Р Е
Ш Е Н
И Е № 171
08.07.2020 г.,
гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на десети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря Минка Петкова
и в
присъствието на прокурора Румен Арабаджиков
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н. д. №145 по описа на съда за 2020 г.
Производството е по
реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №42 от 31.01.2020г., постановено
по анд № 1187/2019г., РС Казанлък потвърдил изцяло наказателно постановление №
20-037/14.10.2019г., издадено от началник отд. „РК“, отдел „Рибарство и контрол
– Южна България“, гр. Пловдив, с което на М.Н.И., ЕГН – ********** *** за
нарушение на чл.24, ал.5 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ и на
осн. чл.91, ал.4 от ЗРА било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 400 лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволно от решението останало
административно – наказаното лице, което го обжалва в срок чрез процесуален
представител, адв. С.. Касаторът твърди, че решението било неправилно и
необосновано.
Касаторът не споделял довода на РС,
че не били допуснати съществени процесуални нарушения и че нарушението било безспорно
доказано. Съставеният АУАН не отговарял
на чл.42, т.7 от ЗАНН, като се излагат и съображения в тази насока, като дори в
този смисъл имало практика на същия състав, който с процесното решение не
поддържал.
На второ място се твърди, че НП на
съответствало на чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН. В този случай нямало описание на
релевантни факти за извършване на риболов по см. на §1, т.26 и т.27 от ДР на
ЗРА.
На последно място се претендира
приложимост на нормата на чл.3, ал.2 от ЗНА с довода, че считано от 13.12.2019г.
чл.24, ал.5 от ЗРА, сочена за нарушена, претърпял законодателна промяна, с
която вече не се забранявал любителският риболов в периода 01 Април до 01
ноември. С оглед на това, че законодателят вече изключил деянието от кръга на
административните нарушения, деецът не следвало да носи административно
наказателна отговорност, а НП да се отмени. Този аргумент не бил разгледан от
РС и това правело неговото решение неправилно.
Касаторът, редовно призован в с.з.,
се представлява от адв. С., която поддържа жалбата и моли за разноските по
делото.
Ответникът по касация – ИА“РА“,
редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят на прокуратурата
счита жалбата за основателна, а решението на РС следвало да се отмени.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за
процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по същество й
за основателна.
За да потвърди процесното НП, въззивният
съд възприел за установена описаната в НП фактическа обстановка. Съдът не
констатирал допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН
и издаването на НП, приемайки жалбата за бланкетна. Отхвърлил като голословно
твърдението за некомпетентност на издателя на НП, позовавайки се на писмено
доказателство по делото. Приел за несъществени пропуски твърденията на
жалбоподателя за нарушение на чл.42, т.7 от ЗАНН.
По същество на спора, въззивният съд
посочил, че от доказателствата по делото по безспорен начин се доказвало
извършването на нарушението – любителски риболов през тъмната част на
денонощието, когато това било забранено. Изложени били и мотиви за правилност
на наложената санкция предвид установеното в посочената санкционнА норма от
ЗРА.
Касационната инстанция намира, така
постановеното решение за неправилно, като постановено в нарушение на закона, съобразявайки
следното:
Въпреки, че се възприемат изводите на РС,
че безспорно се доказва, че наказаното
лице на посочената дата, място и време извършва любителски риболов през
тъмната част на денонощието, то въззивният съд към момента на произнасяне на
решение не отчита настъпила в ЗРА законодателна промяна и конкретно създадената
нова ал.6 /предишна ал.5/ на чл.24 /в сила от 13.12.2019г./, съгласно която „Любителският
риболов през тъмната част на денонощието се разрешава само от брега през всички
дни на седмицата в периода от 1 април до 1 ноември, извън периода на забраната
по чл. 32, ал. 1 и само в
рибностопански обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, определени по
реда на ал. 9.“.
По делото се установява, че любителският риболов
е извършван от касатора на брега, че това става към 23.35 часа на 21.08.2019г.,
т.е. в периода 01. Април - 01. Ноември, на яз. Жребчево, който попада под
хипотезата на рибностопански обект по чл.3, т.2 от ЗРА и определен за такъв
обект, съгласно приложената към касационната жалба Заповед №
РД-09-332/01.04.2020г. /по чл.24, ал.9 от ЗРА/. Ето защо съдът приема извод, че
с тази законодателна промяна действително е налице по-благоприятна разпоредба
за нарушителя по см. на чл.3, ал.2 от ЗАНН, вкл. и като съобрази новата
редакция на приложената санкционна норма на чл.66, ал.3 от ЗРА, която предвижда
налагане на административна санкция в случай на извършване на любителски
риболов в нарушение на чл.24, ал.5, 6 и 9, каквото обаче при съобразяване на
новите постановки на ал.6 от текста в конкретния случай не е налице.
РС е длъжен да съобразява закона, такъв
какъвто е към момента на неговото произнасяне и ако установи наличие на
хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, следва да приложи по-благоприятния закон, а в
случая това е този, в сила от 13.12.2019г., който не третира като
административно нарушение любителски риболов в тъмната част на денонощието, извършен
от брега на яз. Жребчево на 28.08.2019г. във времевия период от 21.00 часа до
06.00 часа за м. август. Предвид на това, че вече деянието, за което с
процесното НП е наказан касаторът, не съставлява административно нарушение, то
ангажирането на неговата административно-наказателна отговорност е
незаконосъобразно извършено, макар и поради настъпила в последствие
законодателна промяна, която обаче РС неправилно не отчита в своя акт.
Твърдението на касатора за неправилно приложение на закона от страна на
първоинстанционния съд се явява основателно и следва да се уважи, като жаленото
решение се отмени, ведно с отмяна и на процесното НП. Налице е визираното
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
При този изход на спора, основателно се
явява искането на пълномощника на касатора за присъждане в полза на доверителя
й разноските за възнаграждението за един адвокат, които съгласно представения
договор от 09.06.2020г. се удостоверява да са в размера на 240 лева с ДДС,
платени в брой, които следва да се присъдят в тежест на ответника.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1о от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №42 от
31.01.2020г., постановено по анд № 1187/2019г., по описа на РС Казанлък и
вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 20-037/14.10.2019г., издадено от началник отд. „РК“, отдел
„Рибарство и контрол – Южна България“, гр. Пловдив, с което на М.Н.И., ЕГН – **********
*** за нарушение на чл.24, ал.5 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/
и на осн. чл.91, ал.4 от ЗРА било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 400 лева.
ОСЪЖДА ИА “Рибарство и
аквакултури“ да заплати на М.Н.И. ***, ЕГН – ********** разноски по делото в
размер на 240 /двеста и четиридесет/ лева с ДДС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.