РЕШЕНИЕ
№ 578
гр. Пловдив , 15.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселин П. Атанасов
като разгледа докладваното от Веселин П. Атанасов Гражданско дело №
20205330116755 по описа за 2020 година
Предмет на делото са обективно съединени искове при условията на
евентуалност по чл. 124, ал.1 ГПК вр. с чл. 10а, чл. 11, т.9 и т.10 вр. с чл. 22 вр. с чл. 23
ЗПК вр. с чл. 143 ЗЗП вр с чл. 26, ал.1, предл. второ ЗЗД.
Ищец В. К. К. чрез адв. Д.Ф. иска да се признае за установено по отношение на
„Вива Кредит“ ООД нищожността на договор за паричен заем „***” № ***/***.
сключен с ответника на основание противоречие с чл. 143 ЗЗП заобикаляне
разпоредбата на чл. 21 ЗПК – основание по чл. 26, ал.1, предл.. второ ЗЗД, евентуално
да се прогласи нищожността на клаузите на чл.1, ал.3 – такса за допълнителна услуга
по експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на сумата от 779,48
лева, чл.5, ал.1 – задължение за предоставяне на обезпечение и ал.2 – неустойка в
размер на 519,48 лева в случай на неизпълнение на задължението по чл.5, ал.1 за
предоставяне на обезпечение. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски по
реда на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.
Ответник „Вива Кредит“ ООД с ***** чрез адв. ***. ***не оспорва фактът, че с
ищеца е бил сключен договор за паричен заем „***14” № ***/****. Оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Взема становище по всяко от
твърденията за нищожност на сключения договор в цялост, респ. нищожност на
клаузите по чл.1, ал.3 и чл.5, ал.1 и ал.2. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
1
Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено
от фактическа и правна страна следното.
Между страните е бил сключен договор за паричен заем „***14” № ***/****.
съгласно, който в собственост на ищеца е предоставена заемна сума от 1 300 лева за
срок от 52 седмици, брой вноски 26 фиксиран годишен лихвен процент 40.32% и ГПР
49.38%.
Уговорено е още в процесния договор в чл. 1, ал.3 – такса за допълнителна
услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на сумата от
779,48 лева, чл.5, ал.1 – задължение за предоставяне на обезпечение и ал.2 – неустойка
в размер на 519,48 лева в случай на неизпълнение на задължението по чл.5, ал.1 за
предоставяне на обезпечение.
Така сключеният договор е валиден и законосъобразен, тъй като с него се
предоставя паричен заем от дружеството, което е лицензирано за такава дейност и при
ГПР от 49.38%, която е в допустимия размер уреден в чл. 19, ал.4 ЗПК – петкратен
размер на законната лихва, респ. по делото не се установява да са накърнени добрите
нрави при сключването на договора с такъв ГПР до колкото този ГПР е бил отнапред
обявен и известен на ищеца.
Уговорената възнаградителна лихва дори да се приеме, че нарушава изискването
за добрите нрави не може да обуслови нищожност на целия договор по смисъла на чл.
23 ЗПК, а изложените съображения затова че фиксирания лихвен процент включва
неустойката по чл.5, ал.2 от договора касаят недействителността на последната.
Аналогично дори да се приеме, че възнаградителната лихва е уговорена
неравноправно по чл. 143 ЗЗП потребителят защото трябва да престира неустойката по
чл.5, ал.2 от договора отново касае недействителността на последната. В тази връзка
дори да се приеме неустойката за нищожна тази нищожност не може да да повлече
нищожност и на възнаградителната лихва тъй като би се нарушил принципа non bis in
idem, респ. заемодателят с прогласяването на нищожността на неустойката е
санкциониран за невъзможността да я претендира и не може да понесе други
неблагоприятни последици.
Ето защо главния иск за прогласяване недействителност на договора за кредит се
отхвърля като неоснователен и недоказан.
Недействителни са клаузите на чл.1, ал.3 – такса за допълнителна услуга по
експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на сумата от 779,48 лева,
чл.5, ал.1 – задължение за предоставяне на обезпечение и ал.2 – неустойка в размер на
2
519,48 лева в случай на неизпълнение на задължението по чл.5, ал.1 за предоставяне на
обезпечение.
По отношение клаузата на чл.1, ал.3.
Характерът и естеството на посочените в процесния договор допълнителна услуги, за
които е предвидено възнаграждение - приоритетно разглеждане на заяввката за отпускане на
кредит касаят действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. При това
положение следва да се приеме, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като
допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита
възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави /принципите на
справедливостта в гражданските и търговските отношения/ и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4
от ЗПК.
По отношение на клаузата на чл.5, ал.1 - задължение за предоставяне на обезпечение
и ал.2 – неустойка в размер на 519,48 лева в случай на неизпълнение на задължението по
чл.5, ал.1 за предоставяне на обезпечение.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката
и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г.
на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на
договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран
Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно
задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно
чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя
3
за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то
изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите
на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към
датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на
кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в
този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би
увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна
клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице
още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр.
с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл.
4, ал.2 от договора за кредит.
Следователно, евентуалният иск е основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на сумата от 115,54 лева за държавна такса, а в полза на адв. Д.Л. Ф. с личен №
*****с адрес: ***** на основание чл. 38, ал.2 ЗА следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 432,20 лева разноски в размер на сумата от 300
лева по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. К. К. с ЕГН********** с адрес: *****ПРОТИВ
„Вива Кредит“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър Център“, ет.2, офис 73Г с
4
*******иск за прогласяване недействителност на договор за паричен заем „****14” №
****/****;
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ клаузите на чл.1, ал.3 – такса за
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер
на сумата от 779,48 лева, чл.5, ал.1 – задължение за предоставяне на обезпечение и ал.2
– неустойка в размер на 519,48 лева в случай на неизпълнение на задължението по
чл.5, ал.1 за предоставяне на обезпечение от договор за паричен заем „***14” №
****/***сключен между В. К. К. и „Вива Кредит“ ООД с ЕИК ***
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър Център“,
ет.2, офис 73Г с *******ДА ЗАПЛАТИ в полза на В. К. К. с ЕГН********** с адрес:
***** сумата от 115,54 лева за държавна такса за настоящата инстанция;
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър Център“,
ет.2, офис 73Г с **** ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. Д.Л. Ф. с личен № ****с адрес:
**** на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА сумата от 432,20 лева за адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/П/___________
5