на деяния, съставляващи едновременно административно
нарушение и престъпление, като освен това изисква да са налице и
2
предпоставките по чл.24 ал.4 НПК, които условия в настоящия казус не са
изпълнени.
Въззивната инстанция намира така наведените доводи и възражения в
депозирания частен протест за резонни.
Претендираното от СНС основание чл.24 ал.1 т.8а НПК не се прилага
автоматично и безусловно, доколкото на първо място изисква извършеното
деяние да съставлява административно нарушение, за което да е приключило
административнонаказателно производство, като в тези случаи воденото
наказателно производство първоначално следва да бъде спряно на основание
чл.24 ал.5 НПК и едва ако в едномесечен срок след това спиране не бъде
направено предложение за възобновяване на административнонаказателното
производство или предложението не бъде уважено, следва да се пристъпи към
прекратяването му съгласно чл.24 ал.4 НПК т.е. едва след изчерпване на тези
последователни стъпки от очертаната в закона процедура настъпват
предпоставките за прекратяване на наказателното производство на
посоченото от първостепенният съд процесуално основание.
В този смисъл основанието за прекратяване по т.8а не може да се
приложи незабавно и непосредствено при констатиране на факта на
проведено и приключило административнонаказателно производство за
процесното деяние, а под условие - едва след изчерпване на процедурата по
чл.24 ал.4 НПК, когато в определения от закона едномесечен срок от
спирането прокурорът е бездействал и не е направил предложение за
възобновяване на административнонаказателното производство или пък
направеното предложение не е уважено от компетентния съд. Основанието по
т.8а визира хипотеза, при която наличието на „окончателно" приключило
административнонаказателно производство, проведено срещу дееца за
същото деяние, е безусловно установен и неотменим факт, като няма
възможност за възобновяването му по реда на ЗАНН. (Решение № 65 от
28.05.2018 г. по н.д. № 96/2018 г., ІІ н.о. на ВКС)
Спазването на принципът за приоритет на наказателната пред
административнонаказателната отговорност е гарантирано именно с
въведените от 05.11.2017 г. разпоредби на чл.25 ал.1 т.5 НПК и чл.24 ал.4
НПК, осигуряващи механизъм за отстраняване на допуснатата от държавните
органи грешка при квалификацията на едно престъпление като
административно нарушение и приключването на воденото по този повод
административнонаказателно производство - да се премахне пречката за
провеждане на наказателното производство чрез елиминиране на
последиците от погрешно развилото се първо по време
административнонаказателно производство, с оглед спазване на принципа ne
bis in idem.
В настоящия казус, регламентираната в чл.24 ал.4 НПК процедура,
предхождаща приложението на чл.25 ал.1 т.1 НПК не е била изпълнена от
прокурора като неотносима предвид недвусмилената воля на държавното
обвинение, че деянията, обект на разследване, санкционирани по
административен ред като административни нарушения, не съставляват
3
престъпления от общ характер. Изложените съображения за тази
несъставомерност, както бе посочено вече, като правилни и законосъобразни
не са били отречени от СНС, поради което крайният му извод за
необходимост от изменение на правното основание за прекратяване на
воденото наказателно производство се явяват, както в противоречие с това му
становище, така и в разрез със закона.
Водим от горното, АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 438/14.05.2021г. по НЧД № 1189/2021г., по
описа на СНС, 21 състав, с което е изменено постановление от 22.03.2021г. на
СП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 34/2018г. по
описа на СО-СП, пр.пр. №261/2018г. по описа на СП, чрез преквалифициране
на основанието за прекратяване от такова по чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1
НПК на чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.8а НПК, като вместо това
ПОТВЪРЖДАВА постановлението на СП в тази му част.

Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4