Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260081
Гр.Оряхово,09.08.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди двадесет и
първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ИВЕТА
КЪНЕВА-САНКОВА
при секретаря Г.Цветкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 204 по описа на ОРС за 2021 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79
ал.1, във вр. с чл.240 ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД от „Кредитреформ
България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.“Шандор Петьофи“ № 10, представлявано от управителя Радослав Велчев, чрез
пълномощника си юр.к. Е.Н.Е. против С.К.А.,
с ЕГН ********** ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ
размер на 400.00 лв./четиристотин
лева и нула ст./, представляваща
задължение по Договор за кредит № **********/12.04.2016 г., сключен между
„4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си
марка „Вивус“ и ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на ИМ-19.04.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото
разноски, включително и адвокатски хонорар в размер на 150.00 лв.
В исковата молба се твърди, че на 12.04.2016
г., между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под
търговската си марка „Вивус“ и ответника С.К.А., е
сключен Договор за кредит Договор за кредит № **********, който договор е
сключен от разстояние. В заявката си ответника желае да му бъде отпусната сума
в размер на 400.00 лв. Кредитът е
отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 12.05.2016 г. Съгласно заявката на
ответника и условията по договора, думата е отпусната на името на
кредитополучателя в клон на „Изипей“ в деня на
сключване на договора-12.04.2016 г. Кредитополучателят се е възползвал от
услугата за експресно разглеждане на заявката, за което му е начислена
съответната такса и кредитополучателят С.А., се е задължил да върне на
кредитора сума в размер на 511.99 лв., от които главница в размер на 400.00
лв., договорна лихва в размер на 13.47 лв. дължима за периода на кредита и
такса за експресно разглеждане в размер на 98.52 лв. Кредитополучателят не е
погасил дължимите суми и е изпаднал в забава от 26.06.2016 г. и към главницата
започва да се начислява наказателна лихва за просрочие, формирана от сбора на
договорния лихвен процент, определен в специалните условия по кредита, с
добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие /10.00% към датата
на сключване на договора. До ответника от страна на „Вивус“ са изпратени
напомнителни писма до адреса му по договора за кредит. В тях се съдържа
актуална информация на задължението му по договора за кредит, но въпреки това,
същият не е погасил вземането.
С Договор за прехвърляне на вземания от
23.11.2018 г., „4финанс“ ЕООД в качеството си на цедент,
е сключил с „Кредитреформ България“ ЕООД в качеството
си на цесионер Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера
вземанията по процесния договор № ********** описани в Приложение № 1 от
договора за прехвърляне на вземания. В изпълнение на чл. 99 ал.3 ЗЗД,
цесионерът е уведомил длъжника за извършеното прехвърляне на вземания с
уведомително писмо с препоръчано писмо с
известие за доставяне, което е върнато от „Български пощи“ ЕАД, като
„преместен“.
С ИМ са представени и
приети писмени доказателства.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК,
от ответника не е постъпил писмен такъв
В съдебно заседание за ищеца редовно призован, не се явява представител. С молба вх. №
26181/19.07.2021 г. пълномощника на ищеца юр.к. Евгени Е. поддържа предявения
иск и прави искане за постановяване на решение при условията на чл. 239 ал.1 и
чл.239 ал.1 ГПК, ако са налице условията за това.
В съдебно заседание ответника С.К.А., редовно призован се явява лично и
признава изцяло иска.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото писмени
доказателства от ищеца се установява, че между „4финанс“ ЕООД, опериращо на
пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“
и ответника С.К.А., е сключен Договор за кредит Договор за кредит № **********
от разстояние, като на ответника е отпусната сума в размер на 400.00 лв. за
срок от 30 дни, с уговорена падежна дата 12.05.2016 г.Сумата по кредита е
изцяло усвоена от кредитополучателя на 12.04.2016 г.
Кредитополучателят се е възползвал от
услугата за експресно разглеждане на заявката, за което му е начислена
съответната такса и кредитополучателят – ответника С.А., се е задължил да върне
на кредитора сума в размер на 511.99 лв., от които главница в размер на 400.00
лв., договорна лихва в размер на 13.47 лв. дължима за периода на кредита и
такса за експресно разглеждане в размер на 98.52 лв.
Ответникът се е възползвал от неколкократно
от правото си съгласно договора да удължи срока за връщане на кредита, като
срокът за връщане на кредита е изместен до 26.06.2016 г.
Ответникът не е погасил дължимите суми и е
изпаднал в забава от 26.06.2016 г. /след удължаването/ и към главницата започва
да се начислява наказателна лихва за просрочие, формирана от сбора на
договорния лихвен процент, определен в специалните условия по кредита, с
добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие /10.00% към датата
на сключване на договора. До ответника от страна на „Вивус“ са изпратени
напомнителни писма до адреса му по договора за кредит. В тях се съдържа
актуална информация на задължението му по договора за кредит, но въпреки това,
същият не е погасил вземането.
С Договор за прехвърляне на вземания от
23.11.2018 г., „4финанс“ ЕООД в качеството си на цедент, сключва с
„Кредитреформ България“ ЕООД в качеството си на цесионер Договор за прехвърляне
на вземания, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по
процесния договор № ********** описани в Приложение № 1 от договора за
прехвърляне на вземания. В изпълнение на чл. 99 ал.3 ЗЗД, цесионерът е уведомил
длъжника за извършеното прехвърляне на вземания с уведомително писмо с
препоръчано писмо с известие за
доставяне, което е върнато от „Български пощи“ ЕАД, като „преместен“.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени
както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени
доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни
изводи:
Ищецът основава /с оглед заявените фактически
твърдения/ вземането си срещу ответника, въз основа на сключен между „4финанс“
ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и ответника, вземането по който е цедирано на ищеца.
Безспорно се установи, че е налице твърдяната договорна връзка, черпеща
правното си основание в договора за кредит. Безспорно се установи в
производството, че между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги
под търговската си марка „Вивус“ и ответника С.К.А.,
е сключен Договор за кредит № **********, който договор е сключен от разстояние
чрез електронно подписване, като на ответника е предоставена сума в размер на
400.00 лв., със срок на издължаване 30 дни, с падеж 26.06.2016 г./след
удължаването/. Сумата по кредита е усвоена на 12.04.2016 г.
Общият размер на дължимата сума по кредита е 511.99 лв., от които
дължимата главница възлиза на сумата от 400.00 лв., договорна лихва в размер на 13.47 лв. дължима
за периода на кредита и такса за експресно разглеждане в размер на 98.52 лв.
Договорът е сключен в писмена форма и
отговаря на императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и
чл.12, ал.1, т.7 - 9 от Закона за потребителския кредит. Посочени са
индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума – 400.00 лв., общият размер, който потребителят
следва да върне – 511.99 лв., договорна лихва в размер на 13.47 лв. дължима за
периода на кредита и такса за експресно разглеждане в размер на 98.52 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че
сключения между страните Договор за
кредит за текущо потребление от
12.04.2016 г. от разстояние е действителен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са
ги сключили. Съгласно договорът потребителят е длъжен да погаси задължението си
в 30 дневен срок чрез разплащателна сметка на кредитополучателя, като в случай
на просрочие дължи да заплати и начислените лихви за периода на просрочието. Договорът
е двустранен и възмезден, като в полза на кредитора е предвидено
възнаграждение, т.е. лихвите са възнаградителни.
Освен това от потребителя се дължи и годишен процент на разходите по кредита,
които в настоящия случай са 49.6 %. Клаузите в договора са ясно и недвусмислено
формулирани. При свободата на договаряне и по изрична воля на ответника, той е
получил кредит за текущо потребление на стойност 400.00 лв.
По
делото се доказа по безспорен начин, че кредиторът е изпълнил задължението си
да преведе съответната част от договорените средства по сметка на потребителя,
като за потребителя е възникнало задължение да върне предадената парична сума в
уговорения в договор начин и срок.
Ответникът
се е възползвал от неколкократно от правото си
съгласно договора да удължи срока за връщане на кредита, като срокът за връщане
на кредита е удължен последно до 26.06.2016 г.
За да бъде уважен така предявения осъдителен
иск, следва да се установи, че между „4финанс“ ЕООД в качеството си на цедент и „Кредитреформ България“
ЕООД в качеството си на цесионер е сключен валиден
договор за продажба и прехвърляне на вземането по процесния договор. Установи се след анализ на доказателствата,
че вземането по процесният Договор кредит от 12.04.2016 г., е измежду
прехвърлените вземания на ищеца.
Следва
да се отбележи, че уведомяването на длъжника няма отношение към валидността на цесионния договор, а има отношение за момента, от който
новият кредитор може да поиска
изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече уведомения
длъжник. Със сключването на договора за цесия, тоест с постигане на съгласие,
вземането преминава от цедента /неговия носител към
същия момент/ върху цесионера /приобретателя
на вземането/. С постигане на съгласието цесионерът
придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към същия момент,
заедно с акцесорните му права/ по аргумент на чл.99,
ал.4 от ЗЗД. Вярно е, че съгласно чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, което има действие спрямо третите
лица и длъжника от деня,когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор, но неуведомяването на длъжника не води до недействителност на
прехвърлянето. То е предвидено в интерес на новия кредитор и третите лица, а до
уведомяването длъжникът може валидно да погаси задължението си чрез плащане и
на стария кредитор. В настоящия случай Уведомлението за цесия, с което ищцовото дружество е отправило покана за плащане на
неизплатената сума по процесния договор за кредит, е връчено на ответника на
13.12.2018г., поради което съдът намира, че цесията е съобщена. В конкретния
случай ищецът не твърди, а и безспорно се установи, че ответника не е извършвал
плащане на прехвърлената с цесията сума, поради което ищецът се явява носител
на цялата сума на процесното вземане.
Съобразно
разпределението на доказателствената тежест указана в доклада по делото, е че
ответникът е този който следва да докаже твърдението си досежно
недължимост, респективно погасяване на задължението си по договора. В случая
плащането по договора за процесния период подлежи на доказване от ответната
страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на претендираната сума. Такова доказване от ответника не беше
проведено в производството. В съдебно заседание ответника лично не оспорва иска
и го признава по основание и размер.
Поради
изложеното съдът намира предявения от ищеца против ответника осъдителен иск с
правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД за сумата в размер от 400
лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба – 19.04.2021г. се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
При този
изход на делото и предвид изрично направеното искане, на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски, които се констатираха в общ размер на 200.00 лв. от които сумата от 50.00 лв.
внесена ДТ и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.К.А., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Кредитреформ България“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Шандор Петьофи“ №
10, представлявано от управителя Радослав Велчев, чрез пълномощника си юр.к. Е.Н.Е., сумата от 400.00 лв./четиристотин лева и нула ст./, представляваща задължение по Договор за кредит №
**********/12.04.2016 г., сключен между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на
финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и ответника, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на ИМ-19.04.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.К.А., с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА „Кредитреформ България“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, направените по делото разноски в размер на 200.00 лв. /двеста лева и
нула ст./ от които сумата от 50.00 лв./петдесет лева и нула ст./ внесена ДТ и
150.00 лв. /сто и петдесет лева и нула ст./ юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: