Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, .…01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, II – A състав, в
публичното заседание на двадесет и девети януари, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при секретаря Е. Вукадинова, като
разгледа докладваното от младши съдия Богданова въззивно гр. дело № 11686 по описа за 2017 г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 148966
от 16.06.2017 г. по гр.д. № 59915 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, 138
с-в е отменено на основание чл. 357, ал. 1 във вр. чл. 188, т. 2 КТ наложеното
на С.С.Н. с ЕГН **********, със заповед с рег. № 513з-6375/26.08.2016 г. на
Директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“, СДВР е осъдена да заплати на С.С.Н. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лв., както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка СРС сумата от 50 лв., представляваща държавна такса и сумата от 90 лв.- представляваща
разноски по делото.
Срещу първоинстанционното
решение е постъпила въззивна жалба с вх. № 5102029/03.07.2017г. на ответната
страна в първоинстанционното производство СДВР, подадена чрез юрисконсулт Т.Ц.–
пълномощник на Директора на СДВР. Според жалбоподателя първоинстанционният съд
не е анализирал правилно събраните доказателства, от които по безспорен начин
се установява, че С.С. Николова е извършила процесните дисциплинарни нарушения
и е упражнила ефективно правото си на защита в дисциплинарното производство. Поддържа,
че процесната заповед била издадена от компетентен орган при спазване на
материалния закон и процесуалните разпоредби. Според въззивника служителката е
извършила следните нарушения – по см. на чл. 187, т. 10 КТ – не е изпълнявала трудовите
си задължения, предвидени от закони и други нормативни актове, в правилника на
вътрешния трудов ред в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение; по см. на чл. 186, ал. 126, т. 3, т.
4, т. 13, чл. 187, т. 1, предл. 4 и т. 3, предл. 2 КТ – отказала е да изпълнява
поставени ѝ задачи, държала се е арогантно и невъздържано с колеги и
прекия си ръководител. Уточнява, че С.С.Н. е приела протокол от МОЛ Е.Г., който
не е оформен съгласно изискванията на Инструкция № I-25/02.07.2004
г., изменена
с Инструкция № 1-129/25.10.2005 г. за отчетността на дисциплинарните активи в
МВР. На 25.09.2015 г. са издадени мемориални ордери с № 2160/25.09.2015 г. и №
2159/25.09.2015 г. за прехвърляне на салда, съгласно приемо-предавателен
протокол № 4332р-17830/15.09.2015 г, като прехвърлените от Н. по счетоводна
програма количества не отговарят на количествата в приемо-предавателния
протокол. В хода на дисциплинарното производство било установено, че
служителката е нарушила задълженията да си да спазва определения ред за
извършване на счетоводна проверка върху отчетни документи, за тяхната обработка
и отразяването им в счетоводната отчетност, както и специфичните изисквания да
познава и спазва нормативната база, регламентираща дейността и функциите на
полицията, структурата и задачите на МВР, установено е още неуплътняване на
работното време и непредоставяне за подпис на главния счетоводител на
изготвените от нея мемориални ордери, а гледане на сериали през работното време.
Според жалбоподателя правото на защита на наказаната служителка в дисциплинарното
производство е упражнено. Същата е дала обяснения с вх. № 513р –
19559/25.05.2016 г., с вх. № 20224/04.08.2016 г., запознала се е резултатите от
извършената проверка, както и със заповедта за налагане на дисциплинарно
нарушение, която е подписала без забележки. Във връзка с изложените съображения
въззивникът СДВР иска постановеното първоинстанционния съд решение да бъде
отменено, а Заповед № 513з-6375/26.08.2016 г. на Директора на СДВР, с която е
наложено дисциплинарно наказание, да бъде оставена в сила. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по
чл. 263 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, подаден от
въззиваемата страна С.С.Н. чрез процесуалния ѝ представител адв. В.С.П..
Съдържат се доводи за неоснователност на въззивната жалба. Според въззиваемата
правото ѝ на защита в дисциплинарното производство е било съществено
затруднено, доколкото липсвала покана да даде обяснения от работодател, а в
рамките на много кратък срок 24 часа е трябвало да депозира писмени обяснения,
като не е била уведомена и не е знаела за какви вменени ѝ дисциплинарни
нарушения на трудовата дисциплина следва да дава обяснения. Служителката нито е
била уведомявана, че срещу нея има образувано дисциплинарно производство или
проверка, нито е била изслушвана от работодателя. Само на това основание
дисциплинарното производство било нередовно проведено, поради което
първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е постановил отмяната на
дисциплинарното наказание без да разглежда спора по същество. Поддържа, че
заповедта за налагане на дисциплинарно нарушение не отговаря на изискванията на
закона, предвидени в чл. 195 КТ по отношение на визираното нарушение на
трудовата дисциплина по чл. 187, т. 1 КТ – неуплътняване на работното време,
тъй като не е посочено кога са извършени конкретните нарушения. Освен това не е
доказано извършването на посоченото нарушение – гледане на сериали, доколкото
от събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства несъмнено се
установило, че във всички служебни кабинети имало телевизори, които били
включени през целия работен ден и всички служители ставали потенциални зрители.
По отношение на протокола, за който СДВР твърди, че служителката е приела
неправомерно сочи, че същият е изготвен от комисия, а не от нея и във въпросния
склад на КАТ – СДВР не били установени каквито и да било липси. Отделно от това
по отношение на несъответствията, съдържащи се в същия протокол рег. №
4332р-17830 от 15.09.2015 г., със сведение от 13.01.2016 г. е уведомила прекия
си ръководител – главния счетоводител на „Финансово осигуряване“ – СДВР Р.К..
Въз основа на изложеното счита, че заповедта за налагане на дисциплинарно
нарушение е незаконосъобразна, поради което решението, с което е отменена е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
В откритото съдебно заседание на 29.01.2018 г. въззивникът СДВР се
представлява от юрисконсулт Панайотова /с пълномощно по делото/, която поддържа
въззивната жалба. Счита, че производството по даване на обяснения по чл. 193,
ал. 1 КТ е редовно, тъй като на служителката е дадена възможност да се запознае
с резултата от извършената справка, която съдържа самият резултат от
извършената проверка и в същата е отбелязано, че има 24-часов срок да депозира
своите писмени обяснения. Такива са дадени от служителката и са взети предвид
от работодателя при налагане на процесното наказание. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна поддържа отговора си, както и че реално не е
осъществила ефективно правото си даде обяснения във връзка с вменените ѝ
дисциплинарни нарушения, а освен това не са извършени обективираните в
обжалваната заповед нарушения. Претендира разноски и оспорва правото на
въззивника на разноски, доколкото не е приложил списък.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните и събраните съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка по чл. 269, изр. 1 ГПК въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
При проверка на атакувания акт в рамките на правомощията по чл. 269 ГПК,
въззивният съд намира решението за правилно, като препраща към мотивите на СРС
по реда на чл. 272 ГПК, които изцяло споделя. С оглед доводите в жалбата,
следва да се отбележи следното:
Не се спори по делото, а е установено и от събраните писмени
доказателства, че между страните С.С.Н. и СДВР е съществувало валидно безсрочно
трудово правоотношение, по силата на което ищцата в първоинстационното
производство е заемала длъжността „счетоводител“ в група „Счетоводна
отчетност“, сектор „Финансово осигуряване“ при СДВР, като трудовите ѝ
задължения са подробно описани във връчените ѝ длъжностни характеристики
от 2012 г. и 2015 г.
С атакуваната заповед с рег. № 513з-6375/26.08.2016г., издадена от Директора
на СДВР, на С.С.Н. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ на основание чл. 192, ал. 1, чл. 187, т. 1, предл. 4 и т. 3, предл.
2 и чл. 188, т. 2 КТ за нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в
неуплътняване на работното време, грубо и арогантно отношение спрямо колеги и
неспазване на определения ред за извършване на счетоводна проверка върху
отчетни документи. Заповедта е връчена на служителката срещу подпис на
01.09.2016 г.
Дисциплинарното производство срещу С.С.Н. е образувано въз основа на
докладна записка с рег. № 513р-6151/12.01.2016 г. от ВПД главен счетоводител.
Със заповед № 513з-2988/15.04.2016 г. директорът на СДВР е назначил комисия за
извършване на проверка по случая в състав: комисар Д.Г.Д.– зам.началник на
отдел „Икономическа полиция“ при СДВР, гл. инспектор Б.М.Г.– началник на сектор
„Разследване на транспортни и други престъпления“ към отдел „Разследване“ при СДВР,
инспектор Х.В.Х.-К.– специалист (финансов контрольор) при СДВР, със заповед №
513з-3362/28.04.2016 г. на директора на СДВР на мястото на Х.В.Х.-К.е определена
С.Т.Д.. Комисията е приключила проверката със справка № 513р-25138/29.06.2016
г. за констатирани нарушения на трудовите задължения на С.С.Н.. Видно от
събраните доказателства, комисията в продължение на повече от два месеца е
събирала сведения и е изследвала счетоводни документи, въз основа на които е
установила извършването на нарушения на трудовата дисциплина. Поради
необходимостта от продължаващото проучване със заповеди с № №
513з-4229/02.06.2015 г. и 513з-4792/23.06.2016 г., е удължаван срокът на
проверката по 30 дни. Издадената, в резултат на проверката по заповед с рег. №
513з-15.04.2016 г., справка с рег. № 513р-25138/29.06.2016 г. съдържа
позоваване на докладна записка, подадена от ВПД главен счетоводител, сведения
от служителите Х.Х.-К.И.Г., Н.Д., Б.А., Т.М., М.Й., С.Л., В.К., Р.К.. Посочено
е, че от комисията е изискано обяснение от С.Н. и тя е представила докладна
записка от 25.05.2016 г., ведно с която служителката е представила и папка с
множество документи, които според комисията са неотносими към предмета на
проверката с изключение на мемориални ордери №№ 2160/25.09.2015 г. и
2159/25.09.2015 г., както и инвентаризационни описи към септември 2015 г. за
сметки 3020001 и 302011. Въз основа на извършваната проверка комисията
установила, че протокол № 4332р-17830/15.09.2015 г., с който Е.Г.предава
числящите ѝ се на склад активи и документи на Т.З., е приет от С.С.Н. без
да уведоми прекия си ръководител Р.К., че протоколът е неточен, не съдържа
всички реквизити и отразеното в него не съответства на счетоводните данни, като
от служителката не са предприети действия за връщане на протокола на комисията
за отстраняване на пропуските; на 25.09.2015г. са издадени мемориални ордери с
№ № 2160/25.09.2015 г. и 2159/25.09.2015 г. за прехвърляне на салда, съгласно
цитирания протокол от 15.09.2015 г., с които са прехвърлени активи от един МОЛ
на друг, количествата са различни от описаните в приемо-предавателния протокол,
като подробно са описани; данните за арогантно и грубо отношение на
служителката Н. се потвърждават от сведенията на другите служители; потвърждава
се още, че служителката Н. не уплътнява работното си време, а гледа сериали в
чужд работен кабинет, вместо да изпълнява служебните задължения; не спазва определения
ред за извършване на счетоводна проверка върху отчетни документи, за тяхната
обработка и отразяването им в счетоводната отчетност, както и специфичните
изисквания да познава и спазва нормативната база, регламентираща дейността и
функциите на полицията, структурата и задачите на органите на МВР.
По делото не са представени доказателства, от които да е видно по какъв
начин е поканена служителката да даде обяснения във връзка с установените от
комисията нарушения. Върху изготвената справка с рег. № 513р-25138/29.06.2016
г. е изписано саморъчно от С.С.Н., че в срок от 24 часа ще даде допълнителни
обяснения във връзка с отразеното. Приложени са обяснения от 25.05.2016 г.,
които са дадени във връзка с извършваната проверка и касаят данните за
неизпълнение на задълженията за изготвяне на годишен отчет, като служителката
твърди, че констатираните пропуски в дейността са вследствие на програмния
продукт – счетоводна програма, инсталирана при работодателя, а този въпрос
въобще не е изследван при изготвяне окончателния от дисциплинарната комисия Поддържа и че не е извършила никакви нарушения
свързани с отчитането на материалноотговорни лица, а данните за грубо и
арогантно отношение са преиначени. Приложени са и обяснения с вх. № 20224/04.08.2016
г. във връзка със справка № 513р-25138/29.06.2016 г., в които С.С.Н. твърди, че
констатираното в нея противоречи на действителните факти, като се навеждат
конкретни доводи и твърдения свързани с отчетността на МОЛ на Е.Г., както и се
поддържа, че спрямо счетоводителката е проявено тенденциозно лично отношение от
г-жа К., отрича гледането на сериали в работно време, което отговаря на
трудовите ѝ резултати.
Въззивният съд намира за основателно възражението на ищцата за нарушаване
на дисциплинарната процедура за изискване на писмени обяснения по чл. 193 КТ и
намира за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд. Съгласно
константната съдебна практика (включително, формираната по реда на чл. 290 от ГПК практика на ВКС- пр. решението по гр. дело № 985 по описа за 2011 г. на ІV
ГО, РЕШЕНИЕ № 96 ОТ 22.07.2019 Г. ПО ГР. Д. № 2116/2018 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА
ВКС) в изпълнение на задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ, работодателят следва
да поиска от работника или служителя да даде устни или писмени обяснения, като
му предостави разумен срок за това преди налагане на дисциплинарното наказание.
Това искане може да бъде направено от работодателя устно или писмено. Когато
искането е направено устно, то следва да е било направено по начин, че да бъде
възприето от работника или служителя. Когато искането е писмено, то следва да
се връчи на работника или служителя - лично, или чрез пощенска услуга, или по
всеки друг начин, допустим съобразно общите правила, уредени в глава шеста,
раздел първи на ГПК - на адрес, посочен от работника или служителя. Съгласно
разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ, когато работодателят предварително не е
изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, или
изобщо не му е поискал обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без
да разглежда спора по същество. Според разпоредбата на чл. 193, ал. 3 КТ,
разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ не се прилага, когато обясненията на
работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. Трайна
и последователна е практиката на касационната инстанция, че осъществяването на
процедурата по даване на обяснения е гаранция за спазването правото на защита
на работника или служителя в дисциплинарното производство. На по-слабата
икономически страна трябва да бъде указано по ясен и разбираем начин какви
нарушения на трудовата дисциплина са ѝ вменени, за да може да се защити
по всяко едно от тях и да ѝ се предостави възможността да изложи своите
съображения и доводи /решение № 124 от 23.06.2020 г. по гр.д. № 3709/2019 г. по
описа на ВКС, IV г.о., решение № 198/02.10.2019 г. по гр.д. № 1480/2019 г. по
описа на ВКС, IV г.о./ . Едва когато работодателят е предоставил по ефективен
начин възможност на работника или служителя да упражни правото си да даде
обяснения, той може да упражни работодателската си власт и да наложи
дисциплинарно наказание, в случай, че намери, че са налице основанията за това.
Идеята на законодателя /арг. от чл. 193, ал. 3 КТ/ е да се гарантира правото на
защита на работника или служителя, като само от неговата воля зависи дали да се
възползва от правото си да даде обяснения или не. Поради това и ВКС неотлъчно
приема, че искането за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно
нарушение не е формален акт, а е въведено е с оглед осигуряване възможност на
защита на работника и същевременно - с оглед възможност на работодателя да
прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно
нарушение. Взаимоотношението работодател - работник е двустранно и предпоставя
добросъвестно поведение и от двете страни /решение № 6 от 06.02.2020 г. по
гр.д. № 1912/2019 по описа на ВКС, III г.о./. Неспазването на предвидената
процедура по даване на обяснения води до незаконосъобразност на издадената
заповед, с която се налага дисциплинарно наказание. Нещо повече изисква се от
работодателя, който разполага с дисциплинарната власт, да предостави на
работника или служителя ефективна възможност да се запознае с вменените му
нарушения и да изложи обосновани обяснения във връзка с тях, т.е. работникът
или служителят не трябва да е поставен в по-неблагоприятно положение от
работодателя и процедурата по чл. 193 КТ да се превръща само във формален
елемент от дисциплинарното производство. Искането за даване на обяснения за
констатираното дисциплинарно нарушение не е формален акт, а е въведено с оглед
осигуряване възможност на защита на работника и същевременно - с оглед
възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с
констатираното дисциплинарно нарушение. Дали на работника е предоставена реална
възможност да даде обяснения за нарушението се преценява с оглед
обстоятелствата на всеки конкретен случай. Безспорно, когато исканите обяснения
са относно обстоятелства - действия или бездействия на работника са от
сравнително отдалечен период от време или налагат работникът да извърши
определени справки, проверка на документи и пр., срокът за обяснения трябва да
е съобразен с реалните възможности на работника да ги даде /решение № 159 от
07.06.2019 г. по гр.д. № 563/2019 по описа на ВКС, IV г.о./
Въз основа на изложеното и установените конкретни обстоятелства в
настоящото производство въззивният съд намира, че процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание не е спазена съобразно изискваният на закона. На първо
място изобщо липсва покана до служителката Н. да даде обяснения. Единствено от
нейното писмено изявление, че в срок от 24 часа ще даде такива, може се направи
извод, че работодателят формално е искал да спази законовите изисквания.
Правилни и обосновани са мотивите на първоинстанционния съд, който при
обосноваване пороците на процедурата прави сравнение между продължителността на
извършваната проверка от работодателя и изключително краткия период, който е
даден на служителката да изложи своите съображения. Това явно несъответсвтие
предизвиква единствения извод, че работодателят е бил готов със своето решение
по вменените на служителката дисциплинарни нарушения и се е дезинтересирал от
всяка допълнителна информация, която може да получи от нея, т.е. не е очаквал
да получи сведения, които да го разколебаят в преценката му. Именно поради това
поведение на работодателя както първата, така и настоящата инстанция намира, че
изискването на чл. 193 КТ относно задълженията на работодателя преди налагането
на дисциплинарно наказание са само формално изпълнени.
Неоснователни са доводите в жалбата относно фактическото даване на
обяснения от наказаната служителка. Действително в хода на проверката без да е
ясно дали по собствената инициатива или по покана на работодателя С.С.Н. е дала
обяснения. Те обаче са във връзка с инициирането на самата проверка срещу нея,
а не по отношение на резултатите. Дадените са и обяснения от 04.08.2020г. във
връзка с резултата от проверката, но както вече съдът отбеляза, с оглед
изключително кратковременния срок от 24 часа за вземане на становище по
твърдения за извършени нарушения на трудовата дисциплина, подробно описани в
пет пункта, при съобразяване на множество данни и сведения, събирани и
обработвани от тричленна комисия в двумесечен срок, категорично сочи на единствения
възможност извод, че работодателят само формално е предоставил правото по чл.
193 КТ на служителката, като упражняването му е възприето единствено като
предпоставка за налагането на наказанието. Не може да се очаква служителката да
се защити адекватно срещу изготвения подробен доклад, върху които е работено
месеци наред, само в рамките на едно денонощие.
Ето защо, поради съвпадение на изводите на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени разноски за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение. Настоящият състав намира, че направеното от въззивника
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от 800 лв. е основателно
и следва да бъде уважено. Действително адв. В.П. е изготвил отговор на въззивна
жалба и се е явил в открито съдебно заседание, но делото не разкрива особена
фактическа и правна сложност, поради което съдът следва да се присъди
възнаграждение в размер на сумата 500 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
148966 от 16.06.2017 г., постановено по гр. д. № 59915/2016 г. по описа на СРС,
138 състав.
ОСЪЖДА С. д. на в.
р., с адрес в гр. София, ул. „***** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати
на С.С.Н. сумата от 500 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.