ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 22.03.2021 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 186 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 163, ал.3 от АПК вр.107, ал.3 от ЗАвПр.
Образувано
е по искане от „Ковачеви 19“ ЕООД, със седалище в гр.Русе, и С.П.Я.,***, за спиране
на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената
заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № РД-14-842/04.03.2021
г., издадена от началника на ОО „Автомобилна администрация“ – Разград към РД
„Автомобилна администрация“ - Русе, с която спрямо първия жалбоподател е
приложена принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ от
ЗАвПр – временно спиране от движение на моторното превозно средство до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, осъществена на
основание чл.106а, ал.2, т.1 от ЗАвПр чрез сваляне и отнемане на предна табела
с рег. № Р 9043 КК и отнемане на свидетелство за регистрация част II, № ********* на влекач „Мерцедес
1318 Атего“, а по отношение на втория жалбоподател – принудителна
административна мярка по чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАвПр - временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС с № *********, до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 1 година. Искането е обосновано с твърдения, че допуснатото по силата
на закона предварително изпълнение на заповедта ще причини на оспорващите
значителни и труднопоправими вреди. По-конкретно търговското
дружество-жалбоподател ще бъде лишено от доходите, които реализира чрез
използването на превозното средство, което е временно спряно от движение, по
сключения договор с „Еконт Експрес“ ЕООД, тъй като това е неговата единствена
дейност. По отношение на втория жалбоподател – С.П.Я. се сочи, че временното
отнемане на свидетелството му за управление на МПС би създало за него непреодолима
пречка да изпълнява трудовите си задължения като водач на товарен автомобил,
както и да реализира доходи от своя труд, което, съчетано с тежката
епидемиологична и икономическа ситуация в страната, би го поставило в
изключително неблагоприятно положение.
Съдът
намира, че искането е направено от процесуално легитимирана страна – от адресата
на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при образувано съдебно
производство по оспорването му, при наличие на правен интерес, поради което е
допустимо. Разгледано по същество, то се явява неоснователно по отношение на
първия жалбоподател - „Ковачеви 19“ ЕООД и основателно по отношение на втория
жалбоподател - С.П.Я..
Разпоредбата
на чл.107, ал.3 от ЗАвПр предвижда, че подадената жалба не спира изпълнението
на приложената административна мярка. Специалният закон не сочи критериите, при
които така допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта
може да бъде спряно, поради което приложима е общата разпоредба на чл.166, ал.4
вр.ал.2 от АПК, според която допуснатото предварително изпълнение на
административен акт по силата на отделен закон се спира, ако то би могло да
причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Макар да е безспорно,
че предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ би засегнала
негативно правната сфера на адресатите на акта, законодателят е приел, че
обжалването не спира изпълнението, като е дал приоритет на защитения с него
обществен интерес. При допуснато със закон предварително изпълнение на
административен акт е налице презюмиран от законодателя защитим интерес от
категорията на тези по чл.60, ал.1 от АПК. Поради това не всяко засягане на
правната сфера на жалбоподателя би могло да послужи като основание за спирането
му.
За
да бъде предварителното изпълнение спряно, е необходимо жалбоподателят да
обоснове какви конкретни значителни или трудно поправими вреди биха настъпили и
да докаже вероятността за тяхното настъпване. От тази гледна точка временното
спиране от движение на един товарен автомобил действително би могло да доведе
до имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, за търговското дружество
- жалбоподател. С оглед естеството на вредите, които биха били единствено от
категорията на имуществените, включително предвид субекта, който би ги търпял
(юридическо лице), то тяхното репариране не би съставлявало значителна
трудност, поради което те не попадат в категорията на трудно поправимите такива
по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК.
На
следващо място, търговското дружество-жалбоподател не е ангажирало никакви
доказателства, от които да може да се направи извод за вероятния размер на
пропуснатите ползи за разпоредения срок на действие на принудителната
административна мярка, както и за тяхното съотношение към общата реализирана от
дружеството печалба, за да може да се направи извод доколко евентуалните вреди
от предварителното изпълнение на акта биха били значителни по смисъла на
посочената разпоредба.
Не
така обаче стои въпросът с втория жалбоподател - водач на товарния автомобил,
чието свидетелство за управление на МПС е отнето. Чрез предварителното
изпълнение на тази ПАМ през един продължителен период – до 1 година, той би бил
лишен от възможността да реализира доходи от труда си като шофьор, включително
при други работодатели, което ограничение съдът намира непропорционално,
отчитайки и подчиненото положение на същия, в качеството му на работник по
трудово правоотношение. По отношение на този жалбоподател общественият интерес
от предварителното изпълнение на оспорената мярка отстъпва пред значителните
имуществени и неимуществени вреди, които той би претърпял, ако бъде лишен от
правото да упражнява своята професия и да реализира трудови доходи, с които да
издържа себе си и своето семейство.
Така
мотивиран и на основание чл.166, ал.4 вр.ал.2 от АПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
СПИРА допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-842/04.03.2021 г., издадена от началника на ОО „Автомобилна
администрация“ – Разград към РД „Автомобилна администрация“ – Русе, в частта, с
която по отношение на С.П.Я., с ЕГН **********, е приложена принудителна
административна мярка по чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАвПр - временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС с № *********, до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 1 година.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Ковачеви 19“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“П.Р.Славейков“ №
1, представлявано от управителя Б. Л. К., за спиране на предварителното
изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-842/04.03.2021 г., издадена от началника на ОО „Автомобилна
администрация“ – Разград към РД „Автомобилна администрация“ – Русе, в частта, с
която по отношение на „Ковачеви 19“ ЕООД е приложена принудителна
административна мярка по чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ и ал.2, т.1 от ЗАвПр - временно
спиране от движение на моторното превозно средство до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца, осъществено чрез сваляне и отнемане
на предна табела с рег. № Р 9043 КК и отнемане на свидетелство за регистрация
част II, № *********, на влекач „Мерцедес 1318 Атего“.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: