№ 4623
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110209750 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К №
4415957 на СДВР с дата от 27.01.2021 г. срещу Р. Р. А., ЕГН: **********, с
който е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00
лева за административно нарушение на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП вр.
чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, извършено на 21.01.2021г.
В жалбата се съдържат доводи, че наложената глоба е завишена по
размер, техническото средство, заснело нарушението, не е минало
задължителна техническа проверка, не е приспадната в полза на водача
възможната грешка при отчитане на скоростта. Правят се оплаквания за
неспазване на срока по чл.34 от ЗАНН, а нарушението не е ясно описано, а и
твърди, че не е доказано МПС да е управлявано от жалбоподателката.
Навеждат се доводи, че мястото за контрол на скоростта не е обозначено със
съответния знак, а и липсвала обосновка в ЕФ за липсата на маловажност.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. А., която пледира за отмяна на ЕФ с аргументи,
посочени в жалбата.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител, в
писмени бележки моли за потвърждаване на ЕФ, претендира разноски.
Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по
отделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, като
подадена в срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по
1
същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
На 21.01.2021 г. в 14:14 часа в гр.София по бул.Симеоновско шосе №57 с
посока от Околовръстен път към бул.Г.М.Димитров при ограничение на
скоростта от 50 км/ч за населено място с мобилно автотехническо средство
АТСС ARH CAM S1 № 11743ее, изпитано с протокол за проверка от БИМ
под № 60-С-ИСИС/28.09.2020 г. и със снимков материал към клип, е
установено, че МПС – лек автомобил БМВ 118 Д с рег. № СВ****АТ,
собственост на жалбоподателката и управляван от нея, се е движел със
скорост от 61 км/ч, след приспадане от 3 км/ч толеранс от измерените 64 км/ч
или с превишена скорост над разрешената от 11 км/ч.
След заснемане на нарушението, на жалбоподателката А. бил издаден и
връчен ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 4415957 на СДВР с дата от
27.01.2021 г.
Видно от база данни КАТ, собственик на процесния лек автомобил е
именно жалбоподателката, обстоятелство, което не се оспорва.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш,
описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост.
Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно
техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване при БИМ, обхващащ и периода на нарушението. Същото е
преминало успешно и последваща проверка, видно от протокол, приложен по
делото, противно на изложеното в жалбата. Техническото средство е било
изправно към датата на заснемане на нарушението и този аргумент на
защитата съдът намира за неоснователен.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и
достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице
какво именно поведение се санкционира. Посочено е населеното място,
наименованието на булеварда, където е извършено нарушението, на кой
номер от отсечката е извършено и заснето нарушението, посоката на
движение, датата и часът на нарушението. В този смисъл неправилно в
жалбата се твърди, че нарушението не е описано достатъчно ясно и подробно.
Всички елементи от фактическия състав на нарушението са посочени
правилно и изчерпателно, за да е наясно жалбоподателят за какво нарушение
е санкциониран, кога и къде е извършено и с какъв автомобил.
От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока
скорост на движение, а именно 64 км/ч. Видно е, че е налице разминаване
между установената съгласно приложения снимков материал и т. нар.
наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на
тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните
2
за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения,
публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на
БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост от
3 процента или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка и видно и от
отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са
изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение,
като действително установената скорост е намалена. По делото безспорно се
установи, че отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в полза на водача, което е
и допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч съобразно
посоченото в протокола за проверка. В този смисъл възражението, че не е
отчетена и взета предвид възможната грешка на техническото средство се
явява неоснователно.
Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателя
като собственик на вписаното в него МПС към момента на нарушението и
което обстоятелство не се оспорва, а и се доказва от издадената от ОПП
СДВР справка. Няма данни, жалбоподателят да се е възползвал от
възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и по чл. 189, ал. 6 ЗДвП, напротив, от
данните в преписката и съпроводителното писмо е видно, че такава
декларация не е попълвана. Ето защо правилно е ангажирана отговорността
на собственика на МПС.
Електронният фиш, видно от приложената справка „Списък с намерени
фишове“ по административната преписка е съставен на 27.01.2021. и е връчен
на 20.06.2022г. без доказателства в ОПП СДВР за това обстоятелство.
Съобразно тези данни фишът е издаден по-малко от месец след извършване
на нарушението. Спазени са всички срокове за неговото съставяне. Датата на
връчване е различна от датата на съставяне и единствено касае сроковете за
обжалване, които са спазени от жалбоподателя.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е спазен чл.34,
ал.1 от ЗАНН, според който не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението. Разпоредбата изрично е
посочено, че касае съставяне на АУАН в срок една година от извършване на
нарушението или 3 месеца от установяването на нарушителя. Електронният
фиш няма белезите на АУАН, а изрично ЗДвП го приравнява само по
последици на наказателно постановление и то след неговото влизане в сила –
чл.189, ал.11 от ЗДвП - влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в
сила наказателно постановление. Визираната от жалбоподателя разпоредба
касае само и единствено АУАН, но не и ЕФ. Съдът в настоящия си състав
счита, че сроковете по чл. 34 ЗАНН важат единствено за издаването на АУАН
и за НП. От своя страна шестмесечният преклузивен срок по чл. 34, ал.3
ЗАНН също касае единствено издаването на НП след съставяне на АУАН,
какъвто преди електронния фиш не се издава. Поради изложеното,
възраженията на жалбоподателя в тази им част се явяват неоснователни. По
3
отношение на формата, съдържанието, реквизитите и процедурата по
издаване на електронните фишове, нормите на ЗАНН са неприложими,
включително и преценката относно давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН,
тъй като правилата за това се съдържат в специалния закон – ЗДвП.
Законодателят е установил облекчена форма и процедура по издаване на ЕФ в
разпоредбите на чл. 189, ал. 4-12 от ЗДвП, при която не се съставя акт за
установяване на административно нарушение (АУАН). По силата на чл. 189,
ал. 4 ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното / заплащане. Законоустановените реквизити на документа не
предполагат посочване на датата на неговото издаване, а единствено на дата и
час на извършване на нарушението, което е логично предвид установяването
му с автоматизирано техническо средство по смисъла на пар. 6, т. 65 от ДР на
ЗДвП. Съгласно пар. 6, т. 63 от ДР на ЗДвП "Електронен фиш" е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. При липса на основание за съставяне на АУАН са неприложими
сроковете по чл. 34 ЗАНН. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 ЗДвП към
разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за неуредените в ЗДвП
случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на
наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания.
Електронните фишове и съкратената процедура, по която същите се издават,
остават извън обхвата на препращащата норма. Така в Решение № 7679 от
17.12.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 7879/2021 г., Решение № 8060 от
17.12.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 10097/2019 г., Решение № 7443 от
21.12.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 8928/2020 г., Решение № 1855 от
13.03.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 14145/2019 г., Решение № 7679 от
17.12.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 7879/2021 г., Решение № 6827 от
30.11.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 6085/2020 г., Решение № 8060 от
17.12.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 10097/2019 г. и други.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Настъпилата законодателна
4
промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба
№ 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн.,
ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните
положения на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело
№ 1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на
мобилната техническа система е допустима, като законът и наредбата
изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране
и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, да се издава електронен фиш. Включването на автоматизираната
система за видеоконтрол и нейното изключване са единствените действия,
които органите по контрол на движението по пътищата, осъществяват.
Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и независимо, както
и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се
съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за
издаване на административни документи във връзка с установените
нарушения, което се отразява в протокол.
Както беше посочено по-горе, жалбоподателят не се е възползвал от
възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В случая, с оглед нормата на чл. 189,
ал. 5 ЗДвП, при неподаване на писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението в 14 - дневен срок от получаване на електронния
фиш от собственика на МПС, то именно собственикът се смята за извършител
на нарушението, санкционирано с електронния фиш.
Противно на посоченото в жалбата, обжалваният електронен фиш
съдържа всички необходими данни по образец и съгласно изискванията на
ЗДвП, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната
правна квалификация. В допълнение съдът отбелязва, че в нормата на чл.
189, ал. 4 ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които
следва да съдържа електронният фиш, като същите не е необходимо да
съответстват на тези, важими за едно наказателно постановление, независимо,
че в определение случаи ЕФ се приравнява на влязло в сила наказателно
постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално
нарушение липсата на подробно описание на нарушението. Посочената норма
е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на
наказателното постановление. Също така описанието, дадено в обжалвания
ЕФ, на нарушението е достатъчно подробно и ясно, за да разбере нарушителят
за какво е санкциониран и къде е извършено нарушението.
В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система,
като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци.
Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от
техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч,
по силата на самата разпоредба на закона (чл.21, ал.1 то ЗДвП, която
предвижда максимална скорост за движение на територията на населено
5
място за тази категория МПС – 50 км/ч). Същата е била превишена от водача,
обстоятелство, което е безспорно установено. Доколкото пътят се намира в
населено място, общото ограничение е винаги 50 км/ч., освен ако с пътен знак
не е въведено друго. Видно от приложената справка, в участъка, където е
заснет да управлява жалбоподателят, няма въведено ограничение с пътен
знак, позволяващо движение със скорост по-висока от 50 км/ч. Съответно е
следвало жалбоподателят да спазва общото ограничение от 50 км/ч за
населено място, независимо от направеното възражение в съдебно заседание,
знак, указващ друго, не се установи от справката да е бил наличен.
Задължително условие за санкционирането с ЕФ е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективният човешки фактор. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.
19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в ТР № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно
- "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни -
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният
орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на
скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.
Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес
от контролния орган, удостоверено с протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта. Видно от него,
техническото средство е било поставено на посоченото в ЕФ местоположение
в рамките на населено място без наличие на пътни знаци, указващи движение
със скорост, различна от предвидената в чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съответно е
следвало да спазва общото правило за поведение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и да
избира скорост на движение в максималните граници на тази разпоредба.
Съдът следва да посочи, че към датата на нарушението задължение за
обозначението на техническо средство за регулиране на скоростта ЗДвП не
предвижда. Със ЗИД ЗДвП, обн. в ДВ. Бр. 54/2017 г. беше отменена
разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП, налагаща задължение на
контролните органи да обозначават чрез поставяне на пътни знаци,
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата
на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се
осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез
6
автоматизирани технически средства или системи. Също така е отменена и
разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от
16.01.2018 г.), която също създаваше задължение за обозначаване на
техническото средство. Нарушението е заснето на 20.01.2021. и към тази дата
посоченото в жалбата задължение на контролните органи не е било
предвидено. В този смисъл и това възражение на защитата е неоснователно и
не почива на разпоредбите на закона.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол,
надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо, съдът намира,
че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на
ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да
бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването
и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в
ЕФ липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата
за видеоконтрол няма това качество.
Неоснователно се явява и възражението в жалбата, че по
административнонаказателната преписка липсва снимка на разположението
на АТС. Освен снимка на управлявания от жалбоподателя автомобил към
моментна нарушението, е налична и снимка на самата система за
видеоконтрол, приложена към материалите, изпратени от
административнонаказващия орган. Вярно е, че на снимката от клипа е
заснето и друго МПС, освен това, управлявано от жалбоподателя, но
техническо средство ATCC ARH CAM S1 № 11743ее, видно от материалите
по делото и приложените от ОПП СДВР книжа и писмо, работи на основата
на лазерен модул, който възпроизвежда стойност на базата на излъчен
лазерен лъч, отразен от преминаващото ПС. Системата за контрол на
скоростта е с вградено разпознаване на номера на ППС и за всяко
регистрирано нарушение устройството ARH CAM S1 прави 5 снимки, които
дават възможност да се проследи траекторията на съответното МПС. Само на
снимката, направена по време на самото измерване на скорост и приложена
по делото, има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС.
Тази снимка може да бъде използвана за еднозначно определяне на
нарушителя в случай, че в снимката е заснето повече от едно МПС. В ъглите
на всяка снимка са налични маркери, които указват положението на лазерния
лъч върху полето на наблюдението на камерата. Маркерите са указани със
стрелки на приложената основна снимка. Съединяване на линиите на
маркерите указват със точност местоположението на лазерния лъч върху
конкретното МПС. В случая на снимката на клипа са налични посочените
7
маркери, съединяването на противоположните безспорно установява, че
камерата е заснела, а устройството е отчело именно скоростта на автомобила,
управляван от жалбоподателя, а не на МПС, което се е движело до него.
Видно от гърба на листа, на който е приложена снимката, системата
автоматично е разпознала и номера на автомобила, който се е движел с
посочената в ЕФ скорост и това е именно автомобилът на жалбоподателката,
като датата и часът а на нарушението съвпадат. Нарушението в този смисъл е
категорично и несъмнено установено.
Неоснователно е възражението в жалбата, че АНО не бил обсъдил
приложението на чл.28 то ЗАНН и това обстоятелство било процесуално
нарушение, което да води до отмяна на ЕФ. В случая липсва
административнонаказващ орган, доколкото нарушението е установено и
заснето от техническа система без човешка намеса, а ЕФ се издава
автоматично. В случая не са приложими общите правила на ЗАНН, а
реквизитите на ЕФ са изчерпателно посочени в ЗДвП и не подлежат на
промяна и допълване. В този смисъл това възражение също се явява
неоснователно. Въпреки това съдът следва да посочи, че нарушението не е
маловажно и не се отличава с нищо от други нарушения от същия вид, а
обществата му опасност е висока и оправдава понасяне на
административнонаказателна санкция в размер на 50 лева. Превишението на
скоростта, макар и да е на долната граница за съставомерност по посочената
разпоредба не е незначително, застрашава сигурността на транспорта, живота
и здравето на участниците в движението и санкцията не може да се определи
като несъразмерно тежка. Следва да се има предвид, че отчетената скорост е
и по-висока, но с цел избягване на технически грешка, тя е приспадната в
полза на водача. В този смисъл законодателят е преценил, че нарушението от
този вид следва да бъде санкционирано и липсват каквито и да било
обстоятелства, занижаващи степента на обществена опасност на
нарушението, които да оправдават приложението на чл.28 от ЗАНН.
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на
движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
стойностите на скоростта в км/ч, посочени изчерпателно в тази алинея, в
случая 50 км/ч за съответния вид превозно средство за населено място.
Движейки се със 61 км/ч, водачът е нарушил това правило за поведение,
поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
му отговорност по реда на чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП. По
отношение на определената санкция съдът счита, че размерът на същата е
правилно определен от административнонаказващия орган, а с оглед нейния
абсолютен размер съдът не би могъл да я измени, противно на изложеното в
жалбата. Правилно е посочена в ЕФ нарушената законова разпоредба.
Поради изложеното Електронният фиш следва да бъде потвърден.
8
Право на разноски има въззиваемата страна, която претендира
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Следователно
настоящият съд следва да присъди разноски в размер на 80 лева за
настоящата инстанция в минимален размер с оглед липсата на фактическа и
правна сложност на делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 4415957 на
СДВР с дата от 27.01.2021 г. срещу Р. Р. А., ЕГН: **********, с който е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лева за
административно нарушение на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4
вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, извършено на 21.01.2021г.
ОСЪЖДА Р. Р. А., ЕГН: ********** да заплати на СДВР сумата от 80
лева - разноски пред настоящия съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9