Решение по дело №2939/2019 на Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е №

 

гр. Пазарджик, 31.07.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пазарджишки    районен   съд    гражданска   колегия    в   публичното заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди и двадесета     година в  състав:

                                                                Председател: Николинка Попова

при секретаря Д. Буюклиева  , като разгледа докладваното      от районен    съдия  Попова    гражданско  дело   № 2939 по  описа   за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявени са обективно съединени искове  с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД, вр. с  чл.240 от ЗЗД,  чл. 86 от ЗЗД , вр. с чл. 99 от ЗЗД

 Ищецът "Кредитреформ България" ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :  гр.София, ул.Шандор Петьофи „ № 10, представлявано от управителя ** чрез своят процесуален представител юрисконсулт А.А.   твърди в исковата си молба против С.Б.Д. ЕГН ********** ***, че на 21.02.2015 г.  между "4финанс" ЕООД, с търговска марка "Вивус" и ответницата е сключен договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 от ЗПФУР, отговарящ на всички изисквания на закона.  В дадената заявка ответникът заявил отпускане на сума от 350,00 лева , както кредитът бил отпуснат за срок от 30 дни  с падежна дата 23.03.2015 г. .Твърди се , че съгласно заявката на заемополучателя сумата била приведена на негово име още същия ден по сметка в „Юробанк „ АД . Твърди се , че поради непогасяване на дължимата главница, на ответника следвало да се начисли  наказателна лихва. Твърди се , че след настъпването на падежа и неплащане в срок на ответницата били изпратени три броя напомнителни писма , в която се съдържала детайлна информация за задълженията на заемателката , включително и за дължима сума като такса за принудително събиране на задълженията. Заявява се , че на 01.02.2018 г. кредитодателят сключил договор за цесия с ищцовото дружество, по силата на който на цесионера-ищец са прехвърлени вземанията по договора за кредит, сключен с ответника. Цедентът упълномощил цесионера и последният  изпратил уведомление за извършената цесия до длъжника чрез "Български пощи" ЕАД,  върнато  с отбелязване „преместен „. Моли съда да осъди ответника да му заплати сума  от 350,00 лв.  главница, ведно със  законна лихва върху главницата от подаване на исковата мола до ончателното изплащане. В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С писмено становище поддържа предявените искове.   Претендират се  разноски.  

Ответникът  в срока и по реда на чл.131 от ГПК , чрез назначения му от съда особен представител е депозирал отговор на исковата молба, като се поддържа възражение по размера на претендираната главница. Заявява се доказателствено искане.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства съдът  намира за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото договор  се установява, че  на 21.02.2015 г. е сключен договор за кредит № ********** между ответника С.Б.Д. ЕГН ********** и  „4Финанс” ЕООД , опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус” , по силата на който на ответницата бил отпуснат потребителски кредит от 350,00 лева , със срок на погасяване 30 дни,    при годишен  лихвен процент (ГЛП) -    0,00 %, годишен  процент на разходите (ГПР) – 0,00 %. Общо дъжимата сума посочена в договора е 350,00 лева.

 Приложени са  Общи условия , неразделна част от договора за кредит. Съгласно тях  договорът се счита за сключен на датата на потвърждаването му по електронната поща на кредитора и извършването на паричния превод, след като предварително кредитополучателят го е приел на началната страница на vivus.bg , или го е подписал на хартиен носител. Приета е една разписка за извършено плащане , видно от които на ответницата С.Д.  е преведена на 23.02.2015 г. сумата в размер на 350,00 лв. чрез превод в БАНКА ДСК ЕАД .

        Не е спорно , а и от представеното по делото препис – извлечение от Приложение № 1 към  договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г. се установява, че кредиторът  „4Финанс” ЕООД е прехвърлило на „Кредитреформ България ” ЕООД свои вземания, индивидуализирани в Приложение № 1, сред които и вземанията по договора за кредит на ответницата под № 2398 в приложението.  По делото е представено уведомление  за извършената цесия, изпратено на адреса на длъжника , посочен в договора и върнато  на 12.03.2018 г. с отбелязване, че лицето е „преместено „.

От другите представени по делото писмени доказателства, както и от заключението  на допуснатата по делото ССЕ  се установява, че на 23.02.2015 г. от банковата сметка на кредитодателя е в полза на ответницата С.Д. е  преведана сумата в размер на 350,00 лв.  по посочена от нея банкова сметка ***. До момента на изготвяне на експертизата , вещото лице е не е установило каквото и да било погасяване на задължението.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Не се спори от страните, че между ответницата и "4 Финанс" ЕООД е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на сключения по правилата на ЗПФУР договор за кредит. Кредитодателят е предоставил реално на кредитополучателя сумата от 350,00 лева, което се доказва от приетата разписка за плащане и от неоспореното заключение на ВЛ, прието като доказателство по настоящото дело. От същото заключение също така безспорно се установява, че ответницата  не е заплатила на падежа задълженията си по кредита.

От доказателствата по делото се установява, че ищецът има качеството на цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г., като вземането срещу ответницата е надлежно описано в Приложение № 1 към договора. Съдът счита, че уведомлението за извършената цесия е стигнало до длъжника с получаване на исковата молба, доколкото видно от изпратеното на адреса му уведомление същото се е върнало , тъй като адресатът се е преместил, а  ОУ и в договора за кредит не е уговаряно  фингирано връчване. При липса на плащане от страна на ответницата  на датата на падежа -23.03.2018 г. съдът приема, че същата дължи изискуемата главница в размер на 350,00 лева. Исковата претенция се явява изцяло  основателна и следва да бъде уважена. Като акцесорна следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

 При този изход на делото разноски се дължат съобразно правилото на чл.78,ал.1 от ГПК и съобразно  уважената част от предявените искове. Ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 300,00 лева/ включваща  50,00 лв. държавна такса, 100,00 лв. възнаграждение за юрисконсулт и 150,00 лв. за възнаграждение на особен представител. Ответницата ще следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ПРС и разноски за допусната по искане на особения представител СИЕ в размер на 146,40 лв.

 Воден от горното, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :

           

Р   Е   Ш   И :

 

            ОСЪЖДА  С.Б.Д. ЕГН ********** ***,  да заплати на "Кредитреформ България" ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :  гр.София, ул.Шандор Петьофи „ № 10, представлявано от управителя **   сумата от 350,00 лв. / триста и петдесет лева / главница по договор за кредит № **********/21.02.2015 г. ,  ведно със законната лихва върху главницата,  считано от датата на подаване на исковата молба 17.07.2019 г.  до окончателното изплащане, както и сторените по делото съдебно- деловодни разноски в общ размер от 300,00 / триста /  лв.

ОСЪЖДА  С.Б.Д. ЕГН ********** ***,  да заплати по сметка на ПРС и разноски за допусната по искане на особения представител СИЕ в размер на 146,40 лв.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд  в  двуседмичен срок, считано от датата на връчването му.

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: