Р Е Ш Е Н И Е

гр. Русе, 03.01.2020г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА

 

при секретаря         ЕМИЛИЯ Д.                                           и в присъствието на

прокурора                                                                          като разгледа докладваното от съдията гр. дело №8106 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:

 

         Искът е за установяване съществуването на трудово правоотношение между страните в периода от 01.11.2012г. до 31.07.2016г. с правно основание по чл.357, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 КТ, съединен обективно и кумулативно с иск за заплащане на възнаграждение за периода от 01.12.2015г. до 31.07.2018г., заедно с лихва за забава за периода от месец декември 2015г. до месец юли 2016г., вкл.

Ищецът Х.Р.Х. чрез процесуалния си представител твърди, че е работил при ответника на длъжност “шофьор” по трудов договор до 01.11.2012г., когато трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ. По молба на управителя Даниела Йорданова Митева, негова бивша съпруга, приел да бъде освободен от длъжност и впоследствие отново назначен предвид временни финансови затруднения на дружеството. Поради това продължил да работи на пълно работно време при ответника въпреки прекратяване на трудовото му правоотношение, като изпълнявал описаните подробно трудови функции за периода от 01.11.2012г. до 31.07.2016г., след което преустановил работа в това дружество. За периода от 01.11.2012г. до 31.07.2016г. не му е било изплащано трудово възнаграждение от работодателя. Поради това моли съдът да признае за установено съществуването на трудово правоотношение между страните за периода от 01.11.2012г. до 31.07.2016г., да осъди ответника да му заплати сумата 3360 лв общо неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.11.2012г. до 31.07.2016г., заедно с лихва за забава в общ размер 923.46 лв за периода от месец декември 2015г. до месец юли, 2016г., включително, съгласно направеното уточнение с писмена молба вх. №670/07.01.2019г.

         С определение в съдебно заседание на 05.12.2019г. на основание чл.214 ГПК съдът е допуснал изменение на иска с правно основание по чл.242 ГПК чрез увеличение на размера му от 3360 лв на 12354.30 лв, както и на иска за лихва за забава върху неплатеното възнаграждение за периода от месец декември 2015г. до месец юли 2016г. чрез намаляване на размера на претенцията от 923.46 лв на 883.16 лв и е прекратил производството по този иск за разликата от 40.29 лв. Определението е влязло в сила като необжалвано.

         Ответникът “Вивон-2009” ЕООД гр. Русе, представляван от управителя Даниела Йорданова Митева, призован по реда на чл.50 ГПК, не се явява при разглеждане на делото, не изпраща представител и не взема становище по исковете.

         По делото са представени писмени доказателства, разпитан е свидетел и е назначена икономическа експертиза.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

         От представените по делото писмено предизвестие №1/28.09.2012г. към трудов договор №9/12.04.2011г. и заповед №7/01.11.2012г., връчена на ищеца на 01.11.2012г. се установява, че Х.Р.Х. е бил назначен на длъжност “шофьор” във “Вивон-2009” ЕООД гр. Русе, както и че трудовото правоотношение между страните е било прекратено на 01.11.2012г.

         От показанията на свидетеля Л Т Г се установява, че управителят на ответното дружество Даниела Йорданова Митева и ищецът са бивши съпрузи. За осъществяване дейността на дружеството - шивачество, от 2010г. наемали последователно производствени помещения в сградата на ПП “Успех - Съюз на слепите в България”, където работел свидетелят. В периода 2013г.- 2016г. свидетелят виждал ищецът непрекъснато във фирмата да работи, като вършел всякаква работа: ремонтирал машините при възникване на повреда, участвал в монтирането на ел. табло в последното наето помещение, изградил санитарен възел, прокарал вода, извършвал всичката работа по “местене” на дрехи, помагал “...за всякакви неща, които се случват в помещението”. Свидетелят виждал ищеца да шие на машина, да глади, бил постоянно ангажиран. Прекратил работа във фирмата, след като се развел със съпругата си.

          Показанията на свидетеля, който има лични впечатления от заявените обстоятелства, не са оспорени, нито опровергани с противни доказателства, поради което няма основания за съмнения относно тяхната достоверност.

         При тези данни съдът приема, че в периода от 01.11.2012г. до 31.07.2016г. ищецът е продължил да полага труд в ответното дружество, въпреки прекратяването на трудовия му договор. Бил е на разположение на работодателя, комуто е отдал своята работна сила, за да я използва временно, независимо от продължителността на това отдаване и дали и как то е било определено. Касае се до отделно и самостоятелно правоотношение - трудово правоотношение, което по своята природа е  правоотношение по предоставянето на работната сила - чл.1, ал.2 КТ. То няма друго съдържание и предназначение, поради което понятието “трудово правоотношение” по смисъла на чл.1, ал.1 КТ е равнозначно на правоотношение по предоставянето на работната сила. Трудовото правоотношение по смисъла на чл.1, ал.2 КТ е единственото допустимо от действащото право правоотношение, в което юридически се закрепва предоставянето на работната сила. С разпоредбата на чл.1, ал.2 КТ законодателят е създал предпоставки за уреждане на последиците от трудовото правоотношение по предоставянето на работната сила.

          В случая няма данни страните преднамерено да са прикрили правоотношението като гражданско правоотношение, за да уредят отношенията помежду си, поради което искът по чл.357, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 КТ е основателен и следва да бъде уважен.

         С наличието на трудово правоотношение трудовото законодателство свързва възникването на специфични трудови права, като определяне продължителността на работното време, право на отпуск, на трудово възнаграждение и др. От данните по делото е установено, че ищецът ежедневно през исковия период е предоставял работната си сила в различни дейности в трудовия процес, които се изисквали използването на физическите и умствените му способности и на работната му сила, като полагането на труда не се е свързвало с точно определен и правно осезаем резултат. Според свидетеля Г той е вършел “...най-различна работа, която възниква непрекъснато”. Срещу престирането на работна сила ищецът има право на възнаграждение.

         От заключението на икономическата експертиза, основано на наличните доказателства, потвърдено устно от вещото лице Й.М. в съдебно заседание на 05.12.2019г., се установява, че на ищеца следва да се начисли трудово възнаграждение на база размера на минималната работна заплата за страната за исковия период. Изчислени са законоустановените удръжки, като нетната сума за получаване от ищеца за периода от 01.11.2012г. до 31.07.2016г. без трудов договор възлиза на 12354.30 лв неизплатено трудово възнаграждение.

         Няма доказателства за извършено плащане на дължимото възнаграждение на ищеца за периода от 01.11.2012г. до 31.07.2016г., поради което искът за трудово възнаграждение е основателен и следва да бъде уважен за сумата 12354.30 лв неизплатено нетно трудово възнаграждение, заедно със законната лихва от предявяване на иска - 04.12.2018г. до окончателното изплащане.

         Няма доказателства страните да са уговаряли периодичност (интервал) на изплащането на възнаграждение за предоставянето на работната сила от ищеца на ответника-работодател.

         Съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

За да изпадне в забава ответникът следва да бъде поканен. Първото поискване от ищеца е станало с исковата молба (липсват противни данни). Затова искът за заплащане на лихва за забава за периода от месец декември 2015г. до месец юли 2016г. в размер на 883.16 лв следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв, съобразно уважената част на исковете.

         Съгласно чл.78, ал.6 ГПК, държавната такса по исковете по чл.357, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 и по чл.242 КТ в общ размер 544 лв (50 + 494 лв) следва да се заплати от ответника, както и 180 лв възнаграждение за вещо лице.

         По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА за установено съществуването на трудово правоотношение по смисъла на чл.1, ал.2 КТ между Х.Р.Х. ***, ЕГН ********** и “Вивон-2009” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. “Слави Шкаров” №4, бл.314, вх.Г, ет.2, ап.6, представлявано от управителя Даниела Йорданова Митева, ЕИК *********, за периода от 01.11.2012г. до 31.07.2016г.

ОСЪЖДА “Вивон-2009” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. “Слави Шкаров” №4, бл.314, вх.Г, ет.2, ап.6, представлявано от управителя Даниела Йорданова Митева, ЕИК ********* да заплати на Х.Р.Х. ***, ЕГН **********, сумата 12354.30 лв нетно трудово възнаграждение за периода от 01.11.2012г. до 31.07.2016г., заедно със законната лихва, считано от 04.12.2018г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата 883.16 лв лихва за забава върху трудовото възнаграждение за периода от месец декември 2015г. до месец юли 2016г.

ОСЪЖДА “Вивон-2009” ЕООД да заплати на Х.Р.Х. сумата 370 лв разноски по делото, а по сметка на Русенски районен съд да заплати 544 лв държавна такса по производството и 180 лв съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                             Съдия: