МОТИВИ:
Плевенска районна прокуратура е
повдигнала обвинение против К.А.Й. *** за това, че на 22.03.2012 година в град
Плевен, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – рекламна
чанта на „Орифлейм” на стойност 12 лева; парична сума от 1 500 лева;
парична сума от 50 евро с левова равностойност 97,80 лева; мобилен телефон
„Нокиа 101” на стойност 35 лева; мобилен телефон „Нокиа” – не е посочен модел,
на стойност 25 лева; мобилен телефон „Самсунг” – не е посочен модел, на
стойност 25 лева; ключ за каса на стойност 12 лева; флаш памет 2 GB на
стойност 19 лева; фирмен печат с дръжка на стойност 5 лева; лична карта;
свидетелство за управление на МПС и контролен талон; регистрационен талон на
автомобила – част ІІ-ра; документи на фирмата му – без стойност, всичко вещи на
обща стойност 1 740,80 лева, от владението на Т.И.Ц. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196
ал. І т. 1 във вр. с чл. 194 ал. І във вр. с чл. 29 ал. І буква Б от НК.
В хода на съдебното производство се представляват от служебен защитник – адвокат ***, ПлАК,
назначен при условията на чл. 94 ал. ІІІ НПК.
До откриване на съдебното
следствие в наказателното производство е предявен и приет за съвместно
разглеждане граждански иск от Т.И.Ц. *** против подсъдимия за сумата от 1 600
лева, представляваща обезщетение за нанесените му в резултат на престъплението
имуществени вреди.
Със
съгласието на подсъдимия, в присъствието на защитника му производството е
стартирано по реда на съкратеното съдебното следствие – чл. 372 ал. 4 във вр.
чл. 371 т. 2 НПК.
Представителят на РП – Плевен подържа
изцяло така повдигнатото против подсъдимия обвинение за извършено престъпление
по чл. 196 ал. 1 т. 1 във във вр. с чл. 194 ал. І във вр. с чл. 29 ал. І буква
Б от НК. Пледира за постановяване на осъдителна присъда към минимума на
предвиденото в разпоредбата на чл. 196 т. 1 НК, което да бъде намалено по реда
на чл. 58 А НК с една трета и бъде изтърпяно при строг режим в затвор.
Гражданският иск намира за основателен и доказан, поради което и следва да бъде
уважен изцяло.
Гражданският ищец подържа изцяло
гражданският си иск.
Защитникът
на подсъдимия адвокат *** моли съда да определи и наложи наказание като прецени
разпоредбата на чл. 55 НК предвид събраните по делото данни за наркотичната
зависимост на доверителят му и представените доказателства за скоро претърпяна
операция.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимия
К.А.Й. е роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимия
К.А.Й. признава вината си, както и всички факти и обстоятелства изписани в
обстоятелствената част на обвинителният
акт. Дава категоричното си съгласие да не събират доказателства за тези факти.
Предвид горното, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На
22.03.2012 година, вечерта гражданският ищец Ц. *** А лекотоварен автомобил
“Мерцедес” с рег. № ЕН 98 57 АХ. Излязъл от автомобила, но не го заключил.
Заговорил се със свой съсед. На седалката на автомобила останала рекламна чанта
на “Орифлейм”, в която имало следните вещи: парична сума от 1 500 лева;
парична сума от 50 евро с левова равностойност 97,80 лева; мобилен телефон
„Нокиа 101”; мобилен телефон „Нокиа”; мобилен телефон „Самсунг”; ключ за каса;
флаш памет 2 GB; фирмен печат с дръжка; лична карта; свидетелство за
управление на МПС и контролен талон; регистрационен талон на автомобила – част
ІІ-ра и документи на фирмата му.
В този
момент в района се намирал и подсъдимият Й.. Същият не разполагал с
каквито и да е парични средства в това
число и да закупува необходимия му метадон, който приемал в момента. Видял, че
свидетелят Ц. не заключил автомобила. Отворил вратата му, видял оставената там
рекламна чанта и я взел като се отдалечил от мястото.
Паричните
средства, които намерил в чантата подсъдимият Й. похарчил. Мобилния телефон “
Нокиа 101”дал на свой познат – Ц.М.П., който пък го оставил като залог във
връзка с предоставени му в заем пари в заложна къща на ***. С останалите вещи
подсъдимият се разпоредил като ги захвърлил във входа на някакъв блок.
Проведено е разследване. Към наказателна
отговорност за извършеното престъпление е привлечен подсъдимия К. *** Й..
В резултат на извършените
оперативно издирвателни мероприятия мобилен телефон «Нокия 101» бил намерен от
органите на полицията и върнат на собственика му срещу разписка на 19.05.2012
година.
В подкрепа на горната
фактическа обстановка е признанието на подсъдимия, което се подкрепя от
събраните в досъдебната фаза на процеса и присъединени към доказателствата по
делото по реда на чл.373 ал. 4 НПК доказателства, обективирани в следните
писмени документи, приложени по дознание № Д – 1181/ 2012 година по описа на Районна прокуратура – Плевен – разписка
от 19.05.2012 година, приложена на лист 6 от материалите по досъдебното
производство; протокол за доброволно предаване от 17.05.2012 година/ лист 11 от
материалите по досъдебното производство/; заложен билет № 14816 на заложна къща
“ Корект консулт” ЕООД/ лист 12 от досъдебното производство/; протокол за разпит на подсъдимия при
условията на чл. 222 ал. 1 НПК/ лист 21 от материалите по дос. производство/;
протокол за разпит на свидетеля Р.Д. при условията на чл. 223 ал. 1 НПК/ лист
23 от досъдебното производство/;
протоколи за разпит на свидетелите Т.И.Ц., В.Й.Г., И.В.В., Ц.М.П.,
заключение по изготвената съдебно оценителна експертиза, бюлетин за съдимост на
името на подсъдимия. Съгласно последното заключение, приобщено по реда на чл.
283 НПК общата стойност на противоправно отнетите от страна на подсъдимия вещи
към датата на инкриминираното деяние възлиза на 1740,80 лева.
При
така приетото за установено от фактическа страна съдът прие, че с поведението
си подсъдимия К. *** Й. осъществил от обективна и субективна страна признаците
от състава на престъпление по чл. 196 ал. І т. 1 във вр. с чл. 194 ал. І във
вр. с чл. 29 ал. І буква Б от НК.
- от
обективна страна - на 22.03.2012 година в град Плевен, при условията на опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи – рекламна чанта на „Орифлейм” на стойност 12
лева; парична сума от 1 500 лева; парична сума от 50 евро с левова
равностойност 97,80 лева; мобилен телефон „Нокиа 101” на стойност 35 лева;
мобилен телефон „Нокиа” – не е посочен модел, на стойност 25 лева; мобилен
телефон „Самсунг” – не е посочен модел, на стойност 25 лева; ключ за каса на
стойност 12 лева; флаш памет 2 GB на стойност 19 лева; фирмен печат с дръжка на
стойност 5 лева; лична карта; свидетелство за управление на МПС и контролен
талон; регистрационен талон на автомобила – част ІІ-ра; документи на фирмата му
– без стойност, всичко вещи на обща стойност 1 740,80 лева, от владението
на Т.И.Ц. ***, без негово съгласие.
- от субективна страта деянието е извършено
при пряк умисъл – подсъдимият съзнавал противоправния характер на извършеното и
забранения от него резултат като искал настъпването му.
При
така събраните доказателства съдът призна подсъдимия К.А.Й. *** за виновен в
това, че на 22.03.2012 година в град Плевен, при условията на опасен рецидив,
отнел чужди движими вещи – рекламна чанта на „Орифлейм” на стойност 12 лева;
парична сума от 1 500 лева; парична сума от 50 евро с левова равностойност
97,80 лева; мобилен телефон „Нокиа 101” на стойност 35 лева; мобилен телефон „Нокиа”
– не е посочен модел, на стойност 25 лева; мобилен телефон „Самсунг” – не е
посочен модел, на стойност 25 лева; ключ за каса на стойност 12 лева; флаш
памет 2 GB на стойност 19 лева; фирмен печат с дръжка на стойност 5
лева; лична карта; свидетелство за управление на МПС и контролен талон;
регистрационен талон на автомобила – част ІІ-ра; документи на фирмата му – без
стойност, всичко вещи на обща стойност 1 740,80 лева, от владението на Т.И.Ц.
***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл. 196 ал. І т. 1 във вр. с чл. 194 ал. І във вр. с чл. 29 ал.
І буква Б от НК, с оглед данните за предишните му осъждания, отразени в
приложения бюлетин за съдимост.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия съдът взе предвид като смекчаващи отговорността му обстоятелства
младата му възраст, доброто му процесуално поведение, влошеното му здравословно
състояние – подсъдимия е наркозависим, която зависимост е причина за извършване
на конкретното деяние, наскоро претърпяно операция, за което свидетелства
представената в съдебно заседание епикриза.
Като
оттегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът взе превди миналите
му осъждания.
Преценявайки
горните обстоятелства и проведеното производство по реда на чл. 27 НПК съдът
намери, че са налице едновременно условията по чл. 58 а ал. 1 – 3 НК и тези на чл.
55 ал. І НК, която разпоредба в конкретния случай се явява по – благоприятна за
подсъдимия. Ето защо съдът определи и наложи на подсъдимия Й. наказание на основание чл. 196 ал. І т. 1 във вр. с чл.
194 ал. І във вр. с чл. 29 ал. І буква Б от НК във вр. с чл. 58 А ал. ІV във
вр. с ал. І от НК във вр. с чл. 55 ал. І т. 1 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при СТРОГ
РЕЖИМ в затвор. По този начин съдът намери, че спрямо подсъдимия ще бъдат
постигнати ефективно целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл. 36 НК.
По така
предявеният граждански иск съдът съобрази следното:
Гражданският
иск, предявен от Т.И.Ц. против подсъдимия К.Й. за сумата от 1 600 лева,
представляваща обезщетение за нанесените му в резултат на престъплението
имуществени вреди е основателен и доказан. Налице е деяние, извършено от
подсъдимия виновно, в резултат на което на Т.Ц. е причинена имуществена вреда.
Ето защо съдът прие, че са налице всички елементи от състава на чл. 45 ЗЗД,
поради което и за подсъдимия Й. възниква задължението да възмезди причинената
вреда.
Ето
защо съдът осъди подсъдимия К.А.Й. да заплати на Т.И.Ц. сумата от 1 600 лева,
представляваща обезщетение за нанесените му в резултат на престъплението
имуществени вреди.
При
този изход на делото и на ОСНОВАНИЕ чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия
Й. да заплати сумата от 79 лева, представляваща направените разноски по делото
за възнаграждение на вещо лице, както и държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск в полза на Плевенски районен съд.
При този изход на делото и на
ОСНОВАНИЕ чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия Й. да заплати сумата от
25 лева, представляваща направените разноски в досъдебната фаза на процеса за
възнаграждение на вещо лице в полза на ОД на МВР - Плевен.
При тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: