РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№  1802

 

гр. Пловдив,  19.10.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                 

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1713 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

2. Образувано е по жалба от С.Д.Г., ЕГН **********, адрес: ***, срещу заповед № 7/12.06.2022 г. на младши автоконтрольор при Районно управление – Първомай към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил Мерцедес Е270 с рег. № ***, за срок от 6 месеца до една година.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че мярката е наложена за нарушение, извършено от друго лице, на което жалбоподателят не е предоставял личния си автомобил за управление. Сочи се също, че мярката е приложена без да е определен периодът й на действие. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът – А. А. П. , в качеството младши автоконтрольор при  Районно управление – Първомай към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че оспорената заповед е законосъобразна. Издадена е на място при установена неправоспособност на водача на моторното превозно средство. В заповедта не е определен срок, тъй като въз основа на нея следвало да бъде издадена друга заповед.

 

 

ІІ. По допустимостта на жалбата:

5. Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. Фактите по делото:

6. Съставен е АУАН № 670276/12.06.2022 г. от А. А. П. , в качеството младши автоконтрольор при  Районно управление – Първомай, в който е отразена следната фактическа обстановка: На 12.06.2022 г., в 00:30 часа, в с. Градина, ул. „Васил Левски“ - до № 2, Д. Г. К. , на 15 години, управлявал лек автомобил Мерцедес Е270 с рег. № *** (собственост на С.Д. Г. ) без да е правоспособен водач; не притежава СУМПС; МПС няма валиден ГТП и не представя СРМПС част 2 на МПС, което управлява.     

За така установеното нарушение е издадено наказателно постановление № 22-0325-000343/20.06.2022 г., с което на Д. Г. К.  е наложено административно наказание „обществено порицание“.

7. Въз основа на така установеното е издадена заповед № 7/12.06.2022 г., с която административният орган, за нарушение на чл.150 от ЗДвП, е приложил спрямо С.Д. Г.  принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. “а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС, лек автомобил Мерцедес Е270 с рег. № ***, за срок от 6 месеца до една година..

8. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностните лица от РУ при ОД на МВР – Пловдив, заемащи длъжността „младши автоконтрольори“ втора степен , да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.

Представена е също заповед № 317з-3867/11.05.2022г. на директора на ОД на МВР – Пловдив, с която А. А. П.  е назначен на длъжност „младши автоконтрольор“ втора степен в група „Охранителна полиция“ при  Районно управление – Първомай.

IV. От правна страна:

9. Описаните в АУАН № 670276/12.06.2022 г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактическите обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, няма спор между страните по установената от административния орган фактическа обстановка, спорът е правен и се концентрира относно тълкуването и прилагането на материалноправните и процесуалноправни разпоредби.

Според чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП,  за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Цитираната нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл. 171, т. 2а ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред.

В случая, видно от съдържанието на обжалваната заповед, ответният административен орган не е определил конкретен срок на действие на административната принуда. Липсата на индивидуализация във волеизявлението на административния орган за размера на принудителната административна мярката, като задължителен елемент от съдържание на издадения административен акт, представлява съществено закононарушение, даващо самостоятелно основание за неговата отмяна. Допуснатото процесуално нарушение поставя обективна пречка за изпълнение на административния акт и прегражда възможността за съдебен контрол относно съразмерност на държавната намеса в правната сфера на адресата. По смисъла на чл. 172 вр. чл. 171, т. 2а от ЗДвП, заповедта за налагане на принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, представлява краен акт за производството, от чието действие възникват и неблагоприятните правни последици за адресата с цел постигане на посочения в чл. 22 от ЗАНН ефект. Именно срещу този административен акт засегнатото лице има призната от закона възможност да упражни правото си на защита. В този смисъл заявените от ответника вътрешноорганизационни решения, за издаване на последващи заповеди, с които да се конкретизира срока на действие на мярката, се явяват ирелевантни за предмета на настоящото производство. Още повече доказателства за наличието на такава друга заповед не са и ангажирани.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че процесната принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма, но при съществено нарушение на процесуалните правила, материалноправните норми и целта на закона, поради което подадената срещу нея жалба се явява основателна.

V. По съдебните разноски.

10. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени съдебни разноски, които се установяват в общ размер на 310 лева, от които 10 лева за държавна такса и 300 лева за адвокатска защита.  По правилото на чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ  заповед № 7/12.06.2022 г., издадена от А. А. П. , в качеството на младши автоконтрольор при Районно управление – Първомай към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив да заплати на С.Д.Г., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 310 (триста и десет) лева, представляваща съдебни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

                       

Административен съдия: