Решение по дело №339/2021 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 76
Дата: 28 юни 2021 г. (в сила от 28 юни 2021 г.)
Съдия: Асима Костова Вангелова-Петрова
Дело: 20215320100339
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. К. , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20215320100339 по описа за 2021 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът – „*** П.П.Ф.“ С.А. твърди, че със съобщение по ч.гр.д. №
1599/2020г. по описа на КрлРС, на „*** П.П.Ф.“ С.А. чрез „*** П.П.Ф.“ С.А.,
клон България била предоставена възможност за предявяване на иск за
установяване дължимостта на вземането, обективирано в издадената по ч.гр.д.
№ 1599/2020г. по описа на КрлРС заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. Предвид това обстоятелство и с оглед
санкцията по чл. 415 от ГПК за „*** П.П.Ф.“ С.А. чрез „*** П.П.Ф.“ С.А.,
клон България обосновава налице правен интерес от предявяването на
настоящия иск за установяване съществуването на изискуемо вземане по
договор за потребителски револвиращ кредит № CARD-***** в общ размер
на 1120.05 лева, от които 1020.87 лева - главница по договора за кредит, 50.21
лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от
01.05.2019г. до 08.08.2019г., 48.97 лева - мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 08.08.2019г. до 17.11.2020г., ведно със законната
лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на вземането. Вземането на ищеца се основава на договор за
револвиращ потребителски кредит CARD-*****, сключен на 15.03.2019 г.
(дата на първа трансакция). На 27.10.2018г. между „БНП Паиба Пърсънъл
Файненс“ като кредитор и АС. ИВ. Б. като кредитополучател бил сключен
договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
1
потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № PLUS-
16472519. С договора било предвидено, че кредиторът може да предостави за
ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит
до 10 000.00 лева, като било уговорено, че всички задължения, произтичащи
от договора и свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат за
кредитополучателя след активирането й. Доколкото с договора било
уговорено, че револвиращият кредит ще произведе действие, след като
длъжникът усвои суми по револвиращия кредит по указния от кредитора
начин, то настъпването на последиците от сключения договор били поставени
в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие, а именно - използване на
издадения от кредитора платежен инструмент. Касаело се за отлагателно
условие, при сбъдването на което възниквали задължения за
кредитополучателя да извършва плащания по картата. Усвояването на суми
от кредитния лимит категорично представлявало сбъдване на уговореното
между страните условие, което водело до възникване на задължение за
кредитополучателя за връщане на усвоените суми, респективно плащане на
минимална погасителна вноска. Договорът за заем се считал за сключен от
момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума,
което следвало от същността му на реален договор.
Твърди, че процесния договор за револвиращ потребителски кредит
CARD-***** бил сключен на 15.03.2019г. с първата трансакция по кредитната
карта. След активация на картата кредитополучателят можел да я използва
само лично като бил длъжен да пази в тайна своя ПИН. След усвояването на
суми по кредитната карта за кредитополучателя възникнало задължение за
заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива
величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Кредиторът издавал месечно извлечение за осъществени трансакции до 15-то
число на месеца. След издаване на месечното извлечение настъпвал периодът,
в който картодържателят бил длъжен да направи погашение по кредита.
Извлечението се изпращало на адреса на електронната поща на
кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на
електронен адрес в хартиена форма на посочения от него адрес, като
неполучаването на извлечението не било основание за неплащане на
погасителна вноска. Месечни погасителни вноски се правели до 1-во число на
месеца, следващ издаването на извлечението най-малко в размера, посочен в
тарифата, както следва: при усвоен кредитен лимит в размер от 0.00 лева до
1000.00 лева минималната погасителна вноска е 60.00 лева; при усвоен
кредитен лимит в размер от 1000.01 лева до 2000.00 лева минималната
погасителна вноска е 120.00 лева; при усвоен кредитен лимит в размер от
2000.01 лева до 3000.00 лева минималната погасителна вноска е 180.00 лева;
при усвоен кредитен лимит в размер от 3000.01 лева до 4000.00 лева
минималната погасителна вноска е 240.00 лева; при усвоен кредитен лимит в
размер от 4000.01 лева до 6000.00 лева минималната погасителна вноска е
360.00 лева; при усвоен кредитен лимит в размер от 6000.01 лева до 8000.01
2
лева минималната погасителна вноска е 480.00 лева.
Твърди, че съгласно договора за използването на револвиращия кредит
кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на
кредитния лимит за времето на ползването му. ГПР бил изчислен при
допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за
срок от една година и се погасявал на равни месечни вноски, с неизменни до
края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. За
използването на кредитната карта кредитополучателят заплащал и таксите
предвидени в тарифата, поместена в приложението. При забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
Твърди, че не се изготвял погасителен план за договорите от отворен тип,
какъвто е и револвиращят кредит (подобно на овърдрафта), което било в
пряка връзка с неговия характер. Револвиращият кредит бил кредит, отпуснат
до размера на договорен лимит, при който правото на кредитополучателя да
усвоява суми по кредита се възстановявало за всяка погасена от него сума
(револвира) многократно, изцяло или частично, до максимално разрешения
размер, като правоотношението между страните се запазвало, без да е
необходимо ново предоговаряне за всяко усвояване. По този начин
погасената част от главницата била достъпна за усвояване от
кредитополучателя, поради което този вид кредити се наричал отворен
кредит. Тъй като не било известно какъв ще бъде размерът на сумата, която
ще бъде усвоена, дали ще бъде направено частично или цялостно плащане,
както не били известни нито датата, на която ще бъдат теглени суми, нито
датата на погасяване, то и не бил фиксиран размерът на месечната
погасителна вноска, нито крайният падеж, който бил в пряка зависимост от
размерът на усвоената сума и това дали кредитополучателят ще избере да
погаси усвоената сума изцяло или да се възползва от възможността да
погасява частично натрупаното задължение до пълното му погасяване.
Револвиращият кредит се погасявал без погасителен план. Дължимата сума
автоматично се погасявала със средствата, които постъпвали по сметката,
след което средствата по револвиращата сметка отново могли да бъдат
използвани. При настъпване на договорения от страните падеж задължението
по кредитната карта било изискуемо, предвид правилото, закрепено в чл. 84,
ал. 1 от ЗЗД, че длъжникът изпада в забава и без покана, като въпреки това
кредиторът изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението на
длъжника на 12.08.2019г. Към момента на подаване на заявлението в съда
непогасеното задължение по револвиращия кредит, отпуснат на АС. ИВ. Б.
бил в общ размер на 1120.05 лева, като на 01.05.2019г. кредитополучателят
преустановил обслужването на заема, поради което кредитната карта била
блокирана.
След блокиране на картата, ответницата направила три доброволни
плащания на обща стойност 105.00 лева. Към момента на подаване на
3
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в КрлРС по договор за потребителски паричен кредит № CARD-
*****, дължимите суми били както следва: 1020.87 лева - главница; 50.21
лева - възнаградителна лихва за периода от 01.05.2019г. до 08.08.2019г.; 48.97
лева - мораторна лихва за периода от 08.08.2019г. до 17.11.2020г., ведно със
законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване
на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на вземането. Законната лихва за забава била равна на ОЛП,
обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година
плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били
приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените
проценти в сила от 1 юли били приложими за второто полугодие. Законната
лихва за забава се изчислявала на дневна база като дневният й размер за
просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер,
определен в предходнотоизречение. Твърди, че със съобщение по ч.гр.д. №
1599/2020г. по описа на КрлРС, „*** П.П.Ф.“ С.А. била уведомена за
възможността да предяви установителен иск с правно основание чл. 422 от
ГПК за установяване на обективираното в издадената по ч.гр.д. № 1599/2020г.
заповед вземане, което обуславяло правния интерес от предявяване на
настоящата искова претенция.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено,
че в полза на „*** П.П.Ф.“ С.А. чрез „*** П.П.Ф.“ С.А., клон България
съществува вземането по договор CARD-*****, обективирано в заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
1599/2020г. по описа на КрлРС, а именно: 1020.87 лева - главница по договора
за кредит; 50.21 лева - възнаградителна лихва, начислена върху главницата за
периода от 01.05.2019г. до 08.08.2019г., 48.97 лева - мораторна лихва,
начислена върху главницата за периода от 08.08.2019г. до 17.11.2020г., ведно
със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
Претендира направени разноски във връзка с издаването на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1599/2020 по описа на КрлРС в размер на 25.00 лева
за държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и
разноските за настоящото съдебно производство в размер на 50.00 лева -
държавна такса и 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, като посочва
банкова сметка, по която може да се плати присъдената сума, а именно: IBAN
- ******, BIC - ********.
Ответникът - АС. ИВ. Б., редовно призован за съдебното заседание, не
се представлява и не взема становище по исковете, както и не депозира
писмен отговор в срока по член 131 от ГПК, въпреки дадената му възможност
за това.
4
В открито съдебно заседание, проведено на 11.06.2021г., ищецът е
заявил желанието си за постановяването на неприсъствено решение, на
основание член 238, ал.1 от ГПК.
Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, визирани в
член 239, ал.1 от ГПК, а именно - същият е бил редовно призован за съдебно
заседание, не се явил и не е бил представляван. На ответника редовно му е
връчено съобщението за писмен отговор в срока по член 131 от ГПК, но такъв
не е постъпил. Указани са му последиците на член 133, член **3, ал.3 от ГПК,
както и на член 238, ал.1 от ГПК, че ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, с оглед представените доказателства с исковата молба намира,
че искът е вероятно основателен, поради което и срещу ответникът ще следва
да се постанови неприсъствено решение, с което да се уважи предявения иск,
без същото да се мотивира по същество по аргумент на член 239, ал.2 от ГПК.
На основание член 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноските по делото, представляващи заплатена
държавна такса в размер на 25.00 лева, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лева или в общ размер на 75.00 лева.
Доколкото искането е свързано с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство по
ч.гр.д. № 1599/2020г. по описа на КрлРС, включително и разноските за него, с
оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.20**г. на
ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив по това искане, дори когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение. Ищецът е доказал и е издадена заповед за разноски в
заповедното производство в размер на 75.00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на АС. ИВ. Б. от град К., ул.
„В.“ № **** с ЕГН ********** по предявения иск „*** П.П.Ф.“ С.А., вписано
в Търговския и фирмен регистър под № ******, с адрес на управление във Ф.,
гр. П., бул. „О.“ № 1, представлявано от Л.Д., в качеството му на
изпълнителен директор и член на съвета на директорите чрез „*** П.П.Ф.“
С.А., клон България, ЕИК ********, гр. С., ж.к. „М. 4“, Б. п. С., сгр. **,
представлявано от законния представител Д.Д., че АС. ИВ. Б. от град К., ул.
„В.“ № **** с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „*** П.П.Ф.“ С.А., вписано в
5
Търговския и фирмен регистър под № ******, с адрес на управление във Ф.,
гр. П., бул. „О.“ № 1, представлявано от Л.Д., в качеството му на
изпълнителен директор и член на съвета на директорите чрез „*** П.П.Ф.“
С.А., клон България, ЕИК ********, гр. С., ж.к. „М. 4“, Б. п. С., сгр. **,
представлявано от законния представител Д.Д. следните суми: 1020.87
(хиляда и двадесет лева и осемдесет и седем стотинки) лева, представляваща
главница, дължима по договор за потребителски револвиращ кредит №
CARD-*****; 50.21 (петдесет лева и двадесет и една стотинки) лева -
възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от
01.05.2019г. до 08.08.2019г., 48.97 (четиридесет и осем лева и деветдесет и
седем стотинки) лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за
периода от 08.08.2019г. до 17.11.2020г., ВЕДНО със законната лихва за забава
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в районен съд –
16.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението, които задължения
са предмет на Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1599/2020г. по описа на
Районен съд – К..
ОСЪЖДА, АС. ИВ. Б. от град К., ул. „В.“ № **** с ЕГН ********** да
заплати на „*** П.П.Ф.“ С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под
№ ******, с адрес на управление във Ф., гр. П., бул. „О.“ № 1, представлявано
от Л.Д., в качеството му на изпълнителен директор и член на съвета на
директорите чрез „*** П.П.Ф.“ С.А., клон България, ЕИК ********, гр. С.,
ж.к. „М. 4“, Б. п. С., сгр. **, представлявано от законния представител Д.Д.,
разноските, направени в исковото производство в размер на 75.00 лева, която
сума може да бъде заплатена от ответника по банковата сметка на ищеца, а
именно – IBAN: ******, BIC: ********.
ОСЪЖДА, АС. ИВ. Б. от град К., ул. „В.“ № **** с ЕГН ********** да
заплати „*** П.П.Ф.“ С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под №
******, с адрес на управление във Ф., гр. П., бул. „О.“ № 1, представлявано от
Л.Д., в качеството му на изпълнителен директор и член на съвета на
директорите чрез „*** П.П.Ф.“ С.А., клон България, ЕИК ********, гр. С.,
ж.к. „М. 4“, Б. п. С., сгр. **, представлявано от законния представител Д.Д.,
разноските, направени по частно гражданско дело № 1599/2020г. по описа на
КрлРС в размер на 75.00 лева, която сума може да бъде заплатена от
ответника по банковата сметка на ищеца, а именно – IBAN: ******, BIC:
********.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно член 239, ал.4 от
ГПК, като същото да се връчи на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6