Р Е Ш Е Н И Е
260087/17.2.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, петнадесети
състав
На втори февруари две хиляди двадесет и първа година,
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Пламена Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа
докладваното от районния съдия
АНД
№ 2176 по описа за 2020г.
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №ЗЖ - 56/06.11.2020г. на Директора на ОДБХ - Шумен, с което на основание чл.53 и чл.67 ал.1
от Закона за управление на агрохранителната верига на Б.Н.И., ЕГН ********** от с.Каменяк е наложено
административно наказание - глоба в размер на 2000 лева. В депозираната жалба
дружеството моли издаденото НП да бъде
отменено като незаконосъобразно и необосновано. Излагат се доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при съставяне АУАН и издаване на НП. Счита, че деянието не е
извършено виновно. Посочва обективни причини, поради които не е могъл да
присъства, когато е следвало да бъде извършена проверката, за което е уведомил
контролните органи.Счита също така, че се касае и за маловажен случай. В
съдебно заседание се явява процесуален представител – адв. Л. В. от ШАК, която
поддържа жалбата. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски.
Процесуалният
представител на ОДБХ - Шумен намира
жалбата за неоснователна.Счита, че нарушението е осъществено от обективна и
субективна страна, доколкото не достъп можело да бъде осигурен и от друго лице.
Намира, че не касае за маловажен случай, тъй като се касаело за отказ да бъдат
допуснати контролните органи. Моли да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Б.Н.И. притежавал два животновъдни обекта, находящ се в стопанският
двор в с.Каменяк - единият регистриран с
вет.рег. №9783-0015, а другият
нерегистриран по реда на чл.137 от ЗВД.
Във връзка с извършена
проверка в обектите на 27.08.2020г. и
констатирани нарушения, св. д-р Н.Ю. – гл.инспектор при ОДБХ гр.Шумен, издал
Предписание №14 и Предписание №15, с които на основание чл.131 ал.2 т.1 от ЗВД
указал на жалбоподателя, в качеството му на собственик на обектите, да отстрани
констатираните нарушения като определил и срок за отстраняването им
-30.09.2020г.
На 14.10.2020г. св. д-р Н.Ю. провел телефонен разговор с
жалбоподателя, при който го уведомил, че на 15.10.2020г. ще бъде извършена
проверка в обектите, относно на изпълнението на дадените предписания. Жалб.И.
заявил, че е в гр.Варна, в лечебно заведение и не може да присъства. Въпреки,
че контролните органи били уведомени от жалбоподателя, че не може да присъства
на проверката на 15.10.2020г. по здравословни причини, на 15.10.2020г. около
15.00 часа, свидетелите д-р Н.Х.Ю., д-р Р.Х. Г. – ветеринарен лекар в ОДБХ
гр.Шумен и Г. Л. Р. *** с цел извършване на проверка в животновъдните обекти на
жалбоподателя. При пристигането им д-р Н.Ю. се свързал по телефона с жалб.И.,
който отново ги уведомил, че не може да присъства и не може да осигури достъп.
След проведеният разговор, свидетелите напуснали с.Каменяк, без да направят
опит да влязат в животновъдните обекти.
На 20.10.2020г. св. д-р Н.Х.Ю.
съставил срещу жалбоподателя АУАН №0000570, в негово присъствие, за нарушение
на чл.15 §.1 от Регламент /ЕС/ 2017/625
на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2017., изразяващо се в
неосигуряване на достъп на служителите на ОДБХ гр.Шумен за извършване на
проверка на изпълнението на Предписания №14 и №15 от 27.08.2020г. При
предявяване на акта жалбоподателят отразил, че на 14.10.2020г. е бил на преглед
в гр.Варна, а на 15.10.2020г. на ТЕЛК комисия в гр.Шумен, поради което не
присъствал на проверката. В законоустановения срок не са депозирани
допълнителни възражения. Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи
се в административно – наказателната преписка, административно-наказващият
орган издал обжалваното НП като е
възприел изцяло констатациите, описани в акта. На основание чл.67 ал.1 от
Закона за управление на агрохранителната верига на Б.Н.И., ЕГН ********** от с.Каменяк е
наложено административно наказание - глоба в размер на 2000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на
свидетелите Д. С., Д. В., Н.Ю., както и приложените и приобщени по делото
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът от
правна страна следното: Съдът не
констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по
издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да доведат до неговата
отмяна. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и препис от него е връчен на нарушителя, според
изискванията на чл.40 и 43 от ЗАНН. Съдържа всички необходими елементи, посочени в
чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е съобразено с изискванията на чл.53
и 57 от ЗАНН.
Административно – наказателната отговорност на
жалбоподателят е ангажирана на основание чл.67 ал.1 от Закона за управление на
агрохранителната верига, за нарушение на за нарушение на чл.15 §.1 от Регламент
/ЕС/ 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2017., изразяващо
се в неосигуряване на достъп на служителите на ОДБХ гр.Шумен за извършване на
проверка.
Разпоредбата
на чл. 67 ал.1 от Закона
за управление на агрохранителната верига, предвижда налагане на санкция за
лице, което в нарушение на чл. 15, § 1
от Регламент (EС) 2017/625 не осигури достъп на контролен орган при
осъществяване на контрол.
Регламент /ЕС/ 2017/625 на Европейския
парламент и на Съвета от 15.03.2017 урежда
официалния контрол и
другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на
законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно
здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на
растенията и продуктите за растителна защита.
Разпоредбата на чл.15 §.1 от Регламента вменява задължение на операторите да предоставят на служителите на компетентните
органи достъп до:
оборудването, транспортните средства, помещенията и другите места под техен
контрол и заобикалящата ги среда; техните компютризирани системи за управление
на информацията; животните и стоките под техен контрол;
техните документи и всякаква друга относима информация, доколкото това е
необходимо за извършването на официалния контрол или другите официални дейности
и когато компетентните органи го изискват.
Жалбоподателят има регистриран животновъден
обект по ЗВД, поради което има качеството на оператор, съобразно чл.3 т.29, във
вр. с чл.1, §2
от Регламент /ЕС/ 2017/625.
Въз основа на събраните доказателства по
безспорен начин се установява, а и не се оспорва от жалбоподателя, че при
извършена проверка от контролни органи на ОДБХ гр.Шумен са му били дадени
предписания за отстраняване на констатирани нарушения, за което му бил определен и срок –
до 30.09.2020г. Жалбоподателят не оспорва и обстоятелството, че на 14.10.2020г.
е бил уведомен по телефона, за намерението на контролните органи да извършат на 15.10.2020г. последваща проверка относно
изпълнение на предписанията, както и , че на 15.10.2020г. не е бил в обектите, поради което органите на
ОДБХ гр.Шумен не извършили проверка. Посочва
обективни причини, поради които не е могъл да присъства и да осигури достъп, за
което е уведомил контролните органи още на14.10.2020г.
Съдът
намира за безспорно доказано по делото, че на 15.10.2020г., от страна на
жалбоподателя не е бил осигурен достъп на контролните органи от ОДБХ гр.Шумен
за извършване на официален контрол по изпълнение на дадените предписания,
поради което нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателя е извършено от обективна страна.
За
да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност на едно лице, нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване наличието на вина.
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че в хода на съдебното производство не се доказа
наличието на виновно поведение от страна на жалбоподателя, а в това
производство наличието на виновно поведение подлежи на доказване от страна на
административнонаказващия орган, а не се презюмира.
От приобщените по делото писмени доказателства
Амбулаторен лист №2412/14.10.2020г. издаден от д - р Т. К.от ДКЦ „Света Марина“
Варна и Допълнителен лист №1 към ЕР №2757/13.10.2020г. на ТЕЛК при „МБАЛ
–ШУМЕН“ АД, на което е отразено, че екземпляр от същото е получен от
жалбоподателят на 15.10.2020г., се доказват твърденията на жалбоподателя, че на
14.10.2020г. е бил на преглед в гр.Варна, а на 15.10.2020г. в „МБАЛ – Шумен“
АД. От събраните гласни доказателства се установява също така, че при
проведените телефонни разговори на 14.10.2020г. и на 15.10.2020г. жалбоподателят
е уведомил за тези обстоятелства контролните органи. Въпреки, че на
14.10.2020г. са били уведомени лично от жалбоподателят,
че не може да присъства на 15.10.2020г.
при извършване на проверката, контролните органи са предприели действия по
извършване на такава, посещавайки с.Каменяк. От събраните по делото доказателства не се
установява да са имали уговорка да им бъде осигурен достъп от друго лице, която
уговорка жалбоподателят да не е изпълнил. От показанията на актосъставитела –
д-р Н.Ю. е видно, че при други проверки жалбоподателят не е възпрепятствал
контролните органи, поради което се касае за инцидентен случай. Предвид
изложеното съдът намира, че жалбоподателят в конкретният случай не е изпълнил
задължението си по обективни причини. Предвид конкретната ситуация наложеното наказание,
макар и в минимален размер, се явява и несъразмерно тежко.
Също така съдът намира,
че би могъл да се направи извод и за маловажност на нарушението. Съобразявайки
се с изложеното, наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на
обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността или
най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от ЗАНН. За това го
задължава чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава
наказателно постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН. Видно от
обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган не е
изложил мотиви за липсата на
предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. Съдът намира, че в настоящата хипотеза би
могло да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, като нарушителят
бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН е
осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава
оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на
наказанието – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл.
12 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното атакуваното
НП, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото искането на наказващият орган за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
По
отношение искането на
процесуалният представител на жалбоподателя за присъждане на
адвокатското възнаграждение за представителство в настоящото производство съдът намира същото за основателно .Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебните призводства
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В конкретният случай е било договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от горното
и на основание
чл.63 ал.1 предл. Трето от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №ЗЖ - 56/06.11.2020г.
на Директора на ОДБХ - Шумен, с което на основание чл.53 и чл.67 ал.1
от Закона за управление на агрохранителната верига на Б.Н.И., ЕГН ********** от с.Каменяк е наложено
административно наказание - глоба в размер на 2000 лева.
Оставя без уважение искането на ОДБХ –
Шумен за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като неоснователно.
ОСЪЖДА ОДБХ – Шумен ДА ЗАПЛАТИ на Б.Н.И.,
ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 300 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен
съдия: