РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Първомай, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Спасимир Сп. Здравчев
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно
наказателно дело № 20215340200092 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0325-000308 / 26.03.2021
година на Началника на Районно управление към Областна дирекция на МВР
- Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на М. КР. ЯМ., ЕГН
**********, с адрес: ***, са наложени административни наказания глоба в
размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от шест месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по
пътищата за нарушение на чл. 103 от Закона за движението по пътищата.
В Жалбата си и в съдебно заседание на въззивната инстанция чрез
процесуалния си представител адвокат Х.С. В. от Адвокатска колегия - София
М. КР. ЯМ. моли за отмяна на Наказателното постановление като
необосновано и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – Районно управление към Областна дирекция на
МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай – редовно призована чрез
Началника, не изпраща представител; с Молба-становище взема отношение
по същество да се потвърди Наказателното постановление, а при евентуално
уважаване на Жалбата – да се намали размерът на адвокатското
възнаграждение до минимално предвидения по Наредба № 1 / 09.07.2004
1
година, приета по решение на Висшия адвокатски съвет.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във
връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери
изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от
основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
За времето от 08:00 часа до 20:00 часа на 11.02.2021 година служители
при РУ на МВР - Първомай младши автоконтрольор Г. П. К. (актосъставител),
полицай по охрана на обществения ред Я.М.П. са дежурен автопатрул и
облечени с униформи и със служебен автомобил „Шкода Рапид“ с
отличителни знаци на Полицията, оборудвана със сирена и сини сигнални
лампи, изпълняват задълженията си по контрол на пътната безопасност и
защита на реда.
Надвечер на посочената дата М. КР. ЯМ. с автомобила на баща си К.Н. Я.
сив „Опел Астра“ с ДК № *** взема познатия си В.К.К. и двамата отиват до
бензиностанция „Петрол“ на улица „Княз Борис І“ в град Първомай, област
Пловдив, за да налеят гориво, което да занесат на майстор във връзка с
ремонт на някакъв двигател.
Часът е малко преди 18:00, когато дежурният полицейски автопатрул,
движещ се по улица „Княз Борис І“ в посока от квартал Дебър към центъра на
град Първомай, забелязва излизащият от бензиностанция „Петрол“ сив
„Опел“, чийто водач се включва в движението пред тях в същата посока и
започва да изпреварва дясностоящите му автомобили. Поведението му се
струва съмнително на органите на реда, заради евентуално превишаване на
разрешената скорост, и те решават да го последват и да го спрат за проверка.
В този момент служебният автомобил е на около сто метра зад опела и
полицаите увеличават скоростта си, но не могат да го стигнат, защото той се
движи бързо. М.Я. поема в посока към надлеза, намиращ се срещу градската
болницата, като за целта взема ляв завой по улица „Генерал Скобелев“.
Шкодата го следва и също завива наляво, като в близост до склад на „Строй
2
Ди“ ЕООД Г.К. включва сирената и синята лампа на рапида. В същото време,
обаче, М.Я. изпреварва друг автомобил. Тогава разстоянието между
патрулната кола и опела е вече около петдесет метра, но, тъй като улица
„Генерал Скобелев“ завива надясно към околовръстния път, част от който е
надлеза, заради пътната безопасност младшият автоконтрольор не
предприема изпреварване, макар и неизвестният автомобил пред него да
намаля скоростта си на движение. Вече след завоя полицаят прави
съответната маневра, но опелът е преминал билото, а когато и патрулният
автомобил достига най-високата точка, тогава органите на реда забелязват
астрата на около осемстотин метра пред тях. Продължават да следват сивия
автомобил, но го губят от поглед и до улица „Васил Левски“ преустановяват
действията си по търсенето, като спират звуковата и светлинната
сигнализация и се връщат в Районното управление.
Там, тъй като опелът не индивидуализиран от тях, започват да
преглеждат записите от разположените в града видеокамери за наблюдение и
по един от тях, от камера на кръстовището между улица „Княз Борис І“ и
улица „Генерал Скобелев“, установяват номера на астрата, а от там – и
собствеността й.
Г.К. познава М.Я. и знае, че моторното превозно средство с ДК № *** се
ползва от него. Телефонира му и жалбоподателят му казва, че на никого не е
предоставял автомобила си в изминалия около половин час, след което, без да
знае защо го призовават, за не повече от 15 минути се явява в РУ на МВР -
Първомай. Там му е обяснено за какво става въпрос, а М.Я. обяснява, че не е
разбрал да е бил спиран, да са му подавани светлинни и звукови сигнализации
и че няма какво да крие.
В негово присъствие на място му е съставен и връчен Акт за
установяване на административно нарушение (бланка серия АА № 818130),
въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена
от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция
свидетели, които се кредитират като обективни и логични, и от приобщените
по надлежния ред писмени доказателства и административнонаказателна
преписка, като не се констатират противоречия в кредитираната
доказателствена съвкупност във връзка с предмета на доказване, а доколкото
3
са налице такива – същите са несъществени.
От правна страна:
М. КР. ЯМ. е наказан за нарушение по чл. 103 от Закона за движението
по пътищата, съгласно чийто текст: При подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания, като санкцията е по чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по
пътищата, който визира: Наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200
лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението.
Няма спор, че на инкриминираната дата, когато органите на реда го
следват, жалбоподателят е водач на моторно превозно средство по смисъла на
§ 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по
пътищата, но необходима предпоставка за съставомерността на вмененото в
отговорност нарушение е обективната възможност на водача за възприемане
на подадения от надлежен орган ясен и недвусмислен сигнал за спиране, като
следва да се отбележи, че по разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДП сигналът за
спиране от контролен орган може да бъде подаден и от движещ се
полицейски автомобил.
Фактите по делото, обаче, разколебават убеждението, че М.Я. умишлено
(каквато форма на вина се изисква при формалните административни
нарушения, или т. нар. „на просто извършване“ – довършени само с
осъществяване на изпълнителното деяние, без необходимост от други
изменения в действителността) не спира на подадения от автопатрула
светлинен и звуков сигнал. От показанията на самия актосъставител се
установява, че по време на следването на сивия „Опел Астра“, продължило не
повече от минута и половина по негови думи, е имало и други коли на пътя,
защото жалбоподателят ги е изпреварвал, включително и в момента на
включване на полицейската сигнализация, а след това, когато между
служебната „Шкода Рапид“ и колата на М.Я. вече е нямало други моторни
превозни средства, разстоянието е било дотолкова голямо, че органите на
реда дори я губят от поглед. В тази връзка с оглед на обстоятелството, че в
4
Полицейското управление жалбоподателят е заявил, че не разбрал, че го
спират, на въпрос към актосъставителя дали е казал защо не е разбрал, Г.К.
отговаря отрицателно, но предполага, че е заради дистанцията между двата
автомобила. На фона на тези обстоятелства обективно и логично звучат
думите на В.К., пътувал до М.Я. през цялото време, че докато двамата са си
говорили спокойно в колата, без да викат и да е имало включена високо
музика, не са чули никакви сирени или други звуци.
В административнонаказателното производство при обжалване пред
Съда на акта на наказващия орган единствено и само върху него лежи
тежестта с предвидените по закон процесуални способи и средства да докаже:
1) че е установено извършване на административно нарушение; 2) че
нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител (лично или
чрез друго лице, за което отговаря); 3) че нарушителят го е извършил
виновно. Когато административнонаказващият орган не докаже някоя и от
трите кумулативно посочени предпоставки, това е основание за отмяна на
Наказателното постановление, а в случая не се установява по безспорен и
категоричен начин жалбоподателят да е възприел нареждането на органите за
контрол и регулиране на движението и съзнателно да е отказал да го изпълни.
Предвид изхода на спора по разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, чл.
143 от АПК и § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на АПК Областна
дирекция на МВР - Пловдив, в структурата на която е
административнонаказващият орган Районно управление на МВР - Първомай,
дължи разноски за оказана на жалбоподателя адвокатска защита, като в
съответствие с текстовете на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата и чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 /
9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения
дължимата сумата следва да в минималния размер от 300,00 лева, тъй като
настоящият състав намира, че платеното от М. КР. ЯМ. на адвокат Х.С. В.
възнаграждение от 600,00 лева е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Районен съд -
Първомай, първи съдебен състав
РЕШИ:
5
Отменя Наказателно постановление № 21-0325-000308 / 26.03.2021
година на Началника на Районно управление към Областна дирекция на МВР
- Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на М. КР. ЯМ., ЕГН
**********, с адрес: ***, са наложени административни наказания глоба в
размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от шест месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по
пътищата за нарушение на чл. 103 от Закона за движението по пътищата.
Осъжда Областна дирекция на МВР - Пловдив да заплати на М. КР. ЯМ.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300 (триста) лева – разноски за
процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Първомай: ____________(п)____________
6