№ 3372
гр. С., 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МИЛЕН ВЛ. В.ОВ
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110215630 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на „К.“
ЕООД чрез управител, респективно чрез процесуален представител, срещу ЕФ серия Г, №
0057837, на СДВР, с който на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1
вр. чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ се налага имуществена санкция в размер
на 2000 лева. От страна на въззивника се иска оспорваният фиш да бъде отменен (като се
претендира и присъждане на разноски), във връзка с което се излагат конкретни доводи за
материална и процесуална незаконосъобразност, в това число за неправилна правна
квалификация на твърдяното административно нарушение. Въззиваемата страна не взема
становище чрез надлежен представител.
От проведения в съдебно заседание оглед, респективно от така огледаното, както и от
писмените доказателствени материали, приобщени към доказателствената съвкупност въз
основа на определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН - освен
спазването при издаване на процесния фиш на съответната заповед на министъра на
вътрешните работи за утвърждаване на образец на ЕФ от съответния вид, както и освен това,
че обжалваният фиш е издаден на 17.08.2023 г. и е връчен на нарушителя на 23.10.2023 г. –
се установява още управлението на посоченото в ЕФ МПС по времето и на мястото, указани
също във фиша (в това число, че се касае за път, условията за използване на който са
еднакви за всички участници в движението, т. е. път, отворен за обществено ползване,
имайки предвид дефиницията по чл. 2, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, а именно бул. „Ц.ш.“ в гр. С.
/това е и общоизвестен факт, т. е. известен на много широк кръг от лица/), собственическото
качество към процесната дата 16.08.2023 г. по отношение на въпросното МПС на
дружеството-въззивник, както и това, че по отношение на съответния автомобил
1
задължителна застраховка (застрахователен договор) „Гражданска отговорност“ към
посочената преди малко процесна дата не е била сключена (не е имало валиден
застрахователен договор от съответния вид).
Правилно (с оглед изложеното до момента) е приложен при издаване на ЕФ материалният
закон. Следва да се има предвид, че в чл. 638, ал. 4 от КЗ в действителност е предвиден
особен състав на административно нарушение, който е свързан не само с неизпълнение на
задължението за сключване на застраховка, но и с управляването на съответното МПС и
това е съвсем очевидно при обикновен прочит на самия нормативен текст. Следва да се
уточни, че налагането на имуществена санкция (а не на глоба – съобрази и чл. 83 от ЗАНН!)
и позоваването в самия фиш на разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ еднозначно сочи, че
ЕФ е издаден в действителност срещу юридическото лице, явяващо се собственик на
заснетото МПС, а не срещу посочения във фиша законен представител на това юридическо
лице. В процесния ЕФ е налице и съдържание, което очевидно е неотносимо към
нарушението, което в крайна сметка е санкционирано (касателно скоростния режим и
приспадане на толеранс), но това по никакъв начин не води нито до съмнение за това за
какво нарушение е издаден фишът, нито (респективно) води до ограничаване на
процесуалното право на защита на нарушителя. Липсват каквито и да било съществени
нарушения на процесуалните правила, изхождайки от уредбата по чл. 335 вр. чл. 348, ал. 3
от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, включително като съвсем ясно е посочено за какви факти се
търси отговорността (кое е административното нарушение и какви са обстоятелствата, при
които е извършено /обобщено - наличието на съответното управление без собственикът да е
сключил съответния задължителен застрахователен договор и без превозното средство да е
спряно от движение, респективно това, че дружеството-въззивник се явява собственик на
процесното МПС и кое е точно същото превозно средство/), в това число като никакво
съмнение не е налице, че се търси отговорност във връзка със самото управление на
превозното средство. Следва да се има предвид, че сочената в жалбата разпоредба на чл. 7,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата (както и целият чл. 7 от същата наредба) е отменена още през 2018 г., а соченият
също в жалбата като липсващ протокол по чл. 10 от същата наредба е наличен по
преписката.
При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН съдът не установи каквито и да било основания за отмяна или за изменение на
обжалвания ЕФ, поради което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4
от ЗАНН същият фиш следва да бъде потвърден, при който изход на делото основания за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя липсват (а искане за присъждане на
разноски в полза на СДВР липсва).
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия Г, № 0057837, на СДВР.
Не присъжда разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – С.-град в 14-дневен срок от
деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3