№ 366
гр. София , 26.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600303 по описа за 2021 година
Настоящото производство е по реда на чл.345 ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК вр.чл.249 ал.3
вр.чл.248 ал.1,т.3 НПК,като е образувано по частен протест на прокурор от Софийска
градска прокуратура против Определение от 08.02.2021 година на Софийски градски
съд,постановено в открито разпоредително съдебно заседание по нохд № 3472/2020 година
по описа на съда.
С атакуваното определение съдът се е произнесъл по въпросите разписани в чл.248
НПК,а след обсъждане доводите на страните е намерил,че съдебното производство следва да
бъде прекратено, поради допуснати отстраними процесуални нарушения от категорията на
съществените в проведеното досъдебно производство и при изготвяне на обвинителния
акт,довели до нарушаване правото на защита на предадените на съд лица.
Определението в тази му част се атакува от представителя на държавното обвинение с
оплакване за неправилност.Твърди се,че не са налице условията на чл.249 ал.4 т.1 НПК,не са
допуснати процесуални нарушения,още по-малко съществени по своя характер,а правата на
предадените на съд лица не са нарушени.Твърди се в подадения частен протест и в
допълнението към него,че постановения съдебен акт в атакуваната му част е необоснован и
незаконосъобразен.
Излагат се съображения,развити в няколко насоки:
1.Твърди се,че решаващият съд се е позовал на разпоредба /на чл.249 ал.1 т.4
НПК/,каквато не съществува.Сочи се,че обвинителният акт е изготвен в съответствие с
изискванията на чл.246 ал.2 НПК,а решаващият съд «…не е имал правомощие да съпоставя
диспозитива на ОА с онези текстове и цифрови обозначения в постановленията за
привличане,които не са намерили място в окончателното,крайно обвинение по чл.246 ал.1
1
НПК,повдигнати пред Градския съд с акта».В тази насока се твърди,че при изготвянето на
обвинителния акт не са внесени съществени изменения в обвинението,различаващи се от
предявеното обвинение в хода на досъдебното производство.В подкрепа на изразеното
разбиране,представителят на държавното обвинение се е позовал на Р№24/82г.2-ро н.о.ВС
на РБ,Р№61/85,2-ро н.о.,ВС на РБ.
Сторен е анализ на отделните предявявания на обвиняемите лица по реда на чл.219
НПК:
-от 10.01.2017 година по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК,
-от 09.10.2018 година по чл.116 ал.1 т.6 пр.последно вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК,
-от 08.07.2020 година по чл.118 вр.чл.116 ал.1 т.6 пр.3 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК за А. Б. и
по чл.118 вр.чл.116 ал.1 т.3 пр.3 и т.6 пр.3 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК за Г. Б..
Твърди се,че с обвинителния акт е повдигнато общо обвинение на основата на първите
две привличания,а третото привличане на обвиняемите се «поглъща» от
обвинението,повдигнато на двамата обвиняеми с обвинителния акт.Оспорва се
обосноваността на извода на решаващия съд,свързан с възприетото от него нарушаване на
процесуалния закон и недопустимо изменение на обвинението от по-леко в по-тежко
наказуемо престъпление.В тази насока са изложени съображения за това,че Законът не дели
постановленията за привличане «..по време на издавадето или предявяването им».
2.Оспорват се изводите на решаващия съд за наличие на противоречие между
обстоятелствена част и диспозитивна част на обвинителния акт.Съображенията на
представителя на държавното обвинение са свързани с това,че в обстоятелствената част са
описани подробно и последователно всички установени факти-леки телесни повреди по
тялото на пострадалото лице,начините за сломяване на съпротивата му от
съучастниците,включително чрез нанесени удари с пластмасова тръба,докато
диспозитивната част е лаконична,но ясна и конкретна.
На тази основа,като оспорва основателността и законосъобразността на дадените
уазания от решаващия съд,като намира съдебния акт за незаконосъобразен и неправилен в
атакуваната му част, представителя на държавното обвинение претендира отмяната му и
връане на делото на първия съд за продължаване на процесуалните действия.
Постъпили са възражения срещу подадения частен протест от подсъдимия А. Б.,чрез
защитника му адв.Е. и от подсъдимия Г. Б.,чрез защитника адв.Н.К..
Във възражението си защитата на подс.А. Б. твърди,че атакувания съдебен акт е
законосъобразен и обоснован,а подадения частен протест е несъстоятелен.Твърди се,че
обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 НПК,доколкото в него не са
описани реално установени факти и са подценени гласни доказателстени
2
средства,включително обяснения на обвиняемите.Излагат се подробни съображения.Иска се
потвърждаване на съдебния акт.
Защитата на подс.Г.Б. намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно,а
доводите на представителя на държавното обвинение,във връзка с постановленията за
привличане и отразеното в диспозитива на обвинителния акт,за «компилация»,сторена в
нарушение на закона. Сторени са оплаквания за това,че реално установени факти не са
отразени в обвинителния акт, игнорирани са важни доказателствени
източници,включително изясняващи противоправно поведение от страна на пострадалото
лице,като всичко това е ограничило правата на подзащитния и е нарушило правото му на
защита.Претендира потвърждаване на съдебния акт.
Настоящият съдебен състав съобрази изложеното в частния протест и възражението на
защитата на подсъдимите лица,материалите по делото,и като провери атакувания съдебен
акт намира,че частния протест е допустим,но преценен по същество-неоснователен.
Съображенията са следни:
Софийска градска прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски градски съд
обвинителен акт с обвинение против:
-Г. А. Б.,с установена самоличност по делото,ЕГН **********,с обвинение за
извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.3 пр.3 и т.6 пр.3 и пр.последно вр.чл.115 вр.чл.20
ал.2 вр.ал.1 НК,
-А. Г. Б.,с установена самоличност по делото,ЕГН **********,с обвинение за
извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 и пр.последно вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2
вр.ал.1 НК.
В проведено разпоредително заседание на 08.02.2021 година,състав на съда е дал ход на
разпоредителното заседание и е изслушал страните по въпросите,разписани в чл.248 НПК.В
хода на това проведено разпоредително заседание съдът е приел,че делото е подсъдно на
СГС,а родовата и местна подсъдност са определени съобразно твърденията по повдигнатото
обвинение и не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното
производство.На следващо място съдът е намерил,че възраженията на защитата на
подсъдимите лице затова,че при изготвяне на обвинителния акт са пренебрегнати безспорно
установени факти,са основателни,но едновременно с това е посочил,че това са възражения
по повод искания за събиране и проверка на доказателствени източници,които касаят делото
по същество и са свързани «…със събиране и оценка на доказателствата».Намерил е,че тези
възражения не съставляват самостоятелно основание за прекратяване на съдебното
производство.
От друга страна е намерил да са допуснати съществени процесуални нарушения,които
са отстраними по своя характер и налагат прекратяване на съдебното производство и
3
връщане на делото на СГП.Доводите си първият съд е развил в няколко насоки:
На първо място съдът е посочил,че намира допуснати съществени процесуални
нарушения , касаещи съдържанието на актовете,изготвени от органите на досъдебното
производство, акцентирайки на това,че предмета на доказване следва да бъде ясно очертан и
фактите и правото в тези актове да са еднопосочни така,че за привлечените към наказателна
отговорност лица да е ясно срещу какви факти следва да се защитават и коя е правната
квалификация на деянието,възприета от държавното обвинение.
Първият съд твърди противоречия,свързани със съпоставяне на диспозитива на ОА с
отразеното в постановленията за привличане на обвиняемите лица,доколкото в диспозитива
е отразено умъртвяване на пострадалото лице в съучастие чрез притискане на шията му-
странгулация ,и притискане на гръдния кош-имобилизация,а в постановленията за
привличане и в обстоятелствената част на обвинителния акт «…е очертана една по-широка
картина от действия,за които се твърди,че са в причинно-следствена връзка със
съставомерния общественоопасен резултат».Изложени са пространни съображения в тази
насока,л128,предпоследен абзац-л.130,2-ри абзац.
На следващо място първият съд е намерил допуснати отстраними съществени
нарушения, свързани с възприета и отразена вътрешно противоречива правна квалификация
от органите на досъдебното производство.Изложени са съображения за това,че при
изготвяне на постановленията за привличане и предявяването им на обвиняемите лица е
посочена една правна квалификация на деянието /включително по чл.118 вр.чл.116 НК при
третото,последно привличане на обвиняемите лица/,а с обвинителния акт им е повдигнато
обвинение за по-тежко наказуемо престъпление.Съдът е намерил,че това е недопустимо и
нарушава Закона,като по този начин са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила,довели до ограничаване правото на защита на обвинените
лица и правото им да разберат в какво са обвинени.Обобщаващият извод на решаващия съд
е,че обвинителният акт не отговаря на изискванията,които Законът поставя към него в
чл.246 ал.2 НПК,като нарушенията,които са допуснати при изготвянето на обвинителния акт
нарушават правото им на защита и правят неясно дефиниран предмета на доказване в хода
на съдебната фаза на производството.Поради това,като е очертал констатираните от него
съществени процесуални проблеми,допуснати в хода на досъдебното производство,е
прекратил съдебното производство и е върнал делото на СГП за отстраняването им с
указания.
На първо място настоящият съд следва да посочи,че правилно първият съд е отделил за
решаване в това съдебно производство поставените пред него процесуални
въпроси,включително и от защитата на предадените на съд лица,свързани с изискванията на
чл.246 ал.2 НПК,с правото на защита на предадените на съд лица,включително да разберат в
какво точно се обвиняват и въз основа на какви доказателства и доказателствени средства е
станало това,от въпросите,които следва да се решат по същество на наказателно правния
4
спор.Съдът обосновано е намерил,вж.чл.248 ал.4 НПК,че възраженията на защитата на
подсъдимите лице,свързани с твърдения за пренебрегнати от прокурора безспорно
установени факти намират своето основание,но едновременно с това е посочил
категорично,че това са възражения,касаещи събирането и проверката на доказателствени
източници,които са свързани със съществото на наказателния спор,а доколкото са свързани
«…със събиране и оценка на доказателствата»,то в разпоредително заседание те не
съставляват самостоятелно основание за прекратяване на съдебното производство.
Вярно е твърдението на прокурора за това,че първият съд е бил неточен,позовавайки се
на нормата на чл.249 ал.1 т.4 НПК,вместо на следващата от самите му изводи норма на
чл.249 ал.4 т.1 НПК.Тази неточност не опорочава съдебния акт.Принципно вярна е тезата на
решаващия съд,че предмета на доказване по см. на чл.102 НПК следва да бъде ясно очертан
в обвинителния акт,а фактите и правото в актове на органите на досъдебното производство
да са еднопосочни,доколкото за привлечените към наказателна отговорност лица да е ясно
срещу какви факти се защитават и коя е правната квалификация на деянието,за което са
обвинени и която е възприета от държавното обвинение.
Настоящият съд не намира такова противоречие,още по-малко съществено,при описание
на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт спрямо отразените такива в
диспозитивната му част.В тази насока доводите на прокурора следва да се споделят като
основателни.Действително в обстоятелствената част е описана подробно фактическа
обстановка,включително действия на подсъдимите Г.Б. и А. Б.,свързани със сломяване
съпротивата на пострадалото лице,за да реализират изпълнителното деяние,докато в
диспозитивната част е дадено лаконично,но ясно описание на самото изпълнително деяние.
В подкрепа на изводите си за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила,първият съд е посочил „В обстоятелствената част на обвинителния акт причинно-
следствената връзка със съставомерния общественоопасен резултат и конкретни действия на
двамата подсъдими е инкриминирана и с други действия,извън посочените по-горе,които не
са отразени нито в диспозитива на обвинителния акт,нито в постановленията,с които е
извършено последното изменение на обвинението“,л.128,гърба,3-ти абзац.
Безспорно последното повдигнато,по реда на чл.219 НПК ар.чл.225 НПК обвинение
срещу подсъдимия А. Б. и подсъдимия Г. Б.,е предявено с постановления от 08.07.2020
година,приложени на л.11-л.13 и л.л.7-9,том 7 ДП.Дадени са конкретни описания на
извършените от тях в съучастие действия,довели в крайна сметка до умъртвяването на
пострадалото лице Ем. Б..В тях ясно и конкретно са описани извършените от тях действия-
нанасяне на удари с ръце и крака,с пластмасова тръба в областта на главата и тялото на
Ем.Б.,и притискане на шията и гръдния кош на пострадалия,а както правилно е отразил
първия съд единствената разлика се открива в това,че А. Б. е нанасял удари с двата крака,а
Г.Б.-само с десния си крак върху пострадалия.
Правилно прокурора е възразил срещу обосноваността на извода на първия съд,че в
5
обстоятелствената част и в посочените постановления при условията на чл.225 НПК,не се
констатират нарушения на процесуалните правила и държавното обвинение не може да бъде
упрекнато,че е поднесено некоректно описание на фактите в обстоятелствената част на
обвинителния акт,която не е съобразена нито с цитираните постановления за
привличане,нито с диспозитивната част на обвинителния акт.Посочи се,че съществени
противоречия при описанието на фактите в цитираните постановления и в
обстоятелствената част на ОА не се констатират, описана е съучастническата деятелност на
двамата предадени на съд,като в ОА са описани нанасяни удари с тръба единствено от
подс.Г.Б.,но не и от А.Б..Тази конкретизация в иначе последователно описваната
съучастническа деятелност не може да се счете за процесуално нарушение от категорията на
съществените.
В мотивите си първият съд е посочил «Противоречия при формулиране на фактите,
върху основата на които се изгражда обвинителната теза,се констатират и в друга
насока“.На сетне са изложени доводи,свързани с това,че в постановлението за привличане
от 08.07.2020 година на Г. Б. се твърди,че смъртта на пострадалия Ем.Б. е настъпила,“….тъй
като този подсъдим е съпричастен към удари с ПВЦ тръба в областта на главата.Връзка
между удари с такава локализация обаче, при които да е била използвана ПВЦ тръба и
личността на подс.Г. Б. не е посочена в обстоятелствената част,нито в диспозитива на
обвинителния акт.Това е доколкото в обстоятелствената част на обвинителния акт се
твърди,че този подсъдим е съпричастен към удари с ПВЦ тръба,но с друга локализация-в
областта на гърба и двете подбедрици на пострадалия и доколкото в диспозитива на ОА
въобще не са инкриминирани удари с ПВЦ тръба“.
Доводите на съда са неточни и обосновано прокурора е възразил срещу тях.
Видно е,че в постановлението за привличане на Г.Б. са посочени нанесени от него
удари върху пострадалия с ръце и крака,с пластмасова тръба в областта и на главата и по
тялото на Ем. Б..Така,че е коректно да се отнесат нанесените удари с ПВЦ тръба именно към
тялото на пострадалия,доколкото и медицинската документация и експертните заключения
сочат в тази посока.
Първият съд е намерил от една страна съществени противоречия на описани действия в
обвинението за Г. Б. в постановлението му за привличане като обвиняем от 08.07.2020
година/да е притискал шията и гръдния кош на пострадалия/,това,описано в диспозитива на
обвинителния акт/двамата съучастници да са притискали шията и гръдния кош на
пострадалия,а от втора-в обстоятелствената част на обвинителния акт се сочи тези действия
да са извършвани само от А. Б.,стр.5-та от обвинителния акт.Първият съд,обаче е следвало
да съобрази посоченото в ОА на стр.4,предпоследен абзац,където е посочено,че и двамата
подсъдими са съборили пострадалия на земята и по същество са се намирали над
него,притискайки го към пода по корем.
6
На основата на изложеното по-горе настоящият съд не споделя като основателен
обобщаващия извод на първия съд,че «….в актовете на органите на досъдебното
производство са формулирани противоречиви факти и това обстоятелство не дава
възможност да се установи ясно предметът на доказване в настоящото наказателно
производство“,поради което,споделяйи основателност на сторените от прокурора
възражения,не намира допуснати съществени процесуални нарушения в тази твърдяна от
първия съд насока.
Обосновано първият съд е намерил,че обвинението е вътрешно противоречиво,неясно и
несъобразено с изискванията на процесуалния закон в частта,относно „…приетата от
органите на досъдебното производство правна квалификация на деянието“.
Възраженията в тази част на прокурора,обективирани в частния протест не се споделят
откъм тяхната обоснованост и съобразеност със закона.
Правилно първият съд,мотивирайки извода си за допуснато отстранимо съществено
процесуално нарушение при привличане на обвиняемите с постановленията от 08.07.2020
година и посоченото като правна квалификация в обвинителния акт е посочил,че в
постановленията за привличане на обвиняеми лица,л.л.7-13,том 7 от ДП,крайната правна
квалификация на деянието е по чл.118 вр.чл.116 ал.1,т.6, предл. 3 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал.1
НК,а обвинителния акт е внесен за по-тежко наказуемо престъпление-за А. Б. по чл.116
ал.1,т.6,предл.3 и предл.последно вр.чл. 115 вр.чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК,а за Г.Б.- по чл.116
ал.1,т.3 пр.3,т.6,предл.3 и предл.последно вр.чл. 115 вр.чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК.
Правилно и законосъобразно първият съд е намерил за недопустимо и в нарушение на
Закона изменение на обвинението от по-леко в по-тежко наказуемо престъпление след
извършено последно привличане на двамата подсъдими по реда на чл.219 НПК вр.чл.225
НПК.В ТР № 2/07.10.2002 година на ВКС по т.н. д. № 2/2002 г.,ОСНК,о
тносно нарушаването на процесуални правила,даващи основание за връщане на делото/
Бюлетин на ВКС,бр.6/2002 година,стр.3/ ясно се сочи,че „Обвинителният акт определя
предмета на доказване по делото и очертава рамките,в които ще се развие процесът на
7
доказване. Валидно за наказателната отговорност и произнасянето на съда е обвинението,
формулирано в обвинителния акт“,а на предварителното производство се повдига
обвинение,предназначено да определи най-общ, първоначален, "работен" предмет на
доказване по делото и може да бъде изменяно в зависимост от доказателствата, които се
събират и проверяват в хода на разследването.В цитираното ТР ясно е посочено,че „Когато
се разкрият основания да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление или закон
за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление при съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението, или да се включат в обвинението нови
престъпления или нови лица, следователят е длъжен да измени обвинението………
Съществува само едно-последно формулираното обвинение, по което прокурорът може да
реши да внесе обвинителен акт, без да е длъжен да се произнася по предходните обвинения.
В този смисъл са и указанията по точка 1 на Тълкувателно решение № 57 по н. д. № 13/1984
г., ОСНК на ВС“,като делото продължава да се движи по последното обвинение.
Както безспорно се приема в цитираното Тълкувателно решение“….прокурорът може
сам да вземе решение да внесе обвинителен акт в съда за същото,еднакво или по-леко
наказуемо престъпление,когато липсва съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението,като това процесуално действие е форма на изменение на обвинението,която
по принцип не води до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия по акта“.
На тази основа,по аргумент за противното,следва да се споделят като основателни
изводите на първия съд затова,че внасяйки /повдигайки обвинение с обвинителния акт за по-
тежко наказуемо престъпление срещу двамата подсъдими ,спрямо това,за което са
привлечени с последните постановления за привличане,и то при съществено изменение на
обвинението/при изключване на факти,свързани с „силно раздразнение у подсъдимите
лица/,прокурора е допуснал съществено процесуално нарушение,довело до нарушаване
правата на предадените на съд лица и съставляващо основание за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора на основание чл.249 ал.4 т.1 НПК.Споделя
се основателност на извода на първия съд затова,че „Съпоставката между актовете на
органите на досъдебното производство,според настоящия съд създава неяснота при
очертаването на …….правото….“,като така съществено са увредени правата и законните
интереси при осъществяване на защитата от подсъдимите.
В обобщение въззивният съд намери,че законосъобразно е прекратено съдебното
производство по нохд №3472/2020 година по описа на СГС,НО,10 състав и делото е върнато
на Софийска градска прокуратура за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения.
По изложените съображения,Софийския апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно определение от 08.02.2021 година на
Софийски градски съд,постановено в открито разпоредително съдебно заседание по нохд №
3472/2020 година по описа на съда.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9