№ 29
гр. Габрово, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20214200500452 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на ответниците по делото М. Д. П. и ЕЛ. Г. К.
срещу Решение №260113/19.03.2021г. по гр.д.№2488 по описа за 2018г. на Габровски
районен съд, в частта, в която всеки от жалбоподателите е осъден да заплати на ищеца суми
за ремонт на общи части на сграда в режим на етажна собственост, с идентификатор
14218.531.81.1 по КККР на гр.Габрово, с административен адрес гр.Габрово, бул.С. № **.
В жалбата на М.П. се излагат доводи, че обжалваното решение е постановено при
неизяснена фактическа обстановка относно съсобствеността и правата на отделните
собственици на СОС. В заключението си вещото лице било посочило, че са налице две
прехвърлителни сделки, за които нямало данни по делото. Неправилно съдът бил отхвърлил
възраженията относно липсата на приемо-предавателен протокол за извършените СМР,
както и дали те в целият си обем са били неотложни и/или необходими. Заключението на
вещото лице по делото противоречало с приетата като доказателство становище на инж.К..
Освен това съдът не бил обсъдил факта, че част от ремонтите касаели вътрешни
преустройства и разделяне на обекти между съсобственици, като в тази част извършените
СМР не можело да се отнесат към общите части на сградата, като някои от извършените
СМР не можело да се приеме, че са ремонт на обща част. Моли съда да отхвърли предявения
иск в обжалваната му част.
В депозирания отговор на жалбата същата се оспорва като неоснователна. ищецът
моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да присъди направените поделото
разноски.
Във въззивната жалба на Е.К. се твърди, че решението е постановено при неизяснена
фактическа обстановка относно съсобствеността и правата на отделните съсобственици на
само в СОСД, но и на сготвени % общи части. Не бил представен документ доказващ
правото на собственост на ищеца. не бил изяснен въпроса за собствеността на сграда,
находяща се в ПИ ХІХ 4831, кв.12 по плана на гр.Габрово-85 част със сграда №1, повторена
в ПИ с идентификатор 14218.531.81. В заключението си в.л. Р. било заявило, че от
представените по делото доказателства не можело да се установи кои физически лица са
собственици в самостоятелни обекти №1, 2 и 3 и при какви квоти. В проведеното ОС на
собствениците, цитирано в исковата молба било взето решение за ремонт на покрива, но не
1
и относно вида на СМР, стойността им и кои дейности са неотложни и необходими. Не било
изяснено защо е необходимо да се определят граници на ид.ч.. освен това част от
представените фактури не отговаряли на ЗСч.-липсвало финансови бонове, а в други
представените платежни документи били неясни и нечетливи, поради което правилно съдът
не ги бил приел като доказателство по делото. Твърди се и че липсвал приемо-предавателен
протокол за приемане работата на изпълнителя. Само по себе си искания размер за плащане
на сумата не бил достатъчен и не установявал обема и вида на извършените ремонти
дейности, както и тяхното качество. Съдът не бил обсъдил възражението на ответната
страна, че част от СМР били относими към вътрешно преустройство и разделяне на обекти
между съсобственици и в тази им част извършените СМР не могат и не следва да се отнасят
към общите части на сградата.
Ответникът по жалбата -ищец по делото оспорва същата и моли съда да с остави без
уважение и да присъди направените поделото разноски.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и срещу акт, подлежащ на
обжалване. Предвид на това същите са процесуално допустим.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С обжалваното решение РС Габрово е осъдел жалбоподателката Е.К. да заплати на
ищеца сумата от 2135,30лв., представляваща 7,361% от общо заплатена сума от 29008,30лв.
за ремонта на общи части на сграда в режим на етажна собственост с идентификатор
14218.531.81.1 по КККР на гр.Габрово, с административен адрес гр.Габрово, бул.С. № **,
ведно със законната лихва от 18.12.2018г. до окончателното изплащане и е отхвърлил иска а
горницата над размера на 2135,30лв. до размера на 2329,26лв. Осъдил е М.П. да заплати на
ищеца сумата от 1068,38лв., представляваща 3,683% от общо заплатена сума от 29008,30лв.
за ремонта на общи части на сграда в режим на етажна собственост с идентификатор
14218.531.81.1 по КККР на гр.Габрово, с административен адрес гр.Габрово, бул.С. № **,
ведно със законната лихва от 18.12.2018г. до окончателното изплащане и е отхвърлил иска а
горницата над размера на 1068,38лв. до размера на 1165,83лв. Осъдил е О.П. да заплати на
ищеца сумата от 1068,38лв., представляваща 3,683% от общо заплатена сума от 29008,30лв.
за ремонта на общи части на сграда в режим на етажна собственост с идентификатор
14218.531.81.1 по КККР на гр.Габрово, с административен адрес гр.Габрово, бул.С. № **,
ведно със законната лихва от 18.12.2018г. до окончателното изплащане и е отхвърлил иска а
горницата над размера на 1068,38лв. до размера на 1165,83лв. С обжалваното решение
ответниците са осъдени да заплатят на ищеца и направените по делото разноски.
Първоинстанционното решение е обжалвано само от ответниците Е.К. и М.П., в
частите в които всеки от тях е осъден да заплати на ищеца съответната сума. В останалата
част решението не е обжалвано и по отношение на ответника О.П. е влязло в сила.
За да постанови решението си съдът е приел следното :
От заключението на техническата експертиза било установено, че в сграда с
идентификатор 14218.531.81.1 са обособени четири самостоятелни обекта : СОС с
идентификатор 14218.531.81.1.1 собственост на ищеца и други физически лица, СОС с
идентификатор 14218.531.81.1.2-собственост на ищеца и други физически лица, обект за
обслужващи дейности и битови услуги с идентификатор 14218.531.81.1.3, собственост на
Община Габрово и обект с идентификатор 14218.531.81.1.4, собственост на ищеца и други
физически лица. Всеки от самостоятелните обекти имал съответно идеална част от общите
части на сградата, както следва : обект 1 -30,62%, обект 2-35,23%, обект 3- 26,39% и обект 4-
7,76%. Идеалните части на ответниците по делото били, както следва : за Е.К. -7,361%, за
М.П. - 3,683% и за О.П. - 3,683%. За ищеца не била определена идеална част от общите
части на сградата, а било определено, че притежавал 46,66% ид.ч. от трите обекта, в които
имал дял.
Първоинстанционния съд приел, че ищецът е легитимиран като собственик на части
от самостоятелни обекти в сградата, поради което същият е съсобственик и в общите части
на сградата, поради което е активно легитимиран да предяви исковете. Съдът приел, че не е
необходимо да бъде доказан конкретния размер на идеалните части от собствеността на
ищеца от сградата, а от значение за спора са идеалните части на ответниците.
От заключението на техническата експертиза било установено, че ремонта основна
2
бил осъществен в частта на покрива над СОС с с идентификатор 14218.531.81.1.4, като
прогнилите греди от покривната конструкция били заменени с нови. Изпълнена била и нова
дъсчена обшивка, върху която е положено паропропускащо фолио, наредени са нови
керемиди и капаци. Старите улуци били подменени с нови. Подът на таванското помещение
бил възстановен. Премахнати били прогнили носещи греди на пода на подпокривното
пространство и същите били сменени с пенобетон. Отдолу на тавана вместо каратаван била
направена облицовка с гипсокартон и топлоизолация от минерална вата. Изграден бил
преграден зид разделящ обособените СОС с идентификатор 14218.531.81.1.4 и СОС с
идентификатор 14218.531.81.1.3. Пазарната стойност на тези СМР била определена от
вещото лице на 29008,30лв. с ДДС, която стойност била възприета от съда. Съдът не
възприел стойността на СМР съобразно представените документи от ищеца, тъй като
вещото лице приело, че тези стойности не съответстват на пазарните стойности. Всички
СМВР били върху общи части на сградата. Вещото лице приело ,че извършените ремонти на
се неотложни, но са необходими, тъй чрез тях се привеждали общите части в техническа
пригодност за нормална експлоатация.
Съдът приел, че с ремонта на покрива били отстранени и предотвратени последващи
нарушения на покривната конструкция, падане на мазилка от фасадата на сградата в
резултата на постоянните течове от покрива, спряно бил разрушаването на пода на
таванското помещение над СОС с идентификатор 14218.531.81.1.4. Чрез изградения
разделителен зид на третия етаж била отграничена собствеността на самостоятелните
обекти.
Районния съд приел за неоснователно възраженията на ответната страна, че
представените платежни документи са негодни, че не е доказана идентичността на сградата
находяща се в ПИ ХІХ 4831, кв.12 по плана на гр.Габрово-85 част със сграда №1, построена
в ПИ с идентификатор 14218.531.81, че извършения ремонт на покрива не отговарял на ЗУТ
относно неговата законност, тъй като извършените ремонти попадали в хипотезата на
чл.151, т.1 ЗУТ и не било необходимо строително разрешение. Съдът не приел
възражението, че по делото не е представено доказателство за проведено ОС. Правото на иск
по чл.48, ал.7 ЗУЕС не било обусловено само от отказ на общото събраните да извърши
разходите, но и от непровеждане на общо събраните. В настоящият случай безспорно
липсвало решение на ОС за възстановяване на направените от ищеца разходи.
Неоснователно било възражението, че липсвал приемо -предавателен протокол за приемане
работата на изпълнителя, поради което не било ясно качеството на извършените ремонти.
Приемо -предавателния протокол бил доказателствено средство, но не е правно-
регламентиращ документ относно извършен ремонт.
Поради горните изводи първоинстанционния съд приел, че с извършените СМР
ищецът за своя сметка е извършил необходим ремонт на общите части на етажната
собственост, поради което останалите съсобственици му дължат възстановяване на сумите
съобразно притежаваните от тях ид.ч.
Въззивният съд намира следното :
За уважаване на иска по чл.48, ал.7 ЗУЕС е необходимо да се установи, че собственик
на обект в сграда в режим на етажна собственост със собствени средства е извършил
необходим ремонт на общи части на сградата без решение на общото събрание, които не са
възстановени по реда на чл.48, ал.6 ЗУЕС, както и каква е частта от общите части на
сградата на съсобствениците, които не са му възстановили припадащата им се част от
стойността на извършените СМР.
Не е спорно, че ищецът е извършил СМР в сграда №1, построена в ПИ с
идентификатор 14218.531.81 в гр.Габрово. Не е спорно, че ответниците по делото са
съсобственици в самостоятелни обекти в сградата.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателите, че по делото не
били установени притежаваните от всички съсобственици части от общите части на
сградата. В настоящият случай иск е предявен против трима от съсобствениците и е било
достатъчно да бъдат установени притежаваните от тях части от общите части на сградата, а
не частите на всички съсобственици. Вещото лице Р. е установило и че ищецът притежава
части от три от четирите самостоятелни обекти в сградата, но не е установило какъв е
размера им. В настоящият спор е достатъчно да бъде установено, че ищецът е собственик в
етажната собственост, без значение какви са неговите части.
От допълнителното заключение на експертизата, изготвена от в.л.Р. са установени
3
притежаваните от тримата ответници по делото ид.ч. от общите части на сградата.
Действително по делото няма представен приемо-предавателен протокол, от който да
е видно, че извършените СМР са приети. Съдът намира, че такъв протокол не е необходим.
Същият има качеството на доказателствено средство за извършените СМР, но не е
задължителен елемент за доказването им. По делото е изготвена техническа експертиза от
в.л. Хр.П., в което са описани вида и количеството на установените от него СМР извършени
в сградата. Следва да се отбележи и че тъй като не е спорно, че процесните СМР са
извършени през 2015г.-2017г., и след извършването им сградата е ползвана, то е налице
приемане на извършената работа от стана на възложителя.
В заключението си в.л.П. е посочило, че извършените СМР са качествени.
Не е спорно, че при извършване на процесните СМР е изграден зид разделящ
обособените СОС с идентификатор 14218.531.81.1.4 и СОС с идентификатор
14218.531.81.1.3.
По отношение възражението на жалбоподателите във връзка с изграждането на този
зид, съдът намира следното :
Безспорно съгласно чл.38 ЗС общи на всички собственици са вътрешните
разделителни стени между отделните части. За да бъдат възстановени средствата на
собственик извършил ремонт на общи части при условията на чл.48 ЗУЕС СМР следва да
съставляват необходим ремонт. В §1, т.8 ДР ЗУЕС е дадена легална дефиниция на понятието
"необходим ремонт"- това е дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации
или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на
сградата и инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени
пречки или неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в
нея. Предвид изложеното съдът намира, че не може да се приеме, че изграждането на
разделителна стена между два самостоятелни обекта в сградата е необходим ремонт, тъй
като не отстранява създадени пречки или неудобства за нормалното използване на сградата
и самостоятелните обекти в нея и следователно вложените средства за извършването на тези
дейности не следва да се възстановят на извършилия ги собственик по реда на чл.48, ал.7
ЗУЕС.
В.л. П. е посочило, че останалите изпълнение строително-ремонтни дейности са били
във връзка със запазване на сградата и възстановяване на нанесени й увреждания, поради
което същите са необходим ремонт по см. на §1, т.8 ДР ЗУЕС.
От заключението на в.л.П. се установява, че стойността на всички извършени СМР е
в размер на 24173,59лв. без ДДС, а стойността на изградените преградни стени с тухлена
зидария - 798,304лв. без ДДС. След приспадане на стойността на изпълнения преграден зид
с тухлена зидария от общата стойност на СМР стойността на извършените необходимите
ремонтни дейности на общите части е 23375,27лв. без ДДС, а с ДДС 28050,32лв.
От допълнителното заключените на в.л.В.Р. е видно, че жалбоподателят М.П.
притежава 3,683% от общите части на сградата, а жалбоподателката Е.К. - 7,361%,
следователно М.П. следва да възстанови на ищеца сумата от 1033,09лв., а Е.К. - 2064,78лв.,
представляваща част от извършени необходими СМР на общи части на сградата, съобразно
притежаваните от всеки от жалбоподателите части от общите части. Предявените искове за
горницата над тези размери са неоснователни.
Поради изложеното по-горе обжалваното решение следва да бъде отменено по
отношение на М.П. за горницата над 1033,09лв. до размера на 1068,38лв., както и по
отношение на разноските, които М.П. следва да заплати на ищеца за горницата над 646,67лв.
Поради изложеното по-горе обжалваното решение следва да бъде отменено по
отношение на Е.К. за горницата над 2064,78лв. до размера на 2135,30лв., както и по
отношение на разноските, които К. следва да заплати на ищеца за горницата над 921,86лв.
В останалата обжалвана част решението на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдено.
Съобразно изхода на спора и направеното от ищеца искане жалбоподателят М.П.
следва да бъде осъден да му заплати сумата от 445лв.-разноски пред въззивната инстанция, а
жалбоподателката Е.К. - сумата от 570лв.-разноски пред въззивната инстанция.
По изложените съображения, въззивният съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260113/19.03.2021г. по гр.д.№2488 по описа за
2018г. на Габровски районен съд В ЧАСТТА, в която ЕЛ. Г. К., с ЕГН
********** от гр.Плевен, жк ******* е осъдена да заплати на ФОНДАЦИЯ
ЕЛПИДА, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Габрово,
ул.*** №42 горницата над 2064,78лв. до размера на 2135,30лв.-
представлаваща 7,361% от общо платена сума за ремонт на общи части на
сграда в режим на етажна собственост, с административен адрес : гр.Габрово,
бул.С. № **, ведно със законната лихва от 18.12.2018г. до окончателното
изплащане, както и сумата над 921,86лв. до размера на 960,27лв.-разноски по
делото, В ЧАСТТА, в която М. Д. П., с ЕГН ********** от гр.Плевен, ул.***
№ ** е осъден да заплати на ФОНДАЦИЯ ЕЛПИДА, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Габрово, ул.*** №42 горницата над
1033,09лв. до размера на 1068,38лв.-представлаваща 3,683% от общо платена
сума за ремонт на общи части на сграда в режим на етажна собственост, с
административен адрес : гр.Габрово, бул.С. № **, ведно със законната лихва
от 18.12.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата над 646,67лв. до
размера на 663,25лв.-разноски по делото
ВМЕСТО което постанови:
ОТХВРЪЛЯ предявения от ФОНДАЦИЯ ЕЛПИДА, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Габрово, ул.*** №42 против ЕЛ. Г. К.,
с ЕГН ********** от гр.Плевен, жк ******* иск за заплащане на 7,361% от
общо платена сума за ремонт на общи части на сграда в режим на етажна
собственост, с административен адрес : гр.Габрово, бул.С. № **, ведно със
законната лихва от 18.12.2018г. до окончателното изплащане за горницата
над 2064,78лв. до размера на 2135,30лв, като неосновантелен.
ОТХВРЪЛЯ предявения от ФОНДАЦИЯ ЕЛПИДА, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Габрово, ул.*** №42 против М. Д. П.,
с ЕГН ********** от гр.Плевен, ул.*** № ** иск за заплащане на 3,683% от
общо платена сума за ремонт на общи части на сграда в режим на етажна
собственост, с административен адрес : гр.Габрово, бул.С. № **, ведно със
законната лихва от 18.12.2018г. до окончателното изплащане за горницата
над 1033,09лв. до размера на 1068,38лв., като неосновантелен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260113/19.03.2021г. по гр.д.№2488 по
описа за 2018г. на Габровски районен съд в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЕЛ. Г. К., с ЕГН ********** от гр.Плевен, жк ******* да
заплати на ФОНДАЦИЯ ЕЛПИДА, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Габрово, ул.*** №42 сумата от 570лв.(петстотин и седемдесет
лева)-разноски по делото за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА М. Д. П., с ЕГН ********** от гр.Плевен, ул.*** № ** да
заплати на ФОНДАЦИЯ ЕЛПИДА, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Габрово, ул.*** №42 сумата от 445лв.(четиристотин
четиридесет и пет лева)-разноски по делото за въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6