Решение по дело №440/2018 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 190
Дата: 5 юни 2018 г. (в сила от 4 юли 2018 г.)
Съдия: Гроздан Бончев Грозев
Дело: 20185640200440
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 190                                         05.06.2018 г.                         град Хасково

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,

на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                             Съдия: Гроздан Грозев

секретар: Кристина Стоева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Гроздан Грозев

АНД № 440   по описа за 2018 година  

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от „ВиК“ ЕООД-Хасково  срещу Наказателно постановление № 42 от 13.02.2018 г. на Директора на Басейнова Дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район, с което на основание  чл. 201, ал. 2 и чл. 200, ал. 1, т. 1, б.“Б“ от Закона за водите, на жалбоподателя е наложена административна санкция: имуществена санкция в размер на 4000 лева за  нарушение на чл.44, ал. 1 от Закона за водите. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, така също в нарушение на материалния закон, а наложената с него административна санкция била явно несправедлива. Твърди се в подадената жалба, че при образуване на административнонаказателното производство със съставяне на акта за установяване на административно нарушение били допуснати съществени процесуални нарушения, като същите били пренесени и в НП. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрк.Адил, който поддържа жалбата и моли съдът да отмени атакуваното НП.

            Административнонаказващият органредовно призован, не се явява, изпраща представител в съдебно заседание – юрк.Бенин. В представено писмено становище  по делото  се оспорва   основателността на жалбата , доколкото НП било законосъобразно издадено и мотивирано, включително и при определяне на административната санкция.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, както се установява въз основа на събраните доказателства за датата на връчване на санкционния акт и датата на нейното предаване в куриерската служба, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:     При извършена проверка на 15.06.2017г., от експерти на БД ИБР, а именно св.Е.В. и св.Н.Т., на  3 /три/ броя каптирани естествени извора /КЕИ/, в района на помпена станция /ПС/ „Светослав", намираща се в имот ПИ №000196, землище на с.Светослав, общ.Стамболово, област Хасково било установено, че към момента на проверката «Водоснабдяване и канализация» ЕООД, гр. Хасково ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. "Сакар" № 2, община Хасково, област Хасково, водовзема подземни води от тези 3 /три/ броя каптирани естествени извора, като водата постъпва в събирателна шахта с обем около 20куб.м.. В ПС"Светослав„ били монтирани 2 /два/ броя вертикални центробежни помпи, работещи в момента на проверката и табло за ел.захранване. тези помпи  припомпвали водата към с. Светослав и с.Бял кладенец, общ.Стамболово, обл.Хасково. Сградата на ПС" Светослав" била оградена с метална ограда с бетонови колове и обозначителни табели. Целта за това водовземане била питейно-битово водоснабдяване на с. Светослав и с.Бял кладенец, общ.Стамболово, обл.Хасково, като същото се осъществявало без разрешително за водовземане от подземни води, издадено съгласно изискванията на Закона за водите.

          Въз основа на тези констатации и след като контролните органи достигнали до извод, за допуснато нарушение по чл. 44, ал. 1 от Закона за водите, а субект на нарушението било „ВиК“ ЕООД-Хасково, с Покана, изх. № ПО -02-21/02.08.2017 г. управителят на „ВиК“ ЕООД-Хасково бил поканен да се яви за съставяне и връчване на АУАН. Поканата е връчена на 07.08.2017г. на „ВиК“ ЕООД-Хасково.

          В резултат, на 14.08.2017 г. е съставен от св. Е.В. , Акт за установяване на административно нарушение № 129/14.08.2017г. от същата дата срещу „ВиК“ ЕООД-Хасково, в отсъствие на представител на „ВиК“ ЕООД-Хасково, след като такъв  не  бил изпратен, съобразно изпратената покана. Акта бил изпратен по куриер и получен от „ВиК“ ЕООД-Хасково. срещу акта не са постъпили възражения в срока по ЗАНН.

          При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган почти изцяло възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание  чл. 201, ал. 2 и чл. 200, ал. 1, т. 1, б.“Б“ от ЗВ, наложил процесната имуществена санкция.

          Изложената фактическа обстановка е  установена от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите св.Е.В., св.В.П. и св.Н.Т. всички  служител на Басейнова Дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район, относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната проверка, констатациите, до които са достигнали в нейния ход и тези, свързани с процедурата по съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни, поради което съдът ги възприема при обосноваване на фактическите си изводи по делото, като спор относно осъществената фактическа обстановка не е налице, а единствено възражения относно правната оценка на установените факти. 

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:  

          Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Закона за водите - Чл. 44, ал.(1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., бр. 65 от 2006 г.) Разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен: …и са изброени изключенията.

     Според чл. 200, ал. 1, т. 1, б.“Б“ от Закона за водите - Чл. 200, ал (1) Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което:

 т.1. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) ползва води без необходимото за това основание или в отклонение на предвидените условия в разрешителното или договора:  б) с количество от 1 л на секунда до 10 л на секунда - от 500 лв. до 5000 лв.;

Следователно, деянието за което на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция. 

          При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, налице е описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, начин на осъществяване и място. Последното, предвид характера на деянието, не е съвсем прецизно, но тази непрецизност не води до накърняване правото на защита в процеса, явяващо се основание съответното процесуално нарушение да бъде квалифицирано като съществено.           На следващо място, не са допуснати и нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН в отсъствие на представляващия по закон жалбоподател, след като въпреки надлежно изпратена покана за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, не е бил изпратен представител. Впоследствие, действително АУАН е изпратен по кориер, но той е получен от жалбоподателя и той е имал възможност да представи писмено възражение и така да упражни правата си по закон но не е сторил това. последното макар и нарушение при съставяне и връчване на АУАН не е съществено такова, защото все пак акта е вдръчен на жалбоподателя и той е можел да осъществи правата си. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, доколкото в случая за датата на нарушението се приема  датата на проверката съгласно константната практика на АС-Хасково.

          Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си не отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.  В атакуваното НП не е посочена датата на нарушението, в случая до колкото както бе отбелязано по-горе същата съвпада с датата на извършване на проверката, следва да се отбележи, че в НП не е посочена и датата на проверката, а от там и датата на нарушението. Последното е съществено процесуално нарушение и води до отмяна на атакуваното НП.

            На следващо место в НП са изложени факти и обстоятелства, които липсват при  описанието на нарушението и обстоятелствата при които то е извършено в АУАН. Тези нови факти и обстоятелства за пръв път са посочени от АНО в атакуваното НП и те са, че – В БД ИБР е постъпила официално информация от „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Хасково, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. "Сакар" № 2, община Хасково, област Хасково, че се водовзема подземни води от З/три/ броя каптирани естествени извора /КЕИ/, в района на помпена станция /ПС/ „Светослав", в имот ПИ №000196, землище на с. Светослав, общ. Стамболово, област Хасково, като водата постъпва в събирателна шахта с обем около 20куб.м.. В ПС „Светослав" са монтирани 2/два/ броя вертикални центробежни помпи, а именно: MVI 1607 и MVI 1607, с посочено максимално водно количество на водовземане съответно: 2х4л/сек.. При проверката безспорно е установено, че се водовземане от помпена станция /ПС/ „Светослав" посредством 2бр. вертикални центробежни помпи, работещи в момента на проверката, които припомпват водата към с. Светослав и с. Бял кладенец, общ.Стамболово, обл.Хасково с общо водно количество на водовземането от 8л./сек.

            Въвеждането на нови факти и обстоятелства за пръв път в НП от страна на АНО е съществено процесуално нарушение водещо до отмяна на НП. Следва да се отбележи, че АНО се произнася на база съставеният АУАН и констатациите описани в него и няма как да констатира нови такива във връзка с проверката, тъй като той не извършва такава и няма такива правомощия. Затова и нововъвен.дените факти и обстоятелства за пръв път в НП от АНО водят до незаконосъобразност на НП и до неговата отмяна поради съществени процесуални нарушения. Това на практика води до невъзможността на жалбоподателя да разбере още на фаза АУАН  какво нарушение е извършил и съответно да се защити. Тоест прескача се една фаза от процеса.

          От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се доказаха отчасти. 

          Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 200, ал.1, т.1, б.“Б“, вр.чл.44, ал.1  от Закона за водите се изразява в ползването на води без необходимото за това основание в случая без разрешително за водовземане, с количество от 1 л на секунда до 10 л на секунда.  По безспорен начин в настоящият случай се доказва, че жалбоподателят е осъществявал водовзема подземни води от 3 /три/ броя каптирани естествени извора /КЕИ/, в района на помпена станция /ПС/ „Светослав", намираща се в имот ПИ №000196, землище на с.Светослав, общ.Стамболово, област Хасково без разрешително за водовземане. Това водоползване се осъществявало посредством 2 /два/ броя вертикални центробежни помпи, работещи в момента на проверката. Горната фактическа обстановка е безспорно установена на база свидетелските показания и писмените доказателства по делото, които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и еднопосочни. Затова и съдът изцяло кредитира свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели. Освен това липсват каквито и да са доказателства, че жалбоподателят е разполагал с разрешение за водовземане на посочените места.

Всичко това обаче само по себе си не осъществява състава на нарушението за което е наложена имуществената санкция на жалбоподателя. това е така защото той е санкциониран по чл. 200, ал.1, т.1, б.“Б“ от Закона за водите, която освен водовземане без наличието на основание предполага това водовземане да е в определени параметри, като в случая то следва да е с количество от 1 л на секунда до 10 л на секунда. Именно последният елемент от обективна страна на нарушението не се доказа по делото. нещо повече както вече бе отбелязано по-горе този елемент за пръв път се посочва от АНО в НП. За него обаче липсват каквито и да са доказателства, които са в тежест на АНО. Свидетелите констатирали нарушението свидетелстват за две помпи, но не се сочи за това какво количество вода черпят те. Такова не е посочено и в АУАН и в констативният протокол от проверката, затова и съдът намира за недоказано описаното в НП нарушение.

Неправилно според съда е определена и имуществената санкция в почти максимален размер без да са изложени мотиви за това.

         Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 42 от 13.02.2018 г. на Директора на Басейнова Дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                        Съдия: /п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: Ц.С.