Решение по дело №372/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Настоящото съдебно производство се явява повторно разглеждане на делото, след отмяната на предходно постановено съдебно решение и връщане на делото на РС – Варна за ново разглеждане с Решение № 10185 от 09.10.2024 г. по КАНД № 1717/2024 г. на Административен съд – Варна.

Образувано е по касационна жалба от „ПЛАН ТРАНС 18“ ЕООД, подадена чрез адв. П. М., срещу Решение № 19 от 09.01.2025 г. на Районен съд – Варна (РС - Варна) по АНД № 4018/2024 г., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-0002405 от 22.11.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна (РД АА – Варна, сега Областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна).

С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е неправилно и незаконосъобразно, т.к. е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Касаторът заявява, че не споделя извода на съда за законосъобразност на НП, доколкото актът за установяване на административното нарушение (АУАН) е предявен и връчен на лице, което не разполага с нужната представителна власт – С. С. е на длъжност шофьор в дружеството, без да има право да представлява дружеството пред РД АА – Варна. На следващо място се твърди, че по делото липсват каквито и да е доказателства, че дружеството е било канено за съставяне на АУАН. Искането е да се отмени обжалваното решение и да се отмени НП. С писмени бележки касаторът излага доводи и искания, напълно идентични с визираните в касационната жалба.

Ответникът в касационното производство – Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна (ОО АА – Варна, правоприемник на РД АА – Варна) не представя отговор по касационната жалба, като не ангажира становище и в хода на делото.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата, като счита, решението е правилно и постановено при спазване на процесуалните правила и закона. Пледира се за оставяне в сила на въззивното решение.

Съдът, като прецени доводите на страните, заключението на прокурора и фактите, изведени от РС - Варна от събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от касатора касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице с правен интерес от обжалване на решението като неизгодно за него.

Производството пред районния съд е образувано по жалба от касатора срещу НП № 23-0002405 от 22.11.2023 г., издадено от Директора на РД АА – Варна, с което на касатора е наложена глоба в размер на 3 000 лв. на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 ЗАвтП за извършено нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 ЗАвтП.

Вмененото за извършено от касатора административно нарушение се състои в следното:

На 20.04.2023 г., в гр. Варна, ул. "Средец" № 51, ет. 1, ап. 3, превозвачът "ПЛАН ТРАНС 18"ЕООД, притежаващ Лиценз на общността за международен автомобилен превоз на товари № 19191, валиден до 29.04.2028 г., е допуснал извършването на обществен превоз на товари, с товарен автомобил марка "МАН", кат. N3, с рег. №[рег. номер], за управлението на който се изисква СУМПС от кат. "С", видно от пътен лист № 8379961/20.04.2023 г. и товарителница № 487001/20.04.2023 г., с водач С. И. С. без същият да притежава валидна карта за квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл. 7б, ал. 1 ЗАвтП. От направената справка в информационната система на ИА АА е установено, че водачът не е притежавал валидна карта за квалификация на водача в периода от 28.03.2023 г. до 23.08.2023 г.

РС – Варна приема, че АУАН е съставен и предявен на упълномощено лице, което не е направило възражения, като и в срока по чл. 44 ЗАНН не са депозирани писмени възражения. НП е издадено въз основа на съставен АУАН № 338271/18.10.2023 г.

Описаната в НП фактическа обстановка въззивният съд приема за установена, въз основа на събраните гласни и писмени доказателства.

За да потвърди обжалваното наказателно постановление, РС – Варна стига до следните правни изводи: АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН; НП е издадено от компетентен орган; АУАН е съставен в според изискванията на чл. 40, ал. 3 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, поради което не е накърнена процедурата по образуване на административнонаказателното производство; АУАН и НП съдържат всички съществени реквизити, съгласно чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН и са в съответствие с процесуалния и материалния закон. В тях точно, ясно и конкретно са посочени времето, мястото и фактическата обстановка, при която е извършено нарушението.

За безспорно доказано е прието от обективна страна извършеното нарушение от санкционираното дружество, а и отговорността е обективна и безвиновна, като районният съд съобразява, че санкционната разпоредба на чл. 96г, ал. 1, предл. 1 ЗАвтП изрично дефинира формата на изпълнителното деяние, а именно допускане извършването на обществен превоз от водачи, които не отговарят на изискванията на закона - в случая на изискването на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 ЗАвПр относно притежаването на карта за квалификация. Направен е извод, че имуществената санкция е предвидена в закона в абсолютен размер от 3 000 лева, в който именно размер е наложена на дружеството.

Позовавайки се на нотариално завереното пълномощно, представено по делото, районният съд обосновава извод, че С. И. С. е оправомощен от „ПЛАН ТРАНС 18“ ЕООД с правото да подписва актове и НП и да обжалва актове и действията на съответните органи, поради което АУАН е надлежно предявен и връчен на последния. Въззивният съд обосновава и извод, че не са налице основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото не е с по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца, в сравнение с обикновените нарушения от този вид, а и не се отличава от останалите случаи на извършени нарушения от този вид и е с типичната обществена опасност.

Въз основа на изложените мотиви, районният съд потвърждава НП и осъжда санкционираното дружество да заплати на ОО АА Варна сумата 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Обжалваното решение на РС - Варна е правилно. Изводите на районния съд се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. РС – Варна е установил правилно фактите и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми.

Административният съд напълно споделя изводите, изложени в обжалваното решение и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях.

Въззивният съд не е допуснал неправилно приложение на материалния закон, както и не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, т.е. не се установяват касационните основания по чл. 348 НПК за отмяна на обжалвания съдебен акт.

Правилно РС – Варна приема, че НП не страда от пороци от процесуалноправно естество, които да влекат неговата отмяна, както и че правилно е определена квалификацията на нарушението. Правилен е и изводът, че безспорно е установено по делото, че санкционираното дружество е извършило процесното нарушение. Правилни са и изводите за законосъобразност на наложената имуществена санкция като вид и размер, както и за неприложимостта на чл. 28 ЗАНН. Тези изводи се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, изведени от доказателствата по делото.

Касаторът не спори, че водачът на процесното по делото МПС е осъществявал на 20.04.2023 г., обществен превоз на товари, както и че водачът към него момент няма валидна карта за квалификация.

Неоснователно е възражението на касатора за ненадлежно предявяване и връчване на АУАН на лице, което няма представителна власт спрямо санкционираното дружество. Според приетото по делото нотариално заверено пълномощно Т. И. К., в качеството си на управител и законен представител на „ПЛАН ТРАНС 18“ ЕООД е упълномощила С. И. С. да я представлява в качеството й на управител на дружеството и пред „ДАИ“, която Държавна автомобилна инспекция е старото наименование на ИА АА, като РД АА, а понастоящем – ОО АА, са структурни звена на ИА АА. В този смисъл, правилно районният съд приема, че не е налице нарушение на чл. 43, ал. 1 ЗАНН.

Доколкото АУАН е съставен на 18.10.2023 г. в присъствието на С. И. С., а не в отсъствието на представляващ дружеството-нарушител, то липсата на покана за съставяне на АУАН е ирелевантна за преценката дали са спазени процесуалните правила при образуване на административнонаказателното производство със съставянето на АУАН.

Процесното административно нарушение е свързано с изискване за осъществяването на обществен превоз от водачи с определена квалификация, като така въведеното от националния законодател е във връзка с изискванията към водачите, съгласно Европейското право, което цели не само да се хармонизира удостоверяването на професионалната компетентност на водачите, а има за цел взаимно признаване на различните удостоверения за професионална компетентност в контекста на Директива 2003/59/ЕО и разкрива значителна степен на обществена опасност на деянието, което е и основание да се обяви от закона за наказуемо.

В подкрепа на приетото от наказващия орган, че случаят не може да се квалифицира като маловажен случай е и високата, предвидена от закона санкция за това нарушение, с което законодателят е изразил и значимостта на обществените отношения, които се засягат с този вид нарушения. Управлението на моторно превозно средство е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци. В тази светлина следва да се има предвид и важността на документа, необходим за извършване на превоз на товари – карта за квалификация на водача. При това положение, имайки предвид, че се касае за документ, относим към годността на дадено лице да бъде водач, извършващ обществен превоз на товари или превоз на товари за собствена сметка (а не например документ, касаещ превозвания товар), съдът намира, че случаят не може да се определи за маловажен. Касаторът и не сочи доводи, които да обосновават извод за по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

С оглед изложеното съдът намира касационната жалба за неоснователна.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, се установява, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.

Обжалваното решението на районния съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Съдът не дължи произнасяне по разноските, т.к. ответникът не отправя искане в този аспект.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, административният съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 19 от 09.01.2025 г., постановено по АНД № 4018/2024 г. на Районен съд – Варна.

Решението не подлежи на обжалване.