Решение по дело №6776/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3285
Дата: 1 ноември 2022 г.
Съдия: Десислава Йорданова
Дело: 20223110106776
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 май 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3285
гр. Варна, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20223110106776 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с положителни установителни искове чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.
9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
86 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът П. Р. К. дължи на
ищеца „*** следните суми:
- сумата от 25,58 лв. (двадесет и пет лева и петдесет и осем стотинки) - незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № **********/22.03.2019г. за отчетен период от
22.03.2019г. до 21.04.2019г. по Договор за електронни съобщителни услуги от 15.01.2018 г.,
сключен между П. Р. ****и „БТК“ ЕАД, за мобилен телефонен номер ***с абонаментен
план „VIVACOM Mobix 60 LTE“, в който план са включени интернет услуги, за услуга
VIVACOM TV пакет с абонаментен план „VIVACOM TV L“, който включва телевизионна
услуга, след приспаднато плащане в предходен период /баланс от предходни периоди/ в
размер на 2,21 лв. с ДДС, като вземанията по договора са прехвърлени на заявителя от
„БТК“ ЕАД с Договор за продажба на вземания от 28.01.2022г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.03.2022г. до окончателното
изплащане на задължението;
- сумата от 2,41 лв. (два лева и четиридесет и една стотинки) – лихва за периода от
09.04.2019 г. до 12.03.2020 г.;
- сумата от 4,82 лв. (четири лева и осемдесет и две стотинки) – лихва за периода от
14.05.2020 г. до 22.03.2022 г.;
- сумата от 27,79 лв. (двадесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки) –
незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № **********/22.04.2019г. за отчетен
период от 22.04.2019г. до 21.05.2019г. по Договор за електронни съобщителни услуги от
15.01.2018 г., сключен между П. Р. ***и „БТК“ ЕАД, за мобилен телефонен номер ***с
абонаментен план „VIVACOM Mobix 60 LTE“, в който план са включени интернет услуги,
за услуга VIVACOM TV пакет с абонаментен план „VIVACOM TV L“, като вземанията по
договора са прехвърлени на заявителя от „БТК“ ЕАД с Договор за продажба на вземания от
28.01.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението – 23.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението;
- сумата от 2,38 лв. (два лева и тридесет и осем стотинки) – лихва за периода от
10.05.2019 г. до 12.03.2020 г.;
- сумата от 5,23 лв. (пет лева и двадесет и три стотинки) – лихва за периода от
1
14.05.2020 г. до 22.03.2022 г.;
- сумата от 27,79 лв. (двадесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки) -
незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № **********/22.05.2019г. за отчетен
период от 22.05.2019г. до 21.06.2019г. по Договор за електронни съобщителни услуги от
15.01.2018 г., сключен между П. Р. ***и „БТК“ ЕАД, за мобилен телефонен номер ***с
абонаментен план „VIVACOM Mobix 60 LTE“, в който план са включени интернет услуги,
за услуга VIVACOM TV пакет с абонаментен план „VIVACOM TV L“, който включва
телевизионна услуга, като вземанията по договора са прехвърлени на заявителя от „БТК“
ЕАД с Договор за продажба на вземания от 28.01.2022г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.03.2022г. до окончателното
изплащане на задължението;
- сумата от 2,15 лв. (два лева и петнадесет стотинки) – лихва за периода от 09.06.2019
г. до 12.03.2020 г.;
- сумата от 5,23 лв. (пет лева и двадесет и три стотинки) – лихва за периода от
14.05.2020 г. до 22.03.2022 г.
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№3674/2022 г., по описа на ВРС, 12 състав.
Ищецът твърди, че ответницата е сключила договор за телекомуникационни услуги
№1647677515012018-42813526/15.01.2018 г. с „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД /БТК ЕАД/ за предоставяне на мобилни услуги за моб. Номер ***с абонаментен план
VIVACM Mobix 6 LTE, в който са включени и интернет услуги и телевизионна услуга, като
срока на договора е бил 2 години. Излага се, че ответникът не е изпълнил изцяло
задълженията си по договора , като са останали заплатени процесните суми по фактури №№
**********/22.03.2019 г., **********/22.04.2019 г. и **********/22.05.2019 г.. Излага се, че
„БТК“ ЕАД е сключило със „С.Г. Груп“ ООД анекс към договор за прехвърляне на вземания
от 16.10.2018 г., по силата на който цесионера е придобил вземанията по посочените
фактури. Сочи се, че „С.Г. Груп“ ООД е уведомило ответника за този цесия. Излага, че на
28.01.2022 г. „С.Г. Груп“ ООД му е прехвърлило всички вземания по посочения по-горе
анекс, като цедент е уведомил длъжника за прехвърлянето. При изложеното, се иска
уважаване на иска.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който я
оспорва. В отговора на исковата молба се поддържа, че ищецът не е надлежен притежател на
правото на иск, както и на материалното право. Излага се, че по делото не е представено
приложение 1 към договора за цесия от 16.10.2018 г., сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г.
Груп“ ООД, като към тази дата ответницата не е била длъжник на първото дружество и
няма как нейни задължения да са били прехвърлени. Сочи се, че уведомление за тази цесия
не е достигнало до ответницата. Сочи се, че на ищеца биха могли да бъдат прехвърлени
само вземания, които „С.Г. Груп“ ООД е придобило през 2018 г. от „БТК“ ЕАД, а вземането
към ответника не е такова. Излага се, че ответницата е вписана като длъжник в приложение
1 към договора за цесия от 28.01.2022 г. без да е налице договорно или законно основание за
това, както и че уведомление за цесията от 2022 г. не е достигало до нея. Счита се, че и двата
договора за цесия не са произвели действие спрямо ответницата, тъй като тя не е имала
качеството на длъжник на цедента. Иска се отхвърляне на исковата претенция.
С уточнителна молба от 19.09.2022 г. ищецът пояснява исковата молба, като сочи че
вземането от длъжника не е придобито с анекс към договора от 16.10.2018 г., а със самия
рамков договор за цесия от 16.10.2018 г. , като в чл.2б от договор е уредено, че същият
включва вземания, които цедентът периодично прехвърля на цесионера в рамките на 24-
месечен срок след сключването му. Сочи се, че процесните фактури попадат в обхвата на
рамковия договор от 16.10.2018 г. между „БТК“ ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД, а името на
длъжника и размера на изкупеното вземане на длъжника е описано в представеното по
делото извлечение от приложение 1 към договора за цесия.
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявени са установителни искове по установителни искове чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл.86 вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД,
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с
2
чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
следното: 1) наличието на валиден договор за предоставяне на мобилни услуги; 2) че
услугите по договора са предоставени; 3) размера на вземането 4) наличие на валиден
договор за прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът е придобил претендираното
вземане- в конкеретния случай валиден договор за цесия между „ „БТК“ ЕАД и „С.Г. Груп“
ООД и анекс към него, по силата на който е прехвърлено процесното вземане, както и
договор за цесия между С.Г. Груп“ ООД и ищеца, по силата на който последният е
придобил вземането 5) ответникът да е надлежно уведомен за извършените цесии.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже: 1) че падежът на задължението за плащане на главницата е настъпил; 2)
размера на лихвата; 3) наличие на валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на
който ищецът е придобил претендираното вземане- в конкеретния случай валиден договор
за цесия между „ „БТК“ ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД и анекс към него, по силата на който е
прехвърлено процесното вземане, както и договор за цесия между С.Г. Груп“ ООД и
ищеца, по силата на който последният е придобил вземането 4) ответникът да е надлежно
уведомен за извършените цесии.
С определението по чл.140 ГПК като безспорно между страните е отделено, че е
сключен между „БТК“ ЕАД и ответницата договор от 15.01.2018 г., по който дружеството е
изпълнило задълженията си да предостави мобилни услуги, интернет услуги и телевизионни
услуги.
Спорен между страните е въпроса дали ищецът по силата на договор за цесия /
прехвърляне на вземания/ е придобил вземането, претендирано в настоящото производство.
За да може ищецът да е придобил вземане към ответника от „С.Г.Груп“ ООД, последното от
своя страна следва да е придобило вземане към ответника, на соченото от ищцовото
дружество основание „БТК“ ЕАД. Ответникът оспорва „С.Г.Груп“ ООД да е придобило
вземане на „БТК“ ЕАД от него.
Към исковата молба е представен договор за цесия **********/16.10.2018 г. сключен
между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД / „БТК“ ЕАД/ - цедент и „С.Г. Груп“
ООД –цесионер, по силата на който цедента прехвърля на цесионера вземания, които
притежава, съгласно приложение 1 към договора, съдържащ списък/ таблица в електронна
форма с информация за вземанията и длъжниците. В чл. 2, б.“б“ от договора е предвидено,
че с договора се прехвърлят вземания които цеднтът периодично ще прехвърля на цесионера
в рамките на 24 месечен срок след сключване на договора по реда предвиден в т.1.1.2. В т.
1.1.2 от договора е посочено, че под „вземания“ по договора се разбира вземанията, предмет
на прехвърляне при условията на договора, които цедентът периодично след сключване на
договора, по своя преценка прехвърля на цесионера чрез изпращане на уведомление,
придружено от съответно приложение 1, съдържащо данни за вземанията на длъжниците.
Към договора е представено и потвърждение от цедента за извършването й, като са
прехвърлени 21653 бр. вземания индивидуализирани в приложение 1 към договора за цесия
от 16.10.2018 г. Цедентът е упълномощил цесионера по договора да уведоми длъжниците за
прехвърлянето на вземанията / л.33/.
От ищеца е представено уведомление за цесия до ответника, изпратено от „С.Г. Груп“
ООД, с което К. се уведомява, че с Анекс към договора за цесия от 16.10.2018 г. е
прехвърлено нейно задължение в размер на 81,16 лв. с ДДС по Договор за
телекомуникационни услуги от 15.01.2018 г., за което са издадени фактури №
**********/22.03.2019 г.; **********/22.04.2019 г. и **********/22.05.2019 г.
Представен е по делото договор за прехвърляне на взмеание от 28.01.2022 г., с който
„С.Г.Груп“ ЕАД – цедент прехвърля на *** вземания от трети физически и юридически
лица, описани в приложение 1 –„списък на вземанията“, неразделна част от договора за
цесия. Представено е приложение 1 към договора, видно от което е електронни
съобщителни услуги от 15.01.2018 г., въз основа на който са издадени фактури №
**********/22.03.2019 г.; **********/22.04.2019 г. и **********/22.05.2019 г. По делото е
представено и уведомление от „С.Г. Груп“ ООД до П. К. за договор за цесия между „С.Г.
Груп“ ООД и *** от 28.01.2022 г., с който е прехвърлено вземане от ответника в размер на
81,16 лв. с ДДС по посочените по-горе 3 бр. фактури, издадена във връзка с договор с „БТК“
ЕАД от 15.01.2018 г.
Към уточнителната молба на ищеца от 19.09.2022 г. е представено извлечение от
3
приложение 1 с имената на длъжниците и размера на вземанията към Договор за
прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г., сключен между „БТК“ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД от
14.09.2022 г. в което е посочено задължение на ответника П. Р. К. в размер на 400,76 лв.-
незаплатена главница по Договор за телекомуникационни услуги, сключен между длъжника
и „БТК“ЕАД, въз основа на който са издадени фактури № **********/22.03.2019 г.;
**********/22.04.2019 г. и **********/22.05.2019 г.
Правната уредба в чл. 99, ал. 2 от ЗЗД, сочи, че вземането преминава върху цесионера
в обема, притежаван от цедента, и води до извода, че договорът за цесия трябва да има за
предмет съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. Затова вземането
трябва да е индивидуализирано по размер и основание и основание на възникването му.
Съдът намира, че с приложение 1 към договор за цесия от 16.10.2018 г., посочено в
потвърждението за сключена цесия на л.32 от делото, „БТК“ ЕАД не е могло да се
прехвърли вземане от „С.Г. Груп“ ООД към ответника, произтичащи от Договор за
телекомуникационни услуги от 15.01.2018 г., за което са издадени фактури №
**********/22.03.2019 г.; **********/22.04.2019 г. и **********/22.05.2019 г. Доколкото
задълженията за периода 22.03.2019 г.- 21.06.2019г., за който са издадени трите посочени
фактури, към момента на сключване на договора за цесия от 16.10.2018 г. все още не са
начислени и не са съществували, предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а
само съществуващи вземания.
С оглед изложеното от ищеца, че вземането е прехвърлено с последващо приложение
към рамковия договора за цесия от 16.10.2018 г., съдът намира, че е принципно възможно
вземането да бъде прехвърлено след като вече е съществувало, т.е. след настъпване на
изискуемостта на вземанията по трите броя фактури, последната от която от 22.05.2019 г.
С рамковия договор за цесия от 16.10.2018 г. е предвидена възможността за
периодично прехвърляне на вземанията между страните в срок от 24 месеца след сключване
на рамковия договор. Съдът намира, че така предвидена възможност не доказва, че
вземането към ответника е действително прехвърлено. Както бе посочено с цесия може да се
прехвърли съществуващо вземане, а за да настъпи ефекта на прехвърлянето вземането
следва да бъде достатъчно индивидуализирано – по страни, основание и размер, за да може
да се направи извод, че съществува. Именно с приложения към рамковия договор се
осъществява индивидуализирането на вземания, поради което със съставяне на приложения
към него, в което е описано вземането към длъжника, последното може да бъде
прехвърлено. В този смисъл и самата уговорка между страните по рамковия договор, в който
е посочено, че периодичното прехвърляне на вземания в срок от 24 месеца след сключване
на рамковия договор се осъществява чрез изпращане на уведомление от цедента и
приложение за индивидуализиране на вземанията.
По делото не е представено Приложение към рамковия договор, съставено след
възникване на вземанията по договора за телекомукационни услуги, за които са издадени
посочените по-горе три броя фактури и едновременно с това в двугодишния срок предвиден
в чл.2. б „б“ от рамковия договор за цесия от 16.10.2018 г., т.е. между м.06.2019 г. и
м.10.2020 г. По делото е представено само извлечение от приложение 1 към рамков договор
за цесия от 16.10.2018 г. /л.58/, което извлечение обаче е датирано от 14.09.2022 г.- дата
предхождаща първото по делото съдебно заседание, поради което съдът намира, че
представлява нарочно съставен за целите на процеса документ. В това извлечение от
приложение 1 към рамковия договор за цесия не е посочено от коя дата е приложение 1, с
което е прехвърлено вземането към ответника, съответно не може да се направи преценка
дали такова приложение е съставено в двугодишния срок на действие на рамковия договор.
От извлечението на л.58 от делото не е ясно твърдяното като прехвърлено вземане, тъй като
са посочени процесните три броя фактури, без да е посочено основанието на вземането-
договора, съгласно който ответника има задължения към първоначалния кредитор „БТК“
ЕАД, както и посочения размер на задължението /400,76 лв./ не съответства на процесното
вземане, представляващо сбор на задълженията по фактури № **********/22.03.2019 г.;
**********/22.04.2019 г. и **********/22.05.2019 г. Всичко изложено обосновава извод на
съда, че извлечението на л.58 от делото е съставено, с оглед послужването в процеса, без
действително да е съставено в изпълнение на рамковия договор за цесия и да се основава на
приложение, в което да е описано задължението на ответника и с което същото да е
прехвърлено.
4
След като "С. Г. Груп’’ ООД не е придобило вземане срещу ответника от „БТК“ ЕАД,
същото дружество няма как и да го е прехвърлило на ищеца. Последният не се явява
кредитор на ответника, няма вземане от него и исковата претенция следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ответникът. Той е направил искане за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 300 лв., който
представлява минимален съгласно чл.7, ал.2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на което съдът намира за
неоснователно възражението по чл.78, ал.5 ГПК, направено от ищеца. Представени са и
доказателства за заплащане на тази сума - представен е договор за правна защита и
съдействие, в който е отразено, че сумата е изцяло заплатена в брой при подписването му, в
който случай договорът има характер на разписка съгласно разрешенията на т.1 от
Тълкувателно решение 6/2012 г./
С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос. Доколкото обаче ищецът не е направил искане за
присъждане на разноски и не е доказал сторването им в заповедното производство, такива
не му се следват.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** срещу
П. Р. К., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. *** за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО ,
че ответникът дължи на ищеца, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. 86 ЗЗД, вр. с чл.
99, ал. 1 ЗЗД,
- сумата от 25,58 лв. (двадесет и пет лева и петдесет и осем стотинки) - незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № **********/22.03.2019г. за отчетен период от
22.03.2019г. до 21.04.2019г. по Договор за електронни съобщителни услуги от 15.01.2018 г.,
сключен между П. Р. *** и „БТК“ ЕАД, за мобилен телефонен номер ****с абонаментен
план „VIVACOM Mobix 60 LTE“, в който план са включени интернет услуги, за услуга
VIVACOM TV пакет с абонаментен план „VIVACOM TV L“, който включва телевизионна
услуга, след приспаднато плащане в предходен период /баланс от предходни периоди/ в
размер на 2,21 лв. с ДДС, като вземанията по договора са прехвърлени на заявителя от
„БТК“ ЕАД с Договор за продажба на вземания от 28.01.2022г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.03.2022г. до окончателното
изплащане на задължението;
- сумата от 2,41 лв. (два лева и четиридесет и една стотинки) – лихва за периода от
09.04.2019 г. до 12.03.2020 г.;
- сумата от 4,82 лв. (четири лева и осемдесет и две стотинки) – лихва за периода от
14.05.2020 г. до 22.03.2022 г.;
- сумата от 27,79 лв. (двадесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки) –
незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № **********/22.04.2019г. за отчетен
период от 22.04.2019г. до 21.05.2019г. по Договор за електронни съобщителни услуги от
15.01.2018 г., сключен между П. Р. ***и „БТК“ ЕАД, за мобилен телефонен номер ****с
абонаментен план „VIVACOM Mobix 60 LTE“, в който план са включени интернет услуги,
за услуга VIVACOM TV пакет с абонаментен план „VIVACOM TV L“, като вземанията по
договора са прехвърлени на заявителя от „БТК“ ЕАД с Договор за продажба на вземания от
28.01.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението – 23.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението;
- сумата от 2,38 лв. (два лева и тридесет и осем стотинки) – лихва за периода от
10.05.2019 г. до 12.03.2020 г.;
- сумата от 5,23 лв. (пет лева и двадесет и три стотинки) – лихва за периода от
5
14.05.2020 г. до 22.03.2022 г.;
- сумата от 27,79 лв. (двадесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки) -
незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № **********/22.05.2019г. за отчетен
период от 22.05.2019г. до 21.06.2019г. по Договор за електронни съобщителни услуги от
15.01.2018 г., сключен между П. Р. ****и „БТК“ ЕАД, за мобилен телефонен номер ***с
абонаментен план „VIVACOM Mobix 60 LTE“, в който план са включени интернет услуги,
за услуга VIVACOM TV пакет с абонаментен план „VIVACOM TV L“, който включва
телевизионна услуга, като вземанията по договора са прехвърлени на заявителя от „БТК“
ЕАД с Договор за продажба на вземания от 28.01.2022г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.03.2022г. до окончателното
изплащане на задължението;
- сумата от 2,15 лв. (два лева и петнадесет стотинки) – лихва за периода от 09.06.2019
г. до 12.03.2020 г.;
- сумата от 5,23 лв. (пет лева и двадесет и три стотинки) – лихва за периода от
14.05.2020 г. до 22.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. №3674/2022 г., по описа на ВРС, 12 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, ****, със седалище и адрес на
управление: гр. *** да заплати на П. Р. К., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. *** сумата
от 300,00 лв. / триста лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6