Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 ти състав в закрито заседание в състав
СЪДИЯ: Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1659 по описа за 2019 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър (ЗТР) във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от името на „Е.“ ООД срещу отказ № 20180628100734-2/16.08.2019 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенцията по вписвания. В жалбата се твърди на 13.08.2019 г. да е изисканото пълномощно за представителна власт на съдружник, каквото неколкократно е прилагано по партидата на дружеството и многократно е представяно. Твърди се, че няма промяна в представителната власт, поради което счита за ненужно повторното му представяне. Въпреки това заявителят предприел необходимата организация и на 16.08.2019 г. направил опит да подаде заявление Ж1 с изисквания документ, но не успял поради отказ на системата да регистрира заявлението с указание „Заявлението, към което свързвате заявление Ж1 е обработено!“ Твърди се, че не е осигурен предвиденият от закона срок за изпълнение на дадените със закъснение указания. Иска се отказът да бъде отменен и да бъде разпоредено вписване.
По допустимостта на жалбата
Частната жалба е подадена в предвидения от закона срок и изхожда от процесуално легитимирано лице. Дължимата държавна такса е внесена.
По основателността на жалба.
За да постанови обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията е приело да не е представен изискан документ – удостоверение за актуално състояние на съдружника чуждестранно юридическо лице към момента на решението за приемане на ГФО.
Съдът приема, че функцията на длъжностното лице по регистрацията обезпечава обществения интерес да бъде осигурена достоверност на определени обстоятелства от вътрешноорганизацонно естество, определени от закона като обществено значими. От тази гледна точка и длъжностното лице дължи да се произнесе по заявено искане за вписване на конкретно обстоятелство или обявяване на конкретен документ – чл. 19 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.
Съгласно чл. 2а т. 4 ЗТР процесуалната икономия на дейността по регистрация е основополагащ принцип на организация на тази специфична дейност. Това предполага от една страна структурно представяне на необходимата информация, обезпечаващо предписаната бързина от страна на администрацията, а от друга – ограничаване ангажиментите на търговеца до необходимото, за да бъде извършено исканото вписване, съответно обявяване. Проявление на този принцип е и нормата на чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, която еднозначно подчинява бързината на своевременното огласяване на заявено обстоятелство. Поради тази причина и длъжностното лице дължи да окаже съдействие на заявителя, ако представените документи не удостоверяват подлежащи на преценка обстоятелства. Все в тази насока правният ред регламентира и изискванията към документите, позволяващи изискуемата проверка – Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Изрично е предвиден ангажимент за длъжностното лице по регистрация да се увери, че документално са удостоверени обстоятелствата, с които законът свързва приемането на подлежащия на обявяване акт. Годишният финансов отчет подлежи на приемане от общото събрание на дружество с ограничена отговорност. Ето защо и с оглед на тази специфика длъжностното лице дължи да се увери, че решението е взето. Тази преценка следва да бъде извършена и при предписаната процедура – въз основа на документи, отразяващи изследваните обстоятелства. Представеният в случая протокол определя Р.П.като управител на съдружника юридическо лице, притежаващ 40 % от дяловете. В контекста на принципа за бързина и процесуална икономия, ползващ и заявителя в производтсвото въпросът за представителната власт подлежи на непосредствено изследване, ако липсата й засяга било кворума, било необходимото мнозинство за вземане на решение.
На събранието са били представени 100 % от дяловете, а решението е прието единодушно. Търговският закон, а и дружественият договор, не изискват квалифицирано мнозинство за решението по чл. 137 ал. 1 т. 3 ТЗ, а такова не следва и от дружествения договор. Следователно дори хипотетично да се приеме, че отразеното в протокола обстоятелство е невярно, то не засяга законосъобразността на взетото решение (в този смисъл срв. Решение № 94/15.10.2012 г. т.д. 734/2011 г. ВКС, І ТО). Ето защо и в конкретния случай удостоверяването на представителната власт на Р.П.не е относимо към дължимия от длъжностното лице по регистрацията извод, че представеният за обявяване акт е надлежно приет. При тези съображения безпредметно остава изследването на този въпрос в настоящото производство.
Представеният отчет съдържа предвидените от закона съставни елементи и е редовен от външна страна, поради което и налице са предпоставките за обявяването му.
За пълнота следва да се посочи, че е допуснатото и поддържаното в жалбата съществено процесуално нарушение на чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Дори да се приеме, че в регистърното производство длъжностното лице по регистрация следва да се увери, че всички съдружници са били надлежно представлявани, констатираната липса на доказателство в тази насока го задължава освен да укаже необходимостта да бъде представен конкретен документ и да осигури реална възможност за представянето му. Нормата на чл. 19 ал. 2 ЗТР визира срок от три работни дни. При положение, че възприетата нередовност не е констатирана в указания с чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ срок – деня на постъпване на заявлението и не по-късно от следващия работен ден, указаното в чл. 19 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ начало на срока не е меродавно, съответно правилото на чл. 22 ал. 5 изр. последно ЗТРРЮЛНЦ – неприложимо. При тези обстоятелства съдът споделя довода на жалбоподателя за приложимост на общото правило на чл. 60 ал. 5 вр. чл. 540 вр. чл. 530 ГПК. Ето защо и закъснението на регистърната администрация я ангажира да осигури предвидения от общия закон срок, чието начало започва от деня, следващ този от който тече срока. В случая не се спори, че указанието е сведено до знанието на заявителя на 13.08.2019 г. Следователно, законоустановения срок за набавяне на визирания документ в случая започва да тече от следващия ден – 14.08.2019 г. и изтича на 16.08.2019 г. Длъжностното лице по регистрацията е следвало да изчака и да се произнесе на следващия работен ден.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОТМЕНЯ на основание чл. 25 ал. 5 ЗТР по жалба на „Е.“ ООД отказ № 20180628100734-2/16.08.2019 г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията.
УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията да обяви акта по заявление Г2 номер 20180628100734.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да бъде изпратен на Агенция по вписванията за изпълнение на дадените указания.
СЪДИЯ: