№ 959
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110134744 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове от ФИРМА против БЛ. ХР. ХР. с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на
сумата 396.41 лева –главница по договор за паричен заем №10472 от 28.09.2017 г.,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца, сумата 40.98 лева – договорна лихва за
периода 12.10.2017 г. до 07.06.2018 г. сумата 321.32 лева – неустойка на основание чл. 16 от
Общите условия към договора , ведно със законна лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба – 17.06.2021 г. до окончателното плащане на задължението.
Ищецът излага твърдения, че между ФИРМА и ответника е сключен договор за
паричен заем №10472 от 28.09.2017 г. при общи условия, по силата на който заемодателят е
предоставил на ответника сума в размер на 500.00 лева, а заемателят е поел задължение да
върне сумата заедно с договорна лихва в размер на 39% лева на 18 равни двуседмични
вноски в размер на 31.95 лева всяка като падежа на първата вноска е 12.10.2017 г., а на
последната – 07.06.2018 г. Ищецът посочва, че с подписването на договора заемателят
удостоверява, че е получил сумата като договорът има характер на разписка.
Заемополучателят е заплатил сума в размер на 285.00 лева за периода 12.10.2017 г. до
12.02.2018 г. Посочва, че заемодателят е начислил неустойка за забава на основание чл. 16
от общите условия към договора. Твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 01.06.2018 г., сключен между него и ФИРМА и подписано към него
Приложение №1 вземането по договор за паричен заем №10472 от 28.09.2017 г. е
прехвърлено на ищеца, за което на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД на длъжника е изпратено
уведомление. Посочва, че уведомителното писмо за цесията не е получено от ответника,
поради което същото като приложение към исковата молба следва да се счита за редовно
връчено с връчването на исковата молба на ответника. Претендира разноски по представен
списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
1
Основателността на предявените искове предпоставя установяването на следните
обстоятелства: възникването на валидно правоотношение по договор за кредит с твърдяното
съдържание, включително наличието на валидно постигната между страните договореност
за връщане на заема с лихва, както и че в договора е уговорена валидна неустоечна клауза
при забава неизпълнение на договорно задължение; предпоставките относно придобиване
вземанията на кредитора по силата на договор за цесия и съобщаването на последната на
ответника от първоначалния кредитор, както и размера на претендираните суми, и
изпадането в забава на ответника. При установяване на горните обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже положителният факт на плащане на вземанията.
По делото е приет като доказателство сключен между БЛ. ХР. ХР. и ФИРМА договор
за паричен заем №10472 от 28.09.2017 г. при общи условия, по силата на който заемодателят
е предоставил на ответника сума в размер на 500.00 лева, а заемателят е поел задължение да
върне сумата заедно с договорна лихва в размер на 39% лева на 18 равни двуседмични
вноски в размер на 31.95 лева всяка като падежа на първата вноска е 12.10.2017 г., а на
последната – 07.06.2018 г. Съгласно договореното между страните с подписването на
договора заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната
сума като договорът има характер на разписка за предадената, съответно получената сума,
поради което съдът приема, че заемателят е изпълни задължението си да предаде
отпуснатата сума. По делото са приобщени и приложимите към договора Общи условия на
кредитора, подписани на всяка страница от ответника, чиито подпис не е бил оспорен по
надлежния начин в производството. С подписването на договора заемателят е удостоверил,
че се е запознал с приложимите към него Общи условия на заемодателя, включващи и
задължението му в тридневен срок от подписване на договора да осигури действието на две
физически лица, отговарящи на определение критерии, изразяващо се в поемане на
солидарно задължение в полза на заемателя за връщане на всички дължими погасителни
вноски, лихви, разходи и неустойки по договора. Предвидено е при неизпълнение на това
задължение заемателят да дължи неустойка в размер на 530.10 лева, видно от представения
договор, платима като част от седмичната погасителна вноска, чиито размер възлиза на
61.40 лева. Видно от т.16.1 от Общите условия при забава на което и да е парично
задължение заемополучателят дължи закона лихва за забава върху неплатената в срок сума
за времето на забавата.
Вземанията по процесния договор са били прехвърлени на ищеца. Налице е активна
материална легитимация на ищеца, произтичаща от договора за прехвърляне на вземания от
01.06.2018г. По делото е представено уведомително писмо от ФИРМА и ФИРМА, с което
съвместно уведомяват ответника за прехвърляне на вземането и че от получаване на
писмото е следва да изпълнява задължението си към новия кредитор. Цесията е проявила
своето действие съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД по отношение на длъжника/ответник с
получаването на приложеното към исковата молба уведомление. В установената съдебна
практика (Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., Решение
№ 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о., и Решение №78/09.07.2014 г., по т.д.
2352/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.) е възприето становището, че поради отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който следва да бъде уведомен длъжникът за извършената
цесията, то надлежно уведомяване е налице и тогава, когато уведомлението е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане. В случая по делото е представено това уведомление
като приложение на исковата молба, връчена на ответника, поради което като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
уведомяването за цесията следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с
оглед императивното правило на чл. 235, ал.3 ГПК. Предвид изложеното съдът приема, че
ответникът е надлежно уведомен за цесията с връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея, сред които е и уведомлението за цесията.
Задълженията по договора са станали изискуеми при настъпил краен падеж на всички
вноски. Ответникът не доказа погасяване на предоставената му по кредита сума, поради
2
което претендираната от ищеца главница се явява дължима. Като законна последица следва
да се присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба 17.01.2021 г. до
окончателното изплащане.
Не е спорно, че при сключването на договора е уговорена възнаградителна лихва в общ
размер от 75.10 лева като цена на финансовата услуга, от която ищецът претендира само
40.98 лева за периода 12.10.2017 г. до 07.06.2018 г., която предвид липсата на доказателства
за нейното заплащане също следва да се присъди на ищеца.
По отношение претенцията на ищеца за неустойка за неизпълнение на договорно
задължения следва да се посочи, че доколкото правоотношенията между страните по спора
се уреждат от норми от императивен порядък, които са установени в публичен (обществен)
интерес, съдът следва служебно да следи валидността на включените в договора клаузи.
Въпреки липсата на възражение от страна на ответника, е необходимо съдът да извърши
самостоятелна преценка за валидност на потребителския договор в съответствие с
разпоредбата на чл. 5 ГПК, която вменява на съда задължение да осигури точното прилагане
на закона в хипотеза, каквато несъмнено е настоящата, когато следва да намери приложение
установена в публичен интерес материалноправна норма. Установената съдебна практика
приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения
или не, като на още по – силно основание служебното начало следва да се приложи и при
преценка дали клаузите на договора са нищожни, в какъвто смисъл са и т. 1 и т. 3 от ТР
№1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Общественият интерес от
осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират
правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът
следи служебно както за противоречие с добрите нрави на неустоечната клауза (решение №
229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010
год. на ОСТК на ВКС и др.), така и за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на
ЗЗП – (решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от
01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и др.).
В случая съдът счита, че предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за предоставяне на обезпечение – две физически лица поръчители
в тридневен срок от сключване на договора противоречи на добрите нрави. Същата излиза
извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от
негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. Несъмнено целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, което прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са
и задължителните тълкувателни разяснения на ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС,
ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като
валидността й се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед
конкретно неизпълнение. Размерът на уговорената неустойка е фиксиран на 530.10 лева,
което е в размер по –голям от заетата сума като я прави необосновано висока и при това
положение неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Съдът намира, че въведените в
общите условия към договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да
се възпрепятства. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя чрез увеличаване на подлежаща
на връщане сума. По този начин се заобикаля закона, тъй като императивната разпоредба на
чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната
лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно
акцесорно задължение.
3
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави, както и
нейният неравноправен характер са налице още при сключването на договора, то следва
извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за
възникване на задължение за неустойка по чл. 4 от договора. Ето защо претенцията за
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение следва
да се отхвърли изцяло.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза и на двете страни, но
такива са претендирани само от ищеца. В негова полза следва да бъдат присъдени сторените
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПрП в размер на 100.00 лева, като съразмерно на
уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
79.98 лева - разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА БЛ. ХР. ХР., ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на ФИРМА ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 79, ал. вр. чл. 240,
ал. 1 вр. чл. 99 и чл. 86 ЗЗД сумата 396.41 лева, главница по договор за паричен заем
№10472 от 28.09.2017 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 17.06.2021 г. до
окончателното изплащане, сумата 40.98 лева - договорна лихва за периода 12.10.2017 г. до
07.06.2018 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 79.89 лева – разноски по делото като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 92 вр. ЗЗД сумата 321.32 лева - неустойка на основание чл. 16 от
Общите условия към договора като неоснователен.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4