Определение по дело №1728/2019 на Административен съд - Варна

                                                                

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И   Е

 

                                           №………24.08.2021 г., гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ХХХІІІ състав, в закрито заседание , в състав:

Председател: Мария Ганева

като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 1728 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Производството е по реда на чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 АПК.

  По делото е постъпила молба от  жалбоподателя с.д. 11330/28.07.2021 г. с искане за изменение на определение № 1858/23.07.2021 г. в частта на разноските  като се отмени присъждането в негова тежест заплащане на юриск. възнаграждение от 100 лв. Като основание на това искане са посочва противоречивата съдебна практика по сходни съдебни спорове. С цел ефективна съдебна защита на и справедлив съдебен процес  по чл. 47 от Хартата на основните  права на Европейския съюз жалбоподателят е бил принуден да обжалва пред съд  повече от 35 отказа на ответника за издаване на  удостоверение А1 и „ натоварен с разноските по тези производства вследствие на тълкувателно решение на СЕС , чийто  резултат е бил непредвидим към момента на подаване на жалбите“. Според  оспорващото дружество  е несъвместимо с принципа на ефективна  съдебна защита възлагането в негова тежест плащането на юриск. възнаграждение  .

Насрещната страна по молбата- директорът на ТД на НАП гр. Варна , уведомен за постъпилата молба,  депозира писмено становище за нейната неоснователност  с позоваване на  чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 143, ал.3 от АПК.  

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесуалните отношения, приема за установено от  фактическа страна следното:

С определение № 1858/23.07.2021 г. съдът  прекрати съдебното производство поради оттегляне на  жалбата и осъди „Тийм Пауър Европа“ ЕООД да заплати на НАП юриск. възнаграждение от 100 лв. 

Препис от това определение е връчено на пълномощника на жалбоподателите на 27.07.2021 г.

Съдът счита за приложима уредбата на ГПК по аргумент на чл.144 от АПК и § 2 от ДР на ДОПК. В тази връзка съдът прецени, че при спазване на срока по чл. 248, ал.1 от ГПК е подадено искането за изменение на определението в частта на разноските т.е. това процесуално право е упражнено срочно, поради което постъпилата молба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Настоящото съдебноадминистративно производство е приключило с прекратително съдебно определение поради подадена молба от „Тийм Пауър Европа“ ЕООД  за оттегляне на неговата жалба.  

Според разпоредбата на чл.81 от ГПК във всеки акт , който приключва делото в съответната  инстанция , съдът се произнася  и по искане за  разноски.

Новелата на чл. 78, ал.4 от ГПК гласи, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

Според предписанието на чл. 143, ал.3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.

Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП / чл. 37 от ЗПП/ .

Съгласно правната норма на чл. 24 от НЗПП по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв.

Цитираната правна регламентация не въвежда  противоречивата съдебна практика като валидно нормативно основание за освобождаване от задължение по заплащане на разход на насрещната страна под формата на юриск. възнаграждение. След като съдебният процес е прекратен поради десезиране на съда от страна на жалбоподателя , на ответника се присъжда юриск. възнаграждение , ако е бил защитаван от юрисконсулт. В този контекст изложените в молбата по чл. 248 от ГПК основания на дружеството за подаване на жалбата до съда или за подаване на молбата за нейното оттегляне не изключват правоприлагане на чл. 143, ал.3 от АПК и чл. 78, ал. 4 от ГПК.

На следващо място , възлагането на юриск. възнаграждение като финансова тежест на подателя на жалбата не може да се счита за несъвместимо с правото на  справедлив съдебен процес по чл. 47 от  Хартата  на основните права  на Европейския съюз. Новелата на тази норма от Общностното право гласи, че всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия. Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван. На лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие.

На жалбоподателя е била осигурена правна възможност за  защита пред съд на претендираното от  него субективно право по издаване на удостоверение относно приложимо  законодателство, от която възможност той ефективно се е възползвал , инициирайки съдебно производство.

Предвид посочената по-горе нормативна уредба на българския законодател присъждането на разноски по определение № 1858/23.07.2021г. има своята законова опора и се явява справедливо, тъй като въпреки факта ,че е адресат на задължението за плащане не е физическо лице, а търговско дружество , което осъществява икономическа дейност , съдът е определил дължимо юриск. възнаграждение в минималния размер по чл. 24 от НЗЦПП – 100 лв.

На следващо място , по цитираните в молбата множество сходни дела, водени от дружеството пред Варненския административен съд , същото се представлява от адвокат , без да има данни същият да е оказал безплатна правна помощ, което свидетелства за финансово  състояние  , позволяващо  покриване на разходи на насрещната страна по правния спор за юриск. възнаграждение от 100 лв.  В този контекст възлагане на търговското дружество на правно задължение по заплащане на минимално по размер юриск. възнаграждение не може да се счита за нарушаване на правото на този правен субект на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес по смисъла на чл. 47 от Хартата на основните  права на ЕС.

Мотивиран от изложените съображения съдът

 

                                            О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на „Тийм Пауър Европа“ ЕООД за изменение на определение № 1858/23.07.2021 г. в частта на разноските.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба в 14-дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

                                                      Административен съдия: