Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.12.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на десети декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.ч.гр.д. № 13016 по описа на съда за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника Ю.Б. АД срещу
постановление от 11.09.2019 г. на ЧСИ В.Л.с рег. № 780 и район на действие СГС,
с което е отказано да се прекрати производството по изп. дело № 430/2019 г. поради
извършено от банката доброволно плащане.
В жалбата се твърди, че обжалваното постановление е
незаконосъобразно, тъй като съгласно чл. 103, ал. 3 от ЗЗД за действителността
на прехвърлянето на вземането се изисквало съгласие на длъжника, каквото в
случая липсвало, а и задължението на банката по влязлото в сила решение към
кредитора Р.К.е било изпълнено, като за взискателя Е.К.липсвала процесуална
легитимация по производството и извършеният за нея превод на сумата по запора
бил в противоречие на процесуалните правила. Иска отмяна на обжалваното
постановление.
Взискателят Е.В.К.е подал възражения по жалбата, а в
мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК - съдебният изпълнител заявява становище
за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата
пороци на обжалваното действие, възраженията по жалбата и мотивите на съдебния
изпълнител, намира за установено следното:
Производството по изп. дело № 430/2019 г. по описа на ЧСИ
В.Л.с рег. № 780 и район на действие СГС е образувано по молба от 30.08.2019 г.
на взискателя Е.В.К.по изпълнителен лист от 21.08.2019 г., издаден въз основа
на влязло в сила осъдително решение по гр. дело № 26967/2012 г. на СРС, за
заплащане от длъжника Ю.Б. АД на Р.В.К.на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
на сумата 4466.65 лева – платени без основание вследствие на увеличение на лихвения
процент по договор за кредит за недвижим имот за периода м. 08.2008 г. до м. 03.2012
г., сумата от 2977.40 лева - платени без основание вследствие на увеличение на
лихвения процент по договор за потребителски кредит за периода м. 11.2008 г. до
м. 03.2012 г., заедно със законната лихва върху тези суми от предявяване на
исковете - 15.05.2012 г., до окончателното им изплащане, и на основание чл. 81
от ГПК във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 1754 лева - разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение. Вземанията за сумите по изпълнителния лист са прехвърлени
на взискателя Е.К.с приложения към молбата договор за цесия от 12.08.2019 г.,
за който длъжникът Ю.Б. АД е бил уведомен преди образуването на изпълнителното
производство – така уведомление вх. № 506 от 12.08.2019 г.
На 02.09.2019 г. съдебният изпълнител е изпратил покана
за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на последния на 05.09.2019 г. На
същата дата, видно от писмо от 12.09.2019 г. на БНБ, съдебният изпълнител е
изпратил и запорно съобщение до банката на длъжника, което е получено от нея на
04.09.2019 г., като според приложените по преписката на изпълнителното дело писмо
и преводно нареждане банката е изпълнила запора и е изплатила изцяло дължимата
сума по него в размер на 16521.76 лева от сметката на длъжника по сметката на
съдебния изпълнител към 11.09.2019 г.
На 11.09.2019 г. длъжникът Ю.Б. АД е оспорил пред съдебния изпълнител законосъобразността
на запора и извършения въз основа на него превод, като е поискал прекратяване
на изпълнителното производство поради извършено от него доброволно плащане на
легитимирания по изпълнителния лист кредитор.
С постановление от 11.09.2019 г. във връзка с така
направеното от длъжника искане съдебният изпълнител е отказал да прекрати
производството поради дължимост на сумите, за които то е образувано.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК,
видно от направеното отбелязване за връчване на обжалваното постановление. Същата
е допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2,
т. 6 от ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно – отказ да прекрати принудителното
изпълнение.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна и следва
да се отхвърли.
Страни в изпълнителното производство са взискателя и
длъжника, чиято надлежна легитимация следва от изпълнителния лист, въз основа
на който е образувано производството и в който те се сочат като страни по
изпълнението. Това правило обаче има изключения и едно от тях е в случаите на
настъпило частно правоприемство чрез прехвърляне на притезанието след
издаването на изпълнителния лист, какъвто е и разглежданият. При такова частно
правоприемство, което се установява с писмени доказателства, активно
легитимиран като взискател по принудителното изпълнение е частният правоприемник
- цесионер, по арг. от чл. 429, ал. 1 от ГПК, регламентиращ субективните
предели на изпълнителния лист и възможността като взискател по изпълнителното
производство да се яви лице, което не се сочи в изпълнителния лист като кредитор
на вземането.
Настоящото изпълнително производство е образувано именно
по искане на частния правоприемник Е.К., поради което тя е активно легитимираната
съгласно чл. 429, ал. 1 от ГПК като взискател по предприетото срещу банката
принудително изпълнение въз снова на настъпилото за нея частно правоприемство чрез
прехвърляне на вземанията за сумите по изпълнителния лист след неговото
издаване на праводателя – цедента Р.К.. Приемството е установено в изпълнителното
производство с приложения към молбата по чл. 426, ал. 1 и 2 от ГПК договор за
прехвърляне на вземане от 12.08.2019 г., който е породил действие не само между
страните по него, за което не е необходимо съгласието на длъжника, но и спрямо
длъжника поради съобщаването му от предишния кредитор - цедента Р.К., с нарочно
уведомление, получено от него на 12.08.2019 г. (и също приложено към молбата за
започване на изпълнението). При така законодателно установените субективни предели
на изпълнителния лист и доказаното частно правоприемство, настъпило след неговото
издаване, частният правоприемник Е.К.е тази, която се легитимира като надлежен взискател
по изпълнителния лист от 21.08.2019 г., респ. по образуваното въз основа на
него изпълнително производство, поради което доводите на жалбоподателя в
обратния смисъл се явяват неоснователни. Възраженията на жалбоподателя относно
действителността на прехвърлянето на вземанията по изпълнителния лист (цесията),
включително и по приложението на чл. 103, ал. 3 от ЗЗД, са въпроси от
материалноправен характер и следва да се решават по реда на исковото
производство, със съдебно решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо, но
не и в производството по реда на чл. 435 и сл. от ГПК, в което окръжният съд
действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на
обжалван несъдебен акт – така разясненията, дадени с Тълкувателно решение №
3/2005 г. на ОСГТК на ВКС, поради което те няма да бъдат разглеждани в настоящото
производство.
Останалите възражения, наведени в жалбата относно изпълнението
на задължението на банката по влязлото в сила решение и неспазването на установените
за изпълнителното производство правила и относими към законосъобразността на
обжалвания акт на съдебния изпълнител, настоящият съдебен състав намира за
неоснователни. Извършеното от длъжника Ю.Б. АД на 09.09.2019 г. плащане чрез
внасяне на суми по сметка на цедента Р.К.(така бордера от банкова сметка) ***тно
правоприемство за вземанията по изпълнителния лист (12.08.2019 г.) и връчване
на поканата за доброволно изпълнение по производството (05.09.2019 г.), поради
което то не представлява плащане в полза на надлежно легитимирания по
изпълнителния лист взискател Е.К.преди образуването на изпълнителното производство,
което само съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК би могло да обоснове
прекратяване на изпълнителното производство. Съгласно чл. 433, ал. 2 от ГПК, при
наличие на изпълнение на дълга по принудителното изпълнение и събиране на
разноските по изпълнението, изпълнително производство се приключва, а не
прекратяване, но в случая предпоставките за приключването му също не са налице
към момента на издаване на обжалваното постановление, предвид липсата на
доброволно изпълнение от длъжника към активна легитимираната страна по
изпълнителното производство или заверяване на сметката на последната въз основа
на извършения по запора превод от банката на длъжника – арг. от чл. 75, ал. 3
от ЗЗД.
Липсва и предвидена в процесуалния закон възможност
незаконосъобразното налагане на запор върху вземания на длъжника от трето лице
и внасяне на сумата въз основа на запора по сметката на съдебния изпълнител,
каквото в случая дори не е налице, да обоснове прекратяване на изпълнителното
производство. Съгласно чл. 507, ал. 1 от ГПК запорното съобщение на третото
задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на поканата за доброволно
изпълнение до длъжника, в която по арг. от чл. 428, ал. 2 от ГПК се съобщават
наложените запори, като то в случая е сторено от съдебния изпълнител. В чл. 508
от ГПК е предвидено, че в едноседмичен срок от връчване на
съобщението третото задължено лице трябва да
уведоми съдебния изпълнител дали признава за основателно вземането и готов ли е
да плати, както и дали е наложен запор и по други изпълнителни листове върху
това вземане и по какви претенции и ако
не оспорва своето задължение, да внесе дължимата от него сума по сметката на
съдебния изпълнител. Следователно налагането на запора върху вземането на
длъжника от БНБ заедно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение и
превода от БНБ като трето задължено лице на сумата по запора по сметката на
съдебния изпълнител са извършени в съответствие с процесуалните правила на
изпълнителното производство противно на наведените от жалбоподателя доводи и не
е налице твърдяното „необяснимо“ прилагане на същите.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Ю.Б. АД, ЕИК ***********, срещу постановление от 11.09.2019 г. на
ЧСИ В.Л.с рег. № 780 и район на действие СГС, с което е отказано да се прекрати
производството по изп. дело № 430/2019 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.