№ 2698
гр. София, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20221100504674 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1431 от 24.02.2022г., постановено по гр.д. № 31316/ 2021г. на
СРС, 53 състав, са отхвърлени предявените от Г. С. С. против Регионална дирекция по
горите обективно съединени искове за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна, възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и
присъждане на обезщетение за претърпените вследствие на уволнението вреди.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство Г. С. С., в която са релевирани доводи за
нарушение на процесуалния и материалния закон, като същият изразява несъгласие с
извода на първоинстанционния съд, че ищецът е извършил нарушенията, посочени в
заповедта за уволнение. Жалбоподателят излага доводи, че първоинстанционният съд
не е обсъдил събраните доказателства в цялост. Същият навежда доводи, че
първоинстанционният съд не е взел предвид отношенията на субординация в екипа и
разпределение на функциите и правомощията като служители на ответника. С жалбата
е отправено искане за отмяна в цялост на атакувания съдебен акт и за отхвърляне на
предявените срещу ответното дружество искови претенции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Регионална дирекция по горите. С него жалбата се оспорва като неоснователна и е
направено искане същата да бъде оставена без уважение, а постановеното решение да
1
бъде потвърдено в цялост. Въззиваемата страна е релевирала подробни доводи за
неоснователност и немотивираност на направените от жалбоподателя твърдения за
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено
следното:
Не се спори между страните, че между същите съществува трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор, по силата на което ищецът
заемал длъжността “старши специалист, контрол по дисциплина на ползване”. Със
заповед № РД- 05- 163/ 27.05.2021г. на Директора на Регионалната дирекция по горите,
на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” за “системни нарушения
на трудовата дисциплина”, “злоупотреба с доверието на работодателя”, “други тежки
нарушения нарушения на трудовата дисциплина, в т.ч. на посочените в Закона за
горите и Наредба № 1/ 30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии
трудови задължения на контролните органи- горски инспектори и други длъжности с
разписани по трудов договор и длъжностна характеристика задължения за извършване
на проверки, констатиране на нарушения и съставяне на АУАН по ЗГ, принципите и
правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация”-
нарушения по чл. 190, т. 3, т. 4 и т. 7 КТ. Като фактически основания за налагане на
наказанието, работодателят е изложил, че по време на проверка на обект по чл. 206 ЗГ
на 19.04.2021г. не е констатирал нарушения по чл. 206 ЗГ и чл. 213 ЗГ, по отношение
на водене на електронен дневник и отразяване на извършени преработки и съхранение
на немаркирана иглолистна дървесина.
За установяване на обстоятелството осъществил ли е ищеца съставите на
посочените в заповедта за прекратяване на трудовия договор нарушения пред
първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателствени средства.
На 19.04.2021г. в обект по чл. 206 ЗГ, намиращ се в гр. София, ул. ******* е
извършена проверка от екип № 1 на Регионална дирекция по горите, състоящ се от
ищеца и В.А.. За констатациите от проверката е съставен Констативен протокол от
19.04.2021г. В същия е посочено, че проверяващите са проверили електронния дневник
на обекта и наличния към момента на проверката дървен материал, при която не са
установени нарушения.
На 20.04.2021г. в същия обект е извършена повторна проверка от друг екип на
Регионална дирекция по горите, при която е установено, че в електронния дневник не
е отразена преработката на фасониран материал, който се преработва в категория
готови изделия след импрегнация. Вследствие на това има разминаване в
количеството, съгласно справка от електронния дневник и фактическата наличност в
2
обекта. Проверяващите установили и наличност на 4,6 пл. кв.м. фасонирана
иглолистна дървесина- дъски, немаркирани с производствена марка. Констатациите на
проверяващите са обективирани в Констативен протокол от 20.04.2021г. За
констатираните нарушения били съставени АУАН № 003469/ 20.04.2021г. и АУАН №
003876/ 20.04.2021г. Със заповед № РД 05-125/ 22.04.2021г. е наложена принудителна
административна мярка спиране за срок от четири месеца на дейността на проверения
обект.
Относно извършената проверка пред първоинстанционния съд са събрани
гласни доказателствени средства- свидетелски показания.
От показанията на св. В.А. се установява, че същият заедно с ищеца извършил
проверка на процесния обект. От показанията на свидетеля се установява, че в момента
на проверката в обекта нямало немаркирана дървесина. Същият твърди, че за втори път
друг екип извършва повторна проверка на обект, който е бил проверен от екипа на
ищеца и свидетеля.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е
неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
Спорът е пренесен във въззивната инстанция по отношение на въпроса
осъществил ли е ищецът съставите на нарушенията “системни нарушения на трудовата
дисциплина”, “злоупотреба с доверието на работодателя”, “други тежки нарушения
нарушения на трудовата дисциплина”.
Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага, когато е налице виновно
неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника/служителя
наложеното наказание се явява съответно.
Ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или
погасяват оспорваното потестативно право на работодателя да уволни
работника/служителя, а ответникът- всички факти, които пораждат това право или
имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си
на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но
3
не са посочени от ищеца в исковата молба. Непосочени пороци на заповедта за
уволнение не могат да се въвеждат в предмета на спора от съда, тъй като по този начин
ще се наруши принципът на диспозитивното начало в гражданския процес и съдът ще
се произнесе извън сезирането (в този смисъл – Решение № 92/14.04.2016 г. по гр. д. №
4515/2015 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 174/13.10. 2016 г. по гр .д. № 659/2016 г. на
ВКС, III г. о.; Решение № 23/02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/ 2015 г. на ВКС, IV г. о.;
Решение № 160/01.06.2016 по гр. д. № 222/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др. ).
Непредявените от ищеца обстоятелства, които опорочават уволнителното
волеизявление, се преклудират. Съдът не може да обсъжда и разглежда твърдения за
факти, осъществили се преди предявяване на иска, които ищецът не е предявил по
надлежния ред. Решението по иск за признаване на уволнението за незаконно не може
да се основе на факти, които опорочават или погасяват спорното потестативно право,
ако не са изрично посочени от ищеца като такива.
По делото е безспорно, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор, по силата на което ищецът
заемал длъжността “старши специалист, контрол по дисциплина на ползване”, като със
заповед № РД- 05- 163/ 27.05.2021г. на Директора на Регионалната дирекция по горите
трудовият договор е прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че по делото
е установено извършването на нарушения от страна на ищеца. Това обстоятелство се
установява от събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства-
Констативен протокол № 007434/ 19.04.2021г., Констативен протокол № 007130/
20.04.2021г., АУАН № 003876/ 20.04.2021г., АУАН № 003469/ 20.04.2021г., заповед №
РД 05- 125/ 23.04.2021г. След проверка на електронния дневник по чл. 206, ал. 1, т. 1
ЗГ, в т.ч. наличностите от дървесина и системата за постоянно видеонаблюдение в
обекта, екипът, в който е участвал ищеца не е констатирал нарушения на Закона за
горите. На следващия ден друг екип на Регионална дирекция по горите е посетил
същия обект и е констатирал, че в същия не се води електронен дневник, не се
отразяват извършените преработки и съхранява немаркирана фасонирана иглолистна
дървесина в размер на 4.6 пл.м.куб. в периода от 01.01.2020г. до 20.04.2021г.
Обстоятелството, че в проверения от екипа на ищеца обект са извършени нарушения на
Закона за горите се установява от представените Констативен протокол от 20.04.2021г.,
подписан от представител на проверявания обект, АУАН № 003876/ 20.04.2021г. и
АУАН № 003469/ 20.04.2021г., съставени за за нарушение по чл. 206, ал. 1, т. 1 ЗГ, във
връзка е чл. 13, ал. 2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии (за това, че не води електронен дневник, като не отразява
извършените преработки) и нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ (за това, че
съхранява немаркирана фасонирана иглолистна дървесина в размер на 4.6 пл.м.куб. в
периода от 01.01.2020 до 20.04.2021г.) Потвърждение за констатиране на сериозните
4
нарушенията се съдържа и в заповед № РД 05- 125/ 23.04.2021г., с която, на основание
чл. 254, ал. 1 ЗГ, е наложена принудителна административна мярка “Спиране на
дейността на обекта по чл. 206 от ЗГ” за срок 4 месеца, считано от датата на издаване
на заповедта. В мотивите за издаване на заповедта, са посочени направените
констатации и установените административни нарушения, след проверката, извършена
на 20.04.2021г. от екип № 12 на РДГ-София- горски инспектори, съвместно със
служители на СДВР- икономическа полиция.
В случая нарушенията са констатирани в официален документ- констативен
протокол № 007130/ 20.04.2021г., който се ползва с материална доказателствена сила
относно констатираните обстоятелства.
Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че при извършената от него
проверка не са констатирани нарушения на Закона за горите, а констатираните такива
при проверката на 20.04.2021г. са възникнали впоследствие. Конкретиката на случая
сочи, последващата проверка е извършена на 20.04.2021г. (един ден след извършената
от ищеца). В настоящия случай и двете нарушения са могли да бъдат установени и при
първата проверка, тъй като се касае за нарушение с период на извършване от началото
на година. В случая е установено, че в проверения обект не се води електронен
дневник по чл. 206 ЗГ.Това нарушение безспорно е било възможно да бъде установено
при проверката на 19.04.2021г. Съгласно чл. 13, ал. 2 Наредба № 1/ 30.01.2012г. за
контрола и опазването на горските територии, собствениците и ползвателите на
обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина,
получават достъп до дневника по чл. 206, ал. 1, т. 1 ЗГ, наричан електронен дневник,
след регистриране на производствената марка за съответния обект. Съгласно чл. 14 с.н.
електронният дневник се води от собственика/ползвателя на обекта по чл. 206 ЗГ или
от оправомощено от него лице. Разпоредбата на ал. 2 с.р. превозните билети се вписват
в дневника по ал. 1 в момента на постъпване, съответно на експедиране на
дървесината. Второто констатирано нарушение също е имало възможност да бъде
констатирано от ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ, забраняват се
покупко- продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането,
разтоварването, придобиването, съхранението и преработването на дървесина,
немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка. В случая е
установено, че нарушението е извършено в периода 01.01.2020 до 20.04.2021г., който
включва датата на първоначалната проверка. Съдът не кредитира показанията на св.
А., тъй като са не съответни на останалите доказателства по делото и предвид
очевидната заинтересованост на свидетеля, доколкото той също е участвал в екип 1,
който не е установила нарушения, като в последствие също е бил уволнен. По тази
причини възраженията на ответника, че това могат да са нарушения извършени след
първата проверка е неоснователно.
В конкретния случай в заповедта за уволнение са посочени три самостоятелни
5
основания за прекратяване на трудовото правоотношение: 1. системни нарушения на
трудовата дисциплина (чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ), 2. злоупотреба с доверието на
работодателя (чл. 190, ал. 1, т. 4 изр. 1 КТ) и 3. други тежки нарушения на трудовата
дисциплина (чл. 190, т. 7 КТ). Всяко едно от тях съставлява достатъчно тежко
нарушение на трудовите задължения (с оглед критериите на чл. 189 КТ), за да
обоснове, само по себе си, налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Съгласно установената практика, когато работодателят е посочил няколко основания за
прекратяване на трудовото правоотношение, съдът следва да осъществи контрола си за
законност по отношение на всяко едно.
Уволнителното основание "злоупотреба с доверието на работодателя" по
смисъла на чл. 190, т. 4 КТ е налице, когато работникът или служителят умишлено не
изпълнява или нарушава етични правила и норми, като този факт става достояние на
трети лица, включително на други работници и служители, и това обективно накърнява
авторитета и доверието във възможностите на работодателя да планира, организира,
ръководи и контролира работния процес. Характерен признак на тази злоупотреба е, че
работникът или служителят действа недобросъвестно, в противоречие с доверието,
което работодателят му е оказал при сключване на трудовия договор, разчитайки на
неговата добросъвестност, по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ. Съгласно трайната съдебна
практика работникът е злоупотребил с доверието на работодателя, когато
възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи
оказаното му доверие, когато е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо
дали действията са извършени умишлено или от тях е извлечена имотна облага.
Неизпълнението на задължението по чл. 126, т. 9 от КТ за лоялност към работодателя
съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, т. 4 КТ- злоупотреба с доверието,
оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да
се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на
отношенията на доверие между работник и работодател, предвид което злоупотреба с
доверието на работодателя е налице не само когато работникът е извършил
преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, но и когато без да е
извлечена имотна облага, възползвайки се от служебното си положение, работникът е
извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие. В т.см. в решение № 86 от
25.05.2011 г. по гр. д. № 1734/2009 г. на IV г.о., решение № 513 от 14.01.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 1559/2011 г., IV г. о., ГК, решение № 469 от 7.01.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1744/2011 г., IV г. о., ГК.
В настоящия случай ищецът, възползвайки се от служебното си положение, е
извършил преднамерени действия, компрометиращи оказаното му доверие и
злепоставящи работодателя пред трети лица (собственикът на проверявания обект и
работещите в него). Както бе посочено, за съставомерността на деянието не е
необходимо действията да са извършени при пряк умисъл и с цел извличане на имотна
6
облага.
В случая ищецът е натоварен с важни обществени функции, изискванията за
лоялност към работодателя и които са свързани и с проявата на поведение, което пази
и укрепва престижа на работодателя. Възлагането на обществено значими функции
предпоставя една по- висока степен на оказано доверие, поради което изпълняващия ги
работник или служител е длъжен да се въздържа от действия, които биха злепоставили
работодателя както пред външни за предприятието лица, така и пред работниците и
служителите на предприятието. Когато служителят, натоварен с такива функции,
възползвайки се от служебното си положение, допуска действия в разрез със
задължението за лоялност (вкл. с приети за определена трудова функция етични
правила на поведение), то извършеното съставлява тежко дисциплинарно нарушение,
за което законът предвижда налагане на наказание дисциплинарно уволнение.
На следващо място, по делото е установено, че ищецът е нарушил Закона за
горите и Наредба № 1/ 30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии,
както и длъжностната характеристика, вменяващи задължение на контролните органи-
горски инспектори да извършват проверки, да констатират нарушения и да съставят
АУАН по ЗГ. В случая са нарушени и принципите и правилата, съдържащи се в
Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, а именно
принципа за лоялност, съгласно който държавните служители следва да имат
поведение, утвърждаващо авторитета и доброто име на институцията, принципа на
добросъвестност, съгласно който държавните служители следва да изпълняват
задълженията си грижливо и съвестно, на отговорност- държавният служител трябва да
изпълнява задълженията си компетентно. При това положение, ищецът е осъществил
други тежки нарушения на трудовата дисциплина по см. на чл. 190, т. 7 КТ.
В чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ е предвидена възможност за налагане на наказание
"дисциплинарно уволнение" за системни нарушения на трудовата дисциплина.
Понастоящем в закона липсва легална дефиниция на понятието "системни нарушения".
Теорията и практиката възприемат наличието на системни нарушения на трудовата
дисциплина, когато работникът е извършил три или повече нарушения. Предвид
забраната по чл. 189, ал. 2 КТ системност има, когато и трите нарушения все още не са
санкционирани или когато поне едно от тях не е санкционирано, а наказанието за
останалите не са заличени по реда на чл. 197 или чл. 198 КТ. За наличието на
основанието по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ съставомерна е както съвкупността на три и
повече еднородни нарушения на трудовата дисциплина, така и съвкупността от три или
повече разнородни нарушения, стига да е изпълнено условието- работникът да не е бил
санкциониран за тях или да не е бил санкциониран поне за едно от тях, а наказанието за
останалите да не е заличено по описания ред. Конкретиката на случая сочи, че със
заповед № РД 05- 174/ 07.07.2020г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
“забележка” за нарушения по чл. 187, т. 1 и т. 7 КТ, със заповед № РД 05- 71/
7
09.03.2021г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за
уволнение” за нарушения по чл. 187, т. 3, т. 8 и т. 10 КТ, със заповед № РД- 05- 163/
27.05.2021г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”. При това
положение по отношение на ищеца е налице системност по смисъла на чл. 190, т. 3 КТ.
Неоснователно е възражението на ищеца, че не е налице системност, тъй като едното
нарушенията, за което е наложено наказание, е предмет на оспорване по съдебен ред.
Нарушенията не са заличени по реда на чл. 197 КТ. В случая са налице четири
нарушения, за едно от които не е наложено наказание (нарушението, санкционирано
със заповед № РД- 05- 163/ 27.05.2021г.).
С исковата молба ищецът е навел като основание за незаконосъобразност на
прекратяването на трудовото правоотношение злоупотреба от страна на работодателя,
което според него представлява нарушение на чл. 8 КТ, която разпоредба задължава
страните по трудовото правоотношение да упражняват правата и задълженията,
произтичащи от това правоотношение добросъвестно. Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ се
презумира, че работодателят е действал добросъвестно при извършеното уволнение,
така че оборването на презумпцията е изцяло в тежест на работника или служителя. В
същия смисъл са решение № 192/14.06.2013 г. по гр. дело № 680/ 2012г. на IV г.о. на
ВКС, решение № 6/08.02.2019 г. по гр. дело № 1659/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; в
същия смисъл са и решение № 239/21.05.2012 г. по гр. д. № 799/2011 г. на IV-то гр. отд.
на ВКС, решение № 58/30.07.2017 г. по гр. д. № 2600/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС,
решение № 235/04.10.2017 г. по гр. д. № 4531/2016 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение
№ 185/16.06.2016 г. по гр. д. № 846/2016 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.о. В случая не се
представени доказателства, че действията на работодателя са целяли единствено
уволнението на ищеца. Обстоятелството, че за втори път е извършена последваща
проверка от друг екип, след извършената от екип, в който участва ищеца такава, не
обуславя противния извод. Изцяло в преценката на работодателя е да организира
работния процес, вкл. и да възложи повторна проверка. И при двете повторно
възложени проверки са установени нарушения, които не са констатирани от екипа,
чийто член е ищеца.
Неоснователен е и доводът във въззивната жалба, че решението е неправилно,
тъй като първоинстанционният съд не е взел предвид отношенията на субординация в
екипа. В конкретния случай ищецът е изпълнявал длъжността “старши специалист”,
като съгласно длъжностната характеристика за длъжността, е подчинен на главния
специалист. Съгласно заповед № РД 05- 62/ 23.02.2021г., екипите, в които са
организирани инспекторите, се състоят от главен специалист и старши специалист. Пр
това положение, действително ищецът се явява подчинен на главния специалист (св.
В.А.). По делото нито са налице конкретни твърдения, нито са представени
доказателства за осъществена принуда от страна на св. А. по отношения действията на
ищеца при проверката на 19.04.2021г.
8
В обобщение, следва да се посочи, че по делото е безспорно установено
осъществяването на нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в
“злоупотреба с доверието на работодателя” и извършване на “други тежки нарушения
на трудовата дисциплина”. Наложеното наказание е законосъобразно, тъй като са взети
предвид тежестта на нарушенията, което са осъществени, характера на изпълняваната
от ищеца работа, предпоставяща висока степен на отговорност и отражението върху
престижа на работодателя, като е отчетена значимостта на конкретно заеманата
позиция. Следва да се посочи, че при извършване на процесните нарушения, освен
интересите на работодателя, са накърнени и тези на обществото, като е нарушено
правото на благоприятна околна среда и екологично равновесие.
Първоинстанционният съд е достигнал до същия правен извод, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и в нейна
полза следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1431 от 24.02.2022г., постановено по гр.д.
№ 31316/ 2021г. на Софийския районен съд, 53 състав.
ОСЪЖДА Г. С. С., с ЕГН ********** да плати на Регионална дирекция по
горите, гр. София, ул. ******* сумата 100 лева, представляваща разноски пред
въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
месечен срок от обявяването му, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал.
2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9